Решение по дело №282/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1654 от 10.07.2024г. по описа на Административен съд Габрово на "Б. стил" ЕООД, ЕИК206254598 срещу Решение № 54/04.06.2024година, постановено по НАХД № 89 по описа на РС Севлиево за 2024г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ 07-2400221 от 19.02.2024г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Габрово, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на касатора е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 350, ал. 1 от Кодекса на труда. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с доказателствения материал по делото. Касаторът счита, че извършването на нарушението е опровергано от доказателствата по делото. Задължение за работника било да се яви за получаване на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, което не било изпълнено в случая. Моли съда за отмяна на решението и на потвърденото с него НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът "Б. стил" ЕООД, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касация Директор на Дирекция "Инспекция по труда", редовно призован, се представлява от юрк. С., който моли съда да остави оспореното решение в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на касационната жалба:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.

По основателността на касационната жалба:

Разгледана по същество - касационната жалба е неоснователна.

Решението на районния съд е допустимо, като постановено по подадена в срок жалба срещу наказателното постановление, не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, не е изтекла абсолютна погасителна давност за административно-наказателно преследване.

Въззивният съд, след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства, е приел за установена следната фактическата обстановка:

На 20.12.2023 година служители в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Габрово, извършили проверка по изпълнението на Мярка № 6 „Осъществяване на контрол по спазване на законодателните изисквания при предоставяне на работна сила с акцент върху законосъобразното възникване на трудовите правоотношения, изплащането на възнаграждението и разпределението на работното време, както и на разрешителните режими, свързани с наемане на работа“ в магазин за хранителни стоки „Кварталното магазинче “, находящ се в гр. Севлиево, [улица], стопанисвано от дружеството – жалбоподател. По време на проверката били предоставени документи, свързани с разпределението на работното време, при проверката на които били констатирани няколко нарушения. На 04.01.2024 година от „Б. стил“ЕООД били предоставени допълнителни документи – трудови досиета на наетите лица и лицата с прекратени трудови правоотношения; присъствени форми и графици за работа от м. юли 2023 година до м. декември 2023 година, ведомостите за заплати за същия период и писмени обяснения на управителя на дружеството И. Б., от които се установило, че трудовото правоотношение между Л. Х. и „Б. стил“ ЕООД гр. Севлиево било прекратено, считано от 20.11.2023 година със Заповед № 24/20.11.2023 година, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Констатирано било също така и че трудовата книжка на Л. Х. се намирала в магазина. След преценка на писмените обяснения на представляващия дружеството – работодател проверяващите приели, че последният не е предприел действия по незабавно предаване срещу подпис на трудовата книжка на Л. Х., след като е отразил необходимите данни в нея, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение.

От данните по делото се установява, че в началото на м. февруари 2024г. Л. Х. получила с писмо с обратна разписка трудовата си книжка, като в писмена Декларация за връчване на документи от 02.02.2024г. декларирала, че е получила трудовата си книжка и заповедта за освобождаване, надлежно оформени.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение 07-2400221 на 05.02.2024 г. за нарушение на чл. 350, ал. 1 КТ. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели и управителя на дружеството. Актът бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството на 25.11.2021 г. Въз основа на него било издадено атакуваното НП.

СРС е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – същите съдържат законоустановените реквизити, издадени са от компетентни органи в кръга на правомощията им. Приел е още, че вмененото нарушение е безспорно извършено и правилно е ангажирана отговорност на нарушителя. Изложени са мотиви, че липсват предпоставки за приложение на чл. 415в КТ.

Така постановеното Решение е правилно.

Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията, за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, която счита за ненужно да ги преповтаря.

Съдържанието на АУАН и НП съответстват на императивните изисквания разписани съответно в чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за точно описание на нарушението от фактическа и правна страна, тъй като административнонаказващият орган е посочил всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Описанието е в достатъчна степен, че лицето може да разбере за какво нарушение е санкционирано, респективно да организира адекватно и ефективно защитата си. По безспорен начин са установени извършването на нарушението и самоличността на нарушителя, като е конкретизира

Съгласно посочената като нарушена в НП разпоредба, а именно чл. 350, ал. 1 КТ - при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Невписването в трудовата книжка на данните по прекратяване на трудовото правоотношение и незабавното непредаване на работника при прекратяване на трудовото правоотношение представлява нарушение, което се осъществява чрез бездействие и то трае докато бъде установено или преустановено. В случая от данните по делото не е спорно, че трудовото правоотношение с Л. Х. е прекратено със Заповед № 24/20.11.2023г., считано от 20.11.2023г., а трудовата книжка е предадена на работника на 02.02.2024г. Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че Х. била търсена по телефон и неоткрита. Няма данни от работодателя да се правени други опити, при които да й бъде връчена трудовата книжка. Задължение за предаване на трудовата книжка е за работодателя.

След като нарушението е доказано по несъмнен начин и участието на нарушителя в него, законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административно – наказателната отговорност на касатора и е наложил санкция в предвидения от закона минимум 1500 лева. Така определената санкция е справедлива и съответна на извършеното нарушение и ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Нормата на чл. 415в от КТ не може да намери приложение, защото нито нарушението е отстранено веднага, нито пък за работника не са настъпили вредни последици.

По тези доводи и аргументи, касационната инстанция приема, че оспорваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, не се установяват касационни основания по чл. 348 от НПК за отмяната му, и същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд Габрово,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №54/04.06.2024година, постановено по НАХД №89/2024г. по описа на Районен съд Севлиево.

ОСЪЖДА "Б. стил"ЕООД Севлиево ЕИК206254598 да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Габрово сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване и протест.