Решение по дело №210/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от А. М. У., [ЛНЧ], [държава], с адрес по регистрационен лист: [населено място], [община], р-н „[община]” ***, подадена против Решение № 2282 от 07.03.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М. У..

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ административният орган не е обсъдил по същество предоставената от оспорващия информация; установено е, че н. на в. с. в [държава] води до обоснован с. от п.; голяма е вероятността при принудителна м. на оспорващия, той да бъде принуден да извършва деяния, които да се квалифицират като „в. п.“ или „п. против човечеството“, въпреки нежеланието му да участва в подобни дейности; неправилен е изводът на административния орган за неприложимост на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ спрямо оспорващия; от информация на ВКБООН е видно, че в [държава] е налице хуманитарна и икономическа криза след събитията от декември 2024 г. от която са засегнати милиони лица; в момента в [държава] се развиват паралелно множество вътрешни и международни в. конфликти; в [държава] и към настоящия момент степента на б. н. е толкова висока, че било могло да се приеме, че цивилно лице, върнато там, поради самия факт на присъствието си на тази територия се излага на реална опасност да претърпи заплахите, посочени в чл. 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС; неправилен е направеният от административния орган извод, че е налична възможност за безопасно и сигурно връщане в [държава]; връщането на оспорващия в [държава] би нарушило правата му по чл. 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 3 от ЕКПЧ. Позовава се на практика на Съда на ЕС и на ЕСПЧ. Моли оспореното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява. Заявява писмено чрез упълномощен процесуален представил, че поддържа жалбата.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че липсват основания за предоставяне на международна закрила, както преди напускане на оспорващия на страната, така и след това, доколкото в [държава] не се установява в. конфликт със степен на б. н. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, встъпила в образуваното съдебно производство, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по молба за предоставяне на международна закрила Вх. № 158 от 14.05.2024 г. на РПЦ – [населено място], до ДАБ при МС, от А. М. У., [държава].

Оспорващият е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист Рег. № УП 3796 от 14.05.2024 г., като А. М. У., от м. п., гражданство – [държава], е. п. – а., роден на [дата]. в [държава], р. – м., с., образование – о., без документи за самоличност. В регистрационния лист е посочено, че владее а. език. Оспорващият е регистриран с [ЛНЧ].

С оспорващия е проведено интервю на 31.10.2024 г. в присъствието на преводач от а. език. Интервюто е обективирано в Протокол с Рег. № УП 3796 от 31.10.2024 г. Оспорващият е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист. По време на интервюто е посочил, че: е напуснал [държава] и е влязъл нелегално в [държава] в началото на 2024 г.; в [държава] е бил около един месец; през м. април 2024 г. е влязъл нелегално в Република България, след което е бил з.; напуснал [държава] с помощта на трафикант; целта на пътуването му била [държава]; не е бил а. или о. в [държава] или в друга държава; не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито заради изповядваната от него религия; не е участвал в религиозни организации; в [държава] е живял в населено място на около 30-35 км. от Х., в район, който бил контролиран от к.; когато е имал нужда от лечение, е посещавал болници за к.; имал родители, братя и сестри, които живеели в [държава]; не можел да живее при своите роднини в [държава], защото к. щели да го вземат в к.; от режима го издирвали за в.; не е получавал повиквателна; не е бил търсен за редовна в. с.; бил е търсен от к., за да се присъедини към тях; не е членувал в политическа партия или организация; не е бил член на в. групировка; не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в държавата си по произход; напуснал [държава], защото не било безопасно, нямал работа и не искал да го вземат в к.; бил е свидетел на с. – б.; не е било оказвано н. върху него или срещу негови близки.

В Писмо Рег. № М-608 от 08.01.2025 г. /Рег. № УП 3796 от 09.01.2025 г. на ДАБ при МС/ на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето А. М. У., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение № 2282 от 07.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М. У.. В мотивите е прието, че за молителя не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ.

Решението е връчено на оспорващия на 25.03.2025 г. Жалбата срещу решението е подадена на 03.04.2025 г.

По доказателствата са приети изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ: Справка Вх. № МД-02-60 от 29.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка /към 29.01.2025 г./ в [държава]; Справка Вх. № МД-02-200 от 08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] /към 08.04.2025 г./.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ при МС, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона форма, съдът приема за валиден. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия.

Оспореното решение е издадено и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.

От доказателствата по делото е установено, че в хода на административното производство, от интервюиращ орган, с чужденеца е проведено интервю в присъствие на преводач и на език, който молителят за закрила владее – а.. Интервюто е удостоверено официално с протокол, съгласно чл. 63а, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от ЗУБ. Текстът на протокола е бил преведен на чужденеца на разбираем от него а. език, като му е била дадена възможност да прави коментари по него, да предостави разяснения за грешки в превода или за отразени в него неточности, непосредствено след края на интервюто, съгласно чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ. Протоколът е подписан от оспорващия с изрично потвърждение, че няма възражения по написаното в него, като по този начин е потвърдил, че съдържанието на протокола правилно отразява проведеното с него интервю.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на оспорващия за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.

При произнасянето си административният орган е спазил разпоредбите на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е изяснил относимите за случая факти и обстоятелства, обсъдил е изложеното от оспорващия в проведеното с него интервю, преценил е обстоятелствата, свързани с личното положение на оспорващия и с държавата му по произход. Изпълнено е и изискването на чл. 36, ал. 1 от АПК. Съобразени са данните за обществено-политическата и икономическа обстановка в [държава], съдържащи се в изготвената от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ справка и в бюлетин на ВКБООН.

Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

В разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

Оспорващият е регистриран в РПЦ – [населено място] при ДАБ, като с. гражданин, предвид което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме [държава]. В разглеждания случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, в държавата му по произход. Оспорващият не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат по дискриминационен начин. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от оспорващия бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход [държава]. Кандидатът за закрила посочва, че в [държава] бил и. за в. с. Нежеланието за в. с. не може да обоснове риск от п. по смисъла на закона. Липсват по делото доказателства за наличие на действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ. Липсват и доказателства за действия на субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8 ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към с. гражданин. Върху оспорващия не е било оказвано насилие, както и самият той е заявил в интервюто си. Същият не е о. и не е бил п. в държавата си по произход или в друга държава, не е бил з. или п. по етнически или религиозни причини в [държава]. В бежанската история на кандидата за убежище не се съдържат твърдения за конкретни действия на преследване или посегателства с мащаб, достигащ границата на преследване, нито за риск от такова.

Липсват данни за настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или за извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ.

Относно твърденията в жалбата, че н. на в. с. в [държава] води до обоснован с. от п., следва да се посочи, че опасения от п. поради н. на в. с. сами по себе си не представляват основателни опасения от п. по смисъла на дефиницията. Мотивът, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на [държава], е общата обстановка на несигурност в страната, липса на работа и нежеланието му за в. с.. Така заявеното от чужденеца не може да се счита за преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, тъй като не са изложени данни за системно поведение от страна на представители на която и да е армия или друга военна организация в [държава]. По делото няма данни и не се установява от други източници на информация, че в периоди преди и около напускането на [държава] от чужденеца, в тази страна да са били осъществявани акции по частична или масова мобилизация на лица, от армия или други субекти там. Ето защо не са налице хипотезите на параграф 169, 170 и 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. В тази насока следва да се посочи, че с оглед текста по параграф 170 от Наръчника, в случая чужденецът не доказва, че при връщането му в страната по произход същият ще бъде изпратен да в. Опасенията на оспорващия, че ще бъде п. да о. в. си с., не са достатъчни, за да се направи извод, че следва да му бъде предоставен статут на бежанец, тъй като тези о. не обосновават наличието на реална заплаха от преследване. Наред с изложеното, от информацията за общото положение в [държава] след смяната на властта през декември 2024 г., не може да се направи извод за съществуващи към настоящия момент опасения от реално преследване на лица с цел въвеждане в редиците на армията в страната.

Бежанската история на чужденеца не сочи на каквито и да било актове от страна на субекти на преследване по смисъла на чл. 6 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Не се сочат оплаквания за актове, достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, нито съвкупност от различни достатъчно тежки мерки, за да достигнат необходимата степен на засягане на съответното лице. Действително, отказът за о. на в. с. в [държава] е разгледан в Решение на Съда на Европейския съюз (шести състав) от 19 ноември 2020 г. [Наименование]срещу [Наименование], Дело C-238/19. Съдът приема, че в контекст на обща гражданска война, характеризираща се с многократно и системно извършване на военни престъпления или престъпления срещу човечеството чрез използване на наборни военнослужещи, се предполага, че изпълнението на военната служба предполага извършването на такива престъпления от конкретния субект. Ако в тази ситуация той отказва да изпълнява военна служба и именно поради това е преследван, може да е налице основание за закрила. Но в разглеждания случай в бежанската история се сочи, че чужденецът не е бил призован към в. с.

Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Относно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган правилно е приел, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради „реална опасност от с. н. или е.“ - тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Правилно е прието и че за с. гражданин не се установява да е бил принуден да отпътува от [държава], поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Няма и изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, е запазило своето значение. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и правилно, с оглед фактите е преценил бежанската история на чужденеца, съобразно разписаното в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съобразен с доказателствата по делото е изводът на административния орган, че чуждият гражданин не е бил изложен на реална о. от тежки п., като тежки з. срещу живота или личността му на цивилно лице, поради б. н. в случай на в. международен или вътрешен конфликт. Предвид информацията, че ситуацията в [държава] не достига до границите на мащабен в. конфликт и поради липсата на тежки з. във връзка с такъв, не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Доколкото личната бежанска история на оспорващия се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на б. н. в страната му /в този смисъл е Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е в оспорения акт, че след извършено анализиране на информацията за [държава] се установява, че страната се намира в политически преход, като е създадено временно управление; ситуацията със сигурността в страната се подобрява, а държавата постепенно се възстановява, подкрепяна от международната общност; хуманитарната ситуация в страната също се подобрява. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю, както и към датата на издаване на оспорения акт, не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при съобразяване с установената фактическа обстановка.

Преди датата на издаване на акта, а и към настоящия момент, са налице данни за промяна в обстановката в [държава], за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ справка от 08.04.2025 г., но от изложените в нея данни не може да се направи извод, че за оспорващия е налице реална опасност по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Наличието на несигурност е естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала б. у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице реална о. от тежки п. спрямо оспорващия, в следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/.

Не се установява, че оттеглянето от власт или с. на п. Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници е видно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на с. н. или е., или на и., н. или у. отнасяне, или н., или тежки з. срещу живота или личността на цивилни лица поради б. н..

Видно от представените по делото справки от 29.01.2025 г. и 08.04.2025 г., [държава] е в преход; Новите власти в [държава] обявяват сформирането на комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация; В бюлетин на ВКБООН се посочва, че считано от 08.12.2024 г., към 27.03.2025 г., 371 900 с. са се завърнали обратно в [държава] от съседни страни; С тези лица общият брой на хората, преминали обратно в [държава] от началото на 2024 г., възлиза на 732 700 души; Същевременно, според данни от Работната група за вътрешно разселените лица, считано от 27.11.2024 г., около 926 000 вътрешно разселени лица също са се завърнали в районите си на произход в [държава]; ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на гранично-пропускателните пунктове в цяла [държава]; ВКБООН продължава да улеснява транспортирането на нуждаещите се от транспортна помощ на граничните пунктове лица до крайните им дестинации на връщане; Комисариатът продължава да предоставя помощ чрез своите обществени центрове, програмата „Пари за подслон“ и различни проекти за препитание във всичките 14 провинции; Към 03.04.2025 г. ВКБООН изчислява, че считано от 08.12.2024 г., около 372 550 с. са преминали обратно в [държава] от съседни страни; По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 27.03.2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си.

От горепосочените справки е видно, че ситуацията в [държава] се характеризира с приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на с., напуснали страната си, да се завърнат в нея, както и положителните сигнали в поведението на новите с. власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници е видно, че дори и да се приеме, че е налице в. к. в [държава], то същият не е повсеместен и не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки з. срещу живота или личността му поради б. н., породено от в. к.

С оглед изложеното и предвид личната бежанска история на оспорващия, съдът приема, че правилно искането му за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е счетено за неоснователно.

По отношение на оспорващия липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито се сочат доказателства от страна на оспорващия, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Предвид изложеното, за оспорващия не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.

По изложените съображения, оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. У., [ЛНЧ], [държава], с адрес по регистрационен лист: [населено място], [община], р-н „[община]” ***, подадена против Решение № 2282 от 07.03.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М. У..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.