Определение по дело №415/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 78 ал.4 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба от А. П. С. – АК Б., пълномощник на ответника И. М. Г., с ЕГН * от село К., Община Б., срещу определение от открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2010г. по гражданско дело №548/2010г. по описа на РСР, с което съдът е отхвърлил искането за присъждане на разноски по делото, направено от пълномощника на ответника И. М. Г. на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК, след като е прекратил производството по делото поради оттегляне на предявените искове.

В частната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, като искането е въззивният съд да го отмени изцяло, като се произнесе по искането за присъждане на разноски от частният жалбоподател в качеството му на ответник по първоинстанционното гражданско дело по същество като го уважи изцяло. Недоволен от постановения акт на първостепенния съд, жалбоподателят Ч. пълномощника си възразява, че съдът прибързано след прекратяването на производството по делото е отказал да уважи искането на ответниците за заплащане на сторените по делото разноски, като е постановил съдебния си акт в нарушение на разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като изводите на съда отказал да присъди поисканите разноски за адвокатски хонорар се основават на грешният процесуално правен извод, че крайният срок за ответника да поиска присъждането на разноски по делото е с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, в каквато насока са мотивите на съда към атакуваното определение.

В срока по чл. 276 ал.1 ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Пред РС Р. е било образувано гражданско дело № 548/2010г. по описа на съда, въз основа на депозирани искове от М. И. В. с ЕГН – * и Ш. А. В., с ЕГН – *, и двамата от село К., Община Б., Бл. област, с правно основание чл. 40 от ЗЗД във връзка с чл. 26 ал.1 от ЗЗД – срещу О. Б. С. от Г. Б. и с правно основание чл. 108 от ЗС – срещу И. М. Г. с ЕГН – * и Д. М. К. с ЕГН – *, и двамата от село К., Община Б..

Ответниците по предявените искове са депозирали писмени отговори по реда на чл. 131 от ГПК, като са оспорили предявените искове. В писмения отговор на исковата молба, депозиран пред първоинстанционния съд от И. М. Г. с ЕГН – * и Д. М. К. с ЕГН – *, и двамата от село К., Община Б., същите са възразили срещу допустимостта на предявения срещу тях иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като са изложили съображения че поради фактическите основания наведени с исковата молба по делото от ищеца, същият е недопустим като преждевременно предявен. Възразили са и срещу основателността на предявения иск, като в писмения отговор даден по реда на чл. 131 от ГПК, са изложили подробни съображения в тази насока. С писмения отговор, не е направено искане за заплащане на разноски по делото от И. М. Г. и Д. М. К., но към този момент същите не са били упълномощили свой пълномощник по делото.

В първото открито съдебно заседание по гражданско дело № 548/2010г.по описа на РС Р., проведено на 30.11.2010г., ответникът И. Г. се е явил лично, като е бил представляван от адвокат С., въз основа на представен по делото договор за правна помощ и съдействие от същата дата, от който е видно че на А. С. е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000лв.

В същото съдебно заседание, ищецът е оттеглил предявените искове срещу ответниците по реда на чл. 232 ал.1 от ГПК и съдът с Определение № 6052/30.11.2010г., което не е било обжалвано от страните по делото, е прекратил производството по делото.

Направено е искане от адвокат С. във връзка с оттеглянето на исковете и прекратяване на делото, да бъдат присъдени в полза на ответника – И. Г., сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000лв., за което пред съда е бил представен и списък на тези разноски.

Пълномощникът на ищеца по делото – адвокат Я. е възразил, че от една страна представеното пълномощно за адвокат С. не отговоря на изискванията на закона за форма и съдържание и в тази връзка сторените по делото разноски не са установени и доказани по основание и размер, а от друга страна е направил възражение за прекомерност на направените разноски съобразно нормата на чл. 78 ал. 5 от ГПК и моли първоионстанционния съд в случай че уважи искането за заплащане на разноски на ответника по делото, да ги намали до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Направено е и процесуално възражение, че претенция за присъждането на разноски с писмения отговор към исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК от ответника И. Г. не е направена.

С обжалваното с частната жалба пред настоящата съдебна инстанция определение от открито съдебно заседание от 30.11.2010г. по гражданско дело № 548/2010г. по описа на РСР, първоинстанционният съд е отхвърлил искането за присъждане на съдебни разноски в полза на ответника И. Г., като е отказал да ги възложи на ищеца по делото, с мотива че искане за присъждане на разноските по делото не е било направено с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК и това искане е процесуално преклудирано.

При така установената фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция излага следните съображения от правна страна:

Правните доводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, не могат по никакъв начин да бъдат споделени от настоящия състав на ОСБ., тъй като същите не кореспондират на процесуалните разпоредби на закона. Като цяло страната може да направи искане за присъждане на разноски и е длъжна да представи на съда списък на разноските, най – късно до приключване на последното заседание пред съответната съдебна инстанция. Преди това тя не би могла да предвиди какви ще бъдат точно сторените от нея разноски до приключването на съдебното дирене по съответното дело. Така искането за присъждане на разноски не може да бъде преклудирано с подаването на отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, тъй като няма изрично посочване в нормата на чл. 133 от ГПК че ако това възражение не бъде направено с отговора към исковата молба, ответника губи правото си да го направи по – късно, а освен това искането за разноски не е измежду изрично посочените задължителни реквизити на писмения отговор в новелата на чл. 131 от ГПК. Отделно от тези съображения, първоинстанционният съд в този случай не е съобразил, че нормата на чл. 81 от ГПК, задължава съда да се произнася по въпроса за разноските за съответната съдебна инстнация, при всеки свой акт с който приключва делото, при изрично искане на страната за това. Искането за разноски по настоящото дело е направено от процесуалния пълномощник на един от ответниците не изобщо по делото, а по повод на определение на съда с което той е прекратил производството по делото поради оттегляне на предявените искове и именно във връзка с изричната разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК, поради което същото е процесуално допустимо, а определението на първоинстанционния съд, който в мотивите към обжалвания съдебен акт се е позовал на процесуалната недопустимост на това искане и го е оставил без уважение като несвоевременно направено само на процесуално основание, е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съобразно нормата на чл. 278 ал. 2 от ГПК, ако въззивният съд отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд, той е задължен по същество сам да реши въпроса наведен със жалбата, като в настоящия случай не се налага събирането на допълнителни доказателства за това.

В разглеждания случай образуваното пред РСР гражданско дело № 548/2010г. е било прекратено поради оттегляне на предявените искове от ищеца и това процесуално действия е обусловило десезиране на първоинстанционния съд от неговото по – нататъшно разглеждане. Тъй като са налице основанията на чл. 78 ал.4 от ГПК, правно важим за въпроса за възлагането на отговорността на направените от ответника И. Г. разноски за адвокатски хонорар на ищеца по делото, е не процесуалното поведение на ответника и неговия пълномощник до този момент, а именно настъпилото в хода на процеса десезиране на съда поради оттеглянето на исковете и прекратяването на гражданското дело. Това изключва разискването за наличието на основанията на чл. 78 ал.2 от ГПК при преценката дали тези разноски да бъдат възложени на ищеца. Обстоятелството че нормата на чл. 78 ал.4 от ГПК изрично разпорежда при прекратяването на делото разноски да се дължат в полза на ответника, без оглед на основанието за прекратяване, обосновават правния извод, че е въведена от закона необорима презумпция, че основанието за заплащането на разноски в този случай е винаги резултат от поведението на ищеца, комуто е възложен риска от самото завеждане на делото и неговото развитие. Ето защо в този случай сторените от ответника разноски за адвокатски хонорар са дължими и са налице основанията на закона същите да бъдат възложени на ищеца по делото. Съгласно чл. 78 ал.4 от ГПК ответника има право на разноски при прекратяване на делото и тъй като искане в тази посока е направено от пълномощника на ответника И. Г. своевременно, а такива разноски реално са направени, искането следва да бъде уважено.

Възраженията на адвокат Я. като пълномощник на ищеца във връзка с искането за присъждане на разноски, направено своевременно от адвокат Сл. като пълномощник на ответника И. Г., са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Въпроса за процесуалната недопустимост на направеното искане за разноски поради неговото преклудиране, вече бяха разглеждани в настоящото изложение по – горе и въззивната инстанция изложи становище в тази насока. Що се касае до доказването на реалното осъществяване от страната ответник деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, то в случая пред първоинстанционния съд е представен договор за правна защита и съдействие от 30.11.2011г., подписан от И. Г. от една страна и адвокат С. от друга, в който надлежно е отбелязано, че е платена сумата от 1000лв. като адвокатски хонорар, в деня на сключване на конкретния договор за мандат, което от формална страна обуславя и законосъобразността от уважаването на искането за присъждане именно на тези разноски по делото. Възраженията в обратна посока са лишени от основания, тъй като ако бяха налице формални основания поради които да се счете че няма валидно сключен договор за правна помощ и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство по делото, както и незаплащане на определеното с договора възнаграждение, съставляващо адвокатски хонорар, то съдът не би допуснал адвокат С. да осъществява процесуални действия по делото, а самият адвокат не би приел да ги извърши ако не е получил възнаграждението си за това.

Неоснователно е според въззивната инстанция и възражението на процесуалния пълномощник на ищеца по делото за прекомерност на договорения адвокатски хонорар на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, което е своевременно направено от адвокат Я. и процесуално допустимо, като съдът дължи произнасяне по съществото на същото. Преценката на съда във връзка с възражението за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение, не е субективна и произволна, а се основава на обективни критерии – действителната фактическа и правна сложност на делото. Макар в настоящия случай срещу ответника И. Г. да е предявен само един иск с правно основание чл. 108 от ЗС, то същият е обусловен от правната съдба на исковете предявени срещу първия ответник по делото – О. Б. С., поради което следва да се приеме, че ответника И. Г. Ч. своя пълномощник е следвало да се брани срещу всички предявени пред първата инстанция искове, макар по закон да не е бил длъжен да го стори, тъй като позитивното развитие на делото относно предявените искове срещу първия ответник, се явява благоприятно и за втория ответник. Тава е очевидно и от становището на адвокат С. в първото по делото съдебно заседание, в което той излага правни аргументи не само срещу предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, но и срещу исковете с правно основание чл. 40 от ЗЗД вав връзка с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, предявени срещу първия ответник по делото. Фактическото изложение в исковата молба по делото и вида и характера на предявените пред съда искове, дават основание на въззивната инстанция в настоящия случай да счете, че е налице фактическа и правна сложност по делото, поради което възражението на адвокат Я. в тази насока следва да бъде оставено без уважение. Достатъчно е да посочим, че за завеждането на исковете пред съда и за процесуалното представителство по делото, видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие, ищецът при упълномощаването на адвокатите които да го представляват по делото е заплатил два пъти по – голям хонорар в размер на 2000лв.

При така изложените съображения от фактическа и правна страна, обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника И. Г. сумата 1000лв., за сторените от него по делото разноски за адвокатски хонорар, поради това че делото е било прекратено поради оттегляне на исковете на основание чл. 232 ал.1 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 78 и чл. 81 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2010г. по гражданско дело №548/2010г. по описа на РСР, с което съдът е отхвърлил искането за присъждане на разноски по делото, направено от пълномощника на ответника И. М. Г. на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК, след като е прекратил производството по делото поради оттегляне на предявените искове, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.4 от ГПК, М. И. В. с ЕГН * и Ш. А. В. с ЕГН – *, и двамата от село К., Община Б., Бл. област, да заплатят на И. М. Г. с ЕГН *, от село К., Община Б., Бл. област, сумата – 1000/хиляда/лева, съставляваща стойността на сторените от него разноски за адвокатски хонорар по гражданско дело №548/2010г. по описа на РСР, което съдът е прекратил поради оттегляне на предявените искове.

Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от получаването му от страните по делото, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: