№ 358
гр. Плевен, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500389 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен
е образувано на основание въззивна жалба от Г. К. ХР. чрез адв. И.А. срещу
Решение № 29/ 09. 02. 2022 г. по гр. д. №368/ 2021 г. по описа на РС- Ч.Б., в
частта в която искът е уважен за размера на главницата.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна *** е изразила становище , че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски във въззивната
инстанция.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
1
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено на
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 9, ал.1
ЗПК, чл. 240 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД по отношение на Г. К. ХР. с ЕГН**********,
че дължи на „*** с ЕИК*** сумата от 4705, 36 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски паричен кредит № ***/ *** 2018 г., сключен
между „***“ ЕАД (кредитор) и Г. К. ХР. с ЕГН**********
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено на кредитора „***“
ЕАД с договор за цесия от 19. 08. 2019 г. и Приложение №1/ 12. 12. 2019 г. за
която сума е издадена Заповед за изпълнение – 577/ 14. 12. 2019 г. по ч. гр. д.
№ 1225/ 2020 г. по описа на РС- Ч.Б.. По отношение на предявените искове за
договорни лихви и лихви за забава съдът е отхвърлил исковете като
неоснователни и недоказани.
За да уважи иска за претендираната главница районният съд е приел въз
основа на събраните по делото доказателства, че длъжникът е уведомен по
надлежния ред за извършената цесия между въззиваемата страна и „***“ ЕАД
и че е налице обявена по надлежния ред предсрочна изискуемост на
вземането, включително и главницата, поради което е уважил иска за целия
размер на дължимата главница.
Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е правилно и законосъобразно по следните съображения:
Спорните въпроси между страните са налице ли е влязла в сила цесия
по отношение на въззивницата като длъжник в кредитното правоотношение и
съответно налице ли е обявена предсрочна изискуемост за цялата главница от
кредитора преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
От доказателствата по делото става ясно, че договорът за кредит е
сключен между въззивницата като кредитополучател и „***“ ЕАД като
кредитополучател на *** 2018 г. По делото е представен рамков договор за
2
продажба и прехвърляне на вземане от 19. 08. 2019 г., по силата на който
„***“ ЕАД се е задължило да прехвърля на „***“ ЕАД всеки месец за срока
по договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени от „***“ ЕАД с длъжници, които не
изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях. Съгласно договора
прехвърлянето се осъществява при подписване на всяко едно от
приложенията по договора за цесия, като по отношение на Г. Х. това е
подписано от страните по договора за цесия Приложение № 1, подписано на
08. 10. 2019 г.
Съгласно §7, ал. 10 от договора за кредит продавачът по договора
за цесия изрично е упълномощил купувача (въззиваемия) да изпраща
писмени уведомления до длъжниците по вземанията предмет на договора, от
името на продавача по цесията, с които да ги уведомява за прехвърлянето на
техните задължения по смисъла на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Такова уведомление е
изпратил въззиваемият до въззивницата от името на първоначалния кредитор
по договора за кредит, като е посочил , че е сключен договор за цесия и това
представлява уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД. Уведомлението е получено от
въззивницата лично на 18. 10. 2019 г., видно от известие за доставяне.
Следователно на въззивницата надлежно е връчено уведомление по чл. 99,
ал.3 ЗЗД за настъпилата цесия между първоначалня кредитор и въззиваемата
страна, поради което по отношение на въззивницата като длъжник цесията
има правно действие.
По отношение на обявяването на предсрочната изискуемост съдът
счита, че такава е налице със същото уведомление, с което въззиваемата
страна е уведомила въззивницата като длъжник за договора за цесия по чл.
99, ал.3 ЗЗД. Видно от уведомлението въззиваемата страна е посочила, че към
датата на уведомлението размерът на задължението на въззивницата е 7044,
67 лв., включително начислена лихва за просрочие. Въззивницата е
предупредена с уведомлението, че при неизпълнение на задължението в срок
до пет дни от получаването на поканата, въззиваемата страна ще предприеме
действия по принудително събиране на вземането. Следователно, макар и
изрично да не е посочено обявяване на предсрочна изискуемост на цялото
вземане, въззиваемата страна като кредитор е направила такова обявяване,
тъй като е посочила цялата сума ( главница и лихви), която се дължи от
3
въззивницата, независимо дали е настъпил падежът на съответните
погасителни вноски. По тези причини съдът приема, че е налице обявена
предсрочна изискуемост на цялото вземане и по- конкретно за целия дължим
размер на главницата по договора за кредит.
По изложените съображения съдът счита, че въззивницата като
длъжник е уведомена по надлежния ред за договора за цесия и са настъпили
последиците по чл. 99, ал.4 за длъжника и третите лица и съответно същата е
уведомена за обявяването от въззиваемата страна на задължениято по
договора за изцяло предсрочно изискуемо. Въз основа на тези съображения се
налага изводът, че въззивницата дължи цялата сума по главницата съобразно
заключението на допуснатата ССЕ.
Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постанови
правилно и законосъобразно решение и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл.78, ал. 8 вр. ал. 3
ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 29/
09. 02. 2022 г. по гр. д. №368/ 2021 г. по описа на РС- Ч.Б. в обжалваната
част.
В останалата необжалвана част Решение № 29/ 09. 02. 2022 г. по гр.
д. №368/ 2021 г. по описа на РС- Ч.Б. е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл.78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК Г. К.
ХР. с ЕГН********** да заплати на „*** с ЕИК*** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5