Р Е Ш
Е Н И Е № 165
гр. Сливен, 16.04.19г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти
наказателен състав, в публично заседание на трети април през 2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря И.Ж., като разгледа докладваното от
председателя АНД № 285 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по повод жалба на Н.Н.Б.-Й., ЕГН **********,
против НП, издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД-МВР-Сливен, с
което на жалбоподателката на основание чл. 179 ал.2 пр.
1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
В с.з. органа, издал обжалваното
наказателно постановление не изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 06.01.2019 г. около 16:50 ч. в
община Сливен на път Общински № SLV2079, км. 6,5
/Кермен-Николаево-Самуилово/, жалбоподателката е управлявала л.а. „Субару Легаци” с рег. № СН
8424 АР с несъобразена скорост с пътните условия, тъй като настилката е била
заледена. Същата е загубила контрол над
лекия автомобил, излязла е в посока на движението и се е ударила в дърво, при
което е настъпило ПТП с материални щети.
Въз основа на съответния акт за
административно нарушение, на жалбоподателя е издадено обжалвано наказателно
постановление, като е прието, че е нарушен
чл. 20, ал.2 предл. 1 от ЗДвП. На основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП
й е била наложена глоба в размер на 200 лв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима-
подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването но
разгледана по същество е неоснователна .
Акта за установяване на
административното нарушение и издаденото
, въз основа на него НП са редовни и не страдат от пороци , поради което
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП същите имат доказателствена сила до доказване на
противното.
Безспорно е установено
извършеното от страна на жалбоподателя
нарушение на ЗДП свързано с неспазване
на правилата за движение и в частност императивните разпоредби на чл20,ал.2от
ЗДП съгласно който „ Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.В конкретния казус жалбоподателя
не е отчел горепосочените условия в резултат на което е изгубил контрол
върху управлението на МПС- во и е причинил настъпване на ПТП с материални щети.
Съдът кредитира напълно дадените в хода на
съдебното следствие показания от всеки един от свидетелите, тъй като същите са
безпротиворечиви както помежду си така и с останалите доказателства по делото.
Всеки от посочените свидетели категорично заявява ,че жалбоподателката е изгубила
контрол над МПС, в резултат на което се е блъснала в крайпътно дърво .
Дава
вяра на писмените доказателства по делото. Не споделя изразеното възражение за
неоснователност на ангажирането на административната отговорност на
жалбоподетелката предвид наличието на заледен участък от пътя,тъй като при
наличието на зимни условия водачът е длъжен да избира скорост на движение ,
която да бъде съобразена с множество фактори ,подробно изброени в разпоредбата
на чл. 20 , ал. 2 от ЗДП , включително състоянието на пътната настилка.
Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че наказващият орган правилно е санкционирал
жалбоподателя като при определяне размера на наказанието се е съобразил с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и с изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи
обстоятелства , имотното състояние на нарушителя, а също и обществената
опасност на този вид административно нарушение и правилно е наложил наказание
глоба в максимален размер.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0804-000061/24.01.2019
г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД-МВР-Сливен, с което на Н.Н.Б.-Й., ЕГН **********, на основание
чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :