Р Е Ш Е Н И Е
№ 242/13.4.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на втори март, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1129 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано
по жалбата на „Весеко-55-Велеви съдружие“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. “Б. М.“ № .., представлявано от К.С.В. против
Заповед № 328/15.03.2018 г. на Кмета на Община Велинград, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Двуетажна сграда“, находяща се в УПИ VI – „За парк“ - 5972, в кв. 393, по плана на гр. Велинград.
В жалбата и допълнително подадената молба с вх. №
6131/24.10.2019 г. /лист 270/ се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и
при нарушение на административнопроизводствените правила. Посочено е, че
„обектът“ предмет на оспорената заповед представлява преместваемо съоръжение по
смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а не строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ. Моли се оспорената заповед да бъде отменена, алтернативно обявена за
нищожна.
В съдебно заседание – жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. И., който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и
незаконосъобразна. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община - Велинград,
редовно призован, се представлява от адв. С., която по изложени съображения
моли съда да остави без разглеждане жалбата като недопустима, алтернативно да я
отхвърли като неоснователна. Твърди, че жалбоподателят не е доказал наличие на
правен интерес от оспорване на процесната заповед, тъй като не е адресат на
заповедта, не притежава правото на собственост по отношение на терена, нито
ограничено право на строеж, не е и извършител на строежа. Моли се да бъде
оставена без разглеждане подадената жалба и да се прекрати производството по
делото. Алтернативно счита жалбата за неоснователна, тъй като е подадена против
административен акт, който е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен
орган, при спазване на материалния и процесуален закон, и в съответствие с
целта на закона. Моли се да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното производство е поставено с
извършена проверка от служители на Община Велинград, обективирана в констативен
протокол № 7/19.10.2017г., при която е установено, че е извършен незаконен
строеж „Двуетажна сграда“, находяща се в УПИ VI – „За парк“ - 5972, в кв. 393,
по плана на гр. Велинград, находяща се непосредствено до стълби, разделящи го с
общинска сграда със ЗП 79 кв.м. Обектът не съществува в действащия кадастрален
план на гр. Велинград, одобрен със заповед № 300-4-12/23.03.2004 г. на Агенция
по кадастър. Имотът е записан на Община Велинград, с административен адрес: гр.
Велинград, ул. „Х. А..“ № .., съгласно Акт за публична общинска собственост №
45/22.04.2008 г., вписан под вх. № 569 на 22.04.2008 г., Акт № 187, т. II, стр. 1, дело № 458/2008 г.
Обектът представлява дървена гредова конструкция,
изпълнена тераса /боядисана със син цвят/ над пешеходната зона. Сградата е с
размери по геодезическо заснемане: с дължина на западна фасада 12.54 м. с фаска
от северозапад 0.92 м., от север 5.28 м., от изток /2.73м.+10.18м.+0.88м/ или
обща дължина = 13.79 м., от юг 8.83 м, със ЗП 98 кв.м. Покрив многоскатен
покрит с керемиди.
Обектът представлява бар със зала за консумация. На първо
ниво има масивна пещ. Височина 6.00м. на кота било светло, до 3.20 кота стреха.
Стените на бара са облицовани със цепени камъни. Дървена конструкция с видими
греди, изградени са декоративни парапети и 4 броя сводове. На първо ниво са
разположени 7 броя маси. Терасата е с размери външни – 3.85 м. на 2.45 м. и
конзолно 1.50м. отстояща на 5.10 м. от югозападния ъгъл на сградата.
С констативния акт
е установено, че строежът представлява строеж от пета категория и е изпълнен от
неизвестен извършител, без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1
от ЗУТ. Съставеният констативен акт е редовно съобщен по реда на § 4, ал. 1,
изр. 2 от ДР на ЗУТ на 19.10.2017 г., с което нарушителят е уведомен за
образуваното административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ –
за премахване на незаконен стоеж.
Последвало е издаването на обжалваната заповед № 328/15.03.2018 г. на Кмета на Община Велинград за премахване на
незаконен строеж. Заповедта е
съобщена по реда на § 4, ал. 1, изр. 2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на съобщение
на входната врата на сградата. По делото не са представени доказателства за
връчването на оспорената заповед на жалбоподателя, поради което и съдът намира,
че жалбата му следва да се счита за подадена в законоустановения 14-дневен
срок.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като в отговор на поставените
въпроси вещото лице е констатирало, че процесната сграда не отговаря на
последната редакция за преместваем строеж на ЗУТ – т. 80 на § 5, че същият може
да бъде преместван в пространството „без да губи своята конструктивна цялост“.
Според вещото лице сградата може да бъде частично демонтирана, без тухлените
стени и без подпорната стена на реката, която й служи от две страни за стени:
дървената й конструкция може да бъде разглобена и дървените стени демонтирани,
но не може да бъде преместена без да губи конструктивната си цялост. С оглед на
това вещото лице е заключило, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ, защото представлява надземна постройка – сграда за
обществено хранене.
Според вещото лице, тъй като не са събрани доказателства
за времето на изграждането й, то не може да се изследва търпимостта по смисъла
на § 16 или § 127 от ПР на ЗУТ, но може да се изследва нейната допустимост по
действащите и предходните законови разпоредби - правила и норми.
В заключението се казва, че е допустимо търговски обекти
да се разполагат в територии за парк, ако са преместваеми обекти и са
предвидени в действащия подробен устройствен план или в план-схеми за
разполагане на преместваеми обекти - чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 7/2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. Допустимо е и в обществените озеленени площи да се
разполагат малки покрити обслужващи обекти /кафенета, сладкарници и др./, извън
преместваемите търговски обекти, ако са предвидени в одобрения устройствен
проект на парка. Според вещото лице процесният обект е разположен в парцел VI в кв. 393 по
действащия регулационен план на гр. Велинград, в тази част, която е предвидена
за парк. Отреждането е „За парк“ и по двата предходни плана от 1983 г. и 2005
г.
В заключението се казва, че по действащия застроителен
план одобрен с решение № 405/09.12.2013 г., процесната сграда не се запазва
като съществуваща постройка. По предходния застроителен план от 1983 г. в
района на езерото Клептуза също не се предвижда ново строителство и процесният
обект не е предвиден по плана. Посочено е, че няма данни за сградата да са
издавани строителни книжа и документи /виза за проектиране, одобрен инвестиционен
проект, разрешение за строеж, протокол за линия и ниво/, да е отстъпено право
на строеж или да е предоставено петно за изпълнение.
По делото е допусната и приета допълнителна
съдебно-техническа експертиза от вещото лице С.Б., която е изследвала въпросите
за търпимостта на строежа. Вещото лице е отговорило на поставения й въпрос като
е посочила, че процесният строеж не е предвиден по действащия застроителен
пран, одобрен през 2013 г., както и по действащия преди него застроителен план
от 1983 г., поради което и не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ, които разпоредби предвиждат същият да е бил предвиден по подробен
устройствен план.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по
делото е допусната и повторна съдебно-техническа експертиза, чието заключение
като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В
отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че процесната сграда
за първи път се появява по сега действащата КК и КР на гр. Велинград, обозначена
с идентификатор 10450.503.997.10, вид собственост – Общинска публична,
функционално предназначение – Сграда за обществено хранене, брой етажи – един е
със застроена площ от 98 кв.м. и попада в поземлен имот с идентификатор
10450.503.997, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г.
на ИД на АГКК.
Вещото лице е посочило, че съгласно изготвен Общ
градоустройствен план, одобрен от Комитет по култура и благоустройство към МС
със заповед № 229/15.05.1981 г., територията около двете езера „Клептуза“ и
прилежащата площ е определена за обществена озеленена площ, в която не се
предвижда застрояване. Към КРП от 1983 г. е бил изготвен и застроителен план
„Чепино“, одобрен от МСА със заповед № РД-14-03-163/13.10.1983 г., в която за
терена около и под процесната сграда не се предвижда застрояване на основни или
второстепенни сгради. Вещото лице е посочило, че с решение на Общински съвет –
Велинград № 405/09.12.2013 г. е одобрен сега действащият Интегриран план за
градско възстановяване и развитие, с който са одобрени три зони за въздействие
в урбанизирана територия на гр. Велинград, Територията обхващаща парк
„Клептуза“ е определена за зона на публични функции с висока обществена
значимост. Процесният обект попада в зона, определена за обществени озеленени
площи.
По делото са разпитани като свидетели лицата А.А.И. и Н.А.Л.. Свидетелят И.
заяви пред съда, че процесното заведение е съществувало от преди 1989г. и е
представлявало пицария, разположена близо до сградата на ресторант „Клептуза“.
На сградата не е правена реконструкция, а само освежаване с боя. Обектът винаги
е бил на един етаж, като терасата малко е повдигната, но не формира втори етаж.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице имащо правен интерес от обжалването.
Съдът намира за неоснователни направените възражения за недопустимост на
подадената жалба. По делото са представени писмени доказателства с молба с вх. №
6131/24.10.2019 г. /лист 270-282/, от които се установява, че жалбоподателят е
стопанисващ описания в оспорената заповед „незаконен строеж“. Установи се, че
административният орган при извършената проверка не е бил изяснил въпроса
относно адресата на заповедите за премахване на незаконни строежи, но
впоследствие е приел, че това е „Весеко-55-Велеви съдружие“ ЕООД гр. Велинград,
представлявано от К.С.В., поради което му е връчил и констативния акт от
извършената проверка. Издадена е и заповед № 965/09.07.2015 г. на кмета на
община Велинград, в която дружеството-жалбоподател е посочено за адресат.
Освен това по делото е представен и протокол /лист 281/, за извършени
строително-монтажни работи с възложител „Весеко-55-Велеви съдружие“ ЕООД гр.
Велинград, на обект в парк „Клептуза“ гр. Велинград, който определя настоящият
жалбоподател като възложител на описания в оспорената заповед обект.
С оглед на това съдът намира, че за жалбоподателя е налице правен интерес
от оспорване на заповед № 328/15.03.2018 г. на Кмета на Община Велинград, тъй
като същият се легитимира като възложител и ползвател на процесния „незаконен
строеж“.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 225а,
ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ това е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. При
издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал
нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в
мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й -
наличие на незаконен строеж, без строително разрешение, така и правните
основания за издаване - чл. 225а, ал. 1 във
връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Съдът намира,
че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по
издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни
за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство
доказателства.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира
случаите, в които един строеж или част от него се счита за незаконен. В
конкретния случай не е спорно между страните, че извършеното
строителство е незаконно и, че за него няма издадени строителни книжа и
документи. Установи се, че “обектът", предмет на обжалваната заповед има
характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория.
Безспорно по делото се установи, че за извършеното
строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането му, както и,
че строежът е изграден преди 1989 година. Този извод съдът прави въз основа на
приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по
делото свидетели.
Съдът намира, че не може да се приеме, че незаконният
строеж е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като с оглед годината
на построяването тази хипотеза не е приложима. Съгласно § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ
строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Алинея 1 на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася до всички строежи, изградени до
31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането
на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на
евентуална търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Тоест нормата е приложима
относно строежи, извършени от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г.
Спорен е въпросът дали процесният строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1
от ПР на ЗУТ и отговаря ли на условията, установени в закона за търпимост и
забрана за премахване.
Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. От текста следва, че даден строеж, който е
незаконен, не се премахва ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е
търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е
изграден до 07.04.1987 г. и да е бил допустим по действащия подробен
устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно този закон. Строежът е нетърпим при липсата, на
която и да е предпоставка, и в този случай разпоредбата за забрана за
премахването му е неприложима. В административното и съдебно производство по
премахване на незаконни строежи търпимостта на строежа подлежи на изследване и
доказване на общо основание с всички допустими доказателствени средства
независимо от това дали е издадено или не удостоверение за търпимост.
Задължението е както за органите на общината, така и за съда.
От приетите по делото експертизи се установи, че незаконният строеж
представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и представлява
надземна постройка – сграда за обществено хранене. Според експертизата е допустимо търговски обекти да се разполагат в територии
за парк, ако са преместваеми обекти и са предвидени в действащия подробен
устройствен план или в план-схеми за разполагане на преместваеми обекти - чл.
32, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони. Допустимо е и в обществените
озеленени площи да се разполагат малки покрити обслужващи обекти /кафенета,
сладкарници и др./, извън преместваемите търговски обекти, ако са предвидени в
одобрения устройствен проект на парка.
В конкретния случай е установено, че процесният обект представлява строеж
по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваемо съоръжение и е
изграден в УПИ VI – за парк в кв. 393 с площ от 22 557 кв.м., обхващаш
територията около двете езера – „Клептуза“, източно от река „Чепинска“.
Безспорно е установено също така, че съгласно изготвен Общ градоустройствен
план, одобрен от Комитет по култура и благоустройство към МС със заповед №
229/15.05.1981 г., територията около двете езера „Клептуза“ и прилежащата площ
е определена за обществена озеленена площ, в която не се предвижда застрояване.
Към КРП от 1983 г. е бил изготвен и застроителен план „Чепино“, одобрен от МСА
със заповед № РД-14-03-163/13.10.1983 г., в която за терена около и под
процесната сграда не се предвижда застрояване на основни или второстепенни
сгради.
Предвид на това съдът намира, че процесната постройка не е допустима по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им. Не е допустима и по сега действащите
такива, тъй като безспорно е разположена в зоната на парк „Клептуза“, която е
предвидена само за озеленяване. Ето защо съдът намира, че в случая не е
приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което строежът не
отговаря на условията за търпимост и забрана за премахване.
С оглед гореизложеното и поради липса на
пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника
на ответника ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати, направените по
делото разноски в общ размер на 1 020 лева, от които 720 лева за
адвокатско възнаграждение и 300 лева за вещи лица. Съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
предвид фактическата и правна сложност на делото, както и че същият е в
предвидения минимален размер.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Весеко-55-Велеви съдружие“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.., ул. “Б. М..“ № ..,
представлявано от К.С.В. против Заповед № 328/15.03.2018 г. на Кмета на Община
Велинград, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Двуетажна
сграда“, находяща се в УПИ VI – „За парк“ - 5972, в кв. 393, по плана на гр.
Велинград.
ОСЪЖДА „Весеко-55-Велеви съдружие“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В.., ул. “Б. М..“ № .., представлявано
от К.С.В. да заплати на Община Велинград сторените по делото разноски в размер
на 1 020 /хиляда и двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
Решение
от 15.2.2021г. по Административно дело 8529/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 1915/15.02.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ,Втори
с-в по адм. д. № 8529/2020 г. - ОБЕЗСИЛВА Решение № 242 от 13.04.2020г. на
Административен съд – гр. Пазарджик по адм. дело № 1129/2019г. в частта, с
която е отхвърлена жалбата „Весеко -55 – Велеви съдружие“ ЕООД против Заповед №
328 от 15.03.2018г. на кмета на община Велинград, с която на основание чл. 225а
ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 1 и 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен
строеж „Двуетажна сграда“, находяща се в УПИ VI – „За парк“ - 5972, кв. 393
(Клептуза) по плана на гр. Велинград И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 242 от 13.04.2020г. на Административен съд – гр. Пазарджик по адм.
дело № 1129/2019г. в останалата му част досежно присъдените разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА
Определение № 946 от 26.06.2020г. на Административен съд – гр. Пазарджик по
адм. дело № 1129/2019г.
ОСЪЖДА „Весеко – 55
- Велеви съдружие“ ЕООД да заплати на община Велинград сума в размер на 720
(седемстотин и двадесет) лева, разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.