№ 15311
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110166931 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 и
ал.2 от ЗЗД,вр.чл.430 и следв. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А Д и Н С,против Р.
К. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.Сс искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 1448,04 лева главница по договор за потребителски кредит №
*****,497,12 лева възнаградителна лихва за периода 15.06.2023 г. до
27.03.2024 г.,33,90 лева мораторна лихва за периода 15.06.2023 г. до 11.04.2024
г.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
потребителски кредит,съгласно който банката предоставя сума в размер от
1519,72 лева,а 879,72 лева са предоставени за заплащане на избрани от
потребителя застрахователни услуги. Ищецът сочи,че сключването на договор
за застраховка представлява допълнителна услуга,която потребителят може да
избере. Ищецът подържа,че задължението по договора за кредит е следвало да
бъде върнато на 60 вноски,всяка от които в размер от 60,05 лева,платими на
петнадесето число ежемесечно като крайният срок на издължаване е на
15.09.2027 г. В исковата молба се твърди,че приложимият лихвен процент по
договора е 41,15 %,а годишният процент на разходите е 48,48 % като общият
размер на дължима сума по договора за заем възлиза на 3603,81 лева. Ищецът
излага твърдения,че вноските в периода 15.06.2023 г. до 15.08.2023 г. не са
заплатени,поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем
като поканата е получена лично от ответницата на 27.03.2024 г. Ищецът
поддържа,че по договора за заем са дължими 1448,04 лева главница,497,12
лева договорна лихва и 33,90 лева мораторна лихва. Исковата претенция се
основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
1
производство,но срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение,което
обосновава правния интерес от предявяване на установителните искови
претенции. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
исковете.
Ответницата в срока за отговор не е депозирала такъв и не е изразила
становище по исковете. В писмено становище,депозирано преди проведеното
открито съдебно заседание ответницата заявява,че е изпълнила всички
задължения по договора като е погасила паричните суми,поради което
изпълнителното производство е прекратено.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.417 от ГПК от 23.04.2024 г. „Т“ЕАД
претендира от Р. К. Т. сумата от 1448,04 лева главница по договор за
потребителски кредит № *****/31.08.2022 г.,сумата от 497,12 лева договорна
възнаградителна лихва за периода 15.06.2023 г. до 27.03.2024 г. и 33,90 лев
мораторна лихва за периода 15.06.2023 г. до 11.04.2024 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 24103/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
Представен е договор за потребителски кредит № *****,сключен между
„Т“ЕАД,като кредитор,и Р. К. Т.,като кредитополучател,съгласно който
банката предоставя в заем сумата от 640 лева,дължимата сума за застраховка
на кредита и сметките е 879,72 лева,годишният процент на разходите е 48,48
%,а общият размер на задължението възлиза на 3603,81 лева.
Приет е стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация по потребителски кредити.
По делото е представен застрахователен сертификат № 1*****2022 на Р.
К. Т..
Видно от уведомление,получено от Р. Т. на 27.03.2024г.,“Т“ЕАД обявява
предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит поради
просрочие на вноски с падежни дати 15.06.2023 г.,15.07.2023 г. и 15.08.2023 г.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза на
31.08.2022 г. по сметка на Р. К. Т. е постъпила сумата от 1519,72 лева,след
което от сметката е удържана сумата от 879,72 лева застрахователна премия и
по сметката е останала сумата от 640 лева,кредитополучателката е заплатила
сума в общ размер от 480,40 лева,с които са погасени 71,68 лева главница и
408,72 лева договорна лихва,последното плащане е от 15.05.2023 г.,след което
други плащания няма,а размерът на неиздължената парична сума възлиза на
1448,04 лева главница,497,12 лева договорна лихва и 33,90 лева мораторна
лихва. Според експертното заключение банката е заплатила с преводни
нареждания сумите по договора за застраховка,а именно застрахователната
премия в размер от 879,72 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
2
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство -подлежи на доказване същото вземане
– на соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед
за изпълнение. В конкретния случай следва да бъде доказано,че между
страните е сключен договор за банков потребителски кредит,да бъде
установено какви права и задължения страните са уговорили и да бъде
доказано вземането по размер. Законът регламентира фикция,че искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на 23.04.2024 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните е сключен договор за банков кредит. Договорът
за банков кредит е разновидност на договора за заем,но представлява
търговска сделка,защото банката по занятие предоставя кредити на физически
и юридически лица. Със сключването на договора за кредит банката
предоставя в заем парична сума,която заемополучателката се задължава да
връща на части – на месечни погасителни вноски,както е уговорено в
посагителния план към договора за кредит. Страните не спорят,а и от
представените по делото доказателства се установява,че е заверена сметката
на ответницата Т. със сумата от 1519,72 лева,в която насока съдът възприема
заключението по съдебно-счетоводната експертиза. С оглед
обстоятелството,че ищцовото дружество доказва да е изпълнило
задължението си да предостави заемната парична сума,съдът намира,че от
значение за преценка дали искът е основателен е дали ответницата е доказала
точното изпълнение на своето задължение да връща заемната парична сума.
Съдът намира,че исковата претенция е доказана по основание и по размер за
сумата от 1448,04 лева,която не се явява издължена,тъй като плащанията са
преустановени през м.05.2023 г. Съдът приема,че ищецът има правото да
претендира изпълнение на цялата неиздължена парична сума по договора за
кредит,тъй като е упражнил правото си да обяви предсрочна изискуемост по
договора за кредит. Правото на обявяване на предсрочна изискуемост е
преобразуващо право за кредитора,който може при определени предпоставки
да лиши кредитополучателя от предимството на срока като цялото
задължение стане изискуемо. С оглед това,че според представения по делото
договор за потребителски кредит страните са уговорили право на банката да
обяви предсрочна изискуемост поради неплащане на погасителни
вноски,както и като отчете,че ответницата Т. е допуснала преустановяване
изпълнението на своите задължения по договора за кредит,съдът намира,че
исковата претенция в частта за главницата е доказана по основание и по
размер и подлежи на уважаване. Действително в писмено становище в деня на
проведено открито съдебно заседание ответницата Т. сочи,че е изпълнила
задълженията си в рамките на изпълнителното производство,но това не води
до различен правен извод,а съдът следва да уважи исковата претенция. В
хипотезата на предявен иск за установяване на вземане,за което е издадена
заповед по чл.417 от ГПК и е допуснато незабавно изпълнение като
3
едновременно със заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен
лист,съдът,който разглежда установителния иск при постановяване на
съдебното решение следва да вземе предвид единствено реализирани
доброволни плащания,за каквито в настоящото производство твърдения
липсват,без да е длъжен да изследва въпросът какви парични суми са
постъпили по образуваното изпълнително дело.
Уважаването на иск за заплащане на договорна лихва е обусловено от
доказване,че договорна лихва е уговорена,в какъв размер е уговорена.
Договорната лихва има възнаградителен за кредитора характер и се начислява
за периода по време на действие на договорното правоотношение. Когато
договорът за кредит е сключен с банкова институция,договорът включва
договорна лихва,представляваща възнаграждение за банката. Съдът намира,че
искът е доказан по основание и по размер за сумата от 497,12 лева,за която е
предявен при съобразяване преустановените от ответницата плащания като
съдът взе предвид,че така претендираната лихва е начислена за периода до
датата на обявяване на предсрочна изискуемост,т.е. спазен е законът.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парично вземане не е изпълнено,при което за периода на забава
кредиторът има право на обезщетение от длъжника в размер на законната
лихва. Когато задължението има падеж или срок,считано от деня,следващ
падежната дата или последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,а ако
задължението няма срок,за да бъде поставен в забава длъжникът,е необходимо
отправянето на покана. В конкретния случай от представените писмени
доказателства се установява,че страните са постигнали съгласие заемната
парична сума,ведно с договорната лихва да бъде връщана на погасителни
вноски като всяка погасителна вноска има конкретен падеж. Това означава,че
за да бъде изпълнението точно е необходимо погасителната вноска да бъде
изплатена точно на падежа. При липса на плащане,считано от деня,следващ
падежната дата,кредитополучателят е в забава и дължи обезщетение за
периода на забавата. Съдът счита,че предявената искова претенция за сумата
от 33,90 лева следва да бъде изцяло уважена при съобразяване и приетото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
При този изход на делото съдът намира,че в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени съдебноделоводни разноски – 89,58 лева за заповедното
производство и 618,34 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД,вр.чл.430 и следв. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Р. К. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.Сче съществува вземане на
„Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от А Д и Н С в размер от 1448,04 лева ( хиляда четиристотин четиридесет и
осем лева и четири стотинки ) главница по договор за потребителски кредит
№ *****,497,12 лева ( четиристотин деветдесет и седем лева и дванадесет
стотинки )възнаградителна лихва за периода 15.06.2023 г. до 27.03.2024
4
г.,33,90 лева ( тридесет и три лева и деветдесет стотинки ) мораторна лихва за
периода 15.06.2023 г. до 11.04.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 23.04.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 24103/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА Р. К. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А Д и Н С сумите от
89,58 лева ( осемдесет и девет лева петдесет и осем стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и 618,34 лева ( шестстотин и осемнадесет лева тридесет и
четири стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнагреждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5