Решение по дело №436/2010 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 296
Дата: 20 юли 2010 г. (в сила от 18 ноември 2010 г.)
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20105510200436
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                               19.7.10 г.                           Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                       V-ти наказателен състав

На двадесет и втори юни                                                               Година 2010

В публично заседание в следния състав:

                                                                      Председател: Деян ИЛИЕВ

Секретар: С.К.

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 436 по описа за 2010 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 3 от 17.03.2010 г. на РИОСВ-Стара Загора. Жалбоподателят Н. Х. Х. в качеството му собственик и управител на "******" ЕООД гр. П. б., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Твърди, че дружеството не е извършило нарушението, а в хода по издаването на НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

В с.з. жалбата се поддържа от адв. А. С., която моли съда да отмени НП.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител, но е взела становище по неоснователността на жалбата.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 21.01.2010 г. е била извършена проверка от експерт на РИОСВ-Стара Загора и представители на Община К. в местността "*****" в землището на с. Ш., общ. К.. Проверката е била извършена във връзка с получена преписка в РИОСВ-Стара Загора от РПУ-Казанлък.

На място е било констатирано, че в бившата кариера в местността "********" в землището на с. Ш. с багер се извършва добив на строителни материали, включващи и инертни материали, които се извозвали с товарни автомобили марка "******" с рег. № №******, ****** и*****. Техниката е била собственост на "*****" ЕООД гр. П. б.. Представено е било позволително за странично ползване серия ******* със срок на ползване 10.03.2010 г., издадено от ДЛС "*****" с. Г. С. за събиране на 100 куб. м инертни материали също в отдел 669 "4" на ГСУ "******". В момента на проверката не са присъствали представители на фирмата-изпълнител и ДЛС "****" с. Г. С.. Към момента на съставяне на АУАН в РИОСВ-Стара Загора не са били представени документи, удостоверяващи права на дружеството за извършване на добивни дейности с подземни богатства. В РИОСВ - Стара Загора нямало данни да са били издавани разрешения за търсене и проучване или добив на подземните богаства на "******" ЕООД гр. П. б. в площта на констатиране на нарушението, с което са били нарушени чл. 4 ал. 2 и чл. 5 т. 3 от Закона за подземните богатства.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 3 от 02.02.2010 г., констативен протокол № 0000780 от 21.01.10 г., предписание № 71, договор № 1 от 07.01.2010 г., спецификация, позволителни № 0006463, № 0006436 и № 0006467, двустранен протокол, фактура, квитанция към ПКО с касова бележка и постановление на ОП-Стара Загора по преписка № 1604/10 г. и показанията на свидетелите К. и П., които кореспондират помежду си.

Фактическата обстановка се оспорва в с.з. от адв. С., доколкото се прави възражение, че се касае за добив на ерозирала скална маса. В този см. са и показанията на св. П..

Съдът не приема това възражение и не дава вяра на показанията на св. П..

От АУАН и констативния протокол, както и от показанията на св. К. се установява, че материалите, добивани от дружеството са инертни. Дори неправилно издадените позволителни касаят добиването на инертни материали. Не е без значение и мястото на добива - бивша кариера, а погледнато иначе ерозиралата скална маса също представлява инертни материали. В жалбата също се сочи, че добива на инертни материали е безспорен факт.

При правилно установената от АНО фактическа обстановка, изводът му, че дружеството-жалбоподател е нарушило чл. 4 ал. 2 и чл. 5 т. 3 от Закона за подземните богатства е правилен.

Двете разпоредби изискват (по арг. на противното забраняват) добива на подземни богатства, независимо от вида им да се извършва чрез предоставяне на концесия от Министерски съвет.

За извършеното нарушение АНО е наложил минимално предвиденото наказание по чл. 93 ал. 2 от Закона за подземните богатства - имуществена санкция в размер на 50 000 лв., т.е. съдът приема, че разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН при определяне на наказанието е била спазена.

Съдът не споделя и другите възраженията, изложени в жалбата, както и тези, изложени в с.з. от адв. С..

Деянието е било извършено чрез нарушение на чл. 4 ал. 2 от ЗПБ, според който добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия, а в случая дружеството-жалбоподател не притежава такава. Ето защо съдът счита, че не е необходимо да са налице кумулативно и двете предпоставки по добив и първична преработка на подземни богатства за да бъде деянието наказуемо.

Отговорността на ЮЛ е обективна, поради което въпросът за вината не следва да се обсъжда. От друга страна не се касае за грешка във факта, а грешка в правото, която е неизвинителна, защото длъжностните лица от ДЛС-****** и управителя на дружеството-жалбоподател са длъжни да знаят закона, а именно, че права по добив се предоставят само с концесия, а не с позволителни на ДЛС-*****.

Чл. 11 от ЗАНН във вр. чл. 16 от НК е също неприложим, защото отношенията между дружеството-жалбоподател и ДЛС-******* не са служебни, а позволителните нямат характер на заповед.

Жалбоподателят също не може да се позовава на чл. 100 ал. 1 от ППЗГ, тъй като този нормативен акт е по-нисш от ЗГ и ЗПБ и следва да се счита за отменен от тяхс оглед разпоредбите на чл. 15 ал. 3 от ЗНА.

В хода на съдебното производство съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП и при съставянето на АУАН.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3 от 17.03.2010 г. на РИОСВ-Стара Загора, с което на "*****" ЕООД ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр. П. б. ул. "*****" № ***, представлявано от Н. Х. Х. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                       Районен съдия,