Р Е Ш Е Н И Е № 3
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин,08.02.2021 г.
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря О. Велизарова и в присъствието на
прокурора .................................. след като разгледа докладваното от
съдия Димитров гр.дело № 1172 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по исковата молба на В.П.В., ЕГН ********** лично и
като майка и законна представителка на П.П.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която против П.Ж.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** са предявени искове по реда на чл. 127 ал.2 от СК и чл.
127а от СК.
Твърди се от ищцата, че от фактическо съжителство с
ответника имат родено едно дете - П.П.Ж., роден на ***г. в гр. Витербо, Италия,
с ЕГН: **********, видно от Удостоверение за раждане № **********, издадено на
22.06.2020 г. от длъжностно лице по гражданско състояние към Община Видин.
Излага се, че с ответника се запознали през 2015 г. и
след кратка връзка той отишъл при ищцата в Италия, където заживели съвместно в
едно домакинство в Монтефиасконе, област Витербо, Италия. Твърди се от ищцата,
че фактическото им съжителство с ответника било кратко - от м. 05.2016 г. до
04.01.2018г., когато ответникът заминал за България, за да изкара шофьорски
курсове за професионален шофьор и не се върнал повече.
Сочи се, че скоро след раздялата им на 04.01.2018 г. с
ответника се чули два, три пъти по телефона, при което същият отказал да уредят
взаимоотношенията си като родители на детето, издаването на паспорт и
декларация, съгласие за пътуване на детето в чужбина, след което прекратили абсолютно
всякакви контакти и взаимоотношения.
Ищцата посочва, че не й е известно местонахождението,
местоживеенето, местоработата на ответника и не знае къде е, с какво се
занимава, както и не й е известно има ли си друго семейство или деца.
Посоченият адрес на ответника в исковата молба била посетила преди да заживеят
заедно и знае, че там живеят неговите родители.
Поддържа се, че ответникът не е полагал грижи за детето,
не е давал и издръжка на П. до датата на завеждане на исковата молба, не е
осъществявал контакти с него и детето не го познава.
Сочи се, че от раждането на П. и до сега единствено
ищцата полага непосредствени грижи по неговото отглеждане и възпитание, както
подсигурява нужните средства за издръжката му. В процеса на отглеждане и възпитание
на П. активно и безрезервно била подпомагана и подкрепяна от своите родители -
майка й К. М. и баща й - П. М., както и брат й Д. В.. Посочва, че родителите й
ежемесечно винаги са й помагали и финансово с парични средства около 300 – 400
евро месечно. Сочи, че й помагат и при отглеждането на П., обгрижват го, когато
тя е на работа, заплащат всички сметки за ток, вода, закупват и храна за дома.
Излага се, че в началото на 2020г. в семейството решили
да предприемат действия за окончателното им завръщане в България ,което и
направили и от 23.05.2020 г. всички се установили да живеят трайно в България,
в с. Покрайна, ул. „Първа“ № 25, общ.
Видин, обл. Видин,в дома на бащата на ищцата.
Ищцата твърди, че притежава нужния родителски капацитет,
умения и възможност за отглеждането и възпитанието на детето, както го е
правила и до сега. Сочи, че между нея и детето П. има изградена силна
емоционална връзка на привързаност и доверие, като между майка и дете. Излага,
че детето е силно привързано към нея, изпитва силна зависимост и има ежедневна
нужда от майчини грижи, присъствие, емоционално поощрение и физическо
обгрижване относно личната хигиена и физиологични нужди на детето. Сочи, че от
раждането на П. ответникът никога не е проявил родителска загриженост и
внимание към детето, никога не го е обгрижвал и гледал, както и не й дава пари
за издръжката на детето.
Посочва, че през м. март 2020 г. започнала работа в
„ТРОЯНФАРМА" ООД на длъжност „оператор въвеждане на данни", видно от
Удостоверение № 110-06-01/30.06.2020г. за изплатени трудови доходи и Трудов
договор № 203/11,06.2020г. от който е видно, че трудовото й възнаграждение е в
размер на МРЗ – 610.00 лева. Сочи, че за да увеличи доходите си активно търси и
допълнителна работа и по специалността си - „рехабилитатор".
Ищцата поддържа, че ответникът не осъществява контакти с
детето и няма родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето с оглед
възрастта му.
Излага, че тя има двойно гражданство - българско и
италианско. От 04.06.2014 г. твърди, че има и италианско гражданство, видно от
Удостоверение за италианско гражданство издадено на 10.10.2018 г. от Община Монтефиасконе, Провинция Витербо,
Служба за гражданска регистрация. Твърди, че детето П. също е с двойно
гражданство, по произход е български гражданин, а по месторождение италиански
гражданин.
Сочи, че поради отказа на ответника с него не могат да
постигнат съгласие за пътуването на детето им П. в чужбина и издаването на
паспорт или заместващ го документ. Твърди, че до сега ответникът не й е издал
нотариално заверено пълномощно за заявяване и издаване на паспорт или заместващ
го документ за детето им, както и не й е дал нотариално заверена декларация
съгласие за пътуване на детето в чужбина, поради което тя към настоящият момент
не може да извежда извън пределите на Република България и да пътува с П. в
чужбина, съгласно изискванията на чл. 45, ал. 1 и чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБДЛ.
Поддържа, че ответникът напълно се е дезинтересирал от
детето, от 04.01.2018г. и до сега не е осъществявал контакти с П..
Твърди, че от 2001г. до м. 05.2020г. тя и нейните
родители са живели трайно в Италия, където се родил и П.. Сочи, че в Италия
нейните родители притежават недвижим имот в Мотефиасконе, провинция Витербо ,в
който са живели и имат желание два, три
пъти годишно да посещават Италия. Имат много приятели, с които са установили
трайни, много близки приятелски отношения и с които поддържат контакти и същите
са ги поканили да им гостуват ежегодно. Също така ищцата сочи, че желае да
заведе детето П. и на почивка на море в Гърция, както и на екскурзия в страни
от Европейският съюз и съседна Сърбия, което би било в интерес на детето, но е
невъзможно поради липса на паспорт и декларация съгласие за пътуване на П. в
чужбина от страна на ответника. Също така ищцата излага, че гр. Видин е
пограничен град и семейството й - тя, П. и нейните родители не могат да отидат
на кратка екскурзия и до близки населени места в Сърбия и Румъния, поради
обстоятелството, че П. не може да пътува и напуска България, от което детето би
добило нови впечатления и положителни емоции и би било в негов интерес да може
да пътува.
Поддържа, че тя заедно с детето П. и нейните родители са
се установили трайно в Република България и живеят на посоченият по-горе адрес
в с. Покрайна. Сочи, че П. ще започне да посещава детска градина, след това ще
бъде и ученик, излага, че във времето ще се наложи и да пътува на училищни
екскурзии и в чужбина.
Твърди, че в интерес на детето П. е да пътува с нея,
както и с училищният персонал на училището, в което ще учи в бъдеще в чужбина,
за да види нови места, да опознае нови национални култури и забележителности,
да разшири кръгозора си. Предвид изтъкнатите по-горе обстоятелства за детето ще
бъде от изключителна полза и в негов интерес възможността да пътува в чужбина.
Излага, че с ответника, като родители на П. не могат да
постигнат съгласие относно издаването на паспорт и пътуване на детето в
чужбина, което ограничава неговите граждански права на свободно придвижване.
Иска се от съда да постановите решение с което:
1. Да
предостави упражняването на родителските права върху роденото от фактическото
съжителство с ответника П.Ж.Ж. с ЕГН ********** с адрес: *** дете П.П.Ж., ЕГН: **********
на ищцата В.П.В. с ЕГН ********** с адрес: ***, като майка и законна
представителка на детето.
2. Местоживеенето
на детето П.П.Ж., ЕГН: ********** да съвпада с местоживеенето на ищцата, като
негова майка и законна представителка, а именно: с. Покрайна, обл. Видин, ул.
„Първа“ № 25.
3. Към
настоящият момент да не бъде определян режим на лични отношения между детето и
ответника, а в условията на евентуалност, ако съдът счете, че следва да бъде
определен такъв, то се иска да се постанови следния такъв:
Бащата П.Ж.Ж. с ЕГН: ********** да има право на лични
контакти с детето П.П.Ж. с ЕГН: **********, като може да го вижда и взема при
себе си, както следва: 1. Всяка четна събота и неделя от месеца от 10.00 часа
до 17.00 часа без преспиване, като режима на лични контакти да се осъществява
на територията на с. Покрайна, общ. Видин, обл. Видин или гр. Видин до
навършване на десетгодишна възраст на детето, а след това с преспиване, след
което да го връща по местоживеенето му, което съвпада с местоживеенето на
ищцата, като през първите четири месеца от влизане в сила на съдебното решение
личните контакти да се осъществяват в присъствие на майката. 2. След навършване
на десетгодишна възраст всяка година по 15 /петнадесет/ дни през лятото, които
да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, след което да го връща по
местоживеенето му, което съвпада с местоживеенето на ищцата, като бащата е
длъжен да уведоми майката за мястото на планираната от него почивка и през
времето, когато майката ползва годишният си отпуск няма да упражнява месечния
режим на виждане и лични контакти по т.1.
3.
Да осъди ответника П.Ж.Ж. с ЕГН: ********** да
заплаща месечна издръжка на детето П.П.Ж. с ЕГН: ********** чрез ищцата В.П.В.
с ЕГН **********, като майка и законна представителка в размер на 200.00 лв.
/двеста лева/ месечно, считано от завеждане на исковата молба в съда, като
издръжката е платима до последното число на съответния месец за който се дължи,
ведно със законната лихва за забава при просрочие, до настъпване на обстоятелства
за изменение, отпадане или прекратяване на основанието за заплащането й, като
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на
решението в тази част.
4.
Да осъди ответника П.Ж.Ж. с ЕГН: ********** да
заплати на детето П.П.Ж. с ЕГН: **********, чрез ищцата В.П.В.,ЕГН **********,като
майка и законна представителка сумата от 2400.00 лв. /две хиляди и четиристотин
лева/, представляваща дължима за минало време издръжка за периода от 20.07.2019
г. до датата на предявяване на исковата молба в съда - 20.07.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 149 СК.
5.
На основание
чл. 127а, ал. 2 от СК, да предостави заместващо съгласие на бащата П.Ж.Ж. с
ЕГН: **********, за издаване на паспорт за пътуване в чужбина или заместващ го
документ на детето П.П.Ж. с ЕГН: ********** съгласно чл. 45, ал.1 и чл. 76, ал.
1, т. 9 от Закона за българските лични документи, както и да предостави
заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето П.П.Ж. с ЕГН: ********** в
чужбина – държавите от Европейския съюз и Република Сърбия, придружен само от
неговата майка В.П.В. с ЕГН: ********** или от друго упълномощено само от нея
лице, без да се иска предварително писмено съгласие на бащата П.Ж.Ж. с ЕГН: **********
до навършване на пълнолетие на детето, без ограничение в броя на пътуванията,
като на основание чл. 127а, ал. 4 от СК да се допусне предварително изпълнение
на решението в тази част.
Претендират се и направените по делото разноски.
В едномесечния срок от ответника е представен писмен
отговор, със становище по исковата претенция в следния смисъл:
Ответникът не възразява детето да живее и да се отглежда
при майката.
Ответникът не възразява, че детето се нуждае от издръжка,
възразява относно размера на същата, като заявява, че има възможност да плаща
такава в минимален размер.
Възразява срещу претенцията за издръжка за минал период,
твърди, че е в невъзможност да заплати такава.
Възразява срещу поискания режим на лични контакти, като предрлага
следния:
Четири часа в събота, два пъти месечно на четна седмица,
до навършване на три годишна възраст на детето в присъствието на майката в
местожителството на майката;
Осем часа в събота, два пъти месечно на четна седмица, до
навършване на пет годишна възраст на детето в присъствието на майката в
Общината по местожителство на майката;
Два пъти месечно, всяка четна събота и неделя в месеца, с
преспиване при бащата от девет часа сутринта в събота до осемнадесет часа
следобяд в неделя, след навършване на пет годишна възраст на детето;
Пет дни за Коледа през четна година и пет дни за Нова
година през нечетна година след навършване на пет годишна възраст на детето;
Три дни през Великденската и двадесет дни през лятната
ваканция, последните несъвпадащи с годишният отпуск на майката след навършване
на петгодишна възраст на детето.
По всяко друго време по взаимно съгласие на двамата
родители.
Ответникът сочи в отговора, че предвид факта, че същият
към настоящия момент живее извън пределите на страната, а майката има намерение
да прекарва определени периоди от време в Италия, където родителите й имат
недвижим имот, както и предвид факта, че с. Покрайна е отдалечено и с лоша
пътна инфраструктура, както и предвид Решение по гр. дело № 3700/2018 г. на
ВКС, Четвърто ГО:
С предупреждение поне три дни предварително от бащата,
майката следва да осигури възможност за постоянен контакт на детето с бащата за
половин час в петък и събота, между 18ч. и 20 ч. българско време, посредством
Скайп, Вайбър, телефон или друга комуникационна връзка.
В отговора на исковата молба ответникът възразява и не
дава съгласие за пътуване на детето извън граница, до приключване на
усложнената епидемиологична обстановка, както и поради възможността детето да
бъде укрито. Счита това искане, че е направено във вреда на детето, неговото
здраве и нормално възпитание. Сочи, че е готов да даде съгласие за всеки
конкретен добре мотивиран относно време и пространство случай.
От ДСП-Видин е изготвен социален доклад.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:
От представеното по делото удо-е за раждане на детето П.П.Ж., ЕГН **********,
родено на *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 0055/22.06.2020 г., е
видно, че страните са негови родители.
Съгласно служебна бележка № 23/09.10.2020 г., издадена от ДГ „Русалка“-Видин, детето
е записано в І-ва група и посещава редовно детското заведение.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП-Видин, в който е посочено, че от раждането до настоящия момент
грижи по отглеждането и възпитанието на детето П. полага майка му В.В., която
задоволява базовите и индивиудални потребности на детето, както и че между тях
има изградена силна емоционална връзка, а така също и че детето не познава баща
си. В доклада е изложено, че детето е било бебе, когато бащата ги е напуснал,
както и че не е полагал грижи за сина си и не му е плащал месечно и издръжка.
По отношение доходите на страните:
По делото е представено Удостоверение ИЗХ. № 110-01-01/06.01.2021 г. от
„Троянфарма“ ООД, касаещо доходите на ищцата за периода 03.2020 г., до 11.2020
г., представен е също и трудов договор № 203/11.06.2020 г. сключен между ищцата
и „Троянфарма“ ООД, от който е видно, че уговореното трудово възнаграждение е в
размер на 610 лв.
По делото е представено и удостоверение за италианско гражданство на ищцата
В.В..
По отношения доходите на бащата, не се представиха доказателства в тази
насока.
Не се оспорва обстоятелството,че детето е с двойно гражданство-италианско и
българско.
По делото са разпитани свидетелите :М. /майка на ищцата/, М. /баща на
ищцата/, Ж. /баща на ответника/ и Г..
От показанията на свидетелите М. и М. се
установява,че те имат собствен апартамент в Италия в гр.
Монтефиасконе и че при тях,около четири години са живеели дъщеря им и ответника,от
което съжителство на 08.09.2017 г. се е
родил внукът им П.,за отглеждането на което са помагали активно,както те така и
синът им.Свидетелите сочат,че около три
месеца след раждането на детето – на 04.01.2018 г. ответника П. се е прибрал в
България, защото е искал да си изкара шофьорска книжка,а така също и че е
поискал парите във връзка с раждането на детето, които в Италия се дават в
размер на 2500 евро, но дъщеря им В. не му ги е дала, защото й трябвали за
отглеждането на детето.
Излагат ,че ответника повече не се върнал в Италия и от
заминаването си с дъщеря им са се чули няколко пъти,както и че не се е
интересувал от детето и не е давал издръжка.
Посочват, че в България са се върнали на 23.05.2020 г. и
живеят в с. Покрайна, ,а така също и че връзката между внукът им и неговата майка е силна.
Свидетелят Ж.,
сочи, че синът му П. е живял на семейни начала с В. в Италия в апартамент на
нейните родители и че от връзката им се е роди внукът му П.. Твърди, че П. е
трябвало да си дойде от Италия в България да изкара шофьорски курсове с цел
като ги изкара да се върне в Италия и да работи там, бил си е закупил билет да
се върне от Италия в България през януари 2018 г., завърнал се обаче една
седмица по-рано от заплануваното, като казал, че причината за по-ранното му
завръщане е скандал с родителите на В.. Свидетелят излага, че от както се е
върнал в България П. не е виждал детето си и няма контакт с В. ,както и че в
момента синът му е в Исландия.
Свидетеля сочи, че миналата година В. е позволила на
ответника да види детето си по скайп и П. казал на баща си „Здравей
човек“,както и че знае от П.,че не му вдигат телефона. Излага ,че ответника не е ходил
в Италия, както и в България да търси детето си.
Свидетелят Г. сочи, че не познава В., но познава П.,***. Излага,
че живее в Англия, но поддържа контакти с бащата на П. – Ж. и от него знае, че П.
се е бил събрал с някаква жена, от която имат дете, което се казва П., както и
че са живеели в Италия.
Показанията на последните
двама свидетели по същество не противоречи на изложеното от св.М. и М..
В тази връзка Съдът дава вяра на показанията на свидетелите.Същите са
непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства,поради което ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема, че исковата
претенция е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 127 ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава
от районния съд.
В процесния случай е безспорно, че родителите на детето П. не живеят заедно
и не поддържат контакти помежду си.
От ангажираните доказателства се установява, че грижите за детето по
отглеждането и възпитанието му, са полагани изключително от майката, подпомагана
в това от своите родители, както и че бащата
на детето изцяло е абдикирал от задълженията си по отношение на отглеждането му.
Във връзка с данните по делото упражняването на родителските права следва
да бъде предоставено на майката, като местоживеенето на детето П. се съобрази с
този факт.
С оглед ниската възраст на детето и специфичните му нужди и съобразявайки
обстоятелството,че към момента връзката на детето с бащата е прекъсната, Съдът намира, че претендираният режим на лични
контакти,включително и предложения такъв от ответника,досежно възможността за
преспиване, не са в интерес на детето.
Във връзка с изложеното подходящият режим е : всяка четна събота и неделя от месеца от 12.00 часа до
17.00 часа на съответния ден без
преспиване, като личните контакти
на бащата с детето да се
осъществяват в местожителството на майката и в нейно присъствие.
Посочването и определянето в момента на режим,свързан с бъдещите ваканции на детето,или пък такъв свързан с
навършването на пет или десетгодишна възраст не е удачно и не може да се
приеме,че е в интерес на детето.
Същия е защитен с оглед законовата възможност ,че при промяна на обстоятелствата така
определения режим да бъде изменен.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата,
установени във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе
отбелязано по-горе, е най-добрият интерес на детето.
С оглед местоживеенето на бащата и
безспорното по тази причина затруднение при осъществяването на режима на лични
контакти,както и и изричното желание за
това, на същия следва да бъде предоставена възможност да разговаря перманентно с детето
си по телефон или чрез интернет
телефония /скайп, фейсбук или други/,което следва да бъде осигурено от майката,при поискване, минимум четири пъти месечно .
По отношение претенцията за издръжка на детето:-съгласно чл. 143 ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва да вземе
предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от друга страна
нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.
В случая е безспорно, че страните по делото са родители на детето П., както
и че грижите по отглеждането и възпитанието му се поети от майката, докато бащата
не участва в издръжката.
По отношение доходите на майката са представени доказателства.
По отношение ответника не се ангажираха никакви доказателства относно реализиран
трудов доход.От показанията на свидетеля Ж. е видно,че ответника работи като
шофьор в Исландия.
Във връзка с обстоятелството, че ответника е в активна трудоспособна
възраст,работи и реализира доходи.
С оглед изложеното и факта, че и той е родител на детето, то по отношение
на него също се поражда задължение за осигуряването на издръжката му, като следва да се посочи, че
дори и при липса на доходи, за каквато обаче няма данни, за ответника
съществува не само морално, но и законово задължение да осигурява част от
издръжката на ненавършилото пълнолетие свое дете.
Във връзка с горното и с обстоятелството, че по делото не се ангажирани
доказателства относно невъзможност за даване издръжка, Съдът приема, че такава
се дължи.
Съобразявайки данните по делото Съдът счита, че
за месечната издръжка на детето П., са необходими 250 лв., от които 170 лв.
следва да заплаща ответника, а останалите ще се осигуряват от майката.
Така определената издръжка е съобразена с възрастта и ежедневните нужди
/храна, облекло/ на детето.
Съдът отчете също и обстоятелството, че ответникът не участва в издръжката
на детето си, както и че не съществуват данни за други алиментни задължения.
Във връзка с изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплаща на
малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител ежемесечна
издръжка в размер на 170 лв., считано от датата на предявяване на иска-20.07.2020
г. като издръжката е платима до последното число на съответния месец за който
се дължи, ведно със законната лихва за забава при просрочие, до настъпване на
обстоятелства за изменение, отпадане или прекратяване на основанието за
заплащането й, като в останалата част на иска до претендирания размер
от 200.00 лв. същия се отхвърли като недоказан.
По иска с правно основание чл. 149 от СК:
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
предявяване на иска. Заявената от ищцата претенция е за периода от 20.07.2019
г. до 20.07.2020 г. Безспорно се установи, че в този период страните по делото
са живеели разделено и детето е живяло при майка си, като само тя е полагала
грижата по отглеждането, възпитанието и издръжката му. Безспорно се установи, че ответникът не е давал такава.
Изложените по-горе мотиви относно нуждите на детето и
възможностите на дължащите издръжка родители, аргументират съда да приеме, че и
искът по чл.149 от СК следва да бъде уважен, като размерът на издръжката за
минало време следва да бъде определен на 170 лева ежемесечно, считано от 20.07.2019 г. до 20.07.2020 г. /датата на предявяване на иска/, или в общ
размер от 2040 лв., като в останалата част на иска до пълния претендиран размер
от 200 лв. месечно, или общо от 2400 лв., същия се отхвърли като недоказан.
По иска с правно основание чл. 127а от СК:
Съгласно
разпоредбата на чл. 127а от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат съгласие, спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Съгласно
установената съдебна практика по спорове по чл. 127а,
ал.2 СК, при разногласие между родители за пътуване на дете в
чужбина, съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната,
заместващо съгласието на родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат
посетени, т.е. определя време и територия на пътуването, която може да включва
посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз и пр. Съдът
извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната,
изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай с оглед всички
обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на
страната, като необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да
пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства,
(например здравословното му състояние), но и с други различни причини, каквито
са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, участие в културни
изяви, провеждани в чужда държава, изучаване на чужд език или възможност за
по-продължително пребиваване с родител, имащ постоянно местоживеене в друга
държава – решение № 982 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 900/2009 г. ІV г.о. ВКС.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд (решение № 244 от 03.07.2014 г.
по гр.д. № 953/2014 г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК),
срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при
съобразяване възрастта на детето. В
случая, с оглед възрастта на детето/3 год./
и формулираните
цели във връзка с възпитанието и обучението
му и осигуряване възможността за реализирането им ,налагат извода,че срок от три години е
подходящ и разумен такъв за разлика от претендирания ,предвид
малката
вероятност за злепоставяне на интересите на детето.
Съдът намира иска с правно основание чл. 127а от СК
за основателен и доказан, поради което следва да бъде разрешено на детето П.П.Ж. извършване на пътувания зад граница в държавите от
Европейския съюз и Република Сърбия, придружавано от своята майка В.П.В. или
друго упълномощено от нея лице.
Разрешението следва да бъде
дадено за срок от три години, считано от влизане на
решението в сила, с който съдът намира, че към настоящия момент в достатъчна степен ще са защитени интересите на детето, като същевременно няма
да са ограничени и правата на другия родител.
Искането за предварително изпълнение на
решението ,в тази му част,следва
да се остави без уважение. Съдът намира, че в случая не
са налице основания за допускането му, с оглед
пандемичната обстановка в страната и света, в следствие на разпостранението на корона вирус.
За реализиране на пътуванията на детето извън пределите на страната е
необходимо и да бъдат издадени съответните документи. В тази връзка и с оглед липсата на съгласие от
страна на
бащата, съдът следва да разпореди издаването документ за самоличност
по смисъла на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗБЛД на детето,като по този начин уважи искането и в тази му част .
По разноските:
Ищцата претендира присъждане на направените по делото разноски, а именно
за държавна такса-30 лв. и 900 лв.адвокатско възнаграждение,като видно от
ангажирания договор за правна помощ последната сума е разпределена по следния
начин: за иска по чл.127 ал.2 СК -500 лв. и за иска по чл.127а СК -400 лв..
В случая искането е неоснователно ,тъй като производството по
предявените искове по чл.127 ал.2 СК и
чл.127а СК представлява спорна съдебна администрация и за разлика от исковото
производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник.
Установената трайна съдебна практика на ВКС, възприета в редица актове,
задължителни за съдилищата (напр. Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по
ч.гр.д. 3423/2015 г., І г.о., Определение №№ 62 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр.
д.№ 4351/2014 г., ІІ г.о., Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д. № 444/12 г.,
ІІ г.о.) е, че правилото за
присъждане на разноски, съобразно изхода на спора не може да намери приложение
в производствата на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права/127 ал.2 СК/ и в производството по чл. 127а от СК,и тъй като решението ползва и двамата родители, всяка от страните
следва да понесе разноските, които е направила пред първата инстанция,
независимо от изхода на спора.
При това положение разноските по делото следва да останат за сметка на страните така, както са
сторени.В тази връзка искането на ищцата за присъждане на направените в
производството разноски следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата дължимата се държавна такса за предявените искове за издръжка.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето П.П.Ж.
с ЕГН ********** на неговата майка и законен представител В.П.В., ЕГН **********, с адрес: *** като
бащата П.Ж.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** ще има право на лични контакти с детето си П.П.Ж. всяка четна събота и неделя от месеца от 12.00 часа до 17.00 часа на съответния ден без преспиване, като личните
контакти на бащата с детето да се осъществяват по местоживеенето на
майката и в нейно присъствие.
ЗАДЪЛЖАВА В.П.В., ЕГН ********** да осигури,при поискване, възможност на П.Ж.Ж., ЕГН **********
да провежда с детето си П.П.Ж. с ЕГН ********** телефонни /или по скайп, фейсбук или друг интернет
способ/ разговори
четири пъти месечно.
ОСЪЖДА П.Ж.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на детето си П.П.Ж. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.П.В., ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 170 лв., считано от 20.07.2020 г., като издръжката е
платима до последното число на съответния месец за който се дължи до отпадане или изменение на основанието за плащането й,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от
200.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Ж.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплаща на детето си П.П.Ж. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.П.В., ЕГН ********** издръжка за минало
време в общ размер от 2040 лв., считано от 20.07.2019 г. до 20.07.2020 г. /или по 170 лв. месечно/, ведно със законната лихва от
датата на влизане на решението в сила до окончателното му изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 2400 лв., като неоснователен.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата П.Ж.Ж., ЕГН **********, да бъде издаден задграничен паспорт за
пътуване в чужбина на детето П.П.Ж. с ЕГН **********, а така също и детето, придружавано от своята майка В.П.В. или друго упълномощено от нея лице, да
пътува извън пределите на Република България в държавите
от Европейския съюз и Република Сърбия, без ограничение
на броя на пътуванията за период от три години, считано от влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА П.Ж.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на РС-Видин държавна такса върху уважените искове за издръжка в общ размер от 326.40 лв., а така също и 5 лв. - в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК настоящата
инстанция допуска предварително изпълнение на решението, в частта му относно определените
издръжки.
ОСТАВЯ без уважение
искането на В.П.В., ЕГН ********** за
присъждане на разноски,както и това за
предварително изпълнение на решението в частта на иска по чл. 127а от СК,свързан
с даденото разрешение за пътувания на
детето в чужбина.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: