Мотиви към присъда №154/21.05.2013г.,
постановена по н.о.х. дело №87/2013г. по описа на РРС.
Районна прокуратура гр.Радомир е
повдигнала обвинение против Ц.Г.Л. родена на *** г. в гр. Дупница, с постоянен
адрес: гр.Радомир,ж.к.”Автогарата”,бл.10,ет.3,ап.6,българка, българска
гражданка, със средно образование,неомъжена,
осъждана, работи във фирма „Комфорт”ЕООД, с ЕГН ********** за това, че след като е осъдена /спогодба, одобрена с
определение от 05.10.2011 г. по гр.д. № 864/2011 г. по описа на Районен съд
гр.Радомир,влязла в сила на 13.10.2011г./
да издържа свой низходящ - детето си З. И. И., с ЕГН **********
чрез баща й и законен представител И.М.И., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно - 10 месечни вноски по 80.00 лева, или общо 800.00
лева, за периода от 01.02.2012 г. до 30.11.2012 г. ,като деянието е извършено
повторно / след като е била осъдена с присъда № 140/21.05.2012 г. по НОХД №
138/2012 година по описа на РС – Радомир, влязла в сила на 06.06.2012 г. – престъпление по чл. 183, ал.4 връзка с ал.1,връзка с чл. 28, ал.1 от НК.
Представителят на РП гр.Радомир поддържа
обвинението така, както е предявено, като предлага подсъдимата Л. да бъде
призната за виновна и на същата да бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимата се признава за
виновна по повдигнатото обвинение, дава обяснения по обвинението и съжалява за
извършеното.
Радомирският районен съд, след
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
Със спогодба, одобрена от съда с
определение от 05.10.2011г. по гр.д.№864/2011г. по описа на Районен съд
гр.Радомир, влязло в сила на 13.10.2011г. подсъдимата Л. се е задължила да да издържа свой низходящ - детето си З. И. И., с ЕГН ********** чрез баща й и законен представител И.М.И., като му заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 80,00 лева, считано от 01.05.2011г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване. С
присъда №140/21.05.2012г., постановена по н.о.х.д.№138/2012г. по описа на
РС.Радомир, влязла в сила на 06.06.2012г. подсъдимата е била призната за виновна
в това, че след като е била осъдена да издържа свой низходящ – детето си З. И. И., с ЕГН ********** чрез баща й и законен представител И.М.И., като му заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 80,00 лева, считано от 01.05.2011г. съзнателно не е
изпълнила това свое задължение за периода от месец май 2011г. до месец януари
2012г., поради което и на основание чл.183, ал.1, във вр. с чл.54 от НК й е било
наложено наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично на адрес гр.Бобов дол, ул.”Васил Коларов” бл.4, ет.1,
ап.5, както и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от една година.
Подсъдимата не е изпълнявала
задълженията си и за периода от 01.02.2012г. до 31.11.2012г., представляващо 10
месечни вноски и дължи за периода 800,00лв., като деянието е извършено повторно,
след като подсъдимият е бил осъден с влязла в сила присъда №140/21.05.2012г. по
н.о.х.д.№138/2012г. на РС - Радомир за същото престъпление.
Така приетата за установена фактическа
обстановка се доказва от показанията на разпитания по делото свидетел И.М.И., от
обясненията на подсъдимата, от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК. Всички те кореспондират помежду си по отношение
авторството на деянието, механизма на неговото извършване и формата на вината,
поради което съдът им дава вяра.
При така приетата за установена
фактическа обстановка съдът намери за доказано по делото, че подсъдимата не е
заплащала дължимата месечна издръжка на детето си за периода 01.02.2012г. до
31.11.2012г., т.е. за 10 месечни вноски, поради което същата е осъществила с
деянието си от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна деянието
е извършено чрез бездействие.
От субективна страна подсъдимата
е действала при пряк умисъл като форма на вината.
Причина за извършване на
деянието е ниското й правно съзнание.
Съдът намери, че едно наказание пробация, изразяващо се в „задължителна
регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от една година, както и обществено порицание, което да се
изпълни чрез публикуване на текста на присъдата в регионален вестник би
отговорило най-точно на целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК, тъй като подсъдимата
не се е повлияла от личната превенция на наложените му с предишната присъда
наказание, но от друга страна, спрямо нея са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно – грижи се за болния си баща, безработна е, изразява
критично отношение към извършеното.
В този смисъл съдът постанови
диспозитива на присъдата си.
Районен съдия: