РЕШЕНИЕ
№ 984
гр. Бургас, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20232120100456 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на П. Ч. Б., ЕГН: ********** и Т.
Ч. Б. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С**, ж.к. **, против собствениците на
Eтажна собственост при ж.с.к. “***” с адрес гр. Б**, ул. **, представлявана от
управителя, с която се иска от съда, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, да отмени като
незаконосъобразни всички решения, взети от общото събрание на ЕС, проведено на
28.12.2022 г.
В исковата молба се заявява, че посоченото общо събрание всъщност е
учредително събрание на Сдружение на собствениците. Ищците са собственици на
апартамент в етажната собственост и имат правен интерес да искат отмяната на
решенията на ОС. Твърди се, че е налице незаконосъобразна покана за ОС на
собствениците на ЕС, което било Учредително събрание по чл.26 ЗУЕС. Нарушен е
чл.13, ал.8 ЗУЕС, понеже самата покана е поставена на 20.12.2022г., а ОС е насрочено
на 28.12.2022г., който ден е бил почивен ден. Събранието е насрочено и проведено в
почивен ден, поради което е незаконосъобразно. В протокола от ОС е записано, че от
общо десет присъстващи собственици, пет от тях са присъствали онлайн, което
нарушава чл.15, ал.1 ЗУЕС, доколкото участието може да бъде само лично.
Следователно, само пет собственици са взели участие в ОС присъствено. Това е в
противоречие с изискванията на чл.27 ЗУЕС, според който Учредително събрание се
провежда, ако присъстват лично или чрез представител собственици, представляващи
не по-малко от 67 на сто идеални части на етажната собственост. Твърди се още, че
управителят не е предприел действията по чл.16, ал.7 ЗУЕС, понеже съобщението за
изготвения протокол е оповестено единствено чрез поставянето на приложеното копие
на протокола на 03.01.2023г., а копието на протокола е без дата, не е заверено вярно с
оригинала и не е подписано от управителя. С тези мотиви се моли решенията да бъдат
отменени.
1
Г. А. А. в качеството си на управител на ответната ЕС към момента на подаване
на исковата молба, е подал отговор, в който е заявено, че той е изпълнявал длъжността
****** от 2015г. до 2017г., но не практикува тази длъжност след поредния
несполучлив опит за ОС през 2019г., като мандатът му е отдавна изтекъл. Според него,
грешка е било поставянето през 2022г. на обяви за свикване на събрания. ЕС имала
желание да участва в програмите за саниране на сградата и поради това искала да
учреди Сдружение на собствениците. Заради оспорване на ищеца обаче, съдът по
гр.дело № 8396/2022г. се е произнесъл в негова полза и регистрацията на сдружението
не се осъществила. Ответникът заявява, че дори и без съдебното решение,
регистрацията на сдружението е отдавна невъзможна. Няма умисъл от страна на
управителя, ако не спазил коректно сроковете по чл.13 ЗУЕС. Не става ясно според
ответника, защо ищците не желаят и препятстват поддържането на общите части на
кооперацията. Още в края на 2022г. етажните собственици са прекратили
регистрацията на сдружението, нови опити не са правени, поради което процесното
събрание е отдавна забравено. В отговора се заявява, че не се възразява решенията да
бъдат обявени за нищожни. Възразява се по искането на ищците за присъждане на
разноските.
В ОСЗ от 21.09.2023 г. е докладвана „записка“, представена от ищците, към която
били приложени документи – справка от онлайн ел. регистъра за проведени ОС на
Община Бургас (л. 71), от която съдът е установил, че на 21.02.2023 г. ЕС при жск
„***“ на ул. **** е избрала професионален домоуправител с наименование
„Домоуправител Бургас“ ЕООД, поради което е връчил исковата молба и
приложенията към нея по седалището на търговското дружество при условия на чл. 44,
ал. 1, изр. посл. от ГПК за отговор на исковата молба, какъвто не е постъпил по делото
от професионалния домоуправител.
В съдебно заседание ищецът Б. поддържа предявения иск и моли съда да отмени
оспорените решения на ОСЕС, като му присъди сторените съдебни разноски по
делото.
В съдебно заседание ответната ЕС, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това
кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на
действителното правно положение. Сред абсолютните процесуални предпоставки за
възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната
процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като
нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или
срещу процесуално неправосубектно лице. Правоспособността е основна категория на
правото, която се определя по съдържание от закона. Процесуалната правоспособност
(респ. правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона
абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения.
Процесуалната правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според
чл.27, ал.1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по
материалното право. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на
процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното
правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. Етажната собственост не
е ЮЛ (в конкретния случай, но би могла, съобразно ЗУЕС и да бъде), като въпреки
това (липсата на гражданска обща правосубектност), законът предоставя определени
права – арг. от чл. 23, ал. 4 и чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС (арг. от Определение № 314 от
2
22.07.2009 г. по гр. д. № 287/2009 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и Определение № 294 от
24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 209/2011 г., г. к., І г. о. на ВКС). По отношение правата на
общността, ЕС притежава особена "специална" правосубектност, покриваща активно и
пасивно представителство на собствениците. Самата ЕС се представлява от
управителя си. По искове на собствениците в етажната собственост, предявени срещу
тях във връзка с общите части и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си
по ЗУЕС, те по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС ( ДВ, бр. 57 от 2011 г.), се представляват от
управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
Във всички случаи, надлежни страни по материалното правоотношение са етажните
собственици, а представляващите ги – по чл. 19, ал. 4 или ал. 8 ЗУЕС, действат от
тяхно име и за тяхна сметка. Ако управителят не може да осъществява процесуално
представителство, защото се касае за спор, извън категорията на посочените в закона,
тогава съдът дава срок да се посочат трите имена, адресите и ЕГН на етажните
собственици, от чието име е подадена исковата молба, съответно те да я преподпишат
или заявят, че я поддържат. /арг. от определение № 508/16.07.2015 г по ч. гр. д. №
2791/2015 г. на ВКС, ГК, IV. / Следва да се отчете, че в посоченото определение се
касае за ищец-етажна собственост, а не ответник, както е по настоящето дело и
конкретно за процесуалното представителство, което допуска чл. 23, ал. 4 ЗУЕС.
Съгласно чл. 9 от ЗУЕС управлението на етажната собственост може да се
осъществява в две форми – Общо събрание и Сдружение. В първия случай
собствениците управляват колективно правото си на съсобственост и се представляват
в определени от закона случаи от Управителя, а само във втория случай се създава
юридическо лице. Етажната собственост, която не е учредила сдружение за
управление, т. е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните
собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него
решения. Формата на управление на етажната собственост е Общо събрание. Етажната
собственост с форма на управление Общо събрание не е ЮЛ. Като ЮЛ и съответно
самостоятелен субект на правото може да бъде само Сдружение на етажните
собственици, ако бъде регистрирано по надлежния ред. В конкретния случай е
безспорно, че не е налице учредено сдружение на собствениците, поради което и
следва да намерят приложение разпоредбите на закона, уреждащи правилата, по които
следва да съществува етажна собственост, създадена по естеството на сградата и
наличието на отделни самостоятелни обекти в нея, принадлежащи на отделни
собственици. При липса на регистрирана етажна собственост, следва, че пасивно
процесуално легитимирани са собствениците на сградата. Съдебната практика приема,
че по определени искови производства е допустимо да не се посочват като страни с
имена и адресите на членовете на етажната собственост, а че е достатъчно управителят
/управителния съвет/ да представлява собствениците и ползвателите при извършване
на всички действия, свързани с обикновено управление на ЕС, а съгл. ал. 4 на чл. 23
управителят да представлява пред съда собствениците в етажната собственост по
исковете срещу тях във връзка с общите части, както и по искове, предявени срещу
собственик, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по
този закон. Конкретно се приема, че по искове за изпълнение на решение на общото
събрание по управлението на общите части, управителят е законен представител на
собствениците в етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото,
освен по тяхно желание. Целта е улесняване процедурата по движение на делата. /арг.
от № 62/26.01.2012 г на ВКС по ч. гр. д. № 713/2011, г III Г. О, ГК., определение №
294/24.06.2011 г на ВКС по гр. д. № 209/2011 г, I Г. О., ГК, определение №
505/25.10.2011 г на ВКС по ч. гр. д. № 449/2011 г, I Г. О., ГК. В определение №
582/7.05.2013 г на ВКС по гр. д. № 1120/2012 г, ГО, ГК/. По настоящето дело
3
спецификата е, че пасивно легитимирани са всички етажни съсобственици, спрямо
чието надлежно представителство съгл. чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС настъпват промени в
рамките на процеса и след завеждане на исковата молба. Следователно при запазване
на страните по материалноправното правоотношение и съблюдаване на правилата за
надлежното им процесуално представителство, настоящият състав не следва да взема
предвид отговорът на искова молба, подаден от Г. А., който към момента, в който
исковата молба е била приведена в редовност и е изпратено разпореждането за отговор
по чл. 131 от ГПК вече не е имал качеството на управител на ЕС, съответно и съгл. чл.
23, ал. 4 от ЗУЕС не е имал право да я представлява пред съд във връзка с претенции
по чл. 40 от ЗУЕС.
По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищците е било
да докажат, че са собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.
В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на
предвидения в чл. 13, чл. 15, чл. 27 и чл. 16 от ЗУЕС ред за свикване и провеждане на
общото събрание, при спазване на изискуемия кворум.
Във връзка с горното, съгласно нотариален акт № **/**** г., том **, дело №
6331/93 г. по описа на нотариус към Районен съд Бургас /л. 6-7 от делото/ се
установява, че ищците са придобили собствеността по отношение на апартамент,
находящ се в западното крило на кооперация „***“, на ул. ****.
С исковата молба са представени от ищците и покана за свикване на ОСЕС в
сградата, находяща се на ул.*** за датата 28.12.2022 г., изхождаща от Г. А., в
качеството му на „****“ както и протокол от проведеното на 28.12.2022 г. ОСЕС /л. 8-
13 от делото/. Видно от обективираното в протокола решение по т. 1 от дневния ред,
ОСЕС е взело решение за учредяване Сдружение на съсобствениците и приемане на
текста на споразумението между съсобствениците; по т. 2 – определяне на
наименование на СС; по т. 3 – избран е УС с председател (А. А. И.) и контрольор (С.
А. А.) и по т. 4 е взето решение за определяне ид.ч. от общите части на сградата в
процентово съотношение.
Така по делото безспорно се установява, че на 28.12.2022 г. е било проведено ОС
на ответната ЕС, свикано с покана на Г. А., за провеждането на което липсват
доказателства да е подадено уведомление до Община Б*** и на което са били взети
оспорените от ищците решения.
Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до
изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни
основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от
характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по
заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
Предвид горното, настоящият съд намира, че следва да бъдат разгледани
единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба. Възраженията на ищците най-общо могат да се
разделят на следните групи: - че събранието е проведено без да са спазени
изискванията за свикването и провеждането му; - че взетите решения противоречат на
императивни законови норми, вкл. на чл. 26 от ЗУЕС.
По възраженията на ищеца за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба, съдът достигна до следните фактически и правни
4
изводи:
По възраженията на ищците за нарушения на изискванията за свикването на
събранието:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание се свиква най-
малко веднъж годишно от управителния съвет /****/ или контролния съвет /****/.
Член 13, алинея 1 от ЗУЕС предвижда, че ОС се свиква чрез покана, подписана от
лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно
място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в
неотложни случаи - не по-късно от 24 часа, като датата и часът задължително се
отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се
съставя протокол. А в алинея 8 на същия член на ЗУЕС са предвидени два случая, при
които е невъзможно свикване на ОС, освен ако не се касае за неотложен случай
(какъвто не се твърди, нито доказва по делото), и това са дни, обявени за официални
празници и такива, обявени за почивни от МС. Съгл. чл. 154 от КТ официални
празници са само 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово.
Член 13, алинея 8, точка 3 от ЗУЕС предвижда, че освен в неотложни случаи, общото
събрание не може да се свиква в дни, обявени от Министерския съвет за почивни.
Тълкувайки посочената разпоредба във връзка и с точка 2, която забранява провеждане
на общо събрание в дни, обявени за официални празници, съдът стигна до извод, че
законодателят е имал предвид дните, обявени от Министерския съвет за почивни за
съответната година, каквито правомощия са предоставени на МС с член 154, алинея 3
от КТ /в редакцията й преди изменението с "Държавен вестник" брой 105 от 2016 г./.
Разумът на разпоредбата е в смисъл, че това са дните, които за съответната година се
определят с нарочен акт на Министерския съвет за почивни, каквито именно за 2022 г.
са представлявали 28-ми и 29-ти декември, съгл. чл. 154, ал. 2 от КТ.
Предвид изложеното, съдът намира оплакванията на ищците за
незаконосъобразно свикване на процесното ОСЕС от 28.12.2022 г. за основателни.
Констатираният порок е неотстраним и влече незаконосъобразност на всички взети от
ОСЕС на 28.12.2022 г. решения, поради което и същите подлежат на отмяна.
За пълнота следва да се посочи, че незаконосъобразността на оспорените решения
следва и от други релевирани с исковата молба нарушения на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 13 от ЗУЕС е уредена процедурата за свикване на общо събрание
на ЕС, а именно – чрез покана, подписана от лицата, които свикват събранието, която
се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата, не по-късно от седем
дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24 часа. Датата
и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които
свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Събранието не може да се
проведе по-рано от осмия ден от поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-
рано от 24 часа от поставянето. Съгласно чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС е установено
минимално изискуемото съдържание на поканата – дневния ред на ОС, датата, часът и
мястото на провеждането му.
При анализ на цитираните разпоредби, се налага извод, че за доказване, че
събранието е свикано по надлежния ред, следва да се ангажират следните писмени
доказателства – покана, която да има съдържанието по чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС, да
е изготвена от легитимните лица по чл. 12 от ЗУЕС, както и протокол за поставяне на
поканата по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Въпреки разпределената доказателствена тежест,
ответникът не представя по делото протокол по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС с
посочена дата за провеждането му и заверен за вярност с оригинала.
Що се отнася до възражението, касаещо присъствената форма на провеждане на
Общото събрание следва да се има предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 2 от
5
ЗУЕС съгл. която Общото събрание може да се провежда и в смесен режим на работа –
присъствено и онлайн чрез видеоконференция, гарантираща установяването на
самоличността на участващите лица. Следва да се има предвид, че процедурата за
провеждане на смесен режим на работа на общото събрание – присъствено и онлайн
чрез видеоконференция, следва да бъде уредена в правилника за вътрешния ред на ЕС.
Въпреки това констатираните по-горе нарушения на процедурата по свикване и
провеждане на общото събрание са достатъчно съществени и са основания за отмяна на
всички взети решения на ОСЕС от 28.12.2022 г. При този извод на съда е безпредметно
да се изследват останалите оплаквания на ищцата. В случая решенията са взети при
липса на доказателства за надлежно свикване на събранието, което ги прави
незаконосъобразни само на това основание.
По исканията за разноски и направените възражения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в
настоящия процес. Така съдът намира, че в тежест на ответната ЕС следва да се
възложи сумата от 80 лева – направени от ищците съдебни разноски за заплатена
държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от П. Ч.
Б., ЕГН: ********** и Т. Ч. Б. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С**, ж.к. **
всички решения, взети на 28.12.2022 г. от Oбщото събрание на етажните
собственици при ж.с.к. “***” с адрес гр. Б**, ул. **, представлявани, считано от
22.02.2023 г. от „Домоуправител Бургас“ ЕООД, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците в Етажна
собственост при ж.с.к. “****” с адрес гр. Б**, ул. ** да заплатят на П. Ч. Б., ЕГН:
********** и Т. Ч. Б. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С**, ж.к. ** сумата от 80
лева, представляваща направени по делото разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6