Р
Е Ш Е
Н И Е
№448
09.12.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 462 по описа
за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във връзка с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.Г.С.
и П.Д.Б. ***, подадена чрез пълномощника им адв. Е.Н. ***, против решение № ППН-02-661/2019
г. от 19.04.2021 г. на Комисията по защита на личните данни гр. София, с което
подадената от И.Е.Д. и Ц.Т.Д. жалба до комисията е приета за частично
основателна и на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. за нарушение на чл. 5, §
1 , б. „а“ и „б“ от регламента на И.С. и П. Б. – С. е разпоредено да съобразят
операциите по обработване на лични данни, извършвани посредством изградената от
тях система за видеонаблюдение, с разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2016/679, за
което им е указан конкретен начин и срок за представяне на доказателства за
изпълнение на указанията.
В жалбата се твърди, че
решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон. Чрез подробно изложени съображения се оспорват
констатациите на административния орган за извършено нарушение на чл. 5, § 1 ,
б. „а“ и „б“ от Регламент /ЕС/ 2016/679. Твърди се, че обработването на лични
данни, посредством изградената система за видеонаблюдение, е законосъобразно, а
от там и допустимо, с оглед опазването
на собствеността, живота и здравето на жалбоподателите, което предпоставя и наличието
на легитимен интерес, който се явява в превес над интересите на техните съседи
- И.Д. и Ц.Д., чиито права се твърдят за нарушени. Посочва се, че при
обработването на личните данни не е допусната злоупотреба с оглед тяхното
нерегламентирано разпространяване или ползване и съхраняване по начин,
противоречащ на целта, за която те в крайна сметка се обработват. Поддържат, че
преди фактическото монтиране на системата за видеонаблюдение, от страна на
техните съседи и жалбоподатели в производството пред Комисията за защита на
личните данни /КЗЛД/, е било предоставено съгласие за монтиране на видеокамери
на част от фасадните стени от жилищната кооперация, находяща се на адрес *****,
което обстоятелство е допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението им за
законосъобразност на извършваното обработване на лични данни. Излагат се твърдения
за наличието на влошени междусъседски взаимоотношения, констатирани
посегателства върху имуществото на жалбоподателите, както и проявена физическа
и вербална агресия от страна на И.Е.Д. и Ц.Т.Д., което в крайна сметка е довело
и до монтирането на въпросната система за видеонаблюдение с цел осъществяване
на превенция в защита на законните права и интереси на И.Г.С. и П.Д.Б.. От съда
се иска отмяна на постановеното решение, съответно връщане на преписката на
административния орган с указания за решаване на случая по същество, а именно:
постановяване на ново решение, с което се указва ограничаване обхвата на
видеозаснемане от камера №1, камера №2 и камера №4. Претендират се сторените
съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът по жалбата –
Комисия за защита на личните данни, редовно и своевременно призован, не се
представлява в съдебно заседание, като чрез представено писмено становище от
процесуалния му представител – старши юрисконсулт Василева, оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи за валидността на оспореното
решение и за издаването му при спазване на относимите материалноправни
разпоредби и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила в
провелото се пред КЗЛД административно производство. Чрез подробни съображения
се обосновава тезата за наличието на установено нарушение на чл. 5, § 1 , б.
„а“ и „б“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 по отношение изградената система за
видеонаблюдение и в частност по отношение обработването на лични данни, чрез
монтираните камери №1, 2 и 4 и 3, последната в обхвата й, заснемащ част от ул.
„Атанас Кожухаров“, заедно с част от прилежащия тротоар, преминаващ
непосредствено по продължение на западната фасада на процесния имот.
Аргументирано се отрича приложението на чл. 6, § 1 , б. „е“ от Регламент /ЕС/
2016/679 като основание за обработване на данните чрез осъществяваното
видеонаблюдение от монтираните камери, като същевременно се посочва, че
допустимост на обработването на това основание е налице единствено по отношение
камера №3, досежно обхвата й към подстъпа на имота. Изложени са доводи в
подкрепа на тезата, че липсва възможност за ограничаване обхвата на камери №1,
2 и 4, така че заснемането чрез тях да бъде законосъобразно и пропорционално на
преследваните от жалбоподателите легитимни цели в защита на установените от
комисията легитимни интереси. Сочат се за неоснователни твърденията на
жалбоподателите, свързани с необходимост от защита на собственото им имущество,
в т. ч. и притежаван лек автомобил. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни - И.Е.Д. и Ц.Т.Д. се явяват лично и чрез
адвокат С.П. ***, като в представен по делото писмен отговор и в открито
съдебно заседание оспорват подадената жалба. Чрез изложени пред съда
съображения се отрича твърдяната от жалбоподателите необходимост от защита на
техни права и законни интереси, посредством изградената система за
видеонаблюдение, като се твърди, че осъществяваното заснемане обхваща имоти и
части от такива, които не са собственост на И.Г.С. и П.Д.Б.. Формира се теза за
липса на предпоставки от функционирането на камера №3, доколкото лекият
автомобил на жалбоподателите в действителност не се паркирал така, че да се
намира в конкретно позиционирания обхват на камерата, а напротив на отсрещния
тротоар, което от своя страна предполагало заснемането на несобствени на
жалбоподателите имоти, както и на преминаващи трети лица. От съда се иска
отхвърляне на жалбата и присъждане на адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Административно производство пред
КЗЛД е образувано по сигнал, възприет от комисията като жалба, с рег.
№ППН-02-661 от 10.12.2019 г. /л. 26/, подаден от И.Е.Д. и Ц.Т.Д., в който са изложени
твърдения за наличие на извършени от страна на жалбоподателите по настоящото
дело нарушения на ЗЗЛД и Конституцията на РБългария, изразяващи се в
незаконосъобразното обработване на личните данни на Д. и тяхното малолетно
дете, чрез извършване на видеозаснемане от изградена система, част от която са
и монтираните на фасадите на сградата 4 бр. камери. В допълнение на подадената
жалба е постъпил и сигнал от същите лица с рег. №ППН-02-661#2(19) от 20.01.2020 г. /л. 29/, в който се
посочва, че монтираните камери са в режим на постоянно заснемане, като С.
разпечатвали материали и ги разпространявали незаконно с цел уронване престижа
на Д.. Към визирания сигнал са приложен снимков материал, онагледяващ
конкретното местоположение на две от камерите.
За изясняване на обстоятелствата по
жалбата и в съответствие с чл. 26 от АПК
са уведомени И.Г.С. и П.Д.Б. /л. 35 и сл./, като на основание чл. 36 от АПК
им е било указано да представят писмено становище, както и доказателства
досежно основанието за извършване обработването на лични данни, въведените
мерки за информираност и техническите и организационни мерки за защита на
обработваните лични данни. Същевременно в изпълнение на задълженията си по чл.
35 от АПК комисията е изпратила на Д. уведомление за отстраняване на допуснати
нередовности в депозираната от тях жалба /л. 32-33/.
С рег. №ППН-02-661#6(19) от 12.02.2020 г. от страна на И.С.
и П.Б. в КЗЛД е постъпило писмено становище с приложени към него доказателства
– снимков материал и уведомление на Районна прокуратура–Стара Загора за
образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. /л.
42 и сл./. В представеното становище се съдържа подробни сведения относно собствеността
и местонахождението на жилищната кооперация, обитавана от двете домакинства,
както и с генезиса на влошените междусъседски отношения между С. и Д.. Обстойно
са изложени събития от съвместния живот на двете семейства, като конкретно са
описани нетърпими и в разрез с добрия тон, морал и етика, действия на Д., които
съдът счита, че не следва да излага дословно в решението си. Изложени са
твърдения за посегателства върху собствеността и имуществото на жалбоподателите,
за които същите предполагат, че са извършени от Д., както и твърдения за
вербална и физическа агресия, проявена конкретно от И. и Ц. Д.. В подкрепа на
изложеното са представени и фотоснимки. Изрично се заявява, че с оглед
установената „вандалщина“ и недопустимо поведение са проведени многобройни
разговори между членовете на двете семейства, като в крайна сметка и с цел
защита на своите права и закони интереси С. са взели решение и са изградили
система за видеонаблюдение, част от която са и коментираните по-горе камери на
южната, западната и източната фасади на имота. Твърди се, че за тези си
действия били уведомили своевременно Д., които не се възпротивили срещу
поставянето на камери, а единствено не пожелали такива да се монтират от
северната страна на сградата и на вътрешната площадка на етаж №1. Сочи се, че
ъгълът, под който са позиционирани камерите, позволявал основно заснемането на
сградата и прилежащият терен около нея. В становището се поддържа наличие на
законово основание за обработване на лични данни, имайки предвид разпоредбата
на чл. 6, § 1 , б. „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679.
С рег. №ППН-661#7(19) от 14.09.2020 г. в КЗЛД е постъпило допълнително писмо от страна на И.Г.С.
и П.Д.Б., в което се съдържат твърдения за продължаващ към момента конфликт, като
се излагат нови данни за физическа саморазправа от страна на Д.. Представя се и
подписка от живеещите в непосредствена близост до ул. „Атанас Кожухаров“ №8 в
подкрепа запазване на камерите и тяхното функциониране, с оглед опазване живота
здравето и имуществото на живущите в случай на инциденти и престъпления /л.
54-55/.
Със заповед №РД-15-76/19.03.2020 г.
на председателя на КЗЛД /л. 58/ е наредено на служители на комисията да
извършат проверка по спазване и прилагане на Регламент
/ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД на И.Г.С. и П.Д.Б., а именно: дали е изградена
система за видеонаблюдение и какви са нейните технически параметри в жилищна
сграда, находяща се в *****.
На 01.09.2020 г. проверяващ екип от
КЗЗЛД е извършил посещение на място, за което е съставен констативен протокол
от същата дата, подписан от проверяващите и от П.Д.Б. /л. 59/. В протокола е
отразено, че на посетения адрес се намирала двуетажна жилищна сграда с един
вход и с по един апартамент на етаж. Към сградата било налично дворно място,
което по данни на проверяваните лица било общинска собственост. Установено е,
че С. са собственици на апартамент на първия етаж, а Д. на апартамент на втория
етаж. На 24.11.2019 г. от С. и техен познат била инсталирана система за
видеонаблюдение, състояща се от 4бр. видеокамери, записващо устройство и
монитор за наблюдение на изходящия образ и видеозаписите на камерите. Записите
се съхранявали за срок от около 15 дни след което се изтривали по реда на
постъпването им. Достъп до системата имали само С.. Налице били информационни
табели за извършваното видеонаблюдение. В протокола се съдържа подробно
описание на конкретното местоположение и предмет на визуализация, съответно
обхват на камерите, като: 1 бр. е монтирана на южната фасада на къщата и
заснема част от ул. „Веселин Ханчев“, заедно с част от прилежащия към нея
тротоар, както и част от ул. „Атанас Кожухаров“, заедно с част от прилежащия
към нея тротоар, като в обхвата й попадат затревени общински площи; 2 бр.
/вероятно се има предвид камери № 2 и № 3/ са разположени на западната фасада
на къщата, като заснемат кръстовището на визираните по-горе улици /камера № 2/
и прилежащите тротоари и тревни площи, като 3 бр. /камера № 3/ заснема част от
ул. „Атанас Кожухаров“ и прилежащия й тротоар, непосредствено пред къщата
/заснема подстъпа към входа на имота, противоположно поставена на камера №2/ и
4 бр. /камера № 4/ е монтирана на източната фасада на къщата, заснемайки част
от оградено дворно място, част от съседен имот и част от ул. „Веселин Ханчев“ и
прилежащите й затревени площи и тротоари. Приложени към констативния протокол
са и снимки, онагледяващи местоположението на камерите и тяхната визуализация
/л. 60-62/.
По делото е представен констативен
акт с рег. №ППН-02-361 от 04.09.2020 г., изготвен от проверяващия екип и подписан
от неговия ръководител /л. 56-57/, който изцяло възпроизвежда посочените
по-горе констатации, описани в констативния протокол от 01.09.2020 г., като
единствено е добавено, че не се установява осъществяването на отдалечен достъп
до системата за видеонаблюдение от страна на С..
КЗЛД се е произнесла с нарочно решение,
обективирано в протокол № 46 от заседание, проведено на 28.10.2020 г. /л. 134 и
сл./ за допустимост на жалбата, конституирала е страните и е определила дата за
разглеждане на жалбата по същество. На проведено на 16.12.2020 г. заседание на
КЗЛД, за което е съставен протокол № 53 от същата дата /л. 141 и сл./, жалбата
е разгледана по същество. На заседанието са присъствали И.Г.С. и П.Д.Б., на
които е била предоставена възможност да дадат обяснения и направят доказателствени
искания.
Въз основа на така проведеното
административно производство, КЗЛД е постановила оспореното процесно решение
№ППН-02-661/2019 г. от 19.04.2021 г. /л. 8-25/, с което на основание чл. 38, ал. 3
от ЗЗЛД е приела жалба с рег. №ППН-02-661 от 10.12.2019 г., подадена
от И.Е.Д. и Ц.Т.Д. срещу И.Г.С. и П.Д.Б., за частично основателна, тъй като от
събраните по преписката доказателства се установявало извършено нарушение на
чл. 5, § 1 , б. „а“ и „б“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и
на Съвета от 27 април 2016 г., а именно: осъществено незаконосъобразно
обработване на лични данни от И.Г.С. и П.Д. Б. – С. посредством изградена
система за видеонаблюдение, по отношение на Камера № 1, Камера № 2, Камера № 4
и незаконосъобразно обработване на лични данни – по отношение на Камера № 3,
единствено в частта на посочената камера за видеонаблюдение, включваща част от
ул.“Атанас Кожухаров“, заедно с част от прилежащия тротоар, непосредствено пред
къщата, които части са обществени площи – публично достъпни зони. На основание чл. 58, § 2, б. „г“ от
Регламент /ЕС/ 2016/679 е разпоредено на администраторите И.Г.С. и П.Д. Б. – С.
да съобразят операциите по обработване
на лични данни с разпоредбите на регламента, като им е указано да демонтират
камери №№ 1, 2 и 4, а камера № 3 да бъде правилно позиционирана, по начин,
който не позволява заснемане на обществени места и площи – общинска
собственост, както и съседни имоти - чужда собственост, т.е. да бъде пренасочена
под определен ъгъл или преместена по начин, който не позволява попадане в
обхват на части от обществени места – публично достъпни зони, площи – общинска
собственост и части от съседни имоти – чужда собственост. На адресатите на акта
/жалбоподатели по настоящото дело/ е даден срок от 30 дни, считано от влизане в
сила на решението, за да предоставят конкретни доказателства за изпълнение на
разпорежданията на комисията.
В мотивите към оспореното решение се
отрича приложението на чл. 6, § 1 , б. „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 по
отношение обработването на лични данни от камери № 1, 2 и 4 и част от камера № 3.
Направен е анализ за наличието, съответно липсата на законово основание и
допустимост на извършваното обработване на лични данни, като се установява
наличен и легитимен интерес за обработването на лични данни само по отношение
обработването посредством част от камера № 3, в обхвата на която се включва
подстъпа към входа сградата. Във връзка с последното е прието, че в голямата си
част изградената система за видеонаблюдение с цел охрана собствеността и
имуществото на сем.С. функционира така, че в обхвата на камерите попадат части
от улици, части от тротоари, части от затревени площи и части от съседни имоти,
като събирането на данни от подобни обекти, както и данни за случайно
преминаващите трети лица, съответно последващото им обработване надхвърля
целите, за които се осъществява наблюдението и в този смисъл се явява
непропорционално. Изложен е и своеобразен анализ на баланса на интересите в
хипотезата на допустимост на обработването на лични данни по смисъла на чл. 6,
§ 1 , б. „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 в частност за допустимия обхват на
камера №3, като са обследвани обстоятелства за липсата на алтернативни начини
за постигане на определената легитимна цел, въведените технически,
организационни и информационни мерки от И.С. и П. Б. –С., както и липсата на събрани доказателства извършваното
видеонаблюдение да има негативно въздействие върху съответните физически лица -
И.Е.Д., Ц.Т.Д. и тяхното малолетно дете.
Решението е връчено на жалбоподателите
на 27.04.2021 г., видно от приложените по делото на л. 129 и л. 133 обратни
разписки.
В хода на съдебното производство са
приети като доказателства материалите съдържащи се в административната преписка
по издаване на оспореното решение на КЗЛД, както и допълнително представени от
страните писмени доказателства.
По искане на жалбоподателите е
допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Ф. И. Р. и Н. Й. К., и двамата живущи в близост до процесния имот.
Свидетелите непротиворечиво заявяват, че жалбоподателите притежават лек
автомобил, който не паркират непосредствено пред западната фасада на къщата,
където се намира и входът й, а на отсрещния тротоар, /през улица „Атанас
Кожухаров“/, тъй като съседите им от горния етаж - И.Е.Д., Ц.Т.Д., били превърнали част от прилежащия към същата
улица, съответно по продължение на жилищната кооперация, тротоар в „частен
паркинг“. На него паркирали собствения си автомобил и то по начин, непозволяващ
паркирането на други моторни превозни средства. Заявяват също, че знаели за
монтираните камери на сградата на жалбоподателите, които били насочени и към
отсрещния тротоар, където С. паркирали автомобила си. И двамата свидетели твърдят,
че не са против камерите, а напротив - считат, че и те могат да се ползват от
функционирането им в даден момент.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирани лица с правен интерес – адресати на обжалваното решение, в законово установения преклузивен срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Приложимата към
процесния казус нормативна уредба се съдържа в Регламент
/ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г.,
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни
и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
/Общ регламент относно защитата на данните/, пряко приложим в държавите членки,
считано от 25.05.2018 г., както и в Закона за защита на личните данни.
Съгласно
чл. 6, ал. 1
от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ
независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при
обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези
данни, както и контрола по спазването на Регламент
/ЕС/ 2016/679 и на ЗЗЛД. Комисията изпълнява задачите, вменени й по
смисъла на по чл. 57 от
Регламент /ЕС/ 2016/679, като производството по жалби срещу актове
или действия на администратор на лични данни е регламентирано в чл. 38 и сл. от
ЗЗЛД, съответно в Глава четвърта, Раздел II
от Правилника за дейността на комисията за защита на личните данни и нейната
администрация /Правилника/. КЗЛД разполага с определена оперативна
самостоятелност, като в съответствие с предоставените й функции преценява кое
от корективните правомощия по чл. 58, § 2 от регламента да упражни. Преценката
следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на
решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на
засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на данни, както и
на обществения интерес.
С
оглед изложеното оспореното в настоящото производство Решение №ППН-02-661/2019
г. от 19.04.2021 г. е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД, в
съответствие с предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 1
и ал. 3 от ЗЗЛД
във връзка с чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Правилника.
Обжалваният
административен акт е постановен и в предписаната от закона форма – писмено
решение, в което са посочени мотивите – фактически и правни основания, поради
които жалбата на заинтересованите в съдебното производство страни се приема за
частично основателна и се уважава в тази й част. В решението са обсъдени всички
фактически установявания, наведените от страните съображения, както и правната
регламентация на спорните обществени отношения. Изложени са формираните от
органа изводи, като им е придадена и съответстваща законова квалификация.
Административното
производство, приключило с постановяване на обжалваното решение, се е развило
по реда за разглеждане на жалби на физически лица, детайлизиран в Правилника за дейността на
Комисията за защита на личните данни и нейната администрация. Правилно
са били конституирани страните в производството и им е предоставена ефективна
възможност да вземат участие в него като изразят становище, представят писмени
доказателства и участват в проведеното открито заседание, на което жалбата е
била разгледана по същество. Както ЗЗЛД,
така и Правилникът задължават комисията да извърши всички необходими
процесуални действия по проверка редовността, допустимостта и основателността
на искането на сезиращото лице. В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл.
38, ал. 2 във връзка с чл. 41 от Правилника, за изясняване на фактите и
обстоятелствата по постъпила жалба комисията
може да възложи извършването на проверка, събирането на доказателства или
искане на становища от трети лица при условията на АПК и съобразно
правомощията си по чл. 58, § 1
от Регламент /ЕС/ 2016/679. С оглед това законосъобразно комисията е
назначила извършването на проверка на място с цел установяване на действителната
фактическа обстановка и основателността на твърдените пред нея нарушения.
Видно
от приложените по делото констативен акт и протокол, е установено монтирана
система за видеонаблюдение върху сграда, находяща се в ****, която система се
състои от записващо устройство, монитор и 4 бр. видеокамери. Проверяващите са
имали достъп до системата – факт, в подкрепа на който са и приложените снимки,
визуализиращи обхвата на всяка от камерите. Комисията, осъществила проверка на
място, детайлно е описала точното местоположение на камерите, съответно
обектите, които попадат в обхвата на всяка една от тях. Тези фактически
установявания са възприето безкритично, с малки стилистични и смислови поправки,
от административния орган, като са възпроизведени почти дословно в оспореното пред
съда решение. Именно въз основа на тези факти и обстоятелства КЗЛД е формирала
своите изводи. В случая не може да се отрече, че КЗЛД, спазвайки принципа на
служебното начало в административния процес, чиито пряко проявление е и
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК, е положила усилия да събере доказателства
за относими към случая факти и обстоятелства.
Съдът обаче приема, че в административната преписка липсват достатъчно
доказателства относно техническите и функционали характеристики на системата за
видеонаблюдение, а от там и нейните възможности, доколкото административният
орган изрично е указал в решението си, че обхватът на една от камерите - №3,
следва да бъде коригиран чрез правилно позициониране на камерата, т. е.
пренасочване или преместване, така че да не се заснемат обществени места и
площи, както и съседни имоти. С оглед задължителния характер на оспореното
решение спрямо страните в административното производство и съобразявайки
принципите на съразмерност, последователност и предвидимост при упражняване на
властническите правомощия от административните органи, съдът намира, че
дадените с решението указания/разпоредени действия, не са обусловени в
достатъчна степен от конкретни фактически установявания, а по-скоро от
евентуални предположения. По делото не са представени доказателства в подкрепа
на изводите, че от една страна обхватът на камера № 3 е технически възможно да
бъде ограничен, посредством указаните от ответника способи, а от друга - че
дори и извършено, това ограничаване би довело до законосъобразно обработване на
лични данни чрез видеозаснемане – извод, който все пак е направен от комисията
без обаче да е придружен с необходимата обосновка. Логично възниква въпросът
щом все пак административният орган е преценил, че е допустимо и технически
възможно чрез ограничаване на обхвата на камера № 3 да е налице законосъобразно
обработване на лични данни, то защо е отречена възможността да се ограничи
обхвата и на другите три камери /камера № 1, камера № 2 и камера № 4/, при все,
че видно от представения снимков материал, техният обхват съобразно
онагледената визуализация и насоченост, е аналогичен с този на камера № 3. В тази връзка крайно неясно остава
категоричното разпореждане за демонтиране на останалите камери, като мотиви за
невъзможността същите да бъдат препозиционирани или коригиран обсега на
заснемате липсват. Единствено в
представеното от ответника по делото писмено становище се съдържа твърдение за
липсата на подобна възможност без обаче да се предоставя адекватна и разбираема
обосновка за това. С оглед спецификата на използваните в процесния случай
методи за обработване на лични данни, а именно чрез изградена система за
видеонаблюдение, са били необходими специални познания, каквито проверяващите
служители от КЗЛД няма доказателства да са притежавали. За установяване на
релевантните за случая факти и обстоятелства е следвало да бъде назначено вещо
лице, чиято експертиза да спомогне за разрешаването на възникналите спорни
въпроси, касаещи техническите и функционални
характеристики и възможности на съществуващата система за видеонаблюдение.
Данни за подобни действия, както и доказателства в тази насока по делото
липсват. В този смисъл оспореното решение се явява издадено без да са изяснени
в цялост всички относими обстоятелства, като решаващият административен орган е
възприел безкритично фактическите установявания на проверяващия екип, без да
извърши задълбочена и обективна собствена проверка относно възможността чрез
промяна в позицията и ограничаване обхвата на заснемане на монтираните камери,
да се запази тяхното функциониране. Посочените пропуски при провеждане на
административното производство имат за последица неизясняване в пълнота на
действителната фактическа обстановка и следва да се квалифицират като съществено
процесуално нарушение, тъй като недопускането му би могло да обуслови различни
констатации по фактите и съответно да доведе до друго разрешение на поставения
пред административния орган въпрос.
Допуснатото
от административния орган неизпълнение на задължението му по чл.35 от АПК да
извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства
преди да постанови своя акт, е довело и до несъответствие на обжалваната
заповед с материалния закон.
Съгласно
легалното определение на § 1, т. 1
и т. 4 от ДР на
ЗЗЛД, по смисъла на този закон
"лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1
от Регламент /ЕС/ 2016/679, а "обработване"
е понятието по чл. 4, т. 2
от Регламент /ЕС/ 2016/679. Според чл. 4, § 1 от
регламента "лични данни" означава всяка
информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което
може да бъде идентифицирано /"субект на данни"/; физическо лице,
което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано,
пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен
номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече
признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. § 2 на чл. 4
от регламента гласи, че "обработване"
означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни
или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране,
записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна,
извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване
или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване. Съгласно константната практика на Съда
на Европейския съюз система за видеонаблюдение с камера трябва да се
квалифицира като обработване на лични данни с автоматизирани средства, когато
инсталираният диспозитив позволява записването и съхраняването на лични данни,
като изображения, позволяващи идентифицирането на физически лица /т. 35 от
Решение от 11.12.2019 г. по дело С-708/18/, какъвто
безспорно и настоящия случай.
В
§ 1, т. 2 от
ДР на ЗЗЛД е предвидено, че по смисъла на този закон
"администратор", с изключение на администратора по глава осма, е
понятието по чл. 4, т. 7
от Регламент /ЕС/ 2016/679, а съгласно т. 3 от § 1
на ДР на ЗЗЛД "обработващ лични данни" е
понятието по чл. 4, т. 8
от регламента. Съответно според чл. 4, § 7
и § 8 от
Регламент /ЕС/ 2016/679 "администратор"
означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга
структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за
обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се
определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът
или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в
правото на Съюза или в правото на държава членка. "Обработващ лични
данни" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или
друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. В този
смисъл, за да носи отговорност едно лице за обработване на личните данни на
друго лице в нарушение на ЗЗЛД и Регламент
/ЕС/ 2016/679, то лицето използващо „неправомерно“ данните следва
да има качеството "администратор" или "обработващ лични
данни". Това произтича и пряко от разпоредбата на чл. 5, § 2 от
посочения регламент, в който е заложено, че
администраторът носи отговорност и е в състояние да докаже спазването на § 1,
който именно се приема за нарушен в процесния случай.
Осъществените
от жалбоподателите по делото действия по монтиране и въвеждане в постоянен
работен режим на система за видеонаблюдение посредством монитор и четири броя
видеокамери, попадат в хипотезата на обработване на лични данни съгласно
легалната му дефиниция в чл. 4, § 2 от
Регламент /ЕС/ 2016/679. Следователно
административният орган, както вече беше отчетено, правилно е квалифицирал
жалбоподателите, като администратори на лични данни по смисъла на цитираната
правна уредба.
Регламент /ЕС/ 2016/679
въвежда седем основни начала/принципи/, които следва да бъдат спазвани, през
целия жизнен цикъл на личните данни - от тяхното създаване до тяхното унищожаване, които съответно се
съдържат в чл. 5 от регламента: 1. принцип на законосъобразност,
добросъвестност и прозрачност /§ 1, б. „а“/; 2. ограничаване на целите /§ 1, б.
„б“/; 3. свеждане на данните до минимум /§ 1, б. „в“/; 4. точност /§ 1, б.
„г“/; 5. ограничение на съхранението /§ 1, б. „д“/; 6. цялостност и
поверителност /§ 1, б. „е“/ и 7. отчетност /чл. 5, § 2/. Принципите следва да
бъдат спазвани кумулативно, поради което нарушението на който и да е от тях е основание
за носенето на отговорност.
Елементът
на законосъобразност сочи най-общо, че обработването трябва да е в съответствие
със закона, като в контекста на защитата на личните данни този елемент от
първия принцип изисква преди всичко наличието на правно основание за
обработване на данните по смисъла на чл. 6 и 9 от регламента, т. е.
обработването ще бъде законосъобразно само в случаите, когато е налице поне
едно от разписаните в чл. 6, § 1 и в чл. 9, § 2 и 4 хипотези или условия за
допустимост. От своя страна последните са алтернативни, което означава, че за
да е налице валидно правно основание за обработване е достатъчно да бъде
приложена само една от тях. Добросъвестността и прозрачността, като елементи от
първия принцип са взаимно свързани, като и двата са дължими по отношение
субекта на данни и изискват от администратора данните да бъдат обработвани
честно и открито. Добросъвестността предполага коректно поведение от страна на
администратора и полагане на дължимата грижа от негова страна, за да бъдат
обработвани данните правилно и правомерно, при спазване изискванията на закона
и на добрите нрави, както и съобразно очакванията на субекта на данните.
Изискването за прозрачност е свързано пряко с изграждането на доверие у
физическите лица по отношение процесите за обработване на данните от страна на
администратора, т.е. този елемент от първия принцип предполага всяка информация
и комуникация със субектите във връзка с операциите по обработване да бъде
разбираема.
Предотвратяване
на безконтролното обработване на данните предполага целите, за които те се
обработват да бъдат дефинирани преди да започне процеса по тяхното събиране и
именно в това се състои втория въведен принцип – ограничаване на целите.
Дефинирането на целта като цяло се явява съществено, тъй като именно тя е
определяща за вида на операциите по обработване на данните и естеството на
данните, които ще се обработват. В случая и само за пример, несъвместима цел би
било по-нататъшно обработване на данните от видеозаписи, ако администраторът е
обявил с поставени информационни табели, че видеонаблюдението се осъществява
единствено с охранителна цел, а в същото време той ползва записите за публично
оповестяване на ежедневните дейности на своите съседи.
Съдът
възприема, че всяка отделна цел, за която се обработват личните данни следва да
почива поне на едно правно основание от изброените в чл. 6, § 1 и в чл. 9, § 2 и 4 от регламента,
като това обаче не отменя задължението на администратора да обработва данните в
съответствие с принципите, заложени в чл. 5 от същия регламент.
В
конкретния случай жалбоподателите претендират, че обработването на данните е
законно на основание чл. 6, § 1, б.
"е" от Регламент /ЕС/ 2016/679, според който обработването
е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните
условия: обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на
администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси
преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на
данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът
на данните е дете. Тази разпоредба предвижда три кумулативни условия, за да
бъде обработването на лични данни законосъобразно, а именно: 1. администраторът
или третото лице, или третите лица, на които се разкриват данните, следва да
преследват законни интереси; 2. обработването на личните данни да е необходимо
за целите на преследваните законни интереси и 3. основните права и свободи на
лицето, ползващо се от защитата на данните, да нямат преимущество върху
преследваните законни интереси. При визираното условие за допустимост на
обработването не съществува презумпция за законосъобразност, както е в случаите
по чл. 6, § 1, б. „а“-„г“ от регламента, а е необходимо да се намери баланса
между законния /легитимен/ интерес на администратора и интереса или основните
права и свободи на физическото лице, за което се отнасят данните, като
наличието на законен интерес се явява само отправна точка. Именно при
извършването на тази оценъчна дейност следва да бъдат взети предвид много
фактори: естеството на интереса, въздействието на обработването за целите на
постигане на интереса /в т. ч. самият начин на обработване, разумните очаквания
на субекта, чиито данни се обработват, положението на субекта/, гаранциите,
които администраторът за предотвратяване на неблагоприятното въздействие върху
правата и свободите на субекта и пр.
Изложеното
дотук не е самоцелно, а идва за да онагледи неправилното и непоследователно
приложение на относимите материални норми от страна на решаващия административния
орган, което е следствие и на допуснатите от него нарушения на
административнопроизводствените правила.
В
обжалваното решение КЗЛД посочва, че целите, за които се извършва обработването
на лични данни, посредством камера № 3, в частта на допустимия й според
комисията обхват, са легитимни, законни, конкретни, изрично указани, обуславят
и са в защита на признат легитимен интерес на администратора на лични данни,
който легитимен интерес – защита на собствеността, имуществото и живота му, с
оглед налични данни по административната преписка, има преимущество пред
интересите или основните права и свободи на субектите на данните. При това
заключение са взети предвид и отчетени от органа въведените технически,
организационни и информационни мерки при извършване на обработването, даващи в
определена степен гаранции за намаляване негативното въздействие върху
физическите лица. Нещо повече - КЗЛД като цяло приема наличието на посочения
легитимен интерес не само по отношение, камера № 3, а и по отношение цялата
изградена система. В тази връзка не се установява нарушение на принципите, съдържащи се в чл.
5, § 1, б. „а“ и „б“ от регламента /законосъобразност, добросъвестност и
прозрачност, както и ограничаване на целите/ по отношение обхвата на камера № 3,
в частта й, включваща заснемане на подстъпа към имота, като съответно такова
нарушение се констатира по отношение камери № 1, 2 и 4 от системата.
В
случая изискуемата от закона оценка на баланса на интересите при осъществяване
на видеонаблюдение е извършена по отношение обработването на лични данни
посредством камера №3, но не и относно останалите камери. Взети са предвид
доказателства за налични посегателства върху собствеността и имуществото на
жалбоподателите в контекста на обработването на данни чрез камера №3, но не и
такива, по отношение останалите камери, като в тази връзка защитата на
признатите законни интереси, чрез преследване на определените цели е отречено,
а същите са дефинирани, като стоящи в противоречие с основните принципи от
регламента. Крайно неясно остава на какъв принцип е прието, че заснемането на
подстъпа към входа на сградата, в хипотезата на ограничен обхват, е обусловено
от законни цели и в защита на законен интерес /законосъобразно обработване/,
при все, че подобно заснемане ще показва /вероятно/ единствено влизащите към
вътрешния двор на кооперацията лица и евентуално ще носи информация за нанесени
щети на общата входна градинска врата, а не и на части от тази собственост и
имущество на жалбоподателите, която КЗЛД визира в решението си за да обуслови
своето заключение. В този ред на мисли и предвид неизследваните технически и
функционални възможности на камерите, по никакъв начин не може да се приеме за
обосновано заключението защо не са налице предпоставки за допустимо и
законосъобразно обработване на лични данни и от останалите камери от гл. т.
както на тяхното позициониране и обхват, така и на обстоятелството, че по
административната преписка са налице данни за фактически посегателства върху имущество,
собственост на жалбоподателите. В тази връзка е необходимо да се посочи, че
балансът между легитимния интерес на жалбоподателите и интереса, и основните
права, и свободи на Д. е анализиран при изначална липса на достатъчно изходни
данни /фактически установявания/, което е довело и до неправилно прилагане на
материалния закон, доколкото преценката за наличие на визираното от С.
допустимо основание за законосъобразност на обработването на лични данни /чл. 6, § 1, б.
"е" от Регламент /ЕС/ 2016/679/ е формирана едностранчиво
и при необосновано отричане на факти от обективната действителност. Наличието
на реална, обективна и в достатъчна степен мотивирана преценка, предполага и
наличието на увереност у административния орган досежно всички релевантни факти
и обстоятелства, което само по себе си изключва повърхностното изследване и
представянето на неаргументирани и непълни отговори във връзка с възникналите
по конкретния случай въпроси с правно значение.
В
случая от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателите обработват
данни на други физически лица чрез видеозаснемане само за защита на собственото
си имущество. Не е установено неправомерно обработване на тези данни, като
действително макар и да е налице възможност за записване на тези данни за
някакъв период от време, независимо, че по време на проверката е констатирано
визуализиране на кадри само в реално време, то не се установява същите да се
съхраняват по някакъв начин и да е налице възможност за отдалечен достъп до
системата за видеонаблюдение. Нито в административното производство, нито в хода
на настоящото съдебно производство се установява по отношение на личните данни
на Д. да се извършва картотекиране, класифициране или друго подобно действие.
По делото не са ангажирани доказателства също, че записваните данни, чрез
системата за видеонаблюдение, са използвани неправомерно от заинтересованата
страна в каквато връзка са направени възражения от Д. в проведеното
административно производство. Нещо повече – дори не са налични конкретни
доказателства, било то и отделни кадри, като част от съхранявани от системата
видеозаписи или копия на снимки в реално време, от които да се направи извод за
обработването на личните данни на Д., в т. ч. и тяхното малолетно дете. Подобни
фактически установявания или констатации не се съдържат в материалите,
обективиращи извършената на място проверка. В този смисъл не може да се приеме
за доказано по несъмнен и категоричен начин твърдението за неправомерно обработване
на лични данни на заинтерисованите страни по делото.
По
тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспореното Решение №
ППН-02-661/ 2019 от 19.04.2-21г., като издадено при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон, се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на компетентния
административен орган за ново произнасяне по подадената от И.Е.Д. и Ц.Т.Д. жалба с рег. №ППН-02-661 от 10.12.2019 г.,
при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
При
този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателите следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 420.00лв, от
които 20.00лв – заплатена държавна такса от двамата жалбоподатели и
400.00лв. заплатено възнаграждение за
един адвокат.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.
172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 38, ал. 7 от ЗЗЛД, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на И.Г.С.
и П.Д.Б.,***, Решение № ППН-02-661/2019 г. от 19.04.2021 г. на Комисията по
защита на личните данни гр. София, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА
преписката на административния орган – Комисията по защита на личните данни
гр. София за ново произнасяне по подадената от И.Е.Д. и Ц.Т.Д. жалба с рег.
№ППН-02-661 от 10.12.2019 г., при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Комисията по защита на
личните данни гр. София, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ №2, да заплати на И.Г.С.,
ЕГН **********,*** и на П.Д.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 420.00лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: