Решение по дело №185/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 03.11.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мелиха Халил като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 185/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от И.С.К. от ***, подадена чрез адв.Ш., против Решение №2153-08-111/18.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №2113-08-55#10/09.02.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Сочи, че административния орган неправилно е изчислил общия му осигурителен стаж по представените удостоверителни документи. Счита, че вписания в тези документи стаж, удостоверен по надлежен ред, възлиза на повече от 15 години. Иска отмяна на оспореното решение и претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на ТП НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. 

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  настоящият съд прие за установено следното:

Със заявление вх.№ №2113-08-55/11.01.2023 г., жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, към което били приложени и документи, установяващи осигурителния стаж – Трудова книжка № ** от *** г., Трудова книжка от 09.06.2022 г., Военна книжка № *** от *** г., Удостоверение обр. УП-3 с изх. № **/*** г., Удостоверение обр. УП-3 с изх. № **/*** г. и Удостоверение обр. УП-2 с изх. № **/*** г. 

С разпореждане №2113-08-55#10/09.02.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, при извършена преценка на правото на пенсия, на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 67 год. 00 м. 01 дни. Прието е, че общият осигурителен стаж без превръщане на категориите възлиза на 15 год. 03 м. и 27 дни, а действителния осигурителен стаж е 14 год. 08 м. 27 дни, тъй като периодът на безработица, с продължителност  07 месеца, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.  

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-111/18.04.2023 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил  мотивите, изложени в проверяваното разпореждане.

По делото е прието заключение на вещо лице, по назначено съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно, обективно и съответстващо на събраните по делото доказателства. Според заключението на вещото лице, общият осигурителен стаж на И.К. по представените удостоверителни документи следва да бъде 15 г. 06 м. и 15 дни, т.е. размер, различен от зачетения такъв с Разпореждане № 2113-08-55#10/09.02.2023 г. Вещото лице е констатирало, че отделни периоди на осигурителен стаж (03.05.1983 г. – 23.08.1985 г. и 01.01.1989 г.  – 31.12.1991 г.) се съдържат в няколко удостоверителни документа, в които е вписана различна продължителност на трудовия стаж. След извършена проверка на данните, съдържащите в разплащателните ведомости на съответния осигурител, вещото лице е установило, че за посочените периоди лицето е работило при т.нар. сделна форма на заплащане, поради което и осигурителния стаж следва да се зачете при съобразяване на изискванията, разписани в чл. 39 от НПОС. В резултат на това, вещото лице е определило продължителност на осигурителния стаж по периоди, както следва: за периода 03.05.1983 г. – 23.08.1985 г. - 1 г.  10 м. и 19 дни, вместо зачетения от пенсионния орган 1 год. 11 мес. и 12 дни, а за периода 01.01.1989 г.  – 31.12.1991 г.  - 2 год. и 11 мес., вместо зачетения от органа 2 год. 07 мес. и 19 дни.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на  административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по   ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е навършил необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО, която за 2023 г. е 67 години. Няма спор също така, че в периода 03.01.1992 г. – 03.08.1992 г. /с продължителност 0 год. 07 мес. и 00 дни/, жалбоподателят е получавал парично обезщетение за безработица.

По делото е спорен въпроса, какъв е размерът на общия осигурителен стаж на жалбоподателя и колко от този стаж се явява действителен такъв, по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО, като следва ли в последния да се включи времето, през което е получавано обезщетение за безработица.

Видно от разпореждането, с което на И.К. е отказано отпускане на заявената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, общия осигурителен стаж на лицето, зачетен от пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали, възлиза в размер на 15 год. 03 мес.  и 27 дни. Същият е подробно описан в съдържащата се в административната преписка Опис на осигурителния стаж на И.К..

Съдът, с оглед заключението на вещото лице, прието без възражения по делото, приема за установено, че общия осигурителен стаж на И.К. следва да бъде 15 год. 06 мес. и 15 дни. В случая заключението, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, опровергава размера на зачетения от административния орган трудов стаж за отделни периоди – от 03.05.1983 г. до 23.08.1985 г. (1 год. 11 мес. и 12 дни) и от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. (2 год. 07 мес. и 19 дни). Съгласно заключението, за посочените периоди лицето е работило при сделна форма на заплащане, т.е. заплащано му е според изработено, поради  което за изчисляване на осигурителния стаж за посочените периоди, вещото лице правилно е изследвало данните от разплащателните ведомости за полученото трудово възнаграждение /заработка/. В констативната част, след извършване на съответните изчисления, вещото лице е приело, че за периода от 03.05.1983 г. до 23.08.1985 г. на лицето се следва осигурителен стаж в размер на 1 год. 10 мес. и 19 дни, а за периода от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. – 2 год. и 11 мес. При тези данни, отчитайки всички останали периоди на трудов стаж, съдържащите в наличните по делото удостоверителни документи, вещото лице е определило общ осигурителен стаж в размер на 15 г. 06 мес. и 15 дни.

Съдът намира, че определения в заключението размер на осигурителен стаж, касаещ периодите от 03.05.1983 г. до 23.08.1985 г. и от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г., който е различен от този, зачетен от пенсионния орган, е в съответствие с действащата по време на полагане на труда законодателна уредба. В тази връзка приложима за процесните периоди е нормата на чл. 98 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /ППЗП, отм./, според която, наетите на работа при държавни, кооперативни или обществени предприятия или организации лица по трудов договор и на членовете на трудовопроизводителните кооперации, без определено работно време, заплащани според изработеното (процент и пр.), както и на членовете на трудовопроизводителните кооперации, работещи в дома си, се зачита за една година трудов стаж времето, през което са реализирали годишен доход, не по-малко от минималната годишна заплата по държавните щатни таблици или тарифни условия, ако за всеки месец поотделно са заработили не по-малко от половината на минималната месечна заплата. Видно от заключението, размерът на осигурителния стаж за горепосочените периоди е съобразен с реализирания от лицето годишен и месечен доход за съответната година, като същите са били отнесени към минималната годишна и минималната месечна заплата за страната, т.е. посочения в заключението размер на осигурителния стаж отговаря на изискванията на посочената норма.

Предвид изложеното, съдът счита, че административния орган, с оспореното разпореждане № 2113-08-55#10/09.02.2023 г. за отказ за отпускане на ЛПОСВ, неправилно е зачел общия осигурителен стаж на И.К. в размер на 15 г. 03 м. и 27 дни, като с оглед казаното до тук,  същия следва да бъде в размер на 15 г. 06 м. и 15 дни.

Независимо от горното, вземайки предвид наличните данни за осигурителния стаж на жалбоподателя към момента на произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия от 11.01.2023 г., съдът намира, че И.К. не е отговарял на изискването за 15 години действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО и правилно с горецитираното разпореждане на жалбоподателя е отказано отпускане на исканата пенсия. В тази смисъл, изводите на административния орган за незачитане на периода за безработица за действителен осигурителен стаж, съдът намира за правилни и обосновани.

Видно от Трудова книжка № ** от *** г. и отразения на стр. 16-17 запис в същата, в периода от 03.01.1992 г. до 02.08.1992 г. (0 год. 07 мес. 00 дни) И.К. е бил безработен.

Според  чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО, времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.

Наред с горното, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съответно, разпоредбата  на чл. 79 (в относимата редакция, Изм. - ДВ, бр. 40 от 1991 г.) от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите предвижда, времето, през което работниците и служителите са получавали обезщетения за безработица, да се зачита за трудов стаж от III категория при пенсиониране.

Според легалното определение за „действителен стаж“, дадено в §1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп., ДВ, бр., 8 от 2023 г.), това е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. По аргумент от горната дефиниция, времето, през което лицето е било без работа и фактически не е осъществявало трудова дейност, а е получавало обезщетение от държавата, не може да бъде възприето като „действителен осигурителен стаж“, макар то да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО, респ. по чл. 79 от ППЗП/отм./ /в този смисъл и Решение № 6136/ 22.06.2022 г., постановено по адм. д. № 131/2022 г. по описа на ВАС; Решение № 8112/31.05.2019 г., постановено по адм. д. № 14914/2018 г. по описа на ВАС и др./.

Установи се по делото, че общия осигурителен стаж на лицето, съобразно заключението на вещото лице, възлиза на 15 г. 06 м. и 15 дни, поради което след приспадане на периода на получаване на обезщетение за безработица (0 г. 07 мес. 00 дни), непопадащ в хипотезата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на жалбоподателя възлиза на 14 г. 11 м. 15 дни, поради което независимо от навършената възраст 67 год. 00 м. и 01 дни, за заявителя не са налице условията за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.

По изложените съображения, действителният осигурителен стаж на И.К. възлиза на по-малко от 15 години, поради което административният орган правилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

Ето защо, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на И.С.К. срещу разпореждане №2113-08-55#10/09.02.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, се явява законосъобразно, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход на делото, с оглед заявеното искане и на основание чл. 143, ал.4 АПК,  чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24  от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се следват деловодни разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

             Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.К. от ***, против Решение №2153-08-111/18.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №2113-08-55#10/09.02.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА  И.С.К. с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ - Кърджали , деловодни разноски в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

 

 

 

 

                                       С Ъ Д И Я: