Присъда по дело №154/2014 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ : А.Е.Р. е предаден на съд за престъпление по  чл.343 ал.З пр.6 и пр.7 б. „б" пр.1 във връзка с чл. 342, ал.1 пр.З от НК – затова, че на 27.07.201 Зг. около 23,30 часа на път 301 /гр.Левски-гр.Ловеч/ при километър 23+700 в землището на с.*****, Ловешка област при управление на МПС - лек автомобил „****", per. №****, собственост на наследниците на А.М.Ж., ЕГН **********, бивш жител *** без да има необходимата правоспособност съгласно чл.150а ал.1 и ал.2 т.б от ЗДвП - категория „В” нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал. 1 от ЗДвП - въпреки задължението си като водач да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява при движение по дъга от десен завой след използване на спирачната система и направление на кормилния кръг, загубил странична устойчивост на автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С.В., ЕГН **********, като след деянието избягал от местопроизшествието.

В съдебно заседание бе предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск от М.Т.Н. срещу подсъдимия за сумата от 994. 00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. М.Т.Н. бе конституирана като граждански ищец, представлявана от адв. ***** в процеса.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч в съдебно заседание поддържа предявеното срещу подсъдимия обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и 7, б. „б”, пр. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Счита, че по делото е доказана фактическата обстановка, която е приета с обвинителния акт и делото е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК с признаване на всички фактически обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

Налага довод, че е налице бягството от мястото на произшествието и в тази насока са събрани достатъчно доказателства, като това е мястото и момента, където е намерен подсъдимия. Посочва, че след  приключване на пътното произшествие, той е ходил по пътя до съседното село ***** и с това е нарушил задължението си като участник в пътното произшествие да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на полицейските служители, като това  негово задължение е посочено в чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Посочва, че по отношение вида и размера на наказанието, следва да се отчетат всички фактически обстоятелства, миналите осъждания, редът, по който се движи процеса при условията на съкратено съдебно следствие, което дава право на редукция на наказанието. Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно реално при първоначален общ режим.

Посочва, че предявения граждански иск  е основателен и следва бъде уважен, тъй като той е предявен до размера на установените от авто - техническата експертиза причинени щети на лекия автомобил. Излага, че по талон лекия автомобил се води на А.М.Ж., бивш жител ***, като към момента на предявяване на иска М.Н. е негова единствена наследница. Счита, че по делото не са налице доказателства за това как, от кого и по какъв начин е извършена продажбата на  лекия автомобил, не е спазен визирания в закона ред относно документните на автомобила и официалната регистрация в пътната полиция.

За частните обвинители Т.В., Е.В., С.В., И.В. и Ц.В. се явява адв. Ч., който счита, че фактическата обстановка по  делото е установена и тя се потвърждава от събраните доказателства по делото и от направеното самопризнание на подсъдимия.

По отношение размера на наказанието излага, че неговата  доверителка е сестра на подсъдимия, а подсъдимият и пострадалият са били в приятелски отношения. Излага, че в съдебно заседание е установено, че след смъртта на мъжа на доверителката му,  подсъдимият се грижи за нея и децата й, и многократно е изказал съжаление за това,  което се е случило. Посочва, че подсъдимия е осъждан,  но не е осъждан за престъпления, които са свързани с управлението на МПС и събраните по делото доказателства не говорят за проявена от него арогантност на пътя, както и липсва употреба на алкохол.

Счита, че едно наказание към минималния размер ще изпълни целите на специалната и генералната превенция, изпълнението на което да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.

В съдебно заседание частния обвинител С.В.Б. се явява адв. Б., който излага тезата, че престъпление, в което е обвинен подсъдимия, се отличава с висока степен на обществена опасност, подсъдимият е  неправомерен шофьор, осъждан, като по делото има данни, че и друг път е управлявал МПС и е налице и бягството от местопроизшествието. Счита, че следва да бъде наложено наказание на подсъдимия при превес на отегчаващи вината обстоятелства. Твърди, че не е налице нито едно смекчаващо такова. Посочва, че не следва да се кредитират  показанията на разпитаната пред нас свидетелка Т. В., поради факта, че по делото е установено, че подсъдимия е безработен,  няма никакви доходи, няма социални помощи и не е установено по какъв начин подпомага финансово вдовицата и децата й.

Налага довод, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание от шест години лишаване от свобода, което да изтърпи реално. Моли да им бъдат заплатени направените по делото разноски от доверителката му.

Повереникът на Б. възразява по отношение на изложеното от защитата на подсъдимия, че не е налице бягство от мястото на произшествието и посоченото от адв. Р., че подсъдимия се върнал сам на произшествието и е търсил помощ. Посочва, че от съдебно – медицинската експертиза се установява, че смъртта е настъпила бързо, била е неизбежна и по делото няма никакви данни подсъдимият да е оказал някаква помощ на пострадалият.

Счита, че  неправилно защитата тълкува доказателствата по делото, че подсъдимият се е бил върнал на местопроизшествието,  тъй като по делото е установено, че е бил взет с патрулен автомобил, търсен е, обадил се е на брат си, а не на полицията или на 112, за да съобщи за ПТП-то.

Повереникът на гражданската ищца М. Т. Н. адв. ***** моли да бъде уважен изцяло предявения граждански иск за причинените имуществени вреди в размер на 994 лева. Счита, че безспорно е установено авторството на деянието, причинно следствената връзка между него и нанесените на автомобила щети. Позовава се на заключението на автотехническата експертиза, която е дала заключение за размера на тези имуществени вреди  -  994 лева. Сочи, че е установен по безспорен начин  собствеността на автомобила, което дава правото на активната легитимация за предявяване на иска. Моли да им бъдат присъдени направените за тази инстанция разноски.

Процесуалният представител на подсъдимия адв. Р. посочва, че фактическата обстановка по делото е изяснена, като акцентира на близките отношения между пострадалия и подсъдимия.

Налага довод, че следва да се вземе предвид и степента на съпричиняване от страна на загиналия Ц. В. при произнасяне на присъдата си и определяне на наказанието.

Моля на подсъдимия да бъде наложено наказание към минималния размер, предвиден в НК, а именно три години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Счита, че са налице формалните изисквания на закона за това - подзащитния му е направил самопризнания в настоящето производство и на етапа на досъдебно производство и  по отношение на него не са налице отрицателни характеристични данни. Налага довод, че процесуалното му поведение е изцяло в полза на разкриване на обективната истина по делото. Посочва, че действително е осъждан, изтърпял е наказание лишаване от свобода, но не е осъждан за престъпления по транспорта. Излага, че вината, която чувства подзащитния му и желанието му да бъде в помощ на останалите без баща племенници са искрени и ако му бъде наложено реално изтърпяване на наказание лишаване от свобода ще затрудни още живота на сестра му и племенниците му, с които той живее съвместно.

Моли съда да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение, че е избягал от мястото на произшествието, тъй като  това не е доказано и в делото се съдържат доказателства, че не е бягал от местопроизшествието. Счита, че по делото е установено, че подсъдимият към момента на извършване на произшествието и след това не е знаел, че Ц. е починал и това го е разбрал в последствие, като сам се е върнал на местопроизшествието и сам е търсил помощ. Посочва, че това се установява от показанията на свидетелите.

По отношение на гражданския иск моли да бъде оставен без уважение като неоснователен.

Подсъдимият в съдебно заседание направи самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Делото протече по реда на глава XXVII „Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”.

         Настоящата инстанция, като съобрази направеното самопризнание на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

А.Е.Р. *** не притежавал свидетелство за управление на МПС. Това се установява от писмо №1230/13.08.2013г. на ОД на МВР - Плевен и приложената към него разпечатка от сектор „КАТ- Пътна полиция" /л.44 -  45/.

По делото е установено, че Р. управлявал автомобил, независимо, че е неправоспособен и същият е наказван за нарушение на ЗДвП /л. 47/.

На 27.07.2013 год., в късния следобед, Р. и пострадалият Ц. С.В. отишли при св. Л.В. /л.94-л.95/ в нива в землището на гр.Пордим, за да вадят бракувани кабели на БТК. Двамата пристигнали с л.а. „******", модел „*****", per. №****, като колата я управлявал подсъдимия.

Малко по-рано същият ден св. Л.В. /брат на Ц. В./ разбрал, че автомобилът бил купен от Ц.. Л. го попитал защо му е кола като няма шофьорска книжка, но Ц. му казал, че „ и той искал да има кола".

Автомобилът по документи и регистрация бил собственост на А.М.Ж., ЕГН ********** от гр.София /л.38/. Жеков е починал на 01.02.2007 год. , като неговата законна наследница била св. Л.Н.Н.. От представените пред тази инстанция документи – два броя справки от НБД „Население” на л. 69 и 70, се установява, че Л.Н. е починала на 16.01.2014 год. и нейна законна наследница е дъщеря й М.Т.Н..

Вечерта на 27.07.201З год., около 20.00 часа, Р. и Ц. В. пристигнали с автомобила в гр.Летница на рожден ден на техни роднини. Ц. В. бил видимо пиян и продължил да пие бира. Р. не бил употребявал алкохол през целия ден, включително и на рождения ден. Те си тръгнали си около 23.00 часа, тъй като Ц. започнал да се заяжда с гостите.

Подсъдимият седнал на шофьорската седалка, а Ц. до него на предната седалка и не си сложил предпазния колан.

Те се движели по път 301 /гр.Левски - гр.Ловеч/ в посока от гр.Летница - с.*****, Ловешка област и атмосферните условия били нормални за сезона - ясно и тихо време, суха пътна настилка. Р. е навлязъл в дъга от десен завой със скорост от 95,4 км/ч, движейки се в своята лента. На 53 м. преди началото на отложената спирачна следа, подсъдимият предприел спиране с максимална ефективност, съчетано със завъртане на кормилния кръг по посока на часовниковата стрелка. Следствие на тези действия, левите ходови гуми на автомобила блокират, като отлагат следи върху асфалтовата настилка. Автомобилът извършва косо транслационно движение към десния контур на пътното платно, като изминава разстояние около 20,8 метра и навлиза върху десния банкет със скорост 66,74 км/час. След излизането извън очертанията на асфалтовата настилка, автомобилът се движи закъснително върху неравен затревен възходящ терен в продължение на 8,2 метра. След изминаване на това разстояние, траекторията на автомобила се променя към десния контур на асфалтовата настилка. МПС губи напречна устойчивост и започва де се преобръща, В процеса на закъснителното движение върху затревения участък и при преобръщането на МПС, купето получава деформации, а от предна дясна врата пада пострадалия Ц. В., чийто тяло е премазано от тавана на купето. Ц. В. изпаднал от колата, като тялото му се установило под тавана на купето, в което положение е намерен при огледа на местопроизшествието /л. 10 - л.27/.

След настъпване на произшествието, подсъдимият избягал.

Около 23.40 часа св.Х.И.П. /л.84-л.85/ - служител при РУ Полиция бил уведомен от управлението, че е станало ПТП срещу разклона на спирката за с.*****. След няколко минути бил на мястото на ПТП със служебния автомобил и видял под тавана на катастрофиралата кола тяло на млад мъж.

В този момент дошъл и екип на „Спешна помощ", който констатирал смъртта на пострадалия.

Св. П. видял, че пострадалият бил с маратонки, а до автомобила имало изпаднала чехла, което го навело на мисълта за друг човек в колата. Той се обадил да изпратят дежурна група за оглед. Обиколил с фенера в радиус от около 20 метра покрай автомобила, но не намерил друго лице. В същото време чувал звънене на мобилен телефон в колата, но не успял да го намери. На тавана на автомобила видял сгънат лист. Установил, че е призовка за А.Р. ***, на който документ имало записан мобилен телефон. П. се обадил на изписания номер, представил се, че е полицейски служител и попитал с кого разговаря. Мъжът му казал, че е брат на А.. Съобщил му за ПТП, но лицето му отговорило „не може да бъде, кой си ти дето си правиш майтап с мен".

След около 20 минути на мобилния телефон на П. се обадил друг мъж, който казал, че е приятел на А. и попитал какво е станало. П. му обяснил по телефона къде е мястото на катастрофата. По време на огледа от дежурната група дошъл червен бус с пет шест човека, от които на един П. позволил да отиде до обърната кола и да разпознае пострадалия. Тогава било установено, че пострадалият е Ц. В., а хората от буса гарантирали, че с него е бил и А.. След няколко минути звъннал телефон и при разговора св. П. чул думите „къде си бе, А., чакай, идваме да те вземем". Бусът потеглил в посока с.***** без някой да се обади на полицейските служители.

Св. П. тръгнал веднага след тях с автомобила си. Навлизайки в селото, той видял, че в лявото платно се движи лице, голо до кръста. Спрял до него и видял, че това е същият човек от личната карта, която била намерена при огледа на катастрофиралата кола. Това бил подсъдимия А.Е.Р.. Р. отначало заявил, че колата била управлявана от Ц. В., но след това си признал, че той е управлявал автомобила.

Св. П. закарал Р. на местопроизшествието и там му казал, че Ц. е починал.

От заключението на вещо лице д-р Д. по съдебно-медицинската експертиза /л.109-л.112/ се установява, че пострадалият е получил прекъсване на гръбначния стълб между втори и трети шийни прешлени с прекъсване на гръбначния мозък, разкъсване до степен размачкване на черния дроб с излив на кръв в коремната кухина, разкъсно-контузна рана на лицето и множество охлузвания по тялото. При този вид на уврежданията - прекъсване на гръбначен стълб и гръбначен мозък ведно с масивна кръвозагуба от черния дроб, смъртта е настъпила много бързо /за минута - две/ и е била неизбежна. Уврежданията са от травматично естество и отговарят на механизма на преобръщане на автомобила, с последващо притискане на тялото от тавана на автомобилното купе.

От протокола за химическа експертиза за определяме на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че пострадалият има концентрация на алкохол в кръвта от 2,6 промила, а при Р. е 0 промила /л.122/.

От заключението на вещи лица И., К. и Д. по тройната автотехническа експертиза, която кореспондира на протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума /л.10 -л.27 и л.124-л. 136/ се установява, че ПТП е станало на 27.07.201 Зг. около 23.30 часа на път 301 /гр.Левски - гр.Ловеч/ при километър 23+700 в землището на с.*****, Ловешка област. Р. е навлязъл в дъга от десен завой със скорост от 95,4 км/ч, движейки се в своята лента. Предприел е спиране с максимална ефективност, съчетано със завъртане на кормилния кръг по посока на часовниковата стрелка. В резултат на тези действия левите ходови гуми на автомобила са блокирали, превозното средство е извършило косо транслационно движение към десния контур на пътното платно и е навлязло в десния банкет със скорост от 66,74 км/ч. След излизане извън очертанията на асфалтовата настилка колата е продължила да се движи върху неравен затревен възходящ терен, изминавайки 8,2 метра. Веднага след това е започнала промяна на траекторията към десния контур на пътя и загуба на напречна /странична/ устойчивост, с последващо преобръщане на автомобила. Купето е започнало да се деформира, пострадалият е изпаднал от дясната врата и тялото му е останало под тавана, така както е намерено при огледа на местопроизшествието.

Скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия непосредствено преди ПТП е била от 95,4 км /ч, която скорост е много по-ниска от критичната за странично занасяне от 151,38 км/ч /л.131/ при движение по дъгата в десния завой.

Вещите лица приемат, че произшествието се състои в загуба на странична устойчивост на процесния автомобил "******", модел „*****" е рег. № **** в процеса на неговото транслационно движение, следствия на действието на водача с кормилния кръг и използване на спирачната система.

Вещите лица посочват, че водача на процесния автомобил   "******”, модел „*****”  с рег. №  **** е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Този водач е реализирал движение в дъга на десен завой, при което сам е предприел ефективно спиране и е завъртял рязко кормилния кръг по посока на часовниковата стрелка. При тези действия от негова страна, автомобила е напуснал очертанията на асфалтовата, при което от нормално транслационно движение е реализирал движение със занасяне, при което е последвало загуба на странична устойчивост и преобръщане,

От заключението на вещо лице К. по съдебно – автотехническата експертиза на л. 168 – 171 се установява, че в резултат на удара на лекия автомобил „****" са причинени повреди и щети в размер на 994 лева, а пазарната стойност на лекия автомобил към датата на ПТП е 1 420. 00 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства.

Направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съответните действия по разследването са извършени по реда и условията, предвидени в този кодекс.

Ловешкият окръжен съд приема, че А.Е.Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и пр.7, б. "б", пр. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,  като на 27.07.2013 год. около 23.30 часа на път 301 /гр. Левски - гр. Ловеч/ при километър 23+700 в землището на с. *****, Ловешка област при управление на МПС - лек автомобил „****", peг. № ****, собственост на наследниците на А.М.Ж., ЕГН **********, бивш жител ***, без да има необходимата правоспособност съгласно чл. 150 а, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗДвП - категория „В" нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - въпреки задължението си като водач да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява при движение по дъга от десен завой след използване на спирачната система и направление на кормилния кръг, загубил странична устойчивост на автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С.В., ЕГН **********, като след деянието избягал от местопроизшествието.

От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление чрез действие, като на посочената дата и място при управление на МПС, подробно описани, без да има необходимата правоспособност съгласно чл. 150 а, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗДвП - категория „В", нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - въпреки задължението си като водач да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява при движение по дъга от десен завой след използване на спирачната система и направление на кормилния кръг, загубил странична устойчивост на автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С.В., ЕГН **********, като след деянието избягал от местопроизшествието.

Деянието е квалифицирано престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и пр.7, б. "б", пр. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,  тъй като подсъдимият не е имал необходимата правоспособност съгласно чл. 150 а, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗДвП и след деянието избягал от местопроизшествието.

Настъпилият общественоопасен резултат - смъртта на Ц. С.В. - е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Характерът и видът на увреждането – причинена смърт на В., както и механизма на причиняването й се установяват от заключението на вещо лице д-р Д. по съдебно-медицинската експертиза /л.109-л.112/.

Механизмът на ПТП, причините за настъпването му и начина за предотвратяването му се установяват от заключението на вещи лица И., К. и Д. по тройната автотехническа експертиза, което кореспондира на приложения оглед на местопроизшествието и изготвения фотоалбума /л.10 - 27 и л.124 - 136/.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, като подсъдимия не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Неоснователно е становището на защитата на Р. за признаването му за невиновен и оправдаването му за бягство от  местопроизшествието – пр. 7 на чл. 343, ал. 3 от НК. Защитата излага, че това не е доказано и в делото се съдържат доказателства, че не е бягал от местопроизшествието. Счита, че по делото е установено, че подсъдимият към момента на извършване на произшествието и след това не е знаел, че Ц. е починал и това го е разбрал в последствие, като сам се е върнал на местопроизшествието и сам е търсил помощ. Посочва, че това се установява от показанията на свидетелите.

Тази инстанция приема, че е налице бягство от местопроизшествие. От показанията на св. Х.И.П. /л.84-л.85/ - служител при РУ Полиция – се установява, че е бил уведомен от управлението, че е станало ПТП срещу разклона на спирката за с.*****, като след няколко минути св. П. е бил на мястото на ПТП със служебния автомобил и видял под тавана на катастрофиралата кола тяло на млад мъж. Дошъл и екип на „Спешна помощ", който констатирал смъртта на пострадалия. Св. П. видял, че пострадалият бил с маратонки, а до автомобила имало изпаднала чехла, което го навело на мисълта за друг човек в колата. Той се обадил да изпратят дежурна група за оглед. Обиколил с фенера в радиус от около 20 метра покрай автомобила, но не намерил друго лице. В същото време чувал звънене на мобилен телефон в колата, но не успял да го намери. На тавана на автомобила видял сгънат лист. Установил, че е призовка за А.Р. ***, на който документ имало записан мобилен телефон. П. се обадил на изписания номер, представил се, че е полицейски служител и попитал с кого разговаря. Мъжът му казал, че е брат на А.. Съобщил му за ПТП, но лицето му отговорило „не може да бъде, кой си ти дето си правиш майтап с мен". След около 20 минути на мобилния телефон на П. се обадил друг мъж, който казал, че е приятел на А. и попитал какво е станало. П. му обяснил по телефона къде е мястото на катастрофата. По време на огледа от дежурната група дошъл червен бус с пет шест човека, от които на един П. позволил да отиде до обърната кола и да разпознае пострадалия. Тогава било установено, че пострадалият е Ц. В., а хората от буса гарантирали, че с него е бил и А.. След няколко минути звъннал телефон и при разговора св. П. чул думите „къде си бе, А., чакай, идваме да те вземем". Бусът потеглил в посока с.***** без някой да се обади на полицейските служители. Св. П. тръгнал веднага след тях с автомобила си. Навлизайки в селото, той видял, че в лявото платно се движи лице, голо до кръста. Спрял до него и видял, че това е същият човек от личната карта, която била намерена при огледа на катастрофиралата кола. Това бил А.Е.Р.. Р. отначало заявил, че колата била управлявана от Ц. В., но след това си признал, че той е управлявал автомобила. Св. П. закарал Р. на местопроизшествието и там му казал, че Ц. е починал.

Тази фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и подсъдимия е направил признание на тези факти по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Фактическата обстановка кореспондира на показанията на св. Х.И.П. /л.84-л.85/, както и на показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели. Основателно е направеното възражение от адв. Б., че  неправилно защитата тълкува доказателствата по делото, че подсъдимият се е бил върнал на местопроизшествието,  тъй като по делото е установено, че подсъдимия е бил взет с патрулен автомобил, търсен е, обадил се е на брат си, а не на полицията или на 112, за да съобщи за ПТП-то. Подсъдимият не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП да уведоми за станалото ПТП Полицията и да изчака контролните органи, а е отишъл до  съседното село *****, където е открит от св. Х. П.. Налице е квалифициращото обстоятелство по пр. 7 на чл. 343, ал. 3 от НК – след деянието подсъдимият е избягал от местопроизшествието.

Поради изложеното е несъстоятелно и твърдението на адв. Р., че  подсъдимият сам се е върнал на местопроизшествието и сам е търсил помощ. По делото е установено, че подсъдимият единствено е звънял на своя брат, но не и на Полицията, тел. 112 или на други лица, за да окажат помощ. Както бе изложено и в предходния абзац, подсъдимият не се е върнал сам на ПТП, а е бил докаран с полицейския автомобил от св. П.. Основателно е и възражението на адв. Б. в тази насока,  че  неправилно защитата тълкува доказателствата по делото, че подсъдимият се е бил върнал на местопроизшествието,  тъй като по делото е установено, че е бил взет с патрулен автомобил, търсен е, обадил се е на брат си, а не на полицията или на 112, за да съобщи за ПТП-то. ПТП е станало на път 301 /гр.Левски-гр.Ловеч/ при километър 23+700 в землището на с.*****, Ловешка област, а подсъдимият е открит в с. *****.

При определяне на вида и размера на наказанието на А.Е.Р. за престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и пр.7, б. "б", пр. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, съдът съобрази от една страна като отекчаващи вината обстоятелства : високата обществена опасност на самото престъпление, което е наказуемо от три до десет години лишаване от свобода, както и съдебното минало на подсъдимия, който е осъждан. От друга  страна съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства : младата му възраст на подсъдимия, признаването на вината, изразеното критично отношение към извършеното, изказаното съжаление, доброто процесуално поведение и факта, че живеят заедно със съпругата на пострадалия, която е негова сестра  и техните деца, както полага грижи за тях. Съдът прие, че на А.Е.Р. следва да бъде наложено наказание от три години лишаване от свобода, което е към минималното предвидено в НК за престъплението, за което е осъден.

Съдът на основание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК във връзка с чл. 373, ал. 3 от НПК редуцира така наложеното наказание с 1/3, като или А.Е.Р. следва да изтърпи наказание от две години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при общ режим, като бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип.

Тази инстанция приема, че така наложеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Неоснователен е аргумента на адв. Б., че по делото не са налице смекчаващи вината обстоятелства. Посочва, че не следва да се кредитират  показанията на разпитаната свидетелка Т. В., поради факта, че по делото е установено, че подсъдимия е безработен,  няма никакви доходи, няма социални помощи и не е установено по какъв начин подпомага финансово вдовицата с децата й. Тази инстанция кредитира показанията на св. В., от които се установява, че след настъпването на ПТП живее заедно с брат си /подсъдимия/ и четирите й деца, като подсъдимия й помага за отглеждането им. Действително от доказателствата по делото се установява, че подсъдимия не работи. Следва да се съобрази, че грижата за децата и отглеждането им не включва само необходимите парични средства за тяхната издръжка. Помагането за отглеждането на децата има и нематериален характер. Като  смекчаващи вината обстоятелства при определяне на размера на наказанието на подсъдимия съдът прецени: младата му възраст, признаването на вината, изразеното критично отношение към извършеното, изказаното съжаление, доброто процесуално поведение и факта, че живеят заедно със съпругата на пострадалия и техните деца, като полага грижи за тях.

Неоснователно е становището на адв. Р. и адв. Ч., че са налице условията на чл. 66, ал. 1 от НК и изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода на Р. следва да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Защитниците посочват, че подсъдимия не е осъждан за престъпления по транспорта и не е налице употреба на алкохол при извършване на деянието. Тази инстанция приема, че не са налице условията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода. Видно от бюлетина за съдимост, подсъдимия е осъждан, включително и на лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления, като е изтърпял реално наказание лишаване от свобода и не е реабилитиран за миналите  осъждания /не е налице нито реабилитация по право, нито съдебна реабилитация/. На следващо място, съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения е наложително да изтърпи определеното му наказание от тази инстанция реално. Предишните наложени наказания на подсъдимия /лишаване от свобода и пробация/ не са изиграли своето предназначение. Те не са го поправили и превъзпитали към спазване на законите на Р България, не са и въздействали предупредително върху него. По делото бе установено, че независимо, че не притежава правоспособност, подсъдимият и друг път е управлявал МПС и са му налагани НП за нарушение на ЗДвП. Наложеното наказание следва да бъде изтърпяно реално и за да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

Тази инстанция не приема и аргумента на адв. Ч., че липсата на алкохол у подсъдимия при извършване на деянието, следва да доведе до по - леко наказание. Ако деянието бе извършено от подсъдимия след употреба на алкохол, то същото следваше да се квалифицира и по пр. 1 на чл. 343, ал. 3 от НК - деянието е извършено в пияно състояние и спрямо подсъдимия щяха да бъдат налице три квалифициращи обстоятелства по ал. 3 на чл. 343 от НК - деянието е извършено в пияно състояние, деецът е избягал от местопроизшествието и е управлявал, без да има необходимата правоспособност.  Липсата на алкохол в кръвта на подсъдимия не води до извод, че на него следва да бъде определено по - леко наказание лишаване от свобода.

Ловешкият окръжен съд не приема и тезата на адв. Р., че следва да се вземе предвид и степента на съпричиняване от страна на загиналия Ц. В. при произнасяне на присъдата си и определяне на наказанието. Защитата не излага в какво се състои съпричияването от страна на пострадалия. Действително по делото е установено, че В. е бил без колан и е употребил алкохол, но това негово поведение не е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – неговата смърт. Тази инстанция приема, че единствено поведението на подсъдимия, който е управлявал МПС без да има правоспособност и нарушението от негова страна на правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е в причинна връзка с настъпилото ПТП и причинената смърт на пострадалия, като след извършване на деянието подсъдимия е избягал от местопроизшествието. ПТП е настъпило вследствие на загуба на странична устойчивост на лек автомобил "******" в процеса на неговото транслационно движение, следствия на действието на водача с кормилния кръг и използване на спирачната система. Това се установява от заключението на вещите лица И., К. и Д. по тройната автотехническа експертиза, която кореспондира на протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума /л. 10 - 27 и л. 124 - 136/. Те приемат в заключението, че подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Той е реализирал движение в дъга на десен завой, при което сам е предприел ефективно спиране и е завъртял рязко кормилния кръг по посока на часовниковата стрелка. При тези действия от негова страна, автомобила е напуснал очертанията на асфалтовата, при което от нормално транслационно движение е реализирал движение със занасяне, при което е последвало загуба на странична устойчивост и преобръщане. Налице е нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП от страна на подсъдимия, което е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – смърт на В..

Съдът осъди А.Е.Р. да заплати на М.Т.Н. *** сумата от 994.00 /деветстотин деветдесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото пред тази инстанция. Съдът намира, че са налице условията на чл. 45 от ЗЗД, като е налице осъществено виновно противоправно деяние от страна на подсъдимия и е налице причинена вреда на лекия автомобил, като е налице пряка причинна връзка между поведението на Р. и настъпилия вредоносен резултат.  При определяне на размера на вредата съдът съобрази заключението на вещо лице К. по съдебно – автотехническата експертиза на л. 168 – 171 на досъдебното производство, от която се установява, че в резултат на удара на лекия автомобил „****" са причинени повреди и щети в размер на 994 лева, а пазарната стойност на лекия автомобил към датата на ПТП е 1 420. 00 лева.

Неоснователно е становището на адв. Р. и адв. Б., че предявения иск е неоснователен. От приложените по делото документи на л. 30 и л. 38, се установява, че автомобилът по документи и регистрация бил собственост на А.М.Ж., ЕГН ********** от гр.София /л.38/. Жеков е починал на 01.02.2007 год. , като неговата законна наследница е св. Л.Н.Н.. От представените пред тази инстанция документи – разпечатки на л. 69 и 70 от настоящето дело от НБД „Население” - се установява, че Л.Н. е починала на 16.01.2014 год. и нейна законна наследница е нейната дъщеря М.Т.Н.. Гражданският иск е основателен е доказан по изложените съображения в предходния абзац.

Съдът осъди А.Е.Р. да заплати на С.В. ***, сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за защитник.

При този изход на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди А.Е.Р. да заплати по сметката на Ловешки окръжен съд сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски по делото и сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гр. иск и по сметката на РУ „Полиция” - Ловеч сумата от 874.19 /осемстотин седемдесет и четири лева и 0.19 стотинки/ лева, представляваща направени разноски по досъдебното производство.

Съдът постанови вещественото доказателство - Обект № 1 - черен мобилен телефон марка "Samsung", с IMEI *********** със заден капак, с батерия и SIM карта с IMEI ****** - да се върне на Т.Е.В. ***, след влизане на присъдата в сила.

Съдът постанови вещественото доказателство- 1 бр. лек автомобил марка „******, модел „*****” син на цвят с рег. № ***** и 1 бр. метален ключодържател с надпис „Chevrolet” с 1 бр. черен ключ за лек автомобил „******”, модел „*****”- намиращ се в складова база на ОД на МВР-Ловеч, както и документи, съдържащи се в запечатан бял плик на лист 30 от ДП,  да се върнат на М.Т.Н. ***, след влизане на присъдата в сила.

По делото са налице показания на брата на пострадалия св. Л. В., който твърди, че по – рано на същия ден, в който е настъпило ПТП, е разбрал, че лекия автомобил „******, модел „*****” син на цвят с рег. № *****, е бил закупен от пострадалия. Автомобилът не следва да се върне на наследниците на пострадалия, тъй като няма по делото оформен договор за покупко - продажба на МПС и регистрация на МПС на името на пострадалия, нито са налице доказателства кога, на кого и за каква сума е купен автомобила. Напротив всички документи на лекия автомобил, съдържащи се в плик на л. 30 от досъдебното производство, както и регистрацията му в КАТ /л. 38/ е на името на А.М.Ж., който е починал. Поради изложеното автомобилът бе върнат на М.Т.Н., която е негова наследница.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: