Р Е Ш
Е Н И Е :
№ 178 /
24.03.2017 година,
гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
районен съд в граждански състав
На
15.03.2017 година
В
открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
секретар Т.Д.
като
разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.
дело № 925 по описа за 2016 година и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл. 344,ал.1,т.1 и
т.3 от КТ,във вр.с чл.225от КТ; по чл. 128 ,ал.1,т.2 от КТ, по чл.3 от НДДТВ;
по чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, от И.Д.
***, ЕГН **********, против „Б. ТРАНС“
ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес науправление в гр. Пещера, ул. „Михаил
Такев" № 16, представлявано от Управителя С. В. Б..
В исковата молба ищецът И.Д.Д. твърди
че е работел по трудово правоотношение въз основа на безсрочен трудов договор
№000091/21.04.2016г. при „Б. ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, на дъжност
„шофьор". Със Заповед №0000133/23.08.2016г. издадена от Управителя С. Б., с правно основание чл. 190, ал.1,т.2 от
Кодекса на труда трудовото му правоотношение било прекратено. Счита , че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана: не е
индивидуализирано посоченото нарушение
на трудовата дисциплина; не е наложено изрично дисциплинарно
наказание“уволнение“; липсвали изискуемите реквизити по чл. 195 от КТ-
нарушението не бил описано,като била нарушена и
процедурата по чл.193 от КТ,тъй като не са му искане обяснения.Твърди,
че месечното му брутно трудово възнаграждение преди уволнението е в размер от
463 лв.като обезщетението по чл.225 от КТ е в размер на 235 лева, за периода от 23.08.2016г. до 08.09.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.Твърди, че на 08.09.2016г. сключил друг трудов договор и в момента се
намира в трудови правоотношения с друг работодател. Твърди, че ответникът не му
бил изплатил отработените заплати за месеците: май, юни, юли и август на 2016г.
на основание чл.128 от КТ, като претендира сумата общо от 1852 лева главница,
ведно с мораторната лихва върху всяко
просрочено трудово възнаграждение до
завеждане на исковата молба в общ размер 38,27 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.09.2016г. до окончателното плащане. Твърди, че от началото на трудовия му
договор при ответника не му било заплащано обезщетение в размер на 8,33 лева
месечно по чл. 3 от Наредбата за допълнителните и другите трудови
възнаграждения, сътветстващо на придобития трудов стаж и професионален опит за
всеки месец, като претендира общо сумата
в размер на 33,32лева, за месеците май, юни, юли и август на 2016г., ведно с мораторната лихва от датата на падежа
на всяка обезщетение считано от първо число на следващия месец, за който са
начислени до предявяване на исковата
молба-28.09.2016г. общо в размер на
0,66лева, ведно със законната лихва
върху главницата от 33,32 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба- 28.09.2016г. до окончателното плащане. Твърди, че за
2016г. имал право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на
основание чл. 224 от КТ в размер на 155 лева,ведно с мораторната лихва от
датата на прекратяване на трудовото му правоотношение-23.08.2016г. в размер на
1,60 лева до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.09.2016г. до
окончателното плащане.
Моли съдът да постанови решение, с което да се
признае уволнението извършено със Заповед №0000133/23.08.2016г. издадена от
Управителя С. Б. на „ Б. ТРАНС“ ООД, ЕИК ********* за незаконно и като такова
да бъде отменено на основание чл. 344 т.1 от КТ; да се осъди ответникът да му заплати обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение в размер на 15дни ,за периода от 23.08.2016г. до 08.09.2016г.в размер на 235
лева, ведно с законната лихва върху тази
сума, считано от 28.09.2016г. -датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане; да се осъди ответникът да му
изплати неплатеното трудово възнаграждение за месеците май, юни , юли и август
на 2016 г.в размер на 1852 лева, ведно с
мораторната лихва върху всяко просрочено
трудово възнаграждение до завеждане на
исковата молба в общ размер 38,27 лева,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.09.2016г. до окончателното плащане; на
основание чл. 3 от НДТВ във вр.с чл.86
от ЗЗД да се осъди ответника да му плати обезщетение за придобития трудов стаж
и професионален опит за месеците май, юни, юли и август на 2016г. общо
в размер на 33,32лева,, ведно с
мораторната лихва от датата на падежа на всяка обезщетение, считано от първо
число на следващия месец, за който са начислени
до предявяване на исковата молба-28.09.2016г. общо в размер на 0,66лева, ведно със законната лихва върху главницата и
лихвата, считано от датата на подаване
на исковата молба- 28.09.2016г. до окончателното
плащане; на основание чл. 224 от КТ във вр. с чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 155 лева,ведно с мораторната
лихва от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение-23.08.2016г. в
размер на 1,60 лева до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва
върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба-
28.09.2016г. до окончателното плащане.Претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства. На основание чл. 242 ,ал.1 от КТ иска
предварително изпълнение на решението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника „Б. ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
С. Б., в който се оспорват всички
твърдения на ищеца изложени в исковата молба, като подробно се
обосновават предпоставките за законността на извършеното уволнение. Твърди, че
са заплащани трудовите възнаграждения; че са искани обяснения от ищеца по чл.
193 от КТ; че същият е ползвал платения
си годишен отпуск, както и че не са начислени допълнителни възнаграждения за
труд, поради непредставянето на трудовата книжка от страна на ищеца. Моли се
предявените искове да бъда отхвърлени като неоснователни. Ангажират се
доказателства.
С протоколно определение от 12.01.2017г.
съдът е допуснал на основание чл.214 от ГПК изменение на исковете чрез тяхното
намаляване, като претенцията на ищеца е за
иска по чл. 225 КТ обезщетение за оставяне без работа в размер на 201.30 лева
за 10 работни дни, през които е останал
без работа; за иска по чл. 128, ал.1, т.
2 от КТ и чл. 3, ал. 2 от НСОРЗ общо дължими нетни трудови възнаграждения в общ
размер от 1387.05 лева както следва : за
месец май 2016 г.- сумата от 362.93 лева, за месец юни 2016 г. -сумата от
362.93 лева, за месец юли 2016 г. -сумата от 362.93 лева и за месец август 2016
г. -сумата от 189.36 лева, ведно със мораторната лихва за забавено плащане на неизплатени трудови
възнаграждения до 28.09.2016 г., както
следва: за периода 21.06.2016 г. –
27.09.2016 г. върху сумата от 362.93 лева лихва в размер на 9.99 лева, за
периода 21.07.2016 г. – 27.09.2016 г. върху сумата от 362.93 лева лихва в
размер на 6.96 лева, за периода 21.08.2016 г. – 27.09.2016 г. върху сумата от
362.93 лева лихва в размер на 3.84 лева, за периода 21.09.2016 г. – 27.09.2016
г. върху сумата от 189.36 лева лихва в размер на 0.37 лв. на основание чл. 86
от ЗЗД във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ;
за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ
относно дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. от
ищеца И.Д. в размер на 7 работни дни в размер на 140.91 лева, ведно със
мораторната лихва за забавено плащане на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за 2016 г. в размер на
0.27 лева на основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 224, ал. 1 от КТ, или
общо главница в размер на 1729.26 лева и мораторна лихва в размер на 21.38
лева.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК ,съдът приема за установено
следното :
От
събраните по делото писмени доказателства : трудов договор № 91 от 21.04.2016 година; копие от трудова книжка; искане за даване на
писмени обяснения;5 бр. отчети за извършен транспорт по маршрут; трудов договор
№ 32 от 08.09.2016 година;заповед № 147 от 17.08.2016 година ;обратна
разписка се установява ,че на 21.04.2016г. между страните по делото
е сключен безсрочен трудов договор ,по силата на който ищецът е заел в ответното дружество длъжност „шофьор“ с основно месечно трудово
възнаграждение от 463,00 лева/без да е договорено допълнително трудово
възнаграждение/ и договорен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. От
приетата по делото трудова книжка на
ищеца,настоящият състав установява липса на отразяване на възникнало трудово
правоотношение от 21.04.2016 година при
ответника, както и отразяване на
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.Овен това не е отразено и началото на новото трудово
правоотношение от 08.09.2016 година. Със заповед №000147/17.08.2016г. на
Управителя на „Б. ТРАНС“ООД на ищеца е било разрешено да ползва 4 дни неплатен
отпуск считано от 17.08.2016година до 22.08.2016 година/ включително/.
По
делото са приети като писмени
доказателства пет броя заверени отчети, за извършен транспорт по
маршрут № 568 с дата на тръгване на
04.08.2016г. и дата на връщане 17.08.2016г; №559 с дата на тръгване на
04.07.2016г. и дата на връщане на 20.07.2016г.; №551 с дата на тръгване на
16.06.2016г. и дата на връщане на 27.06.2016г.;547 с дата на тръгване на
30.05.2016г. и дата на връщане на 13.06.2016г. ; №539 с дата на тръгване на
22.04.2016г. и дата на връщане на 05.05.2016г.
Установява
се още ,че ответното дружество „Б. ТРАНС“ООД е отправило на ищеца И.Д.Д. искане за даване на обяснения
за отсъствие от работа на 22 и 23 август на 2016 година, във връзка с
нарушаване на трудовата дисциплина. От същото е видно, че липсва дата както за
съставянето му, така и на полагането на подписи на свидетели, удостоверяващи
отказът на ищеца да го получи.
Със
заповед № 000133/23.08.2016г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.190,ал.1 от КТ, като в
графата причини за прекратяване на трудовото правоотношение е отразено
„неявяване на работа в течение на два последователни работни дни“. Заповедта не
е подписана от ищеца, а е изпратена по пощата на 23.08.2016г. ,съгласно приетата
по делото обратна разписка –известие за доставяне с подател „Б. ТРАНС“ООД и
получател И.Д., като обратната разписка е подписана от Димитрова/ съпруга на
ищеца/ на 25.08.2016г. На обратната разписка е залепен стикер с номер на
известието за доставяне, който е идентичен със залепения стикер на баркод на
писмото с подател „Б. ТРАНС“ООД и получател И.Д..
Приет
е по делото Трудов договор №32/08.09.2016г. -сключен между И.Д. и „Лидер Агро
БГ“ЕООД гр. Пещера ЕИК *********, считано от 08.09.2016година.
Разпитан
по реда на чл. 176 от ГПК ищецът заяви, че изобщо не е получавал
трудовото си възнаграждение. На 22.08.2016 г. се бил явил на работа в гаража на
фирмата, където стоят камионите, намиращ се на чешма „Гергана“ в гр. Пещера, за
да уточнят получаването на трудовото възнаграждение. На 17.08.2016 г. се бил
върнал от курс. След това на 23.08.2016 г. получил писмо от ответника за прекратяване
на трудовия договор, като съпругата на ищеца е получила писмото на 23.08.2016 г. заедно със Заповедта за
прекратяване на трудов договор. Твърди че практика е във фирмата като се върне
от път да му се полага почивка от 1-2 дена. Твърди, че на 23.08.2016 г. също е
бил на работа в гаража на фирмата. За писмото със Заповедта разбрал от жена си
на обяд на 23.08.2016 г.
В
съдебно заседание страните уточниха, че между тях няма спор кога е прекратено
трудовото правоотношение – а именно считано от 23.08.2016г.
По дело са разпитани като свидетели : С.
И. Д., съпруга на ищеца и Г. Д. Ч., работник във фирмата на ответника.
Св. С. И. Д. в показанията си сочи, че
на 23.08.2016 г. получила писмо ,заедно със заповед за уволнение на ищеца. В
този момент той бил на работа при ответника и тя му се обадила да му каже за
заповедта. Твърди, че не знае да му е плащано трудовото възнаграждение.
Получавал е само командировъчни пари и пари за разходите по курса. Твърди че не
знае ищецът да е давал обяснения във връзка с неявяване на работа. Твърди, че
ищецът е бил на работа на 22 и 23 август на 2016година. Твърди, че тя е
подписала обратната разписка.
Св. Г. Д. Ч. в показанията си сочи, че ищецът
е работил при ответника, като това му е бил
втори път да работи при ответника.Твърди, че от август месец ищецът бил уволнен.
Според него управителят Д. Б. бил приготвил някакъв лист, но свидетелят не го е чел и не знае какво е било
написано там. Заяви, че работи като
монтьор в гаража на фирмата, на чешмата „Гергана“. Видял за последно ищеца
преди курса, като били в гаража на фирмата само двамата, говорили си както
обикновено- нищо свързано с работата. Твърди, че положил подпис в някакъв
документ, който бил прочел, но сега не
си спомнял какво е съдържанието му. Д. Б. му казал, че уволнява ищеца /И.Д./. Твърди
че нямало присъствени книги във фирмата и не е полагал подписи в такива книги. Твърди
че работната заплата му я давали на ръка, за което не се подписва никъде.
За изясняване на спора от фактическа
страна бе назначена и изслушана и съдебно
–икономическа експертиза ,като вещото лице Цв. К. в заключението си сочи,
че в проверените платежни ведомости при
ответника на мястото, където ищецът е
следвало да положи подпис за получена сума за работна заплата липсвал такъв подпис
на „Получил“. Разгледани са и документи,
наименовани отчети. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че в тях се отразява колко километра са
изминати, отразяват се всички разходи, които са направени от шофьора по време
на командировката. Тези разходи са за сметка на фирмата. Когато тръгнат
шофьорите на път, им се дават определени пари, които са: за зареждане на
гориво; за плащане на такси по границата и др. Тези разходи, които е направил
шофьора , се осчетоводяват като разходи на фирмата. Другите пари, остатъкът не
се осчетоводява като разход. В ответната фирма само разходите, които е записал
шофьора са осчетоводени като разход. В тези отчети пише, че са получени платени
командировки и заплата плюс бонус.По
отношение на платения годишен отпуск , то такава заповед за ползване на платен
годишен отпуск няма издадена, като не му е начислен на ищеца и платен годишен
отпуск. Уточнява, че на стр. 2, раздел 4, т. 1 от заключението е допуснала
техническа грешка относно Клас – 1 % за всяка натрупана година. , тъй
като от направената проверка на трудовия договор се установило, че в него не
фигурира клас - 1 % за допълнително трудово възнаграждение. Не е дала
заключение какъв е размерът на допълнително трудово възнаграждение,
претендирано от ищеца, тъй като то не фигурира в трудовия му договор. От
заключението става ясно, че дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск е за 7 дни в размер 140,91 лева, посочено е претендираното неизплатено
трудово взънаграждение от м.април на 2016г. до м. август на 2016г. в табличен
вид както брутното, така и нетното
възнаграждение, ведно с мораторната лихва върху същите. Вещото лице уточнява , че
липсва посочване на допълнително трудово възнаграждение, тъй като такова не е
посочено в трудовия договор на ищеца, а и не е отразено в трудовата му книжка-
нито при постъпване на работа при ответника, нито при прекратяване на трудовото
му правоотношение. Експерта дава заключение , че дължимото обезщетение за
оставане без работа по чл. 344,ал. 1 т.3 от КТ е в размер на 201.30 лева. В
тази част Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и
обективно изготвено.
Съдът
обаче не кредитира заключението на експерта, в частта в която е посочено, че ищецът е
получавал заплата плюс бонус в посочения размер от 2534.00 лева, тъй като
експерта е изготвил заключението си на база представените от ответника отчети
за извършен курс, подписани от ищеца. От заключението става ясно че шофьорите
твъргват на път/ командировка в чужбина/ като получават определена сума пари за
разходите по курса. След завръщането им тези пари посочени като разходи се
осчетоводяват като разходи на фирмата. Осчетоводяват се и като заплата. Но във
платежните ведомости при ответника ищецът не се е подипсал никъде, че е получил
работна заплата. Освен това съдът
допусна изслушване и на съдебно-графологична експертиза, която установи, че в
представените 5 броя отчети за извършен транспорт по маршрут в две от тях
подпис е положил ищецът, а в три от тях
подпис не е полагал ищецът.
Въпреки
това в счетоводството на ответника сумите за работни заплати са били
осчетоводявани като разход, без да има данни че тези суми са получавани
действително от работника-ищеца по
делото.
Заключението е прието в с.з. и не е
оспорено от страните.
За изясняване на въпроса от фактическа
страна бе назначена и изслушана съдебно
–графологична експертиза, като в заключението си вещото лице Н. сочи, че в
отчети №551 и №559 са положени от ищеца подписи под“Отчетно лице“, а в
отчети №539, №547 и №568 не са положени от ищеца. Съдът кредитира заключението
на експерта като компетентно и обосновано изготвено.
Съдът при разпределението на
доказателствената тежест е указл на ищеца, че не сочи и не нгажира
доказателства за времето, през което е останал без работа, поради незаконното си
уволнение; възникналото задължение на работодателя да заплаща допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в посочения
размер от 8,33 лева месечно.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, и
т. 3 КТ,във вр. с чл. 225 от КТ, чл. 128
ал. 1,т.2 от КТ, чл.224,ал.1 от КТ, чл. 12 от НСОРЗ, обн.
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г. / чл. 3 от НДДТВ отм./ и чл.
86 от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Ищецът
твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана, не е индивидуализирано посоченото нарушение на трудовата дисциплина,
не е наложено изрично дисциплнарно наказание“уволнение“, не са му искани
писмени обяснения, липсвали изискуемите реквизити по чл. 195 от КТ, нарушението
не било описано.
Така направените възражения съдът намира
за основателни. На първо място в заповедта липсва изложение на каквито и да
било мотиви досежно вземането на най-тежкото наказание за нарушаване на трудовата
дисциплина – а именно уволнение. В
нея единствено е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява
на основание чл.190,ал.1,т.2 от КТ поради „неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни“ . Нито е посочено кои са тези два последователни
работни дни, нито са изложени съображения за вземане именно на най- тежкото
наказание –уволнение. В правната
доктрина и теорията се приема, че
мотивите, обсноваващи вземането на най- тежкото наказание дисциплинарно
уволнение, следва да бъдат ясно и точно посочени, така щото работникът при
несъгласие с тях да организира защитата си, като липсата им всякога се приема за съществено нарушение при
издаване на заповедта и обосноваваща нейната отмяна като незаконосъобразна.
Заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195,ал.1 от КТ, тъй като в нея не
са изложени мотиви, не е посочено
нарушението и кога е извършено.
Също така Съдът намира за основателен и
доводът, че от работника не са искани обяснения във връзка с воденото
дисциплинарно производство. На първо място искането за даване на обяснения е
без дата, като липсва дата и кога е било връчено на ищеца и кога е отказал да
го получи. Освен това в искането за даване на обяснения са посочени два дни- 22
и 23 август на 2016година, като в заповедта за уволнение липсва каквото и да
било уточняване на това обстоятелство още повече ,че трудовото правоотношение
е прекратено считано от 23.08.2016 година . С оглед
разпределянето на доказателствената тежест настоящият състав приема ,че работодателят не доказа кога е искал обяснения
от ищеца/преди налагане на наказанието
или след това/като не доказа и че исканите обяснения са свързани с процесното уволнение, тъй като липсва конекситет между
обстоятелствата изложени в искането и тези изложени в заповедта. Не на последно
място следва да се отбележи и че самият работодател/ответник е разрешил на
ищеца да ползва 4 дни неплатен отпуск от 17 август до 22 август на 2016
година,/ включително/без да е издавал заповед за прекратяване ползването на този отпуск. Поради това
обстоятелство за работника не имало задължение
да се явява на работа на 22 август на 2016 година, а от 23.08.2016 година
трудовото правоотношение е прекратено.
Предвид на изложеното заповедта за
уволнение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменена, което от своя
страна обуславя уважаването на иска по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ.
По иска с правно основание чл.344
ал.1 т.3 от КТ, във връзка с
чл.225 ал.1 от КТ, Съдът намира същия за
неоснователен. Съдът в доклада си по
делото е указал на ищеца, че не сочи доказателства за оставянето си без работа
след незаконното уволнение. Приложена е извадка от трудова книжка , в която
обаче не е отразено началото и края на трудовото правоотношение на ищеца при ответника, нито е отразено началото на трудовото
правоотношение с новия работодател на ищеца, респективно не се установява, че в
периода от уволнението на 23.08.2016г. до 07.09.2016г. ищецът не е работил по
друго трудово правоотношение съгласно разпределението на доказателствената тежест да установи факта, че
след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение,
е на ищеца – ТР № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК .
Предвид на което искът по чл. 344,ал.1,т.3 от КТ във връзка с чл. 225 от КТ е
неоснователен.
По отношение на иска по чл.
128
ал. 1,т.2 от КТ във връзка с чл. 245 ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
В съдебно заседание и с протоколно
определение от 12.01.2017 година Съдът допусна изменение на иска по чл. 128, ал.1, т. 2 от КТ и чл.
3, ал. 2 от НСОРЗ , като същите са съобразени и с изготвената съдебно
икономическа експретиза, относно дължимите нетни трудови възнаграждение по
месеци, както следва: за месец май 2016 г. сумата от 362.93 лева, за месец
юни 2016 г. сумата от 362.93 лева, за месец юли 2016 г. сумата от 362.93 лева и
за месец август 2016 г. сумата от 189.36 лева.; за иска по чл. 86 от ЗЗД във
вр. с чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ относно размера на мораторната лихва за
забавено плащане на неизплатени трудови възнаграждения до 28.09.2016 г., като
се намали исканата сума и така да се счита сумата в общ размер от 21.11 лева, а
не предявените 38.27 лева, както следва: за периода 21.06.2016 г. – 27.09.2016 г. върху сумата
от 362.93 лева лихва в размер на 9.99 лева, за периода 21.07.2016 г. –
27.09.2016 г. върху сумата от 362.93 лева лихва в размер на 6.96 лева, за
периода 21.08.2016 г. – 27.09.2016 г. върху сумата от 362.93 лева лихва в
размер на 3.84 лева, за периода 21.09.2016 г. – 27.09.2016 г. върху сумата от
189.36 лева лихва в размер на 0.37 лв. изменението е в съответствие и със
заключението на приетата по делото СИЕ.
Съдът намира
че претендираното трудово възнаграждение за месеците- май, юни, юли и август на
2016година, не е изплатено на работника , тъй като : Съгласно императивното
правило на чл.
270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Изплащането на дължимото трудово възнаграждение може да се удостовери :с
подписа на работника или посочено от него лице във ведомост; в разписка, както
и в документ за банков превод по влог на работника. Нормата на чл.
270, ал.3 от КТ е императивна, поради което следва да се приеме, че
писмената форма на документа, удостоверяващ изплащането на трудовото
възнаграждение на работника или служителя е форма за доказване. От
представените по делото доказателства безспорно се установява, че във
ведомостите за заплати липсва подпис на получил сумата по трудовото
правоотношение. Спорният въпрос е дали
представените 5 броя отчети за транспорт по маршрут могат да се ценят като
писмен документ - разписка за получено трудово възнаграждение. Три от отчетите
не са подписани от ищеца,нито от посочено от него лице ,поради което тези документи категорично не могат да се
приемат като доказателства за получени
от ищеца трудови възнаграждения по трудовия договор с ответното дружество .По
отношение на другите два отчета се установи от заключението на вещото лице Н.
,че същите са подписани от ищеца.В тях
обаче няма отразяване нито за кой
месец се плаща трудово възнаграждение
,нито в какъв размер. Тази празнота не може да се преодолее с гласни
доказателства, тъй като обратното би означавало допълване на същественото
съдържание на писмен документ чрез добавяне на основание за получаване на
сумата, което е недопустимо. Поради това са недопустими свидетелските показания
на основание чл.
164, ал.1, т.4 от ГПК за установяване погасяване на парични задължения,
установени с писмен акт, каквото е задължението на работодателя за изплащане на
уговорени възнаграждения на работниците и служителите по трудов договор.
Предвид на което Съдът намира претенцията за основателна, поради което следав
да бъде уважена, както и акцесорния иск за мораторна лихва върху всяко просрочено
трудово възнаграждение.
По отношение на претенцията за допълнително трудово
възнаграждение следва да се отбележи следното:
От приетата съдебно икономическа
експертиза и изявлението на вещото лице в с.з се установи ,че страните по трудовия договор не са договорили изрично допълнително трудово
възнаграждение на ищеца. Съдът също споделя този извод, тъй като това възнаграждение
е с такъв характер, че зависи от волята на
страните. За да се
уважи предявеният иск за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като процент
от основната работна заплата и да се
приеме задължителния характер на плащането
трябва да са налице следните предпоставки на закона : 1/ Видът на
допълнителното трудово възнаграждение да
е посочен в НСОРЗ или да е
определен от страните при хипотезите на
чл. 13 ал.І от Наредбата. 2/ С колективен трудовдоговор и / или с
индивидуалния трудов договор и с
вътрешните правила на работната заплата/ВПРЗ/ в предприятието да са определени условията и размерите за
получаване на допълнителните трудови възнаграждения – чл.66ал.І т.7 от КТ и чл.
13ал. ІІ от Наредбата. 3/ При определяне
размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит,
трябва да се зачете следното: не само стажът на съответната длъжност в предприятието , в което работникът или служителят е работил и/ или
продължава да работи, но също
така и стажът, който е придобит в
друго предприятие на същата или
сходна длъжност, както и стажът,придобит
,при хипотезите на чл. 12 ал. 4
т. 2, 3 и 4 от Наредбата.
В
настоящия случай ищецът претендира заплащането
на допълнително трудово възнаграждение
не само за стажа, придобит в ответното дружество ,но и за стажа ,придобит в
други предприятия . Доказателства в тази
насока липсват. От доказателствата по делото е видно, че страните не са
уговорили такова допълнително възнаграждение, поради което претенцията за изплащане на допълнително
трудово възнаграждение като самостоялено такова след изменението на иска, не се
поддържаше от ищеца. Ето защо следва да бъде уважен искът по чл. 128 ал. 1 от КТ във връзка с чл. 245 ал.1 от КТ съобразно заключенето на СИЕ за дължимото
нетно трудово възнаграждение, ведно със мораторната лихва върху всяко
просрочено възнаграждение, както и законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на иска.
По отношение
на иска по чл. 224 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Безспорно по делото се установи, че
ищецът има право на 7 дни платен годишен отпуск в размер на 140,91 лева.
Недоказано остана възражението на работодателя , че е разрешил ползването му,
тъй като такава заповед по делото не се представи. Предвид на което,
претенцията е основателна. Съдът намира обаче за неоснователна претенцията за
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на уволнението до
предявяване на иска, тъй като като това обезщетение е дължимо от поканата, а такава
покана ответника е получил едва с исковата молба Предвид на което ответникът е
изпаднал забава от датата на завеждане на делото и претенцията за мораторна лихва върху обезщетение по чл.
224 от КТ, от 23.08.2016г. до 27.09.2016г./датата на завеждане на делото/ в
размер на 0,27 лева се явява неоснователна.
С оглед изхода от спора ответникът
следва да заплати сторените от ищеца разноски в размер на 150 лева-по
компенсация и по сметка на Районен съд –Пещера д.т. в размер на 151.12 лева и
разноски за вещи лица в размер на 362.54 лева
Водим от горното ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗОКАННО И ОТМЕНЯ КАТО ТАКОВА уволнението наложено на И.Д. ***, ЕГН **********, със заповед № №0000133/23.08.2016г.
издадена от „Б. ТРАНС“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в
гр. Пещера, ул. „Михаил Такев" № 16, представлявано от Управителя С.
В. Б., с
правно основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Д. ***, ЕГН ********** иск против „Б. ТРАНС“ ООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес науправление в гр. Пещера, ул. „Михаил Такев" № 16,
представлявано от Управителя С. В. Б. с правно основание по чл. 344,ал.1,т.3 от КТ за заплащане
на сумата в размер на 201,30 лева, представляваща обезщетение за оставането му
без работа поради незаконното уволнение иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.
ТРАНС“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр. Пещера, ул.
„Михаил Такев" № 16, представлявано от Управителя С. В. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д. ***, ЕГН **********, дължимо но неплатено трудово възнаграждение на основание чл. 128 ал. 1, във връзка с чл.
245 ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за :
месец май 2016 г. сумата от 362.93 лева, ведно с мораторната лихва за
периода 21.06.2016 г. – 27.09.2016 г. в
размер на 9.99 лева; за месец юни 2016
г. сумата от 362.93 лева,ведно с мораторната лихва за периода 21.07.2016 г. –
27.09.2016 г. в размер на 6.96 лева ; за месец юли 2016 г. сумата от 362.93
лева, ведно с мораторната лихва за периода 21.08.2016 г. – 27.09.2016 г. в
размер на 3.84 лева ; за месец август 2016 г. сумата от 189.36 лева., ведно с
мораторната липва за периода 21.09.2016 г. – 27.09.2016 г. в размер на 0.37 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.
ТРАНС“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр. Пещера, ул.
„Михаил Такев" № 16, представлявано от Управителя С. В. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д. ***, ЕГН **********, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на
основание чл. 224 от КТ за 7 дни на 2016 година
в размер на 140,91
лева, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното
плащане, като отхвърля иска за мораторната лихва върху главницата в размер на
0,27 лева от 23.08.2016г. до 27.09.2016г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б. ТРАНС“ ООД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр. Пещера, ул. „Михаил
Такев" № 16, представлявано от Управителя С. В. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д. Д. разноски по делото в
размер на 150 лева по-компенсация
ОСЪЖДА „Б. ТРАНС“ ООД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр. Пещера, ул. „Михаил
Такев" № 16, представлявано от Управителя С. В. Б. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд-гр.Пещера държавна такса в размер 151,12 лв.и разноски в
размер на 362,54 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
29.03.2017 година
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: