Решение по дело №230/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 49
Дата: 18 юни 2021 г.
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20213001000230
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно търговско дело
№ 20213001000230 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл.613 а, ал. 1 и чл. 633 ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
гр.София, чрез ст.ю.к.Н., срещу решение №260027/08.02.2021г. по т.д.№2429/2011г. на ВОС,
с което е прекратено производството по несъстоятелност на „Голдън Бългериан Девелоперс“
ЕООД, гр.Варна /в н./ и е постановено заличаване на търговеца. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът/универсален правоприемник на
„СИБАНК“ ЕАД/ е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност.
Същият има вземане от трети лица, придобили качеството на ипотекарни длъжници, в
резултат на извършеното от несъстоятелния търговец прехвърляне на собствеността върху
част от ипотекираните в негова полза недвижими имоти. Срещу посочените лица е насочено
изпълнение върху придобитите имоти, за което е образувано изп.д.No20167390400297 по
описа на ЧСИ С С, рег.№739, район на действие района на ДОС. От приложеното пред ВОС
удостоверение е видно, че по същото се извършват изпълнителни действия и то не е
приключило към настоящия момент. Именно във връзка със същото, банката е депозирала
писмена молба до ВОС, в която е направено искане производството по делото да не бъде
прекратявано, каквато възможност изрично е уредена в разпоредбата на чл.735, ал.2 от ТЗ.
Излага още, че след откриване на производството по несъстоятелност, прекратяване
правомощията на органите на дружеството и назначаване на синдик, е започнало
1
осребряване и разпределение на имуществото на длъжника /решение No221/11.03.2013г./. В
хода на производството са проведени продани с цел удовлетворяване на кредиторите. С
определение №610/27.02.2017г. е свикано заключително събрание на кредиторите на
несъстоятелния длъжник, във връзка с което е представен отчет на синдика и доклад за
дейността му, описани са извършените разпределения и е направен списък на останалите
неплатени вземания. В това определение съдът е приел, че масата на несъстоятелността е
успешно осребрена и не е останало никакво налично имущество, нито се очаква осребряване
на такова в бъдеще.
Предвид изложеното, следва единствения извод, че производството по
несъстоятелност е преминало през всички фази на развитие предвидени в ТЗ – откриване,
обявяване, осребряване и приключване. В този случай приложение намират разпоредбите на
чл.733 – 739 от ТЗ, които уреждат приключването на производството и предпоставките за
това. Именно в тази хипотеза е приложима и разпоредбата на чл.735, ал.2 от ТЗ, с оглед
течащото в момента принудително изпълнение по посоченото по-горе изпълнително
производство. В тази фаза разпоредбата на чл.632 от ТЗ е неприложима. Липсва
необходимост от предвнасяне на разноски, доколкото по делото няма да бъдат извършвани
никакви действия, за които е необходимо осигуряване на средства по смисъла на чл.723 от
ТЗ. Още повече, че при внасяне на разноски на този етап на развитие на производството,
кредиторът няма да може да си ги възстанови, поради липса на имущество за осребряване.
Допълнителен аргумент за приложение на чл.735, ал.2 от ТЗ е и систематичното място на
разпоредбата, която следва да се приеме за относима към хипотезата на прекратяване на
производството по реда чл.735 от ТЗ.
По същество се претендира отмяна на решението и връщане на делото на ВОС. В
условие на евентуалност се изразява готовност за внасяне на сумата необходима за
възобновяване на производството.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. По същество моли същата да бъде уважена.
Въззиваемата страна „Голдън Бългериан Девелоперс“ ЕООД, гр.Варна /в н./, редовно
уведомен, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.
За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид следното:
С решение №176/07.02.2012г. по т.д.№2429/2011г. на ВОС е открито производство по
несъстоятелност на „Голдън Бългериан Девелоперс“ ЕООД, а с решение №221/11.03.2013г.
дружеството е обявено в несъстоятелност.
На 28.03.2017г. е проведено заключително събрание на кредиторите на „Голдън
Бългериан Девелоперс“ ЕООД /в н/, на което е приет доклада на синдика за извършените
разпределения на сумите събрани при осребряване имуществото на несъстоятелния
търговец. Установено е изчерпване на масата на несъстоятелността.
2
В хода на производството, с определение №2538/10.07.2019г., на основание чл.629б,
ал.1 от ТЗ заинтересованите лица – кредиторите и длъжника са били приканени да
предвнесат сума за покриване на текущите разноски за разглеждане на производството по
несъстоятелност в размер на 8000лв. Определението е било обявено в книгата по чл.634в от
ТЗ, като на кредиторите са изпратени и съобщения с указания за последиците от невнасяне
на разноските.
С решение №967/05.11.2019г. производството по несъстоятелност е спряно, на
основание чл.632, ал.1 вр. с ал.5 от ТЗ.
Решението е вписано в Търговския регистър, по партидата на несъстоятелния
търговец на 06.11. 2019г.
На 30.10.2020г. по делото е постъпила молба вх.№268846 от „Обединена българска
банка“ АД, чрез ст.ю.к.Н., с искане производството по делото да не бъде прекратявано, на
основание чл.735, ал.2 от ТЗ, поради наличие на обезпечения учредени от трети лица по
които текат неприключили изпълнения.
С разпореждане от 02.11.2020г. съдът е указал на кредитора да конкретизира
задълженията, за които са учредени обезпечения от трети лица и връзката им с
производството по несъстоятелност, както и да представи доказателства за воденото
принудително изпълнение.
С молба вх.№270995/10.12.2020г. кредиторът „Обединена българска банка“ АД,
посочил вземанията, за които са учредени обезпечения и изпълнителното дело, по което са
предприети действия по реализирането им.
Обстоятелствата за наличие на образувано изпълнително производство и
извършваните действия по продажба на ипотекираните в полза на банката/кредитор
недвижими имоти се установяват и от представените пред настоящата инстанция писмени
доказателства.
С молба вх.№27004/20.11.2020г. кредиторите С Д Б и А Е Б, чрез адв.Т, са направили
искане за прекратяване на производството по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.4 от ТЗ.
С решение №260027/08.02.2021г. производството по несъстоятелност на „Голдън
Бългериан Девелоперс“ ЕООД /в н./ е прекратено, на основание чл.632, ал.4 от ТЗ и
търговецът е заличен от Търговския регистър.
По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредба на чл.735 ал.2 от ТЗ /публ.ДВ бр.105/2016г./ предвижда изключение при
което производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на
задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу
обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по съдебно производство.
3
От доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай масата на
несъстоятелността е изчерпана и няма средства, от които да се заплащат разноските,
възнаграждението на синдика, както и евентуално други разходи, свързани с висящите
производства, което обстоятелство и липсата на предвнесени разноски е довело до
постановяване на решение за спиране на производството, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ.
Въпросът, който се поставя пред настоящата инстанция е приложима ли е нормата на
чл.735, ал.2 от ТЗ в хипотезата на спряно производство по несъстоятелност по реда на
чл.632, ал.1 от ТЗ.
За да даде отговор на същия съдът съобразява разрешението дадено в решение по т.д.
№2553/2017г. на ВКС, ІІ т.о., а именно: „разпоредбата на чл.735, ал.2 ТЗ не е приложима
при наличие на предпоставките по чл.632, ал.4 ТЗ за прекратяване на производството по
несъстоятелност“. В мотивите на същото е прието, че разпоредбата на чл.632, ал.4 във вр. с
чл.632, ал.2 ТЗ, свързана с безусловната необходимост от осигуряването на средства за
разноски като предпоставка за продължаване производството по несъстоятелност, има
действие и е приложима и в случаите по чл.735, ал.2 ТЗ, когато за обезпечаване на
задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу
обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.
Допълнителен аргумент е изведен от систематичното място на правната норма –
чл.735, ал.2 ТЗ, която следва да се приеме за относима към хипотезата на прекратяване на
производството по чл.735, ал.1 т.2 ТЗ (когато масата на несъстоятелността е изчерпана),
докато в последващите чл.632, ал.4 ТЗ алинеи не е предвидено изключение от прилагане на
нормата на чл.632, ал.4 ТЗ.
Предвид изложеното, следва да бъде направена преценка налице ли са предвидените
в чл.632, ал.4 от ТЗ предпоставки за прекратяване на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ възобновяване на спряното производство
по несъстоятелност се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно
имущество, или ако депозира необходимата сума за предплащане на разноските по чл. 629б
от ТЗ. Двете законови предпоставки са предвидени в условията на алтернативност.
Наличието на едната предпоставка е достатъчно за възобновяване на производството, без
съдът да има задължението да изследва и другата.
Съобразно трайно установената съдебна практика предвиденият в чл.632, ал.2 от ТЗ
едногодишен срок се отнася за датата на подаване на молбата за възобновяване на спряното
по реда на ал.1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на
доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ. Спазването на едногодишния
преклузивен срок при подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за
нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането
4
й от съда по същество и произнасяне по нейната основателност.
Прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на длъжника
от търговския регистър по реда на ал. 4 на чл.632 може да бъде извършено само, ако е
изчерпана процедурата предвидена в ал. 1 и ал. 2 на чл.632 и не са настъпили условията за
възобновяване на производството. При постъпила молба за възобновяване съдът дължи
провеждане на процедурата по чл.629б от ТЗ и даване на указания за размера на
необходимите начални разноски и срок за внасянето им /решения по т.д.№1068/2011г. на
ВКС, ІІ т.о, т.д.№149/2012г. на ВКС, І т.о, т.д.№3956/2014г. на ВКС, І т.о. и други/.
С оглед на така изложеното и предвид обстоятелството, че в срока по чл.632 ал.2 от
ТЗ, при съобразяване периода на спирането му съгласно чл.3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, не е поискано възобновяване на спряното
производство по несъстоятелност, както и че срокът по чл.632 ал.2 от ТЗ е изтекъл, съдът
намира че са налице предпоставките са прекратяване на производството по несъстоятелност
и заличаване на длъжника „Голдън Бългериан Девелоперс“ ЕООД /в н./.
Към настоящата фаза на развитие на производството съдът не може да прави
преценка на правилността на решението за спиране на производството по реда на чл.632 от
ТЗ. Искането за възобновяването му и готовността за внасяне на необходимите за развитието
му разноски, направено с въззивната жалба, е след изтичане на преклузивния едногодишен
срок, поради което не може да бъде основание за отмяна на решението за прекратяване на
производството.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260027/08.02.2021г. по т.д.№2429/2011г. на ВОС.
Препис от решението да се изпрати на съда по несъстоятелността за вписване в
книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6