№ 993
гр. София, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20241100900636 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.55 и чл.86 ЗЗД- кумулативно съединени.
В исковата си молба ищецът „МОНТАЖИ“ ЕАД, ЕИК *********, чрез
адв. Л. Т., със съдебен адрес гр.София, ул.“*********, адвокатско дружество
„Д. и Л.“, твърди, че негов едноличен собственик на капитала е „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД /ДКК ЕАД/, ЕИК *********, чийто
принципал е държавата, която е възложила на „ДКК“ ЕАД дейностите по
проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор на обект „Нов
правителствен комплекс от сгради за нуждите на държавната администрация“.
Твърди, че с решение по протокол № РД – 21 – 18/07.04.2020г. министърът на
икономиката е разрешил тези дейности да бъдат превъзложени на
„МОНТАЖИ“ ЕАД, ЕИК *********.
Твърди, че финансирането на тези дейности е изцяло осигурено от
държавата, чрез „ДКК“ ЕАД, която осигурява на ищеца средства за
изпълнение на съответните дейности по проектиране, строителство и
упражняване на авторски надзор, като отпуска на ищеца необходимите
средства по силата на договор от 21.07.2020г. за възлагане на посочените
дейности.
Към момента на сключване на този договор от страна на ищеца вече е
сключен договор от рамков характер, от 02.10.2019г. с ГДЗЗД „Планекс –
ГЕС“, ЕИК *********, съгласно който - т.1 от него - предметът на договора е
изпълняване на неуточнени дейности, предоставяне на временно и възмездно
ползване на транспортни средства, строителна механизация и оборудване в
полза на „МОНТАЖИ“ ЕАД като възложител. С т.2 от договора страните са
1
приели, че поради рамковия характер на споразумението, конкретните
дейности ще се уточняват в бъдещ момент.
Ищецът твърди, че в това гражданско обединение качество на
съдружници имат следните лица: „ПЛАНЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* и
„ГРИЙНТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК *********, които
съгласно сключения между тях договор за гражданско дружество от
11.09.2019г. са се съгласили да отговорят солидарно за задълженията – чл.8,
ал.6 от договора.
С допълнително споразумение към рамковия договор, което е сключено
на 20.08.2020г., ищецът превъзлага на ГДЗЗД дейностите по проектиране,
строителство и упражняване на авторски надзор на обект „Нов правителствен
комплекс от сгради за нуждите на държавната администрация“.
В това допълнително споразумение страните са се съгласили със
следното:
Че общата стойност на проекта е сумата от 189 742 208 лв. без ДДС, от
които 5 336 872 лв. без ДДС са за изработване на проект и 184 365 376лв. са за
извършване на СМР.
Че 35% от тази сума или 66 000 000лв. без ДДС са платими в аванс, което
да се стори на части, а именно – 42 000 0000лв. в срок от 30 работни дни от
подписване на споразумението и 24 000 0000лв. в срок от 120 работни дни от
подписване на споразумението, а другите плащания да се извършат след
завършване на съответните етапи от изпълнението на договора.
В чл.18, ал.3 от допълнителното споразумение се предвижда, че при
отказ от страна на възложителя от изпълнение на уговореното, изпълнителят
може да задържи част от парите, които авансово са платени, която част
съответства на изпълненото до момента.
Ищецът твърди, че е извършил уговореното авансово плащане на две
части, както следва: на 28.08.2020г. е извърши плащане на сумата от
42 000 000лв. без ДДС или с ДДС – 50 400 000лв., за което е издал фактура
01/31.08.2020г. и на 23.10.2020г. – на сумата от 24 000 000лв. без ДДС или с
ДДС – 28 800 000лв., за което е издал фактура 02/23.10.2020г.
Ищецът твърди, че с решение по протокол №41 от извънредно заседание
на МС, проведено на 29.07.2021 година е спряно изграждане на процесния
обект до изясняване дали изграждането е необходимо и към момента на
подаване на исковата молба решение за възобновяване на изграждането не е
взето.
Поради това ищецът е изискал от своите съдоговорители, партньори в
ГДЗДД финансови разчети във връзка с евентуално прекратяване на
допълнителното споразумение.
С писмо изх.№0023-6/25.07.2023г. изпълнителят по допълнителното
споразумение посочва, че е направил разноски от 8 657 104,30лв., които са
свързани с изпълнение на договора, както е и внесъл ДДС от 13 187 249,12лв.
Поради което твърди, че ищецът дължи тези пари, като поставя условие
продължението на договора да е възможно само при увеличение на неговата
2
цена с около 47%. Документи, които да удостоверят направените разноски не
са представени.
С уведомление изх.№93-00-845/14.11.2023година, достигнало до
ответниците същия ден, ищецът е направил едностранно изявление, с което се
е отказал от договора поради важна причина – решението на МС за спиране на
изграждането на обекта и посочената от изпълнителя необходимост от
предоговораряне на цена чрез нейното увеличаване с още 47%. С това свое
изявление е отправил покана до изпълнителите да върнат платения им аванс
от 79 200 000лв. общо в 7-дневен срок, като при евентуално задържане на тези
пари или част от тях е посочена необходимостта от документална
обоснованост.
С писмо с изх.№94-00-786/21.11.2023година съдружниците в
обединението възразяват на искането за връщане на цялата сума, като
заявяват претенции да задържат сума, равняваща се на направените разходи,
за заплащане за извършената работа и печалбата, която изпълнителят би
получил при изпълнение на целия договор. Разбивката е следната: разноските
са в общ размер от 2 442 017,62лв. без ДДС; стойността на изпълнената работа
е 2 229 624 лв. без ДДС и пропусната печалба от проекта е в размер на
16 872 536,16лв., представляваща 9% от общата стойност на договора.
По отношение на разликата над тези суми е заявена готовност да бъде
върната авансово платената сума.
С ново писмо с изх.№93-00-865/28.11.2023година ищецът отправя нова
покана до изпълнителя да върне парите в частта от аванса, за които не се
спори, че следва да бъдат върнати, като е указано, че възстановяването на тази
сума следва да се извърши по банковата сметка на „ДКК“ ЕАД.
В отговор на тази втора по ред покана изпълнителят заявява желание за
сключване на писмено споразумение, с което страните уредят отношенията си,
като изрично посочат какви суми се дължат на изпълнителя, за какво са
дължими те и изразява желание участие в това споразумение да вземе и
„ДКК“ ЕАД.
Ищецът отправя трета по ред покана с дата 11.12.2023година, с която
кани изпълнителя да възстанови сумата от 57 665 822,20лв., за която не се
спори, че се дължи на ответника и моли да му бъде представена сметка за
претендираните да са дължими на изпълнителя суми.
Ищецът признава, че на 02.01.2024година по банковата сметка му е
преведена сумата от 45 000 0000лв. от ГДЗЗД и страните подновили
преговорите си.
Ищецът признава, че изпълнителят следва да задържи сумата от
2 675 548,80лв. за изпълнение на идеен проект по чл.2, ал.1, т.1.1 от
допълнителното споразумение, а съдружниците в ГДЗЗД изрично посочват, че
не оспорват дълга си в размер на 12 209 897,42лв., като в периода до
23.02.2024година се търси възможност за споразумение, за да се извърши
плащане, с последица от това да се избегне съдебен спор.
Ищецът твърди, че на 18.03.2024 година между страните е постигнато
3
споразумение, с нотариална заверка на подписите с рег.
№510/18.03.2024година на нотариус Л.Л., рег.№055 на НК, с район на
действие – СРС.
С това споразумение страните приемат, че настоящият ищец
„МОНТАЖИ“ ЕАД се съгласява обединение „ПЛАНЕКС – ГЕС“ ДЗЗД да
задържи сумите от 2 675 548,80лв. с ДДС – цена на изпълнени и приети СМР,
сторени разноски по договора в размер на 2 442 017,62лв; обединение
„ПЛАНЕКС – ГЕС“ ДЗЗД поема задължение да върне сумата от
12 209 897,42лв. на две части: 3 209 897,42лв. в срок от 3 дни от подписване на
споразумението и сумата от 9 000 0000лв. – в срок до 31.05.2024година; по
отношение на останалите суми страните декларират, че съгласие не могат да
постигнат.
След това споразумение по отношение на сумата от 16 872 536,16лв.
отново е направен опит за постигане на съгласие, който е останал неуспешен,
тъй като обединението заявява, че може да я задържи на основание чл.268,
ал.1 ЗЗД като 9%, тъй като това е печалбата, изчислена на база стойността на
договора, което становище ищецът не споделя, тъй като приема, че с договора
страните са дерогирали законовата норма, на която изпълнителят по договора
се позовава.
Ето защо, при подробни доводи въз основа на тези факти, ищецът
претендира по отношение на ответниците съдът да постанови осъдително
решение, при условията на пасивна солидарност, да му заплатят следните
суми: 16 872 536,16лв., представляваща част от авансова платена сума, на
основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД; сумата от 814 718,53лв. представляваща
обезщетение за забава в плащането на сумата от 19 314 553,78 за периода на
забава от 22.11.2023г. до 28.03.2024г. и сумата от 673 237,50лв.,
представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 45 000 000лв.
за периода на забава от 22.11.2023г. до 01.01.2024година.
В срока за отговор на исковата молба ответниците „ПЛАНЕКС“ ЕООД,
ЕИК ********* и „ГРИЙНТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК
*********, чрез адв.Г. Б., със съдебен адрес гр.София, район „Изгрев“,
ул.“********* не спорят по допустимостта на претенциите, а по тяхната
основателност.
По отношение на фактите – не оспорват твърденията на ищеца за
наличие на договорна обвързаност, така както е описана в първоначалната
искова молба и относно факта на нейното прекратяване; не спорят относно
това, че ищецът авансово е извършил плащане на посочената в исковата молба
сума; нито относно факта, че на 18.03.2024година са сключили споразумение с
него.
От направеното в отговора на исковата молба изложение става ясно, че
ответниците оспорват доводите на ищеца касателно правните последици от
изложените факти, а не и самите факти.
Излагат доводи относно това, че тълкуването на договора, явяващ се
правопораждащ юридически факт, въз основа на който ищецът прави
твърдение за дерогация на нормата на чл.268, ал.1 ЗЗД е в противовес на
4
тълкуването, което ответниците осъществят на съгласието, постигнато в тази
облигационна връзка.
Поради изложеното молят съда да отхвърли исковете, а ако приеме, че
те са основателни, в условията на евентуалност заявяват възражение за
прихващане със сумата от 16 872 536,16лв., представляваща вземане, в което
не е включен ДДС, в случай, че такъв се дължи, което вземане е пропусната
печалба от изпълнението на договора, която обединението би получило при
неговото изпълнение, изчислена като 9% от стойността на сделката.
По акцесорните претенции – заявяват теза, че поради недължимост на
главницата, то вземане от акцесорен характер не би могло да възникне и
излага твърдения в доводи в тази насока.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва тезата на ответниците и
излага доводи относно диспозитивния характер на чл.268, ал.1 ЗЗД, което е
предпоставка и възможност страните да уговорят нещо различно от
законовото предписание, което е сторено с допълнителното споразумение.
Ищецът възприема тезата на ответниците относно правното значение на
чл.18, ал.3 от допълнителното споразумение като възражение за нищожност
на тази клауза, което оспорва да е нищожно, позовавайки се на договорната
свобода.
По възражението за прихващане- оспорва да е основателно, тъй като
твърди, че ответниците нямат вземане, с което да извършат компенсация.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответниците
оспорват възраженията на ищеца и заявяват, че поддържат възражението за
нищожност на клаузата по чл.18, ал.3 от допълнителното споразумение, като
сочат, че основанието за нищожност е накърняване на добрите нрави-
позовават се на ТР №1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, т.3, относно това какво
представлява накърняване на добрите нрави, съобразно нормата на чл.26, ал.1
ЗЗД; поддържат възражението за прихващане.
Страните са направили своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не е налице спор между страните по отношение на следните
факти, а от събраните доказателства се установяват следните обстоятелства:
Във връзка с писмо на изпълнителния директор на „ДКК“ ЕАД и
решение на управителното му тяло, обективирано в протокол
№714/31.03.2020г., министърът на икономиката дава разрешение на ДКК ЕАД
да подпише договор за извършване на дейности, свързани с проектиране,
строителство и упражняване на авторски надзор за обект „Нов правителствен
комплекс от сгради за нуждите на държавната администрация“, който обект
ще се реализира, съгласно придобитото от „София Тех Парк“ безсрочно право
на строеж върху урегулиран поземлен имот I – 9456 за „Научно-технологичен
парк – София“ с площ от 24 811 км.м, разположен в квартал 2 по плана за
регулация на НПЗ „ Изток“, местност „Къро“, Столична община, район
„Младост“, с административен адрес гр. София, бул. “Цариградско
5
шосе“№111Ж.
Актът на министъра на икономиката е обективиран в протокол № РД –
21 – 18/07.04.2020г.
На 21.07.2020 година е сключен договор между „ДКК“ ЕАД, в качество
на възложител и „МОНТАЖИ“ ЕАД, в качество на изпълнител, с предмет на
възложеното от ДКК ЕАД на МОНТАЖИ“ ЕАД – проектиране, строителство
и упражняване на авторски надзор за обект: “Нов правителствен комплекс от
сгради за нуждите на държавната администрация“ в съответствие с
Приложение №1 – Техническо задание, като ал.2 на чл.1 внася уточнение
относно това какво включва описания в алинея 1 на текста предмет на
договора, а именно: Етап I- проектиране, в което са включени следните
дейности: изготвяне на проектна документация- фаза идеен проект и
изготвяне на проектна документация – фаза технически проект и Етап II-
строителство- което означава изпълнение на строително-монтажни работи и
упражняване на авторски надзор.
Уговорената цена на изпълнение на възложената на изпълнителя работа е
от 197 245 000лв. без ДДС, общо, която включва стойност на работите,
включени в Етап I, която е общо от 5 745 000лв., общо без ДДС, формирана
като сбор от стойността на възнаграждението за изработка на идеен проект –
2 298 000лв и за технически проект – 3 447 000лв., без ДДС и за Етап II –
общо от 191 500 000лв. без ДДС, общо, формирана като сбор от
възнаграждението за изпълнение на СМР – 191 315 000лв. и
възнаграждението за упражняване на авторски надзор – 185 000лв., без ДДС.
Страните по делото са се, че общата стойност на уговореното
възнаграждение на „МОНТАЖИ“ ЕАД ще бъде заплатена съгласно нормата
на чл.3 от договора, а именно- авансово плащане от 17 000 000лв. в срок от 5
работни дни, считано от датата на подписване на този договор; 37 000 000лв. в
срок от 15 работни дни от датата на подписване на този договор; 30 000 000лв.
в срок от 90 работни дни от датата на подписване на този договор, които като
обща стойност на авансовото плащане представляват 35,5% от стойността,
посочена като глобална сума в чл.2 от договора, в което стойност от 35,5% е
включено и дължимото ДДС. Споразумели са се авансово заплатената сума да
бъде приспадната пропорционално при последващо плащане.
Другото уговорено плащане има междинен характер и касае начина на
плащане на извършената работа по двата уговорени етапа от изпълнение на
задължението на изпълнителя по договора.
Окончателното плащане, разглеждане като остатък от общата стойност
на договора и наличното реално изпълнение, е прието да се извърши в срок от
15 дни- календарни, след подписване на акт, установяващ годността на
строежа за приемане- образец 15 и предаване на екзекутивната документация
от изпълнителя на възложителя.
Уговорено е и плащането за осъществения авторски надзор.
Страните са уговорили своите права и задължения, последиците от
забавеното изпълнение- което е прието за основание за ангажиране на
договорната имуществена отговорност на неизправната страна чрез института
6
на неустойката.
С нормата на чл.17, ал.3 от този договор страните са приели, че при отказ
от договора от страна на възложителя изпълнителят има право да задържи
част от заплатеното авансово възнаграждение, което съответства на
изпълненото до момента и към него има право на вземане, представляващо
печалба по чл.2, ал.2 в размер на 10% върху изпълненото до момента на
отказа. Алинея 4 от цитираната разпоредба предвижда същите последици и
при отказ от договора от страна на изпълнителя.
С нормата на чл.2, ал.2 от договора страните безусловно са приели, че
нормата на печалба на изпълнителя по договора е 10%, която се явява част от
елементите, които се използват при ценообразуването и формиране на
единичните цени, необходими като част от предвидената количествено-
стойностна сметка за изпълнение на възложените СМР.
Уговорени са условията за прекратяване на договора и др.
Преди тези договори и акта на органа на държавна администрация, на
11.09.2019 година, няма спор по делото, че двамата ответници сключват
договор за обединение с наименование „ПЛАНЕКС – ГЕС“, чиято цел е да
отговорят по най- добрия начин на условията и изискванията на
„МОНТАЖИ“ ЕАД за изпълнение на определени от това дружество СМР,
което налага тяхното финансово обединение, обединени на техническите им
ресурси и експертен потенциал, за да получат възлагане от „МОНТАЖИ“
ЕАД.
Приели са създаденото от тях обединение да се регулира от нормите на
ТЗ – чл.275 и чл.276 и от нормите на ЗЗД .
Уговорени са статутът на това неперсонифицирано лице, неговото
представителство, отношенията между съдружниците/партньорите в него;
разпределението на дейностите между тях, конкретните права и задължения;
по отношение на отношенията с „МОНТАЖИ“ЕАД, с разпоредбата на чл.13,
ал.2 от договора за обединение са се съгласили, че ще носят солидарна
отговорност, в дейностите по подготовка на офертата за участие и за
изпълнение на договора за възлагане, като солидарността касае и плащанията.
Уговорен е срока на договора и др. последици от възникване на тази
облигационна връзка.
След сключване на договора за обединение, на 02.10.2019 година
съдружниците в това обединение, сключват рамков договор с „МОНТАЖИ“
ЕАД, чийто предмет е посочен в чл.1 от договора – по възложение на
„МОНТАЖИ“ ЕАД, изпълнителят – обединение „ПЛАНЕКС – ГЕС“ ДЗЗД
приема на свой риск срещу възнаграждение да изпълнява необходими
дейности, както и да предоставя за временно и възмездно ползване
транспортни средства, строителна механизация и оборудване на обекти на
възложителя.
С разпоредбата на чл.2 страните са договорили, че това споразумение
има рамков характер и конкретните дейности, за които иде реч в чл.1, ще са
свързани с конкретен обект на възложителя и ще бъдат предмет на
7
допълнителни споразумения, които се явяват част от този договор.
С тези допълнителни споразумение ще се внесе конкретика касателно
възложените дейности, срок за изпълнението им, начин на заплащане, размер
на авансовото плащане, като за всяко конкретно споразумение ще важат
клаузите на този рамков договор.
Страните са приели, че срокът на действие на договора е 48 месеца,
начиная от датата на неговото подписване, като цената му ще се определя на
база единични цени, които касаят отделните допълнителни и конкретизиращи
споразумения, като тези единични цени включват посочените в чл.7
компоненти, при уговорена печалба за обединението от 9%.
Уговорени са конкретните права и задължение на страните по
материално-правната договорна връзка.
С разпоредбата на чл.15 от договора страните са приели, че при отказ от
договора от страна на възложителя или на прилежащите към него
допълнителни споразумения, изпълнителят има право да задържи
неприспадната част от заплатеното по реда на т.9 от този договор авансово
плащане, като предвидените в този договор последици, обозначени като
санкции, не лишават страните да дирят обезвреда по общия ред.
Според цитираната в чл.15 точка 9 от договора, изпълнителят има право
да получава авансови плащания във връзка с възложени му дейности въз
основа на това рамково споразумение с допълнителните договори, като
начинът на тяхното плащане, размерът им и начинът на приспадането им ще
се уговарят между страните в допълнителните споразумения.
По делото не е налице спор, че на 20.08.2020г. между ищеца
„МОНТАЖИ“ ЕАД и настоящите ответници като съдружници в обединението
„ПЛАНЕКС – ГЕС“ ДЗЗД, е сключено допълнително споразумение №1 към
рамков договор от 02.10.2019г.
Съгласно чл.1 от него предмет на този договор е възложеното от
настоящия ищец на съдружниците в обединението на дейности,
представляващи проектиране, строителство и упражняване на авторски
надзор за обект: Нов правителствен комплекс от сгради за нуждите на
държавната администрация в съответствие с Приложение №1 – Техническо
задание, като съобразно ал. 2 на цитираната разпоредба изпълнението на
предмета на договора включва Етап I- проектиране, в което са включени
следните дейности: изготвяне на проектна документация- фаза идеен проект и
изготвяне на проектна документация – фаза технически проект и Етап II-
строителство- което означава изпълнение на строително-монтажни работи и
упражняване на авторски надзор.
Съгласно чл.2 от договора цената на възложените услуги е общо от
189 702 248лв. без ДДС, в която е включена цената на Етап I- проектиране –
общо от 5 336 872лв, без ДДС, в който са включени следните дейности:
изготвяне на проектна документация- фаза идеен проект – с цена от
2 229 624лв. и изготвяне на проектна документация – фаза технически проект
– с цена от 3 107 248, като е двете стойности са без ДДС.
8
В общата цена е включена и цената на дейностите по Етап II- общо от
184 365 376лв., общо без ДДС, формирана от цена на СМР- от 184 195 376лв и
цена на авторски надзор от 170 000лв. без ДДС.
С ал.2 на чл.2 страните са уговорили кои са елементите, които ще се
ползват при ценообразуването, които са съобразени с тези посочени в
рамковия договор, като уговорената печалба е 9%.
По отношение на плащането са се съгласили с чл.3 от договора, че
същото ще се извърши като авансово такова, чиято стойност е 35% от общо
уговорената цена, което в стойност е 66 000 000лв. без ДДС, платима, както
следва: 42 000 000лв. без ДДС, платими в срок до 30 работни дни от датата на
подписване на това споразумение и 24 000 0 0лв. без ДДС, платими в срок до
120 работни дни от същата дата, като са се споразумели този аванс да бъде
приспаднат пропорционално от всяко последващо плащане до достигане на
пълния му размер.
Съгласили са се, че авансовото плащане следва да се извърши след
надлежно представяне на фактура и гаранция, обезпечаваща същото, съгласно
чл.13 от това споразумение.
Уговорените са условията на междинното и на окончателното плащане,
както и това, че плащането ще се извърши по банковата сметка, посочена в
договора от изпълнителя.
С разпоредбата на чл.7 е уговорен срок за изпълнение на всеки от
етапите, включени в предмета на договора; уговорен е начин на предаване и
приемане на извършената работа, правата и задълженията на страните по
договора и др.
С разпоредбата на чл.18 от договора страните са регламентирали
последиците от прекратяване на договора, поради неизпълнението и при отказ
от него / ал.3 и 4 на чл.18/.
При отказ от страна на възложителя изпълнителят ще има право да
задържи част от заплатеното по реда на чл.3, ал.1, т.1 от договора – от
авансовото плащане, която съответства на изпълненото до момента – ал.3.
При отказ от страна на изпълнителя същият следва да върне част от
заплатеното по реда на чл.3, ал.1, т.1, което надвишава стойността на
изработеното и печалбата върху него по чл.2, ал.2 от договор – уговорена в
размер на 9%.
С разпоредбата на чл.26 от договора страните са се съгласили, че отменят
чл.15 от рамковия договор от 02.10.2019година, като при противоречие между
това допълнително споразумение и рамковия договор от 02.10.2019година
настоящето споразумение ще има примат, независимо от това, че евентуални
разпоредби на рамковия договор, които уреждат противното.
Въз основа на възникналата допълнителна облигационна връзка и в
изпълнение на същата на 28.08.2020г. по банкова сметка на обединението с
платежно нареждане от тази дата е преведена сумата от 50 400 000лв. от
страна на „МОНТАЖИ“ ЕАД с посочено основание – аванс пр.ф ! от
20.08.2020г. и рам. договор/02.10.2019.
9
За този превод е представена и фактура №1/31.08.2020г., на която е
отбелязано, че датата на данъчното събитие е 28.08.2020г. и от която е видно,
че стойността от 50 400 000лв. е формирана от 42 000 000лв. данъчна основа и
8 400 000лв. ДДС.
На 23.10.2020г. е извършен нов превод от ищеца към обединението на
сумата от 28 800 000лв., като посочено основание е проф. ф.№2/23.10.2020г. за
аванс по доп. сп./20.08.2020г.дог.02.10.2019 и е издадена
фактура№2823.10.2020г. за сумата от 24 000 000лв. данъчна основа и
4 800 000лв. ДДС.
За това, че е налице плащане на тези суми от ищеца към ответниците
спор по делото няма.
На 29.07.2021г. на извънредно заседание на МС на Република България,
обективирано в протокол №41 от същата дата е взето решение, с което се
одобрява спирането на изграждането на нов правителствен комплекс на
територията на „София Тех Парк“ АД от „Държавна консолидационна
компания“ ЕАД до обединяване на всички заинтересовани ведомства около
конкретна нужда от строителството му.
Оправомощен е министърът на икономиката да уведоми „ДКК“ ЕАД и
„Монтажи“ ЕАД за предприемане на необходимите действия за ограничаване
на потенциалните вреди, както за дружествата така и за държавата.
В изпълнение на това решение настоящият ищец през 2023 година
провежда кореспонденция с ответниците във връзка с направения отказ от
договора и последиците от това за страните по него.
От разменените между страните писма в периода юли – декември 2023
година може да се направи извод относно това какви ще са последиците за
изпълнителя по сделката- съдружниците в ДЗЗД и какво същите могат да
задържат от платената им авансово сума.
С писмо от 21.11.2023 година ответниците са направили “отчет“ за
направените от тях разходи в периода от сключване на рамковия договор до
31.10.2023 година – в общ размер от 2 442 017,62лв. без ДДС;
възнаграждението им за изпълнените по договора възложени им дейности –
общо в размер на 2 229 624лв. без ДДС или с ДДС – 2 675 548,80лв. и
пропусната полза – в размер на уговорена печалба в размер на 9% от общата
стойност на сделката от 187 472 624лв., или печалба от 16 872 536,16лв. без
ДДС.
С последващо писмо от 07.12.2023година ответниците отправят
предложение до ищеца за сключване на споразумение, с което да регулират
последиците от отказа от договора от страна на възложителя. С писмо от
11.12.2023 година ищецът отправя покана до съдружниците в ДЗЗД да
възстановят сумата, която надвишава получените като аванс и според
споразумението полагащи им се суми от 57 665 822,20лв., тъй като считано от
22.11.2023 година са в забава и за периода на забава дължат обезщетение от
357 271,81лв.
Заявяват, че по отношение на разликата над 57 665 822,20лв. до
10
79 200 000лв. очаква обосновка.
Не се спори между страните, а това се установява и от представеното
платежно нареждане от 02.01.2024година, че обединението е превело на
ищеца сумата от 45 000 000лв.
На 02.02.2024 година ищецът „МОНТАЖИ“ ЕАД отправя писмено
предложение за сключване на споразумение с ответниците, чиито параметри
са отразени с офертата.
С писмо от 09.02.2024 година представляващия обединението прави
искане за продължаване на срока за отговор на тази оферта с още 14 дни,
което искане е удовлетворено и ищецът се съгласява срокът да бъде
продължен до 29.02.2024г.
На 16.02.2024 година пълномощникът на ищеца получава писмо от
съдружниците в обединението, с което се детайлизира искането им касателно
това какви суми имат право да получат след отказа от договора от страна на
възложителя и с това писмо правят изявления за прихващане и предлагат
дати, на които да извършат плащане на сумите, които според тях подлежат на
възстановяване на ищеца.
На 21.02.2024 година ищецът връща отговор, от който става ясно, че не
са налице условията за прихващане, поради наличие на спор и пиема, че
единственото безспорно нещо към този момент е, че на ответниците е
дължима сума от 2 675 548,80лв. за изпълнена работа по чл.2, аб.1, т.1.1, която
следва да бъде приспадната от платения аванс и поради признание на
ответниците, че дължат сумата от 12 209 897,42лв. предлага сключване на
споразумение.
На 22.02.2024 година е направено ново предложение от ответниците за
сключване на споразумение с параметри, посочени в това писмо, на което
ищецът е дал положителен отговор с писмо от 23.02.2024 година.
На 18.02.2024 година е подписано споразумение, по силата на което
страните по настоящето дело, ответниците като съдружници в обединението,
представлявани от С.А.Д., приемат следното:
В констативната му част, опирайки се на рамковия договор от
02.10.2019година и на допълнителното споразумение №1 от 20.08.2020година,
и на извършеното авансово плащане, съобразно това допълнително
споразумение, по силата на което възложителят е заплатил общо сумата от
79 200 000лв. с ДДС, както и че изпълнителят е извършил описаните в б.“г“ от
споразумението работи, възложени му с допълнителното споразумение,
отчитайки, че с уведомление от 14.11.2023година възложителят се е отказал от
договора и че на 02.01.2024 година изпълнителят му е възстановил сумата от
45 000 000лв., представляваща част от авансово платената му такава от
79 200 000лв. са изразили съгласие за следното:
Възложителят признава, че е получил точно изпълнение, което е приел
като качествено и в срок престирано на възложените работи по т.1.1 от
допълнителното споразумение, поради което дължи на изпълнителя сума от
2 229 624лв. без ДДС или с ДДС – 2 675 548,80лв., която сума е прихваната от
11
изпълнителя чрез уведомлението от 16.02.2024 година със задължението си за
връщане на част от авансовото платените суми.
Възложителят признава, че изпълнителят е направил разходи, свързани с
изпълнението на договор в общ размер от 2 442 017,62лв. без ДДС, ако такъв е
дължим, която сума също е обект на прихващане, както е посочено по- горе с
изявлението от 16.02.2024 г.
По отношение на сумата от 12 209 897,42лв. с ДДС страните са се
съгласили тя да бъде възстановена на ищеца на две вноски, както следва -
първо плащане в размер на 3 209 897,42лв. с ДДС да се извърши в срок от 3
дни от датата на подписване на това споразумение и второ плащане в размер
на 9 000 000лв. с ДДС да се извърши в срок до 31.05.2024г.
Страните са приели, че разликата над тези суми до размера на платения
аванс ще е предмет на допълнително споразумение или на решаване на спора
по съдебен ред.
Този договор носи нотариална заверка на подписите рег.№510 от
18.03.2024година, осъществена от нотариус рег.№049 на НК.
По делото са представени доказателства, че с платежно нареждане от
20.03.2024 година е извършен превод по банковата сметка на „МОНТАЖИ“
ЕАД на сумата от 3 209 897,42лв.
В хода на съдебното дирене е допусната СИЕ, изготвена от вещото лице
С. М., съгласно което размерът на печалбата на обединението при изпълнение
на договора, при уговорена норма на печалба от 9% е 17 073 202,32лв.
Вторият въпрос е относно това дали е възможно да се изчисли печалбата без
КСС, на което в.л. е дало отрицателен отговор, а третият отговор, който
вещото лице е дало е, че размерът на печалбата при обща цена на договора от
185 030 606,38лв. без ДДС е сумата от 16 652 754,57лв., който размер е
прогнозен.
Допълнителната експертиза дава отговор на въпроса относно размер на
печалбата при посочените от ответниците условия и относно това следва ли от
общата стойност на договора, посочена в чл.2, ал.1 от допълнителното
споразумение да се изважда стойността на разходите, която да служи като база
за определяне на печалбата, на който въпрос вещото лице е дало отговор, че
разходите не следва да бъдат приспаднати от уговорената прогнозна стойност
цена на сделката, за да се определи размера на печалбата. Изложило е
съображения за това.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
правни изводи:
Спорът в настоящето производство касае невъзстановената на ищеца от
участниците в ГДЗЗД сума от 16 872 536,16лв., за която те претендират, че в
качество на изпълнител им се дължи и поради това са я задържали.
Тезата на ответниците е, че нормата на чл.268 ЗЗД се явява императивна,
поради което пропусната печалба им се дължи от възложителя, независимо, че
направеният от него отказ от договора е по основателни причини, макар и при
започнало вече изпълнение.
12
Ето защо следва да бъде приложена в настоящия спор, като
едновременно с това твърдят, че чл.18, ал.3 от договора, с който са уредили
отношенията си касателно процесния обект, а именно допълнително
споразумение №1 към рамковия договор е клауза нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави, поради което съдът не следва да я прилага и се
съобрази единствено и само с разпоредбата на чл.268 ЗЗД.
В условие на евентуалност, ако съдът не възприеме горното до следва да
отхвърли иска в частта за главницата, поради направени при условията на
евентуалност съдебно прихващане от ответниците за сумата от
16 872 536,16лв., представляваща вземането на ответниците, като партньори в
обединението- изпълнител на възложената работа, за печалба, съобразно
разпоредбата на чл.268 ЗЗД.
Относно характера на разпоредбата на чл.268 ЗЗД.
Едно от най-важните деления на правните норми е делението им на
императивни и диспозитивни.
Последните са особено важни за проявлението на принципа на
договорната свобода и те са характерни за правоотношения, по които страните
са равнопоставени, макар да намира действие и при отношения, в които
равнопоставеността не действа.
За разграничение на двата типа норма са известни два критерия.
Според първия критерй императивни са тези норми, които следва да се
приложат, щом се осъществят фактите, посочени в хипотезиса им.
Според същия критерий диспозитивни са тези норми, които се прилагат
само, ако страните не са се съгласили за нещо, различно от предписаното.
Разликата се изразява във възможността страните да се отклонят от
законовото разписание.
Както изрично сочи проф. В.Т. /Гражданско право на НРБ“, Обща част,
Дял I, второ издание от 2001 година/ слабост на този критерий е, че той не
изяснява кога страните могат да се отклонят от предписаното в правната
норма и тогава, когато не е изрично посочена такава възможност, е налице
сериозна трудност при преценката относно вида на нормата.
Според проф. Т. по-подходящ критерий за подобно разграничаване се
явява основанието за съществуване на двата вида норми.
Въз основа на този критерий като императивни норми се приемат тези,
които са установени в обществени интерес, а диспозитивни – тези, които са
установени в интерес на едната или и на двете страни по договорната връзка.
При този разграничителен критерий може да се направи извод, че
императивните норми са призвани да защитават обществения интерес и при
създаването им законодателят се съобразява единствено и само с него, като се
абстрахира от конкретните интереси на нормените адресати. По този начин се
дава приоритет на защита на публичния интерес и с тях се цели единно
уреждане на всички отношения от даден вид.
При диспозитивните норми е предоставена възможност на нормените
13
адресати да се отклоняват от предписаното с правната норма, но ако не
уговорят нещо различно от нея, тогава тя ще се яви регулатор на техните
отношения.
Следващото деление на нормите от диспозитивен характер, което според
състава касае настоящия казус е делението на диспозитивните норми на
такива с неопределени граници и такива, които имат определени граници.
Водещ критерий в този случай е доколко страните могат да се отклонят от
диспозитивните норми.
Тези с неопределени граници дават възможност на страните да уговорят
всичко, което съответства на интереса им, стига да не нарушават други правни
норми и принципи, а тези с определени граници дават възможност за
отклонение на законовото предписание, като определят минималното, респ.
максимално отклонение от нормативната база. Последица от преминаването
на тези граници е приложение на института на недействителността - напр.
при института на неустойката, възможността същата да бъде прогласена за
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, респ. възможността за
намаляване на същата,съгласно чл.92, ал.2 ЗЗД.
Възприемайки втория от посочените критерии, спрямо който нормите се
делят на императивни и диспозитивни настоящият състав приема, че
разпоредбата на чл.268 ЗЗД е диспозитивна по своя характер. Тя е установена
единствено в интерес на изпълнителя по договора за изработка, включително
и при процесния договор за инженеринг. Смисълът от тази разпоредба е
зачитане на правата на изпълнителя в договора за изработка и неговите
подвидове, като е съобразена опасността за изпълнителя при този особен ред и
начин за преустановяване на договорната връзка, уреден с нормата на чл.268
ЗЗД, да не се зачете интереса на изпълнителя. За да се възпрепятства
нарушаването на забраната за неоснователно обогатяване с цитираната
разпоредба се дава възможност изпълнителят да получи дължимото му се
възнаграждение за изпълнената работа, която е престирал точно на
възложителя, да получи обезвъзмездяване за направените разходи по договора
и за пропусната печалба, дори и да не е предвидено от страните приложение
на института на неустойката.Т.е. отчетен е само интересът на изпълнителя,
поради което е изключено да се приеме за основателна тезата на ответника, че
нормата е императивна, тъй като тя не отчита обществения интерес.
Ето защо твърдението на ответниците, че разпоредбата е императивна не
се споделя от състава.
Като тук е мястото да се посочи, че тази диспозитивна норма е такава,
която поставя определени граници, в които страните могат да действат -
съдържанието на това, което може да получи изпълнителят по договора, при
отказ от страна на възложителя е посоченото в чл.268 ГПК – разходи,
възнаграждение и печалба, чрез които се определят максималните граници, в
които страните могат да действат, но с възможност с договора да уговорят и
друго.
В настоящия случай страните са уговорили друго, като са приели, че при
отказ от страна на възложителя за изпълнителят ще се породи право да
14
задържи такава стойност от авансова платените суми, която отговоря на
стойността на изработеното, съобразно начина на формиране на
възнаграждението, който са приели.
Според разписанието на чл.18 от допълнителното споразумение
обективираното съгласие между страните по договора е, че при отказ от
договора от страна на възложителя изпълнителят ще има право да задържи
част от авансовото плащане, която съответства на изпълненото до момента –
ал.3, а според ал.4 на същата норма, когато самият изпълнител се откаже от
договора, той следва да върне на възложителя тази част от авансово
платеното, която надвишава стойността на изработеното и печалбата върху
него.
Следователно страните са постигнали съгласие на база диспозитивната
нормата на чл.268 ЗЗД и в рамките на определеното от нея, но в отклонение от
границите и, като са уговорили изпълнителят да получи само
възнаграждението, което му се дължи за изработеното до отказа от договора
от страна на изпълнителя.
Относно валидността на клаузата, с оглед възражението за нищожност на
ответника, като противоречаща на добрите нрави.
Съобразно т.3 на ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, в
съобразителната част, е застъпено становището, че добрите нрави, по смисъла
на чл.26, ал.1 ЗЗД, са неписани морални норми с правно значение,
нарушаването на които има същата последица, както противоречието със
закона- нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане
на неустойка, уговорена по приватизационните и търговски договори, съдът
следи служебно за съответствието и с добрите нрави, като абсолютна
предпоставка за нейната действителност.
Ответникът обосновава своето възражение за нищожност на клаузата по
чл.18, ал.3 от процесния договор като се позовава на това, че тя нарушава
добрите нрави и принципа на справедливостта, който следва да бъде закрилян
и който защитава всеки признат от закона интерес.
По виждане на състава твърдяното противоречие с принципа на добрите
нрави не е налице.
Нормативната база на договора за изработка предвижда възможност за
отказ от договора, както от страна на изпълнителя, така и от страна на
възложителя, които като способ за преустановяване на договорната облигация
се отклоняват от общата уредба.
В двата случаи обаче законодателят се е погрижил да охрани интереса на
изпълнителя, който за извършената, макар и частична престация, стига тя да
може да ползва възложителя /чл.267/, респ. да е приета от него / чл.268/ следва
да получи своята уговорена от страните, под форма на възнаграждение на
изпълнителя, стойност.
С оспорената от ответниците клауза е защитен минимално определен от
закона интерес на изпълнителя, който съответства на чл.268 ЗЗД, предвиждащ
при преустановяване на договорната връзка изпълнителят да има право на
15
възнаграждение за изработеното. В случая договорното съдържание напълно
съответства на закона, макар и по – малък обем, която разлика е израз на
договорната свобода.Това означава, че между страните е постигнато съгласие
изпълнителят да получи само част от предвиденото в закона. Промяната във
виждането му, породена от промяна в конюнктурата, не се явява основание,
което да се субсумира от разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Тук е мястото да се отбележи, че възложителят, макар да е предвидено в
договора да извърши плащане само на изработеното, се е съгласил да не му
бъде възстановена частта от аванса, за която изпълнителят е представил
доказателства, че касае извършени от него разходи във връзка с договора. Т.е.
съгласил се е изпълнителят да получи обезвреда, която не е уговорена като
част от дължимата му се престация в хипотеза на чл.18, ал.3 ЗЗД.
По възражението за нищожност на клаузата по чл.18, ал.3 от
допълнителното споразумение №1 от 20.08.2020г. към рамковия договор.
Възражението е неоснователно.
Не е налице противоречие с тези принципи на правото, защото:
Изпълнителят по договора е получил непосредствен и пряк достъп до
публични средства, платени му авансово.
Принципът на справедливостта изисква в този случай за изпълнителя да
има рестриктивни последици при преустановяване на договорната връзка. В
случая се касае за публичен ресурс, за който впоследствие е било преценено,
че е разходван без да е обоснована изрично и непосредствена нужда от
неговото разходване, което се установява от решението на МС, взето с
протокол образец №41 от 29.07.2021година. Касае се за значителна сума,
предназначена за построяване на сграден фонд за публичната администрация,
нужда от който не се установява, съобразно решението на МС.
Самото съдържание на атакуваната от ответниците клауза сочи, че към
момента на сключване на сделката, с цел съхраняване на обществения интерес
касателно уговорената като възнаграждение сума, страните са приели, че за
неговото опазване следвайки границите, определени с разпоредбата на чл.268
ЗЗД, ще ограничат възможностите за изпълнителя, като му се предостави
правото да задържи тази част от авансово заплатените сума, която отговаря на
изпълнената от него работа към момента на отказа от договора от страна на
възложителя.
Ето защо не може да се приеме, че с така формулираната с разпоредбата
на чл.18, ал.3 от договора клауза са нарушени добрите нрави, нито принципа
на справедливостта, тъй като приложеният критерий в случая не е попада в
тези, примерни критерии, които са формулирани в т.3 от цитираната ТР,
касателно неустойката, а защита на обществения интерес.
По отношение на тези критерии настоящият състав на съда не споделя
виждането на ответниците, че те са приложими в настоящия случай. ТР, на
което се позовават ответниците касае института на неустойката, която има
определи функции, от чиято същност са извлечени и примерните критерии в
ТР.
16
В настоящия случай нормата на чл.18, ал.3 от процесното допълнително
споразумение има за цел спазване на принципа на възмездност, характерен за
търговските сделки и едновременно с това спазване на забраната за
неоснователно обогатяване.
При така изложените съображения съдът приема, че възражението на
ответника по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД се явява неоснователно.
В резултат на този извод се налага и следният, а именно- че ответникът
следва да възстанови остатъка от авансово заплатеното му възнаграждение в
размер на съдебно заявената сума като главница от ищеца, тъй като не е
налице основание да задържи същата, което е смисълът на кондикционния иск
по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Ето защо настоящият състав достига до извод, че в процеса е установен
състава на осъдителната претенция по чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД- наличие на
имуществено разместване, в резултат на което от патримониума на ищеца е
преминала в общия имот/имуществото на ГДЗЗД посочената авансова платена
сума, като за част от нея страните са постигнали съгласие да бъде задържана
от ответниците.
По отношение на сумата от 16 872 536,16лв. ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не установява наличие на правно основание да я
задържи. Ето защо тази сума следва да бъде възстановена/платена на ищеца.
Въз основа на това съдът приема този иск за основателно предявен и
доказан.
По акцесорните претенции по чл.86 ЗЗД.
Основателността на главната претенция обуславя основателност и на
акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД. Ищецът претендира да му бъде
присъдена мораторна лихва върху задържаните от ответниците неоснователно
суми и в частност на претендираната като главница такава.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1 предл.3 ЗЗД - получаване при отпаднало
основание, затова то става изискуемо от деня, в който отпада основанието, в
който смисъл са и разясненията по т. 7 от ППВС № 1/79 г. Съгласно чл.84, ал.2
ЗЗД обаче, когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. Съответно забавата за връщане
на сумата, дадена при начална липса на основание или на отпаднало
основание, настъпва с отправянето на покана от кредитора, а не от момента на
плащането, в който смисъл е и задължителната съдебна практика /решение №
47 от 31.03.2011 г. по т.д. № 706/2010 г., на ВКС, ТК, II т.о./. В случая покана за
връщане на платеното в повече възнаграждение по договора е връчена на
изпълнителя на 14.11.2023 година, с нея е даден 7-дневен срок за
възстановяване на авансово платените суми.Следователно срокът за
доброволно изпълнение е изтекъл на 21.11.2023 година.
Лихвата за забава върху съдебно заявената главница, която съдът
изчисли на основание чл.162 ГПК, е сумата от 814 718,53лв., колкото е и
претенцията на ищеца, а по отношение на сумата от 45 000 000лв., за която
ищецът твърди, че му е била възстановена на 02.01.2024 година, то периодът
17
на забава е по-кратък и той обхваща времето от 22.11.2023 година до
01.01.2024година.
Лихвата за забава върху сумата от 45 000 000лв., да посочения период на
забава , на основание чл.162 ГПК, която съдът изчисли е тази, която е
посочена от ищеца, а именно – 673 237,50лв.
Ето защо съдът приема за основателно предявена и доказана и тази
кумулативно съединена претенция, чийто фактически състав е установен -
парично вземане, забава за възстановяването му, установено период на забава
и размер на диреното обезщетение за нея.
След извод на съда за основателност на исковете съдът следва да
разгледа въведеното като евентуално правопогасително възражение за
прихващане с вземането на ответника за печалба в размер на претендираната
главница.
Възражението е допустимо.
Разгледано по същество- неоснователно.
За да се уважи подобно възражение следва да се установи
правопораждащ юридически факт на същото и размер на претендираното
насрещно активно вземане.
В случая ответникът претендира тази пропусната полза на основание
нормата на чл.268 ЗЗД.
По виждане на състава тази насрещна претенция не може да бъде
уважена.
Причината за това е наличие на друго уговорено от страните с
процесното допълнително споразумение, съобразно съгласието, обективирано
в разпоредбата на чл.18, ал.3 от договора, което поради диспозитивността на
нормата на чл.268 ЗЗД, изключва приложението и.
Ето защо подобно вземане на това основание не съществува.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
Дали претендираното от ответника вземане, което по същината си
представлява пропусната полза, може да има своето основание в нормата на
чл.82 вр. с чл.79 ЗЗД.
Фактическият състав на осъдителната претенция за обезвреда от
неизпълнение на договорно задължение включва виновно неизпълнение на
договорно задължение, вреда / загуба, пропусната полза/, причинна връзка
между неизпълнението и неблагоприятния резултат, предвидимост на вредата
към момента на сключване на договора и сигурност за увеличаване на
имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, както сочи
ТР№3 от 12.12.2012г. по тълк.д.№3/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Разпоредбата на чл.268 ЗЗД предвижда специален случай на
прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му без вина на
изпълнителя и урежда специфичните му последици. Поръчващият
/възложителят/ има право да се откаже от договора за в бъдеще, ако са налице
18
основателни причини за прекратяване на договорното правоотношение, но за
да произведе присъщото му правно действие, е необходимо отказът от
двустранния договор, оттеглянето на поръчката да бъде заявено изрично и
ясно, изразено по категоричен начин и да бъде доведено до знанието на
изпълнителя. Като материалноправна предпоставка за отказ от сделката
основателните причини по смисъла на чл.268 ЗЗД са обстоятелства извън
правоотношението между поръчващия и изпълнителя, но които са във връзка
с договора за изработка, тъй като мотивират възложителя да преустанови
договорната връзка- така решение №84 от 19.07.2011г. по т.д.№494/2010г. на
второ т.о. на Т.К. на ВКС.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,
че са налице такива основателни причини, стоящи извън правоотношението
между възложителя и съдружниците в обединението по ЗЗД, а именно
преценката на МС на РБ относно необходимостта, целесъобразността и
законосъобразността на решението за изграждане на сграден фонд за
администрацията и извършеното разпореждане н публичния ресурс, както и
решението да се спре изпълнението на договора, за да се ограничат вредите от
него.
В изпълнение на това решение е и отказът на ищеца като възложител от
процесния договор. Това решение се явява обстоятелство извън процесното
правоотношение между поръчващия и изпълнителя, но което е във връзка с
договора за инженеринг и което решение мотивира възложителя по този
договор да се откаже от неговото изпълнение.
Ето защо, при наличие на установени предпоставки по чл.268 ЗЗД, въз
основа на същите факти, не може да се приеме съставомерност, съобразно
нормата на чл.82 вр. с чл.79 ЗЗД. Това е така, тъй като липсва виновно
поведение у ищеца, което се изразява прекратява договора. Липсата на
виновно неизпълнение на договора от страна на възложителя и настоящ ищец
води до извод, че липсва първата предпоставка от осъдителния иск за
обезвреда – противоправното поведение, представляващо неизпълнение на
договорно задължение, поради което е изключена възможността на
изпълнителите по договора за инженеринг да дирят дири обезщетение за
пропусната полза от прекратяване на договора на основание чл.82 вр. с чл.79
ЗЗД.
Възможността страната да получи претендираното обезщетение е била в
пряко приложение на законовата разпоредба, чрез включването на текста на
чл.268 ЗЗД като част от договорното съдържание, респ. чрез уговаряне на
неустойка, дължима при прекратяване на договора поради отказ от страна на
възложителя, чрез която ще се предвиди удовлетворяване на пропусната
полза, която би била оправдана не на база цената на целия договор, а върху
цената на изпълненото по договора, за да не противоречи на добрите
нрави.Тази възможност е пропусната, респ. е била невъзможна, поради липса
на съгласие у насрещната страна.
При така изложените съображения настоящият състав на съда намира, че
макар и допустимо правопогасителното възражение на ответниците за
19
прихващане се явява неоснователно, тъй като не е установено насрещно
активно вземане, с което да се редуцира размера на претенцията или да се
осъществи пълна компенсация, която да доведе до пълно отхвърляне на
главната претенция.
Поради това съдът приема, че исковете следва да бъдат уважени, както са
предявени, а ответниците да бъдат осъдени, на основание чл.78, ал.1 ГПК да
заплатят направените от ищеца разноски.
Разноските, които са претендирани от „МОНТАЖИ“ ЕАД, съобразно
списък по чл.80 ГПК 734 419,69лв. заплатена държавна такса; 260 616 лв. –
адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е
заплатено и 250лв. депозит за СЕ.
Тези разноски са дължими от ответниците на ищеца.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, „ПЛАНЕКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
„Приморски“, ул.“Димитър Икономов“№21 и „ГРИЙНТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ
СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Средец“, ул.“Г.С.Раковски“№96, етаж1, да
възстановят/заплатят солидарно, на „МОНТАЖИ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, ул.“*********,
сумата от 16 872 536,16лв. /шестнадесет милиона осемстотин седемдесет и
две хиляди петстотин тридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/,
представляващи заплатени от ищеца авансово по допълнително споразумение
№1, сключено на 20.08.2020г. към рамков договор от 02.10.2019г., от който
ищецът при условията на чл.268 ЗЗД се е отказал, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 29.03.2024 година до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „ПЛАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Приморски“,
ул.“Димитър Икономов“№21 и „ГРИЙНТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ СОЛЮШЪНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Средец“, ул.“Г.С.Раковски“№96, етаж1, да заплатят солидарно на
„МОНТАЖИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Изгрев“, ул.“*********, сумата от 814 718,53лв. /
осемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин и осемнадесет лева и
петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане
на сумата от 16 872 536,16лв. за периода на забава от 22.11.2023 година до
28.03.2024година, включително.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „ПЛАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Приморски“,
ул.“Димитър Икономов“№21 и „ГРИЙНТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ СОЛЮШЪНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
20
„Средец“, ул.“Г.С.Раковски“№96, етаж1, да заплатят солидарно на
„МОНТАЖИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Изгрев“, ул.“*********, сумата от 673 237,50лв.
/шестстотин седемдесет и три хиляди двеста тридесет и седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от
45 000 000лв., за периода на забава от 22.11.2023година до 01.01.2024 година.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ПЛАНЕКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Приморски“,
ул.“Димитър Икономов“№21 и „ГРИЙНТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ СОЛЮШЪНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Средец“, ул.“Г.С.Раковски“№96, етаж1, да заплатят на „МОНТАЖИ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Изгрев“, ул.“*********, сумата от 995 285,69лв., представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на посочените от тях съдебни адреси.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
21