РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 583/18.3.2021г.
гр.
Пловдив, 18 март 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд, ХІV състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 39 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата
във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на А.П.Л.
***, чрез адв. Д. У. А., против заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 20-1030-003460/ 17.12.2020 г. на началник група в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Пловдив, с която на жалбоподателя на
основание чл. 171, т.4 от Закона за движението по пътищата е иззето
свидетелството за управление на МПС.
Жалбоподателят не посочва конкретни правни основания, с
който намира същата за незаконосъобразна. Позовава се на погасителна давност за
изпълнение на наложените административни наказания съгласно нормата на чл.82 от ЗАНН. На посоченото основание иска отмяна на заповедта. Претендира разноски за
държавна такса и заплатен адвокатски хонорар. В съдебно заседание поддържа
жалбата, но не представя нови доказателства.
Ответният административен орган – началник група в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Пловдив, в нарочно становище към
административната преписка моли да се отхвърли жалбата като неоснователна.
Посочва, че административно-наказателните преписки се съхраняват в срок от пет
години, съгласно чл.30, ал.2 и ал.3 от Наредба № I - 157/ 01.10.2002 г., като след изтичането на този срок, същите се
унищожават. Поради тази причина посочва, че не може да представи изброените в
справката за нарушител наказателни постановления, с които жалбоподателят е изгубил
всички контролни точки, а с това и правоспособността си, предвид бракуване и
унищожаването им. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар.
Административен съд – Пловдив, Четиринадесети състав след
преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, при наличие на
правен интерес срещу годен за обжалване административен акт и в преклузивния
срок за неговото обжалване - видно от разписката към представената заповед,
същата е връчена на лицето на 18.12.2020 г., а жалбата е подадена по пощата на 22.12.2020
г. чрез ОД на МВР - Пловдив, който я е
препратил по компетентност на административния орган, а оттам - на
Административен съд – Пловдив.
На
първо място съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква „а” и т.6 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В хода на настоящото
производство е представена заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, с която са възложени правомощия по ЗДвП на Областните
дирекции на МВР, както и заповед № 317з-391/ 06.02.2017 г. на директора на ОД
на МВР – Пловдив са възложени правомощия за издаване на заповеди за прилагане
на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците на групи в
структурни звена „Пътна полиция” при ОД на МВР, какъвто е издателят на
процесния административен акт. Следователно административният акт е бил издаден
при наличие на материална компетентност от страна на автора му.
Относно
материалната законосъобразност на издадената заповед, съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се постановява принудителна административна
мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. От своя страна разпоредбата на чл.157,
ал.4 ЗДвП създава задължение за водач,
на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност,
да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
От
представените с административната преписка доказателства се установявао, че на
жалбоподателя са налагани множество административни наказания. Няма спор също
така, че с тях на лицето да отнемани контролни точки, видно от приложената
официална справка, изготвена от ответника за издадени наказателни постановления.
В
производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна
мярка е съществен въпросът за надлежното връчване на наказателните
постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки.
Когато актът не е връчен по установения от закона ред, се презюмира, че не е
съобщен на адресата. Поради това само когато законовите изисквания са спазени,
ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло
в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и
единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже
надлежно извършването им.
В
случая с непредставянето на наказателните постановления с данни за връчването
им на практика се лишава от възможността съдът да провери верността на
твърденията на ответника. А не могат да се приемат за настъпили правни
последици, чиито правопораждащ факт не е установен /Решение № 9464 от
25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2013 г., VII о./. В този смисъл е и
цялата съдебна практика на ВАС.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на
материалния закон, тъй като не доказани фактическите предпоставки, с които
нормата на чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП свързва настъпването
на конкретните правни последици, а именно отнемане на СУМПС. Каза се, тежестта
за доказване на посочените обстоятелства е на административния орган, указана
му още с насрочване на делото.
При
това положение, издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не съответства
на материалния закон и на събраните по делото доказателства, поради което следва
да бъде отменена.
От
жалбоподателя се претендират разноски, които предвид изхода от спора, му се
дължат. Същите се констатират в размер на 460 лв. – 10 лв. за държавна такса и
450 лв. адвокатско възнаграждение. Във връзка с възражението за прекомерност,
съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на ВАС за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на А.П.Л. ***, заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 20-1030-003460/ 17.12.2020 г. на началник група в
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Пловдив, с която на жалбоподателя на
основание чл. 171, т.4 от Закона за движението по пътищата е иззето
свидетелството за управление на МПС.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на А.П.Л., ЕГН **********,***,
сумата от 460/четиристотин и шестдесет/ лева разноски за производството.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: