Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
гр.
Русе, 13.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на трети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4751 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по
чл. 422, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД против И.Т.И., в която се твърди, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на
ответника е предоставена сумата от 414,73лв. като към същата е прибавена и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 24,88лв. Ищецът превел по
желание на ответника сумата от 396лв., по сметка на продавач на стока, която
била закупена от ответника на 25.05.2017г. По негово желание била сключена и
застраховка живот в размер на 9,27лв., както и застраховка защита на закупеният
уред в размер на 9,46лв. По този начин крайното задължение на ответника
възлизало на 462,23лв., която сума била разсрочена за изплащане на 6
погасителни месечни вноски, 5 по 77,04лв. и една 77,03лв., включващи и
дължимата договорна лихва в размер на 17,44%.
Твърди се, че
ответникът не е изпълнил нито едно от задълженията си за плащане на посочения
брой вноски, т.е. нямало плащане по процесния договор. По тази причина и на основание
чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС - Русе ищецът се снабдил със
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за дължимите по
процесният договор суми, включително и дължимото обезщетение за забава. С оглед
връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и предвид дадените от съда
указания се иска в настоящото производство да бъде признато за установено, че И.Т.И.
в качеството си на кредитополучател дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в качеството
на кредитор, сумата в размер на 593,50лв., от които неизплатена главница в
размер на 439,61лв., договорна лихва в размер на 22,62лв. за периода от
25.06.2017г. - 25.11.2017г., обезщетение за забава в размер на 131,27лв. за
периода 25.06.2017г. - 12.10.2018г., ведно със законната лихва за забава,
считано от депозиране на Заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане
на задължението. Претендира се и присъждане на направените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът чрез особеният си представител, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК
изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Възразява се в
отговора, че ответникът не е разбрал по начина, по който е изготвен договора за
размера на уговорената лихва и допълнителните клаузи, което било в нарушение на
разпоредбата на чл.22 ЗПК, което го правело недействителен, поради нарушени
императивни норми на закона.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 25.05.2017г.
между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит №****, по
силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен кредит в
общ размер на 414,73лв. и е финансирало заплащането на еднократна такса за
оценка на риска в размер на 24,88лв., които суми ответникът се задължил да
върне на шест месечни вноски, пет в размер на 77,04лв. и една в размер 77,03лв.
Падежът на последната погасителна вноска е на 25.11.2017г. Отпуснатата в заем
сума е послужила за заплащане стойността на закупен от ответника телевизор –
396лв. за която покупка е представена фактура и за заплащане на застрахователни
премии по застраховка „защита на уреда“ и „живот“, съответно в размери 9,46лв.
и 9,27лв. Уговореният по договора размер на възнаградителна лихва е 17,44%, а
ГПР в размер на 45,30%. Няма данни по делото ответникът да е изпълнил
задължението си за заплащане на уговорените погасителни вноски изцяло или
частично.
В полза на ищцовото
дружество и срещу ответника, по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС-Русе е
издадена Заповед №****/
В срока по чл. 414 ГПК заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед
на което съдът е спрял изпълнението по образуваното изпълнително дело срещу
длъжника и е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Представените по
делото и неоспорени писмени доказателства установяват възникването на
твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между страните по
договор за кредит. Установява се получаването от ответника на посочената в заем
сума, с която е финансирал покупката на стока – телевизор. Представения договор
установява размера на дължимите от ответника суми – главница и договорна лихва.
Съдържащите се условия по договора не разкриват белезите на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не противоречат на повелителните правни норми,
включително и тези в ЗПК. Липсва основание въз основа на събраните по делото
доказателства да се възприеме възражението на процесуалния представител на ответника,
че е нарушена разпоредбата на чл. 22 ЗПК, тъй като договорът не е сключен по
ясен и разбираем начин и ответникът не е имал възможност да се запознае
подробно със съдържанието му, още по-малко последното да е подвеждащо.
След като
процесният договор не съдържа нищожни клаузи, частичната или пълна
неоснователност на исковата претенция би могла да бъде обоснована с извършено
плащане на задължението по същия, каквито твърдения и доказателства по делото
няма. С оглед на това и предвид установеността на задължението за главница и
възнаградителна лихва в договора и изчисляването на претенцията за законна
лихва със специализиран софтуер, предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на
спора в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски
за настоящото производство в размер на 125лв. държавна такса, 200лв. възнаграждение
за особен представител и 150лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 475лв.
Дължимите от ответника разноски за заповедното производство са в размер на
75лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Т.И.
ЕГН**********, с адрес ***, дължи
на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК131134023,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54,
представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров сумите
439,61лв. главница, ведно със
законната лихва от
ОСЪЖДА И.Т.И. ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на "ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД, ЕИК131134023, сумата от 75лв.. разноски по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС – Русе, за
които има издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.Т.И. ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК131134023, сумата
от 475лв.. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: