№ 670
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110210473 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. В. У., ЕГН **********, чрез адв. В. В. от
САК, срещу наказателно постановление № 23-4332-05697 от 06.04.2023 г.,
издадено от началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са й наложени
административни наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, както и за нарушение на чл.
150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Недоволна от наказателното постановление е останала
жалбоподателят, която обжалва същото чрез адв. В., като твърди, че
административно-наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй
като АУАН е съставен след тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Според
жалбоподателят нарушителят е бил известен още в момента на установяване
на нарушението. Освен това се излага становище за незаконосъобразност на
НП, като се твърди, че въпреки подписаната от У. декларация по чл. 188 от
ЗДвП, според която жалбоподателят лично е управлявала автомобила по
време на нарушението, впоследствие се сетила, че на тази дата автомобилът
бил управляван от трето лице, което посочва. Иска се прекратяване на
производството и алтернативно – отмяна на НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява
се от адв. В., който поддържа жалбата. По същество иска отмяна на НП, тъй
1
като от събраните доказателства е установено, че е изтекла погасителна
давност за издаване на АУАН. Намира, че вмененото нарушение не е
извършено от доверителката му. Счита за установено, че техническото
средство, с което е установено нарушението не е надлежно сертифицирано.
Претендира присъждане на разноски, като намира че същите не са
прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на делото. Приложен
списък и представена писмена защита, в която са релевирани съображения в
подкрепа на тезата, изложена в жалбата и защитавана в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – ОПП - СДВР в съдебно заседание представител
не изпраща и не е изразено становище по жалбата. С придружително писмо
Вх. № 214319/28.07.2023 г. е направено възражение за прекомерност на
претендираните от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.07.2022 г. в 16.18 ч. в с. Волуяк, по бул. „Ломско шосе“ с посока
към гр. Костинброд се движел лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ланд
круизер“, с рег. № СО **** АТ, собственост на фирма „РБГ“ ЕООД, ЕИК
**********, с адрес на регистрация ************, като до № 303 била
измерена скорост на движение на автомобила 103 км/ч, след приспаднат
толеранс от 3% в полза на водача от 107 км/ч, при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч за населено място. Нарушението било установено и
заснето с АТСС „CORDON- M” № MD 1196, заснемащо и записващо скорост,
дата, точен час, рег. номер на МПС и място на позициониране. След
установяване на собственика на автомобила – „РБГ“ ЕООД, бил призован
управителят му Р. В. У., която се явила на 06.12.2022 г. и в предоставената й
писмена декларация по чл. 188 от ЗДвП декларирала, че на 06.07.2022 г.
автомобилът на фирмата е бил управляван от самата нея на посочената дата и
място.
При това положение свидетелят И. Б. – младши автоконтрольор при
ОПП – СДВР, в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта и при
отсъствие на нарушителя, в законоустановения срок за това, съставил АУАН
серия АД бл. № 129186 от 18.01.2023 г. срещу жалбоподателя, за това че на
06.07.2023 г. около 16:18 ч. в с. Волуяк, по бул. „Ломско шосе“ с посока към
гр. Костинброд от Р. У. бил управляван лек автомобил марка „Тойота”, модел
„Ланд круизер“, с рег. № СО **** АТ, собственост на фирма „РБГ“ ЕООД,
ЕИК **********, с адрес на регистрация ************, като до № 303 била
измерена скорост на движение на автомобила 103 км/ч, след приспаднат
толеранс от 3% в полза на водача от 107 км/ч, при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч за населено място. Посочено е още, че нарушението е било
установено с техническо средство „CORDON- M” № MD 1196, заснемаща и
2
записваща скорост, дата, точен час, рег. номер на МПС и място на
позициониране, като снимковият материал е видян от Р. У., както и че актът е
съставен по преписка № К-6-14076/22 г. и попълнена декларация от
управителя, в случая и водач, а същата била запозната с материалите от
посочената преписка. Актосъставителят установил също, че водачът е със
изтекъл срок на валидност на СУМПС към датата на нарушението. Описаното
в АУАН било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 21, ал.
1, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 и по чл. 150а от ЗДвП. Актът бил връчване на
нарушителя на 20.02.2023г., при което не били вписани възражения в него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не било подадено писмено
възражение, поради което въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното НП № 23-4332-005697 от 06.04.2023 г. от началник сектор към
отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалб. У. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, както и за нарушение на чл.
150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, обвързвайки
нарушенията с посочената санкционна норма. Словесното описание на
нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци. Наказателното
постановление е било връчено на нарушителя на 06.07.2023 г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните
по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административно наказателната преписка и показанията на свидетелите И. П.
Б. и Станислава Миладинова Илиева, които настоящия състав на съда
кредитира изцяло като добросъвестно депозирани, под страх от наказателна
отговорност.
От представеното от БИМ, заведено с вх. №331956/20.112023г.
заверено копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване е
видно, че видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2 с Ф № MD 1196 е одобрен тип средство за
измерване към датата на твърдяното нарушение, а от представените
протоколи за проверка, сред които и този с № 8- СГ-ИСИС/15.03.2022 г., е
видно, че е извършена последваща проверка на измервателното средство и
същото е технически изправно, а направените с него измервания към дата
15.03.2022 г. са в съответствие със закона за измерванията. В протокола е
посочено, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е до
3 %, поради което и измерената скорост е редуцирана в полза на нарушителя с
3 % (4 км/ч). Техническото средство е било надлежно тествано, в годност, със
срок на валидност 12 месеца от датата на извършване на проверката.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
3
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство. От приложената по делото справка за съставени
актове на жалбоподателя, изготвена от ОПП при СДВР, се установява че Р. У.
има и други наложени наказания за нарушения на правилата за движение по
пътищата, за които да са издадени съответни НП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Видно от т. 3 от заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи началника на сектор АНД в ОПП при СДВР е
оправомощен да издава наказателни постановления, а видно от представената
заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. и акт за встъпване в длъжност издателят
на НП Д.Д. е била назначена именно на тази длъжност. Със същата заповед
полицейските органи от ОПП – СДВР са оправомощени да съставят АУАН за
нарушения на ЗДвП, а съобразно приложената Заповед №513д-
5069/21.07.2015 г. актосъставителят И. Б. е заемал длъжността младши
автоконтрольор в ОПП - СДВР.
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН приема от правна страна, че
при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело да значително ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице, изразяващо се в съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя, без същият да е бил търсен или канен за съставяне на АУАН. От
самия АУАН е видно, че е съставен на 18.01.2023 г., а е бил връчен чрез РУ
Костинброд на 20.02.2023 г. Сред материалите по преписката липсва каквато и
да е индиция за търсене или канене на жалб. У. за съставяне на АУАН, такива
обстоятелства не са отразени и в самия акт. Според свид. Б. – актосъставител
нарушителят се е явила на 18.01., когато била запозната с нарушението,
попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП и й съставил акта. Тези показания
се опровергават от наличните писмени доказателства, доколкото от
декларацията по чл. 188 от ЗДвП е видно, че същата е подписана на 06.12.2022
г., а също така от самият АУАН и съпроводителните писма, налични като
писмени доказателства по административно-наказателната преписка е видно,
че АУАН е бил изпращан в РУ Костинброд за връчване на нарушителя, което
се е случило на 20.02.2023 г., ако нарушителят е присъствал при съставянето
му, е следвало да й бъде връчен непосредствено след предявяването му, а в
случай на отказ от страна на нарушителя да го подпише и/или получи е
следвало да бъдат отразени тези обстоятелства по предвидения в закона начин.
Ето защо съдът прие, че е осъществено нарушение на чл. 40 от ЗАНН, като
нарушителят неоправдано е бил лишен от възможността да участва в
образуваното срещу него административно-наказателно производство от
самото му начало – при съставяне на АУАН, с който се повдига
административното-наказателното обвинение, съответно да направи
своевременно възражения или да даде обяснения. По този начин правото на
защита на нарушителя е било безвъзвратно съществено нарушено, което от
4
своя страна неразривно води до необходимост от отмяна на НП, издадено въз
основа на този опорочен АУАН. Във връзка с възражението в жалбата, съдът
намира, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая срокът за
съставяне на АУАН тече от установяване на нарушителя, което е станало с
подаване на декларацията от представляващия юридическото лице собственик
на автомобила, на 06.12.2022 г., в която жалбоподателя е посочила, че тя е
управлявала заснетото МПС на съответната дата.
От материална страна съдът намери, че НП е правилно, доколкото с
оглед подписната от жалб. У. декларация по чл. 188 от ЗДвП, правилно
актосъставителят е приел, че именно тя е управлявала автомобила.
Поради констатираното съществено нарушение при съставяне на
АУАН съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото – отмяна на НП, то върху СДВР следва да
бъдат възложени сторените от жалбоподателя разноски. В съдебно заседание
адв. В. претендира разноски, като депозира молба, с която е приложил
преводно нареждане за сума в размер на 600.00 лева, заплатено от
жалбоподателя по договор 073900, който е приложен по делото в оригинал и
касае правната помощ оказана от адв. В. на жалбоподателя. Относно сумата от
10.00 лв., платена от жалб. У. като ДТ за образуване на производството, следва
да се отбележи, че административно-наказателните производства са
освободени от държавни такси, още повече когато са санкционирани
физически лица, поради което тази сума е неправилно преведена по сметка на
СРС и може да бъде възстановена на жалбоподателя ако депозира писмена
молба с такова искане и посочване на банкова сметка.
С оглед направено възражение за прекомерност от АНО съдът намира,
че присъждането на адвокатски хонорар следва да бъде редуцирано, но не до
минималното предвидено в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 400.00 лв. Съдът намери че следва
да бъде присъдено възнаграждение от 500.00 лв. въпреки липсата на
фактическа и правна сложност на делото, но с оглед проведените две съдебни
заседания, второто от които не по вина на жалбоподателя, а единствено за
изискване на писмени доказателства, които като част от административно-
наказателната преписка е следвало да бъдат представени с нея.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 2 и чл.
63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-05697 от 06.04.2023
г., издадено от началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което на Р. В. У.,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер
на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца,
5
както и за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СДВР - МВР да заплати на Р. В. У., ЕГН **********,
сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за адвокат
по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд - София-град в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6