ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. ПЕРНИК, 15.06.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито разпоредително заседание по гр.д. № 50 по описа на съда за 2020 г., като разгледа докладваните от съдия Антония Атанасова-Алексова материали по делото за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена
ОТ: К.И.К., ЕГН ********** С адрес:г***
със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения: ***, адвокат Б.Б.
***, ЕИК ***, с адрес ***
С ИСКАНЕ:
ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА Община Перник, ЕИК ***, с адрес: ***, да й заплати:
- сумата от 40 000лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и затруднения в резултат на претърпяното непозволено увреждане, довело до травматологични, неврологични и психически травми и увреждания, станало на 10.09.2019г. в с.Рударци, Община Перник, на пешеходна пътека на ул."Черни връх”, подробно описано в исковата молба, както и да осъдите ответника да й заплати законната лихва върху главницата от 40 000лв./четиридесет и пет хиляди лева/, считано от момента на увреждането-10.09, 2019г, до окончателното изплащане на същата.
- сумата от 556, 10 лв. /петстотин петдесет и шест лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, предизвикани от претърпяното непозволено увреждане, станало на 10.0. 2019г. в с.Рударци, Община Перник, на пешеходна пътека на *** подробно описано в исковата молба, представляващи направените и заплатени разходи за лекарства, лечение, болничен престой и рехабилитация за периода от 10.09.2019г. до предявяването на настоящата искова молба в едно със законната лихва върху главницата от 556, 10 лв. /петстотин петдесет и шест лева и десет стотинки/, считано от момента на увреждането - 10.09.2019г. до окончателното изплащане
- направените по делото разноски.
Съдът след като се запозна с представените
по делото доказателствата, направените доказателствени искания, прецени и
приложимото право за да се произнесе взе предвид следното:
Представените от ищеца и подробно описани в исковата молба - писмени доказателства са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приобщени, като доказателствен материал по делото.
Безспорно с оглед предмета на делото е необходимо допускането на комплексна съдебно – медицинска експертиза, като с отглед твърденията на ищеца за нанесените му вреди съдът счита, че следва да бъдат назначени три вещи лица със специалности „травматология“, „неврология“ и „психиатрия“, тъй като се изисква определяне на степента, както на физическите, така и на психически болки и страдания претърпени в следствие на твърдяното увреждане.
Искането за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели на страна на ищеца е допустимо, относимо и необходимо за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъде уважено, като следва да бъдат допуснати до разпит в режим на довеждане двама за установяване факта на настъпило увреждане, за хода на лечението и за претърпените болки и страдания.
По искането на осн чл. 176 от ГПК за задължаване на ищеца да се яви лично в съдебно заседание да отговори на въпроса: „След 10.09.2019г., освен за извършване на имунизациите, посещавал ли е по какъвто и да било повод, свързан с травмата, личния си лекар или съответен специалист - хирург, невролог, психолог или друг специалист и издавани ли са му медицински направления, медицински свидетелства или други медицински документи?“ съдът ще се произнесе, след отделяне на спорното от безспорното.
По отношение на искането на осн. чл. 190 от ГПК за задължаване на ищеца да представи по делото документи, в случай че се намират у нея: „Рецепти за закупени медикаменти, амбулаторни листове, издадени след датата на събитието от личния лекар, направления към медицински специалисти, болнични листове, медицински свидетелства и друга медицинска документация, свързана с претърпяната травма и последиците от същата“ съдът ще се произнесе в съдебно заседание след изслушване изявлението на ищцата.
Искането за издаване на съдебно удостоверение относно установяване собствеността и статута на ул. “Черни връх“ с.Рударци и чия собственост е същият, с оглед доказателствената тежест е допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено.
Искането за издаване на съдебно удостоверение за предоставяне на информация, относно наличието на застрахователна полица и изплатено застрахователно обезщетение на лицето К.И.К. макар и допустимо се явява по своята същност неоснователно, тъй като по делото, нито ищцата, нито ответника, са навели доводи за платено застрахователно обезщетение, поради което съдът ще се произнесе в съдебно заседание след отделяне спорното от безспорното.
Искането за издаване на съдебно удостоверение относно установяване съдебно удостоверение за наличието на регистриран търговски обект на „Хриси Теди“ ЕООД, на територията на с.Рударци Община Перник, макар и допустимо се явява неоснователно, тъй като е ирелевантно за предмета на спора, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Искането за поставяне на допълнителни въпроси, към вещите лица по исканата от ищеца съдебно – медицинска експертиза се явява допустимо, относимо и необходимо за разрешаване предмета на спора поради което следва да бъде уважено.
По отношение искането за присъединяване на гр.д.№ 1776/2019г. по писа на ПРС съдът ще се произнесе в съдебно заседание след отделяне спорното от безспорното.
Всички факти са спорни. Няма факти и обстоятелства, които да се признават от страните. Няма факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
Възражението наведено в отговора на исковата молба за недопустимост на предявена исковата претенция се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като процесуалната легитимация на ответника в исковия процес, не трябва да бъде смесвана с със субектите на материалното правоотношение. Ищецът сам определя страните с предявения иск, като посочва от чие име и срещу кого предявява иска. Процесуалната правоспособност служи на материалноправната правоспособност, доколкото е средство за нейната защита, но не съвпада с нея. Липсата на процесуална легитимация води до недопустимост на предявения иск, а липсата на материалноправна легитимация води до отхвърлянето му като неоснователен. Надлежна страна в процеса е носителят на правото на иск по конкретния правен спор. Ето защо, легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са носители на материални права, засегнати от правния спор - предмет на процеса. Щом като процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на накърненото материално право, тя се определя от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Следователно, процесуалната легитимация следва единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, заявено с исковата молба. В случая, ищецът заявява, че е носител на материално право, което е накърнено от ответника чрез възникналия между тях правен спор, което обуславя процесуалната му легитимация в настоящия процес.
Съдът, след като констатира, че предявения иск е допустими и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното възражение от страна на ищеца за недопустимост на предявената искова претенция, поради липса на процесуална легитимация, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.08.2020г., от 09.30ч., за която дата и час да се призоват страните:
1. К.И.К., ЕГН ********** с адрес:г*** със
съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения: ***, адвокат Б.Б.
***, ЕИК ***, с адрес ***
ПРИЗОВАВАНЕТО да се извърши по телефон или електронен адрес, за удостоверяването на което надлежно да се състави протокол, а при невъзможност за призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО - ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Съдът намира, че е
сезиран иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищцата твърди, че на
10.09.2019 г., около 06.30 часа сутринта, след като слязла от автобус на
спирката, находища се в центъра с.Рударци, тръгвайки към намиращия се в близост
магазин за закуски, преди да пресека улицата и да премина по пешеходната пътека
се огледала в двете посоки, вече се било съмнало и било светло и имало нормална
видимости, като се уверила, че няма
движение, пресичайки по пешеходна пътека на ул.“ Черни връх“ малко преди да
достигне края на пешеходната пътека усетила, че с тежестта на тялото си с
единия си крак пропада в някаква голяма вдлъбнатина или дупка, на самата
пешеходна пътека. В същото време залитнала на една страна накланяйки се от
тежестта на тялото през пропадналия крак
на дясно, падайки на дясно рамо без да може да направи нищо за да предотврати
падането. При падането усетила страшна пронизваща болка през цялата годна
страна на тялото си. Опитала се да стане, като се изправи, но болката била
неописуема и не могла да стане. Без да може да помръдне останала да лежи на пешеходната
пътека, на главния път на село Рударци, но за неин късмет нямало преминаващи
коли. Същевременно двама служители на сигнално – охранителна служба видели, как
ищцата падала и й се притекли на помощ. Вдигнали я и я сложили да седне на една
пейка. Тъй като изпитвала силни болки по цялото си дясно рамо ищцата не можела
да помръдне изобщо. Към 06.50 ч. се обадила на синът си, който отишъл да я
вземе и я закарал в „бърза помощ“ при МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД гр. Перник. Пир
постъпването в болницата била направена рентгенография и се установила „полифрагментна
или многофрагментна фрактура / счупване на раменна кост в областта на хирургичната
шийка „туберкулум маюс“ с дислокация на
фрагментите по ширина в тази област. Веднага и по спешност още същият ден и под
венозна анестезия й била направена мануална репозиция па фрактурата и наложена
имобилизация – ортеза. Независимо от това изпитвала силни болки и след
слагането на ортезата. На 11.09.2019 след направен контролен прегледи била изписана
специална паста за мазане на ръката и назначено лечение се лекарства по схема и
рецепта приложени към исковата молба. На 16 09.2019г. след повторен преглед,
била назначена повторна рентгенография
на дясна раменна става. При нея отново се установила посочената полифрагментна
фрактура на раменната кост и назначено
носене поне 70 дни и нови контролни прегледи. През този период ищцата продължавала
да изпитва силни и спорадични билки не могла да има миг отдих, тъй като не може
да спи на легло, а оставала постоянно на фотьойл и за спане. На 28.10.2019г. след
направена образна диагностика на дясната раменна става, се установило белези за
започнала предимно периостална консолидация, както и остеопороза. В същото
време, независимо от провеждащото се лечение, усещала непрестанни болки в
дясната раменна става и дясната ръка, което -придружено и от ортезата, която
носела я измъчвало в ежедневието и й пречело да се обслужва. От абмулаторен
лист №001004 от 28.10.2019г.,издаден от д-р М. М., се установявало, че като
пострадала била носила имобилизираща ортеза на десен горен крайник, с болков
синдром,с данни за полифрагментна фрактура или раздробена фрактура в областта
на шийката на раменната кост, с данни за непълна консолидация и остеопороза. На
11.11.2019г, след преглед при д-р Милко Милков, й било предписано да свали
ортезата след няколко дни, което направила,
както и да проведе физиотерапия и лечебна физкултура/ЛФК/. С оглед предписания
постъпила за конкретна физиотерапия и ЛФК при д-р Тонева .При проведеното й
лечение, а и изобщо и извън него, изпитвала продължителни, постоянни и силни
болки в рамото и ръката, както и в целия й гръб и кръст, вкл.и долни крайници. Констатирано
било претърпяно увреждане на лумбо-санкралните коренчета, болки в кръста,
ирадииращи по долни крайници,придружено с изтръпване и намалена сетивност. Нещо
повече. Констатирано било, че има ограничени и болезнени движения с дясната
раменна става и с дясна ръка. Състоянието й било описано като болезнени
движения в лумбален дял на гръбака, хипотрофия на бедрената мускуратура и
изразени сетивни смущения. Тъй като болките й продължаваха, а и движенията,
които извършвала с ръката и дясната раменна става,оставали силно ограничени, й
било направено електро-миографско изследване /ЕМГ/ на 25.11.2019г. От него й била
поставена диагноза дясна горна мононевропатия. Заключението от проведеното ЕМГ било: „за данни за предно-коренчева увреда на
С5, С6 в дясно и периферно-стволова увреда -аксонален тип“. Предвид
затруднените и болезнени движения с дясната раменна става и дясна ръка, й били
назначени рехабилитационни процедури за раздвижване в „Специализирана болни за рехабилитация
Банкя”АД, в отделението за физикална и рехабилитационна медицина, в рамките на
7-дневен лечебен курс за периода от 27.11.2019г. до 04.12.2019г. При
изписването било отчетено подобрение на двигателния дефицит на засегнатите
стави, но и тогава ,както и сега, движенията с дясната ръка и дясната раменна
става оставали ограничени и по същество постоянно болезнени. С експертно
решение № 4128 от 158 от 19.11.2019г. на ТЕЛК 1,с-в, общи заболявания към МБАЛ
„Рахила Ангелова” АД, й била продължена временна нетрудоспособност с още 60 дни
вкл. и за посочените по-горе увреждания, които претърпяла в последствие. Нещо
повече били констатирани в областта на дясна ръка и дясна раменна става - палпаторна
болка и ограничени движения. Независимо от отминаващото време, състоянието й не
се подобрявала, продължавала да имам болезнени и ограничени движения с дясната
си ръка и става. като болките продължавали, видно от издадения й амбулаторен
лист №000475 от 06.12.2019г., Видно от същия, освен претърпяно от нея друго, различно
от процесното увреждане на лявата подбедрица, се потвърждава претендираното от нея
увреждане на 10.09.2019г, при падане в с.Рударци, а именно-полифрагментна
фрактура на шийката на дясната раменна кост, имобилизирана с ортеза, впоследствие
извършена рехабилитация и оплаквания от болки и затруднени движения. При
извършения рентген било установено, че фрактурата е в процес на консолидация. Болките
обаче продължавали, а ограничените движения с ръката и дясното рамо се запазили,
което се потвърждавало в протокол на медицинска комисия № 7670/ 10.12.2019г. на
„МЕДКОНСУЛТ 2011”ЕООД. Вследствие на претърпяното от нея увреждане освен
посочените по-горе трамватологични и неврологични увреждания, получила и
сериозни психически травми. След падането й на 10.09.2019г. я било страх да
излиза изобщо от вкъщи, да ходи и изобщо да е на открито място. Изпитвала и към настоящия момент постоянен страх да е на
открито, на публични места извън дома й, изпитвала непрекъснато опасение да не
падне отново. Месеци след падането не ходела и не смеела да ходи никъде сама. Ако
излизала, това било само защото следвало да отида на лекар и била постоянно
придружавана от сина й или от снаха й. Трудностите в ежедневното й обслужване
от момента на увреждането и до настоящия момент също довели до едно трайно
депресивно състояние, което продължавала да изживявам и в момента. Това наложило
да направи консултация с вещо лице-психиатър д-р Крумов. При извършените й прегледи
на 07.10.2019г., 21.10.2019г. и на 30.10.2019г., било установено „доминиращи
интензивни тревожно-депресивни доминанти, достигащи до страх да се придвижва
пеша, както и астено вег жалби ,реактивно изводими от преживяното и
изтърпяваните в момента тежки физически неудобства”. В този смисъл освен
постоянния съпътстващ страх да излиза и да се предвижва изобщо пеша, се
добавяли явните и постоянни неудобства в продължение на повече от 50 дни, които
преживяла и които били предизвикани от нуждата да спи или да се опита да спи на
фотьойл, заради увредената й дясна раменна става и невъзможността да спи на
легло. Липсата на пълно възстановяване на движенията на ръката и раменната
става и до настоящия момент се отразявали не само на физическата й активност и
движенията й, но и на психическото й състояние. За да се редуцира това
тревожно-депресивно състояние й били изписани и започнала да приема и към
настоящия момент, а и занапред, лекарствата коаксил и граидаксин. През целия
този период - от момента на настъпването на увреждането - 10.09.2019г. до
настоящия момент, имала и има продължителни и силни болки, обхващащи дясната
ръка и дясната раменна става на дясната й ръка, продължаващи по гръбнака и
кръста й и по долните й крайници, придружени с изтръпване и намалена сетивност.
Имала и в момента силно ограничени и болезнени движения в дясната раменна
става, придружени с болезнени движения в лумбален дял на гръбнака и данни за
предна-коренчова увреда в дясно и периферно-стволова увреда още от времето на
настъпването на уврежданията й. През време на продължителното лечение, вкл. и
физиотерапия и ЛФК, се налагало да пие и обезболяващи с оглед на трайните и
силни болки които имала. Отделно от това не можела сама да се обслужва, имала и
към настоящия момент силно ограничени движения с дясната ръка и дясната раменна
става. Тези ограничени движения са факт и понастоящем, което затруднявало и
ежедневното й обслужване и изобщо силно редуцирало възможностите й за работа.
Изпитвала и изпитва регулярни и продължителни болки в дясната раменна става и
дясната ръка, като имала и имам ограничени и болезнени движения за вече
продължителен период от време. Трябвало да правя и назначената й лечебна
физиотерапия и рехабилитация, през време на която също имала силни болки. При
последния й засега преглед от лекар-специалист било констатирано, че дясната
раменна става и дясна ръка не са възстановили в достатъчна степен обема на
движенията, които могла да извършва. А с оглед и на периода от време, който
минал, било очевидно че няма да се възстановят в състоянието отпреди
настъпването на увреждането. Поради това и към настоящия момент, а и
впоследствие с тази става и ръка можела да извършвам само ограничен и намалял
обем движения, при които изпитвала постоянна и продължителна болка. През време
на цялото лечение - от момента на увреждането й - 10.09.2019г., а и след това, както
и понастоящем - особено при по-студено време-изпитвала и изпитва силни и продължителни
болки. В същото време в резултат на това увреждане претърпяла и сериозна
психическа травма, изразяваща се в постоянна тревожност и страх да излиза на
открито и сама, да се придвижва пеша, особено в първите месеци след
увреждането, довели до доминиращи интензивно-тревожни и депресивни състояния. Последните
към настоящия момент не били изчезнали,а са само в най-добрия случай
редуцирани. Поради настъпилото и претърпяно от нея увреждане освен посочените
по-горе неимуществени вреди претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в
разходите, които направила за заплащане на определени медикаменти, болничен
престой и физиотерапия и ЛФК. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства тези имуществени вреди възлизали на общата сума от 556,10 лв.,,които
следва да й бъдат репарирани от ответника. От друга страна, отговорност за
претърпяното увреждане носела ответната Община, вкл. и за причинените ми
имуществени и неимуществени вреди. Тъй като съгласно чл.2,ал.1 от Закона за
общинската собственост общинска собственост са имотите и вещите, предоставени
на общината със Закон. На основание § 7,ал.1,т,4 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местната администрация с влизане в сила на ЗМСМА преминават в
собственост на общините следните държавни имоти- общинските пътища, улицата, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи на общественото
ползване. Тъй като в качеството си на
собственик на посочената вещ Община Перник била длъжна да поддържа в изправно състояние процесната улица
- състояние, което е годно за тяхното обикновено предназначение-безопасното
движение на пешеходци по всяко време и при всякакви условия. Като не е
изпълнила тези свои задължения ответната Община била проявила виновно
бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на улицата и
пешеходната пътека на нея в тяхното нормално и безопасно експлоатационно
състояние. Самата отговорност на ответника следва да се ангажира за виновно
бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на типичното състояние
на вещта, довели до претърпените от ищцата увреждания.
Ответникът в срока по
чл. 131 от ГПК оспорва изцяло предявената исковата претенция, тъй като ул. Черни връх с.Рударци е част от
републиканската пътна мрежа - Републикански път III - 1003, който се стопанисва от Областно
пътно управление Перник, а не от Община Перник. В случаят Община Перник, не можела да отговаря за действия или бездействия на път, който
не е нейна собственост. Искът за неимуществени вреди бил прекомерно завишен и
не отговарял на действително претърпените вреди. Представените медицински
документи не удостоверявали наличие на състояние описано в исковата молба, нито
претърпените болки и страдания. Липсвали доказателства относно наличието на
причинна връзка между увреждането на ищцата и състоянието на пътя. Следователно
не се установявали трайни белези, нарушения при движението, нарушения в нерви,
мускули, кости и др., които да са предизвикали такива болки и страдания, че да
бъдат репарирани в претендиращия размер от 40 000 лева. По делото не били
представени болнични листове, които да удостоверяват необходимия период на
възстановяване или евентуална неработоспособност, като нямало ангажирани други
доказателства относно понесените от ищцата неимуществени вреди, касаещи
тревожния психически статус на същия. Никъде не бил посочен възстановителен
период, не били представени и доказателства в тази насока. От посоченото ставало
ясно, че искът в размер на 40 000 лева за болки, страдания и уплаха, в
следствие на увреждането, бил прекомерно завишен и не отговарял на действително
претърпените вреди. Оплакванията за уплаха, претендирани от ищеца също следва
да бъдат оставени без уважение, поради липсата на пряка причинно - следствена
връзка между увреждането и описаните оплаквания, както изисква разпоредбата на
чл. 51 от ЗЗД. Предвид изискването на
посочената законова норма последиците да са в непосредствена връзка с
настъпилото увреждащо събитие, нямало и не се установявало от доказателствата
по делото пряка връзка между събитието от 10.09.2019г. и състоянието на ищцата К.К..
Ето защо ответника оспорва периода, в който ищцата твърди, че е изпитвала
уплаха и в тази връзка поддържа становище за неоснователност и недоказаност на
претенцията в размер на 40 556,10 лева, от които 40 000лв. за физически болки и
страдания и 556,10 лв. имуществени вреди за заплатени разхода за лекарства,
лечение, болничен престой и рехабилитация, като я счита за силно завишена и
несъотносима към претърпените увреждания.
Освен това, евентуално моли бъде
намален размера на претендиралото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като
съгласно амбулаторен лист №001075 от 07.10.2019г. издаден от Роберт Крумов,
през пролетта на 2019г. след тежка фрактура на ляв крак и продължителна имобилизация
развива разстройство в адаптацията. След продължително лечение психичното състояние
било относително се стабилизирало. След повторно падане и получаване на
фрактура на дясна раменна кост се възобновило тревожно -депресивната
симптоматика, поради идентичност на психо-травматичната ситуация. В случаят било
налице предходно заболяване, което допринесло за наличието на твърдените от
ищцата неимуществени вреди. Община Перник като ответник по гр.д.№1776/2019г. по
описа на ПРС била осъдена да заплати на ищцата К.К. вече претърпените
неимуществени вреди, поради което претендиралите от ищцата в настоящото дело
вреди следвало да бъдат редуцирани, тъй като вече били обезщетени и били били
предмет на посоченото гражданско дело. С оглед това освен физическите болки и
страдания, други последици не били налице и не следвало да бъдат обезщетявани,
а исковете следвало да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
На следващо място - не се сочат
факти и обстоятелства, които да водели до ангажиране на отговорността на Община
Перник на посоченото в исковата молба основание,
т. к. не се ангажират доказателства, че община Перник е задължена да поддържа
процесният пътен участък. Ето защо и посоченият от ищеца ответник по делото
Община Перник не бил пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените
искове. В посоченият смисъл исковата молба се явявала и непрецизна, без
навеждането на относими към определяне на размера на обезщетението, факти и
обстоятелства, т. е. претенциите се явяват напълно неоснователни и недоказани.
По чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК -
ответника оспорва изцяло обстоятелствата при които са настъпили твърдените от ищеца
увреждания. Счита, че липсват каквито и да било доказателства и не се ангажират
такива, относно установяване на описаните в исковата молба обстоятелства.
По чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК - възразява
срещу исковете и обстоятелствата, на които същите се основават, като изразявам
следното становище: Липсват доказателства за наличието на причинна връзка между
настъпилото увреждане и действия/бездействия на Община Перник, което да
обоснове отговорността на община Перник.
По посочените по - горе съображения
счита за неоснователни претенциите на ищцовата страна към Община Перник.
На осн. чл. 146, ал.1
от ГПК СЪДЪТ ОБЯВЯВА всички факти за
спорни.
На осн. чл. 146, ал.
т.3 от ГПК няма факти и обстоятелства които да се признават от страните
На осн. чл. 146, ал.1
т.4 от ГПК, няма факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
На осн. чл. 146, ал.
т.5 от ГПК СЪДЪТ РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е
да докаже, че в следствие на противоправно виновно действие или бездействие на служители
на ответника при изпълнение на служебните им задължения е настъпило травматично
увреждане, от което е претърпял болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от настъпване на травматичното увреждане.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА, като доказателствен материал по делото представените и подробно описаните в исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на комплексна съдебно – медицинска експертиза със задача: вещите лица, след като се запознаят с материали по делото, извършат преглед на ищцата К.К., да дадат заключение относно характера и естеството на претърпяното от ищцата на 10.09.2019г. травматично увреждане отговаря ли на механизма описан в исковата молба, как и колко време е било лекувано; с каква диагноза и какво лечение е било назначено; какво са последиците от настъпилото увреждане за здравето на ищцата; какви болки и страдания е изпитвала ищцата по време на травматичното увреждане и през периода на възстановяване, както и към момента на извършване на прегледа; каква е прогнозата за развитието на здравословното състояние на ищцата; лекарства и консумативи за които са представени документи с исковата молба във връзка с проведено лечение на травматично увреждане от 10.09.2019г. ли са закупени; претърпяла ли е психически травми ищцата в следствие на от травматично увреждане от 10.09.2019г.; развила ли е в следствие на травматичното увреждане психическо заболяване; към момента на настъпване на посоченото травматично увреждане налице ли са придружаващи заболявания на лицето, които да нарушават вестибуларния апарат на К.К.?.
НАЗНАЧАВА за вещи лица травматолог д-р М. М., невролог д-р А. П. и психиатър д-р Р. К., които да изготвя експертиза, по поставената задача и представи заключение не по-късно от една седмица преди датата на първото по делото заседание, при хонорар в размер на от по 150.00 лв. за всяко едно от вещите лица, платими от бюджетната сметка на съда, с оглед освобождаването от внасяне на държавни такси и разноски на ищцата с определение от 30.01.2020г. и при депозит от ответника в размер на 100.00 лв. вносим от ищеца в едноседмичен срок от връчването на препис от настоящото определение.
УКАЗВА на ответника, че ако не внесе посочения депозит, съдът ще присъди в полза на вещите лица определения депозит, като служебно ще ги снабди и с изпълнител лист.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за насроченото съдебното заседание вещите лица.
ДОПУСКА до разпит в режим на довеждане от страна на ищеца двама свидетели.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника, след таксуване съдебно удостоверение по силата на което да се снабди от Агенция Пътна инфраструктура, относно собствеността и статута на *** чия собственост е същият.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на ответника пред НАП Перник относно наличието на регистриран търговски обект на „Хриси Теди“ ЕООД, на територията на с.Рударци Община Перник, като неоснователно.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА
страните, че ако желаят могат да
разрешат спора по доброволен начин, чрез
процедура по медиация, която дава възможност:
Ø да се спести време;
Ø да се намалят разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни;
Ø да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа и тайните си;
Ø обичайно се изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и тайните си;
Ø за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника препис от настоящото разпореждане.
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК: