№ 1547
гр. София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602581 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 2 НПК.
Постъпила е частна жалба от защитника на Н. ИВ. Г., подсъдима по н.о.х.д №
16330/18 г. на Софийския районен съд, срещу определение от разпоредителното
заседание на 19.05.2022 г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на
съдебното производство и за връщане на делото на СРП за отстраняване на
процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
В жалбата на защитника на подсъдимия се твърди, че определението е
неправилно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в постановлението за
привличане на обвиняемата от 23.04.2018 г. отказът на обвиняемата не е надлежно
удостоверен. На следващо място се излагат оплаквания, че обвинителният акт е
изготвен в нарушение на чл. 246 НПК, доколкото в него липсва съществен реквизит –
времето на извършване на деянието. Прави се искане делото да бъде върнато на
прокурора за отстраняване на съществените процесуални нарушения.
Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието
на атакуваното определение, намира следното.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано на 1.10.2018 г. по
обвинителен акт срещу подсъдимата Н.И. Г.а за престъпление по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1
вр. чл. 26, ал. НК, което се твърди, че е извършено с две деяния в началото на юни
2015 г.
Ход на разпоредителното заседание е даден след повече от 3 години поради
нередовно призоваване или неявяване на подсъдимата, която е била обявена за
1
издирване с бюлетин № 303/2019 г. и телеграма № 30588/2019 г. На 1.02.2021 г.
подсъдимата е била установена, но след това отново не е била открита за призоваване и
връчване на съдебни книжа. С определение от 22.04.2021 г. мярката за неотклонение на
подсъдимата е била изменена в задържане под стража, като първостепенният съд е
приел, че подсъдимата умишлено бави процеса. В съдебното заседание на 8.04.2022 г. е
разгледано искането на подсъдимата за изменение на задържането, като съдът е приел,
че опасността от укриване е с намален интензитет и с оглед данните за влошеното
здравословно състояние на подсъдимата е изменил мярката й за неотклонение в
подписка.
В съдебното заседание на 19.05.2022 г. е даден ход на разпоредителното
заседание. Защитникът на подс. Г.а е изложила твърденията за допуснати съществени
процесуални нарушения, които се съдържат и в частната й жалба, като е поискала
съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРП за
отстраняването им.
С определението, предмет на въззивната проверка, съдът е приел, че в
досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними процесуални
нарушения, нито са налице други процесуални пречки за даване ход на съдебното
следствие и е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното
производство на защитника на подс. Г.а. Съдът е изложил съображения, че времето на
твърдяното престъпление е конкретизирано с период, което е допустимо.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по
делото, намира, че определението на първата инстанция е законосъобразно и
обосновано.
Обвинителният акт, по който е образувано първоинстанционното
производство, отговаря на процесуалния стандарт по чл. 246, ал. 1 НПК и съдържа
недвусмислено ясна обвинителна теза, която не допуска двузначно тълкуване или
предположения. Това е достатъчно, за да се приеме, че на подсъдимата е осигурена
пълноценна възможност да разбере фактическите твърдения, за които е предадена на
съд, както и правната им квалификация.
Видно е, че в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт
еднопосочно се твърди, че предмет на обвинението е продължавано престъпление,
осъществено с две деяния, всяко от които е извършено в началото на юни 2015 г. Това
означава, че прокурорът е приел, че това е максималната обективно възможна
конкретизация на времето на извършване на престъплението без да се изопачава
смисъла на доказателствата. Същевременно предявено по този начин обвинението не
възпрепятства осъществяването на правото на защита на подсъдимата, включително
чрез опровергаване на обвинителните твърдения, защото недвусмислено й дава
2
възможност да разбере, че в хода на съдебното производство ще се доказва дали в
началото на юни, което несъмнено обозначава период от първи юни до края на първата
половина на месеца, е склонявала на два пъти с користна цел Теодора Алексиева към
проституция.
На следващо място въззивният съд намира за неоснователно и оплакването, че
отразяването на отказа на подсъдимата да й бъде предявено постановлението за
привличане в качеството на обвиняема представлява съществено процесуално
нарушение. С постановление от 23.04.2018 г., предявено на 19.07.2018 г., Н.Г. е
привлечена като обвиняема за последен път в първия стадий на досъдебното
производство. Действително в частта при предявяването на постановлението част от
цифровата правна квалификация на престъплението е написана ръкописно. Но
ръкописно записаната правна квалификация напълно съответства на електронно
напечатаната цифрова квалификация на престъплението в предходната част на
процесуалния документ – тази на самото постановление, в която се съдържа
фактическото и правно описание на обвинението. Поради това не възниква съмнение,
че при предявяването на постановлението не е осигурена възможност на подсъдимата
да прочете както словесната, така и цифровата квалификация на инкриминираното й
престъпление. При предявяването е отразено, че подсъдимата в качеството на
обвиняема е отказала да подпише предявяването на постановлението. Отказът е
удостоверен с подписите на двама свидетели, чиито три имена са написани. Това
означава, че самоличността на тези свидетели е проверяема, ако е оспорен фактът на
отказа. В случая обаче защитата на подсъдимата оспорва не автентичността на отказа,
а неговото удостоверяване. Видно от протокола за разпит на обвиняемата, подписан от
нея и съставен след отказа, тя потвърждава в началото на обясненията си, че
постановлението от 23.04.2018 г. й е предявено в деня на разпита и преди него, т.е. на
19.07.2018 г. След това Н.Г. е изложила своята позиция по обвинението, като е
изразила становище, че не следва да бъде „викана“ повече по това дело, защото е
невинна. Следователно, правото на подсъдимата в качеството на обвиняема да се
запознае с инкриминираното й обвинение не е било накърнено. Оттук насетне, дори да
имаше пороци в отразяването на удостоверяването на отказа да подпише
предявяването на постановлението за привличане, след като подсъдимата е
потвърдила, че постановлението й е било предявено, това означава, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение, ограничило правото й на защита.
При това положение въззивният съд намира, че няма процесуални пречки за
продължаване на хода на наказателния процес в съдебна фаза. Дали правната оценка
на инкриминираните твърдения е правилна и съответства на вярно разбиране за
материалния закон, дали твърденията на прокурора са достатъчни, за да обосноват
съставомерност, в случай че бъдат доказани, са въпроси, които не са свързани с
процесуалната годност на обвинението да инициира съдебната фаза, а са от кръга на
3
тези, на които съдът следва да даде суверенен отговор по реда по чл. 301 НПК. По
отношение на процесуалната законосъобразност на повдигнатото обвинение от
значение е единствено това, че е недвусмислено ясно на кои твърдения СРП придава
правно значение и какво престъпление според нея твърдените факти осъществяват.
След цялостна проверка на обжалваното определение въззивният съд намира,
че то е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран на основание чл. 345, ал. 1 НПК Софийският градски съд, 3
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 103 състав, по н.о.х.д №
16330/18 г. от разпоредително заседание, проведено на 19.05.2022 г., с което е оставено
без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и за връщане на
делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната
фаза.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4