№ 6924
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100510151 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 4061/06.03.2024 г., поправено с решение №
14663/26.07.2024 г., постановени по гр.д. № 37977/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 70 състав, е признато за установено по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че В. В. Д. с ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********, сумите
1843,55 лева главница, ведно със законна лихва от 01.10.2021г. до изплащане
на вземането, като искът е отхвърлен за горницата над присъденото до пълно
предявения размер от 2024,81 лева, също сумата 273,55 лева мораторна лихва
за периода 15.09.2019г. – 21.09.2021г., който иск е отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 280,24 лв., сумата от 39,51 лева ведно със законна
лихва от 01.10.2021г. до изплащане на вземането, както и 8,51 лева мораторна
лихва от 31.10.2018г. до 21.09.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 56982/2021г. на СРС, 57 състав.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от адв. С. С. - особен представител на В. Д.. В
жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото не се доказало
В. Д. да е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ, както и че
е ползвала топлинна енергия през исковия период. В жалбата се поддържа, че
няма данни за изправност на измервателните уреди, като се оспорва и
1
извършеното дялово разпределение. Твърди се, че вземанията са погасени по
давност.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да
я остави без уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от третото лице –
помагач „Техем сървисис” ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София”
ЕАД срещу В. В. Д. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца е: 2024,81 лева главница, начислена за топлоенергия за
периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г. за потребление в имота ап. 96, находящ се в
гр. София, ж.к. ****, както и 280,24 лева мораторна лихва за периода
15.09.2019г. – 21.09.2021г., главница за извършена услуга дялово
разпределение 39,51 лева от 01.09.2018г. до 29.02.2020г., мораторна лихва в
размер от 8,51 лева за периода 31.10.2018г. – 21.09.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. 56982/2021г. на СРС, 57 състав.
От приложения по делото договор за покупко – продажба на жилище,
сключен по реда на закона за общинската собственост от 31.05.2005 г. се
установява, че В. В. Д. е закупила процесния недвижим имот - ап. 96, находящ
се в гр. София, ж.к. ****. По делото липсват доказателства за последваща
промяна в правото на собственост на имота, поради което и съдът приема, че
ответницата е била собственик на процесния имот през исковия период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
2
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. Ето защо и в качеството си на собственик на процесния
недвижим имот ответницата е и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае
обект с абонатен № 166126, поради което и доводите във въззивната жалба за
липса на облигационно правоотношение между страните се явяват
неоснователни.
От приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че
количеството топлинна енергия за абонатната станция на гр. София, ж.к.
****, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване –
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Вещото лице е посочило, че в
имота на ответниците през исковия период е начислявана топлинна енергия
съгласно показанията на ИРРО, монтирани на три радиатора, начислявана е
топлинна енергия и за подгряване на топла вода съгласно показанията на 1
брой водомер и за сградна инсталация на база пълен отопляем обем.
Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените
стойности са потвърждавани от потребителите чрез подписване на
документите за главен отчет. Съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо необходимата
професионална компетентност.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на
ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се
дължи заплащане на цена. Изготвената СТЕ установява, че през процесния
период стойността на начислената топлинна енергия е в размер от 1831,23 лв.
С отговора на исковата молба ответникът В. В. Д. своевременно е
релевирала възражение за погасяване на дълга за главницата за топлинна
енергия по давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
3
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението в съда /01.10.2021 г./, като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 23.07.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. 05.2018 г. е
погасено по давност – за този месец задължението е станало изискуемо на
15.07.2018г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да
тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.09.2021 г. (с
добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през
които давността е спряла да тече), т.е. преди подаване на заявлението на
01.10.2021 г.
Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.06.2018
г. – 30.04.2020 г. От изготвената СТЕ се установява, че начислената и дължима
сума за топлинна енергия за този период е в размер от 1799,98 лв. За тази сума
искът се явява основателен и неоснователен до пълния предявен размер.
Настоящият съдебен състав намира, че се явява основателен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
4
период. По делото се установява, че за исковия период 01.09.2018г. до
29.02.2020г., начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 39,51 лева, поради което и искът се явява
изцяло основателен. Възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно, доколкото началният период на претенцията е 01.09.2018г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание
чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да
се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната
свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда
се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на
задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая дължимата
лихва върху установената главница от 1799,98 лв. е в размер от 243,17 лв. за
периода 15.09.2019г. – 21.09.2021г.. поради което и искът се явява основателен
до този размер и неоснователен до пълния предявен размер от 280,24 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
уважен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ
за главница за потребена топлинна енергия за сумата над 1799,98 лв. до 1843
5
лв., искът с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху
вземането за топлинна енергия за сумата над 243,17 лв. до 273,55лв., искът с
правно основание за сумата от 8,51 лева мораторна лихва върху вземането за
стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от
31.10.2018г. до 21.09.2021г., като исковете бъдат отхвърлени в тази част. В
останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С
оглед допълнителното частично отхвърляне на исковете, дължимите разноски
на ищеца за заповедното производство са 84,62 лв., а за първоинстанционното
производство 959,09 лв., поради което и решението на районния съд в частта, в
която са присъдени разноски над посочените размери, следва да бъде
отменено.
На въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивното
производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба в размер от
377,91 лв.
На основание чл.77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер от 83,58 лв., а въззиваемият – 2,99
лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4061/06.03.2024 г., поправено с решение №
14663/26.07.2024 г., постановени по гр.д. № 37977/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 70 състав, в частта, в която е признато за установено по искове по чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че В. В. Д.,
ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата над 1799,98 лв. до 1843 лв. главница за потребена топлинна енергия,
ведно със законна лихва от 01.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата
над 243,17 лв. до 273,55лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019г. –
21.09.2021г., сумата от 8,51 лева мораторна лихва върху вземането за стойност
6
на извършена услуга дялово разпределение от 31.10.2018г. до 21.09.2021г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 56982/2021г. на СРС,
57 състав, както и в частта, в която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, са присъдени разноски за сумата над 84,62 по заповедното
производство, както и разноски над сумата от 959,09 лв. за
първоинстанционното производство и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу В. В. Д., ЕГН **********, искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че В. В. Д. с ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата над 1799,98 лв. до 1843
лв. главница за потребена топлинна енергия, ведно със законна лихва от
01.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата над 243,17 лв. до 273,55лв.
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 21.09.2021г., сумата от 8,51 лева
мораторна лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово
разпределение от 31.10.2018г. до 21.09.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 56982/2021г. на СРС, 57 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4061/06.03.2024 г., поправено с решение
№ 14663/26.07.2024 г., постановени по гр.д. № 37977/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 70 състав, в частта, в която е признато за установено, че В. В. Д. с ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 1799,98 лв. главница за потребена топлинна енергия, ведно със законна
лихва от 01.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 243,17 лв.
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 21.09.2021г., сумата от 39,51 лева –
възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение ведно със законна
лихва от 01.10.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 56982/2021г. на СРС, 57 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА В. В. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78,ал.1
ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски в размер от
377,91 лв.
ОСЪЖДА В. В. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл.77
ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер от 83,58 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл.77 ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер от 2,99 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8