РЕШЕНИЕ
№ 6288
гр. София, 11.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110103531 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „МВ Л“ ООД срещу
„Д БГ“ ООД след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 54866/2021 г. по
описа на СРС.
Ищецът „МВ Л“ ООД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу „Д БГ“ ООД за следните суми: 86,12 BGN /осемдесет и
шест лева и 12 стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
11.11.2020 г. до 05.07.2021 г. по отношение на погасената след падежа главница от
2005,44 лева по фактура №**********/31.10.2020 г., държавна такса в размер на 25,00
BGN /двадесет и пет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 BGN /триста
и шестдесет лева/.
След постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и след
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между страните е налице сключен договор за съхранение на
товари от 21.04.2020 г. Във връзка с договора ответното дружество получило услуги
/съхранение на товари, логистична дейност и товаро-разтоварителни дейности/, за
което била издадена фактура № ********** от 31.10.2020 г. на обща стойност 2794,80
лева без ДДС и 3353,76 лева с вкл. ДДС. Съгласно договора между страните
дължимите суми следвало да бъдат заплатени до 10-то число на месеца след издаване
на фактурата. Процесната фактура била издадена на 31.10.2020 г. и изпратена на
ответника по ел. поща на 04.11.2020 г. Сочи, че сумата по фактурата е станала
изискуема, считано от 10.11.2020 г. Част от сумата по фактурата била платена на два
пъти – 1082,16 лева на 08.01.2021 г. и 923,28 лева на 06.07.2021 г., като ответникът
заплатил общо 2005,44 лева. Поради забавеното плащане счита, че ответникът дължи
1
лихва за забава върху погасената част от вземането в размер на законната лихва, както
следва: за периода от 11.11.2020 г. до 07.01.2021 г. в размер на 32,31 лева и за периода
от 08.01.2021 г. до 05.07.2021 г. в размер на 53,81 лева. Общият размер на дълга се
равнявал на сумата от 86,12 лева, които претендира, ведно с направените разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответното дружество
чрез адв. Ц.. Сочи, че е налице спор между страните относно размера на главницата по
процесната фактура. Счита, че дължимата сума по фактурата е в размер на 2005,44
лева с ДДС. Счита, че е налице надплащане над тази сума, с което е погасена и
дължимата лихва, ако се приеме, че такава е дължима. Моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С проекта за доклад по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени
обстоятелствата, че са страни по процесния договор за съхранение на товари от
21.04.2020 г.; че ищцовото дружество е издало фактура № ********** от 31.10.2020 г.
на обща стойност 2794,80 лева без ДДС и 3353,76 лева с вкл. ДДС, изпратена на
ответното дружество по електронна поща на 04.11.2020 г.; че ответникът е заплатил
част от сумата по фактурата на два пъти – 1082,16 лева на 08.01.2021 г. и 923,28 лева
на 06.07.2021 г., като ответникът заплатил общо сумата от 2005,44 лева.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства, а
именно: договор за съхранение на товари от 21.04.2020 г., издадена фактура №
********** от 31.10.2020 г. на обща стойност 2794,80 лева без ДДС и 3353,76 лева с
вкл. ДДС. Приета по делото е и покана за плащане, връчена на ответното дружество на
04.08.2021 г.
От водена между страните кореспонденция, приета по делото, се установява, че
същите са имали спор относно дължимата главница, като ответното дружество счита,
че дължимата главница по издадената фактура е в размер на сумата от 2005,44 лева с
ДДС.
Прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че процесната фактура № ********** от 31.10.2020 г. е надлежно
осчетоводена в счетоводството на ищеца и на ответника и е включена в дневника за
продажби по ЗДДС на ищеца за м. 10.2020 г. и в дневника за покупки по ЗДДС на
ответника за м. 10.2020 г., за което е ползван данъчен кредит от „ДГ“ ООД в размер от
558,96 лева. В счетоводствата и на двете страни са отразени частични плащания по
фактурата. Посочено е, че платените суми по фактурата са, както следва: 1082,16 лева
на 08.01.2021 г. и 1100,40 лева на 06.07.2021 г. Отразено е, че счетоводствата и на двете
дружества са водени редовно по отношение на процесния договор. Изчислен от вещото
лице е и размерът на мораторната лихва върху погасената част от задълженията на
ответника по фактурата. Посочена е начална дата на забавата – 11.11.2020 г., като за
платената сума на 08.01.2021 г. дължимата лихва е в размер на 17,43 лв., а за платената
сума на 06.07.2021 г. дължимата лихва е в размер на 72,44 лв. Общо дължимата лихва
за забава е в изчислен размер от 89,87 лева.
Основният спорен между страните въпрос е дали е дължим целият размер на
2
главницата във връзка с направеното от ответника възражение за неизпълнение на част
от фактурирани услуги от оператора „МВ Логистика“ ООД. Въпросът за изпълнението
на задълженията по процесния договор обаче не е предмет от настоящото
производство, касаещо единствено претенция за лихва за забава върху платена част от
фактурата. Независимо от това, следва да се посочи следното:
Безпротиворечива е практиката на ВКС, че отразяване на парична престация като
дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и ползването на
данъчен кредит, съобразно със стойността й, съставлява извънсъдебно признание на
задължението. В този смисъл са напр: Решение № 172/13.01.2016 г. по т.д. №
2535/2013 на I т.о. на ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС,
ІІ ТО, Решени № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение №
23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 228/07.01.2015 г. по т.д.
№ 3597/2013 г. на ВКС, І ТО и др.
В настоящия случай дружеството-ответник не е отрекло факта на съставяне на
фактурата, факта на включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит за доставката. Отрича обаче част от услугите да са
реално предоставена от ответника. За това дали осчетоводяването на фактурата е
равнозначно и на извършено извънсъдебно признание за факта на доставката на
стоката или услугата следва да се вземе предвид моментът на издаването на
фактурата. В случай, че фактурата е съставена преди фактическото извършване на
доставката/услугата, не би могло да се приеме, че включването й в дневника за
покупко-продажби на получателя на стоката и ползването на данъчен кредит
съставлява само по себе си недвусмислено признание и за факта на доставката, респ. на
извършената услуга, ако този въпрос е спорен между страните. В случая обаче
фактурата е издадена в последния ден от периода, за който се отнасят фактурираните
услуги. Фактурата е издадена на 31.10.2020 г. и включва фактуриране на услуги,
предоставени през м. 10.2020 г. Освен това е предоставена на ответника на 04.11.2020
г., тоест, след като е изтекъл целия фактуриран период на услуги, поради което следва
да се приеме, че доколкото издаването й следва момента на твърдяната доставка, то с
факта на осчетоводяването й се признава и фактът на доставката. Това е логичното
възприемане на така поставения въпрос относно момента на съставяне на фактурата,
тъй като в случай че е налице уговорена доставка, която не е осъществена от
доставчика, то последващо издадената фактура не би следвало да бъде осчетоводена от
дружеството – получател, ако издателят не е изпълнил задължението си за доставка.
Това е и възприетото разрешение на въпроса относно равнозначността на
осчетоводяването на фактурата, която е издадена след доставката, с признанието както
на възникналото търговско правоотношение, така и на извършената доставка – в този
смисъл Решение № 46/06.04.2017 г. по гр. дело № 60140/2016 г. на I т.о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Съгласно уговореното в чл. VI, т. 2 от договора, срокът за плащане на фактурите е
до 10-то число на месеца, след като е получена фактурата по имейл. Отделен като
безспорен по делото е фактът, че издадената на 31.10.2020 г. фактура е изпратена по
имейла на ответното дружество на 04.11.2020 г., като с оглед уговорения в договора
падеж, плащането е следвало да бъде извършено до 10.11.2020 г. Ответникът е
изпаднал в забава за погасяване на задължението, считано от 11.11.2020 г. Установи се
по делото, че са извършени две плащания, които са отразени като погасяване на част от
задължението по фактурата – на 08.01.2021 г. и на 06.07.2021 г. Съгл. чл. 309а ТЗ,
когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако
не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, без да е необходима покана. Освен това, независимо дали
ответникът счита, че следва да погаси изцяло дълга, или не, то погасената от него част
3
по процесната фактура не е на падежа, а след неговото настъпване, поради което се
дължи лихва за забавеното плащане. Установеният по делото размер на законна лихва
за забавеното плащане е в размер на сумата от 89,87 лева. Предявеният иск е за сумата
от 86,12 лева, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК за сумата в размер на 655 лева, включваща
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 385 лева, от които 25 лева държавна такса и 360 лева с вкл. ДДС
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното от длъжника за заповедното
производство възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение,
доколкото същото се претендира в минимално предвиденияразмер съгласно чл. 7, ал. 7
вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 309а, ал.
1 ТЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Д БГ“ ООД, ЕИК ********* дължи на „МВ Л“ ООД,
ЕИК ********* сумата от 86,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от
11.11.2020 г. до 05.07.2021 г. по отношение на погасената след падежа част от
главница, а именно сумата от 2005,44 лева, по фактура № **********/31.10.2020 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.09.2021 г.
по ч. гр. дело № по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д БГ“ ООД, ЕИК ********* да заплати
на „МВ Л“ ООД, ЕИК ********* сумата от 655,00 лева разноски в исковото
производство и сумата от 385,00 лева разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4