Р Е Ш Е Н И Е
№ 328
гр. Горна Оряховица, 23.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1743 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.Т.С. твърди, че по силата на завещание от
майка му Л.Г.С., обявено на 28.02.2017 г. от Нотариус № 252-НК с район на
действие Районен съд - Горна Оряховица и вписано в Служба по вписванията -
гр.Горна Оряховица с вх.рег. № 1209/01.03.2017 г., акт №279, том I, е придобил
собствеността върху земеделски земи в землището на с.Драгижево, община Лясковец
– поземлен имот с идентификатор 23217.4.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на селото, местността „Дълбокия път“, с площ от 1399 кв.м.; поземлен
имот с идентификатор 23217.51.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на селото, местността „Купен дял“, с площ от 5503 кв.м.; поземлен имот с
идентификатор 23217.110.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
селото, местността „Бай яз“, с площ от 4999 кв.м.; поземлен имот с
идентификатор 23217.133.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
селото, местността „Балтей“, с площ от 4856 кв.м.; поземлен имот с
идентификатор 23217.181.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
селото, местността „Остра могила“, с площ от 2093 кв.м. и поземлен имот с
идентификатор 23217.127.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
селото, местността „Кърни храст“, с площ от 7900 кв.м. Твърди, че на 07.05.2019
г. посочените имоти са отдадени под наем от ответника Г.Т.С. на ответника Й.Х.С.
за срок от 10 години, като при сключване на договора Й.С. е действал като
пълномощник на първия ответник – наемодател и в лично качество, като наемател.
Счита, че договорът за наем на земеделските земи е сключен от несобственик в
противоречие с императивната правна норма на чл.4а ЗСПЗЗ и моли да бъде
прогласена нищожността му на това основание с присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Й.Х.И. не е
подал отговор на исковата молба, не се явява в проведените открити съдебни
заседания и не заема становище по иска.
Ответникът Г.Т.С. заема становище за неоснователност
на иска и предявява срещу ищеца насрещни искове за прогласяване на
недействителността на завещанието на Л.Г.С., намаляване на завещателното
разпореждане до размера на запазената на ответника част от наследството и
отмяна на нотариалния акт за собственост на ищеца. Признава, че е сключен договор за наем с твърдяното
съдържание, но счита, че е съсобственик на имотите и притежава 1/3 идеална част
от тях, като наследник по закон на Л.Г.С., негова майка. В тази връзка твърди,
че завещанието не е изписано и подписано от Л.Г.С., но и то да изхожда от нея,
завещателното разпореждане накърнява запазената му част, поради което
претендира намаляването му с ¼. Моли за отхвърляне на предявения срещу
него иск и уважаване на насрещните искове с присъждане на сторените разноски.
Възразява за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар и моли за
намаляването му.
Ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещните
искове И.Т.С. счита за неоснователен иска за прогласяване на недействителността
на завещанието, тъй като текстът му и подписът изхождат от Л.Г.С.. Намира, че
завещателното разпореждане накърнява запазената част на Г.Т.С. и следва да бъде
съответно намалено, поради което счита този иск за основателен. Излага
съображения, че уважителното решение по него не рефлектира върху главния иск,
защото намаляването има действие занапред.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно, а и от саморъчно завещание от 16.01.1983 г. на М.И.Б., обявено с
протокол от 24.10.1984 г. на Нотариус при Районен съд – Велико Търново,
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 116, том
XIV, нот.д. № 3171/1998 г. на Нотариус при Районен съд –
Горна Оряховица и Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ № 59, том I, нот.д. №
61/1998 г. на Нотариус при Районен съд – Горна Оряховица се установява, че Л.Г.С.
била собственик на земеделски земи в землището на с.Драгижево, община Лясковец,
както следва: поземлен имот с идентификатор 23217.4.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на селото, местността „Дълбокия път“, с площ от 1399
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, трета категория, предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 004001, при съседи: 23217.4.2, 23217.135.361, 23217.35.368 и
23217.35.6; поземлен имот с идентификатор 23217.51.7 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на селото, местността „Купен дял“, с площ от 5503 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, трета категория, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план:
051007, при съседи: 23217.51.10, 23217.51.8, 23217.51.401, 23217.51.6 и
23217.51.81; поземлен имот с идентификатор 23217.110.17 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на селото, местността „Бай яз“, с площ от 4999 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, трета категория, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план:
110017, при съседи: 23217.110.8, 23217.110.7, 23217.110.18, 23217.110.41 и
23217.110.16; поземлен имот с идентификатор 23217.133.5 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на селото, местността „Балтей“, с площ от 4856 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, пета категория, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план:
133005, при съседи: 23217.133.4, 23217.133.10, 23217.133.9, 23217.133.6,
23217.136.350; поземлен имот с идентификатор 23217.181.21 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на селото, местността „Остра могила“, с площ от
2093 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, шеста категория, предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 181021, при съседи: 23217.181.5, 23217.181.4, 23217.181.22,
23217.181.33 и 23217.181.20 и поземлен имот с идентификатор 23217.127.20 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, местността „Кърни
храст“, с площ от 7900 кв.м., с площ от 2093 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория,
предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 127020, при съседи: 23217.127.22,
23217.127.493, 23217.127.19, 23217.127.2, 23217.127.1 и 23217.127.21.
Със
саморъчно завещание от 28.03.2016 г. Л.Г.С. завещала на ищеца по първоначалния
иск И.Т.С., неин син, цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и ценности,
като посочила, че това е волята, която желае да изпълнят наследниците й. След
текста, съдържащ завещателите разпореждания, в долния ляв ъгъл била изписана с
цифри дата 28.03.2016 г., съдържаща се изписана с думи и в текста на
завещанието, а в долния десен ъгъл бил положен подпис. Съгласно заключението по
приетата съдебно-графологична експертиза, ръкописният текст на завещанието и
положения под него подпис били изпълнени от Л.Г.С.. На 28.03.2016 г. завещанието било оставено от Л.Г.С.
на съхранение в кантората на Нотариус № 252-НК, с район на действие Районен съд
– Горна Оряховица с протокол под общ рег.№ 991, дело № 7/2016 г. (съгласно
протокол за обявяването на завещанието).
Съгласно удостоверение за наследници изх.№
ДР-КК-37/13.07.2020 г. на Община Лясковец Л.Г.С. починала на 13.07.2016 г. и
оставила за свои наследници по закон преживелия съпруг Т.И.С. и двамата си сина
– ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещните искове И.Т.С. и
ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещните искове Г.Т.С.. По молба от
И.Т.С. завещанието било обявено на 05.01.2017 г. от Нотариус № 252-НК, с район на действие
Районен съд – Горна Оряховица, като снетия от него препис под рег. № 575/28.02.2017
г. бил вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с
вх.рег.№ 1209/01.03.2017 г., акт № 279, том I. С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 984, том V, рег.№ 3901/13.09.2019 г., акт № 793/2019 г.
на Нотариус № 284-НК с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан
в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.рег.№
4229/13.09.2019 г., акт № 56, том XV, дело № 2035/2019 г. И.Т.С. бил признат за
собственик на шестте недвижими имота – земеделски земи в землището на
с.Драгижево, община Лясковец на основание наследство по завещание от Л.Г.С..
С договор за наем на земеделска земя, нотариално
заверен под общ.рег. № 2172/07.05.2019 г., том I, акт № 129 на Нотариус №
718-НК с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по
вписванията - гр.Горна Оряховица с вх.рег. № 2015/07.05.2019 г., акт № 26, том
II Г.Т.С., действащ чрез пълномощника си – ответника Й.Х.И., отдал под наем на
същия Й.Х.И. шестте недвижими имота с обща площ 26 750 дка за срок от 10
години (от 01.10.2019 г. до 01.10.2029 г.) при цена 35 лв./дка за всяка
стопанска година.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК, вр. чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД – за установяване на нищожност на договор поради противоречие
със закона, като срещу ищеца са предявени като насрещни установителен иск с
правно основание чл.42, б.“б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН – за прогласяване на нищожността
на саморъчно завещание, конститутивен иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за
намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част и искане
с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост.
Предвид соченото от ищеца основание за нищожност – сключване на договора за
наем от несобственик в нарушение на изискването на чл.4а ЗСПЗЗ и предмета на
насрещните искове, насочени към установяване, че наемодателят е съсобственик на
отдадените под наем имоти, търсената от страните защита предполага разглеждане
на насрещните искове преди първоначално предявения.
Приетото
от фактическа страна дава основание да се приеме, че Л.Г.С. е извършила валидно
общо завещателно разпореждане с цялото си имущество в полза на сина си И.Т.С..
Завещанието отговаря на изискванията за съдържание и форма, като не е налице
нито соченият от Г.Т.С. порок, нито завещанието страда от други недостатъци,
изводими от съдържанието му, които да водят до неговата недействителност.
Текстът на завещанието е изписан от Л.Г.С. ръкописно и съдържа датата на
съставянето му, а под завещателните разпореждания завещателката е положила
подписа си. Установяването, че завещанието е изписано и подписано от Л.Г.С.
налага да се приеме, че оспорването на автентичността (авторството) му по реда
на чл.193 ГПК не бе доказано. Изразената воля на завещателя е ясна, точна и без
модалитети, а обективираното в завещанието изявление не предполага каквото и да
е различно тълкуване от разпореждане с цялото имущество на Л.Г.С. за след
смъртта й в полза на И.Т.С.. Не се твърди и в събраните доказателства не се
съдържат данни Л.Г.С. да е отчуждила приживе шестте недвижими имота, нито да е
отменила завещанието си изрично или да се е разпоредила различно с последващо
завещание, поради което към момента на откриване на наследството тези имоти са
били нейна собственост и част от наследството й.
С
обсъденото до тук завещателно разпореждане, починалата Л.Г.С. се разпоредила с
цялото притежавано от нея имущество в полза само на един от синовете си – И.Т.С..
Съгласно чл.14 ЗН, обаче, цялото имущество може да бъде предмет на завещание,
но ако с разпореждането не се накърнява запазената част на наследниците по
закон от най-близка степен – низходящи, родители или съпруг (чл.28 ЗН).
Съгласно чл.29, ал.3 ЗН, в случаи като настоящия, при който наследодателят е
оставил за наследници по закон преживял съпруг и две деца, разполагаемата част
от наследството е ¼, а запазената част на съпруга е равна на частта на
всяко дете, или запазените части на съпруга и двамата сина са по ¼,
толкова е и разполагаемата част. Л.Г.С. е имала да се разпореди чрез завещание
с ¼ от имуществото си. Разпореждането, обаче, е за цялото имущество,
поради което разполагаемата част е превишена с останалите ¾. Процесното
завещателното разпореждане е общо (универсално), като отнасящо се за цялото
имущество на наследодателя – чл.16, ал.1 ЗН. Намалението му следва да се
извърши с дробна част, съответстваща на запазената част на съгласно чл.29 ЗН,
т.е. без да се формира наследствена маса по реда и правилата на чл.31 ЗН,
защото не остават свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха
могли да получат онова, което е тяхна запазена част от наследството (така Решение
№ 580/02.08.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г. на І Г.О. на ВКС, Решение № 82/16.03.2011
г. по гр.д. № 221/2010 г. на ІІ Г.О. на ВКС, Решение № 184/31.10.2013 г. по гр.д.
№ 1438/2013 г. на II Г.О. на ВКС, Решение № 25/12.02.2016
г. по гр.д. № 4119/2015 г. на I Г.О. на ВКС и много
други в същия смисъл). Така завещателното разпореждане в полза на И.Т.С. следва
да бъде намалено, като запазената част на Г.Т.С. бъде възстановена с ¼. Понеже
уважаването на конститутивния иск по чл.30, ал.1 ЗН представлява нов юридически
факт, който отменя действието на завещанието до размера на запазената част на Г.Т.С.
– ¼, а оттам и съответното действие на констативния нотариален акт, в
тези предели следва да бъде уважено и искането по чл.537, ал.2 ГПК.
Намаляването
на завещателното разпореждане на Л.Г.С. като накърняващо запазената част на Г.Т.С.,
води до правна промяна – отпадане правата на облагодетелствания от
разпореждането И.Т.С. и придобиване на съответния дял от безвъзмездно
разпореденото имущество от наследника със запазена част. Тази промяна настъпва за
в бъдеще, с влизане в сила на решението (Решение № 34/26.02.2015 г. по гр.д. №
6256/2014 г. на ІІ Г.О. на ВКС; Решение
№ 150/25.11.2016 г. по гр.д. № 1818/2016 г. на ІІ Г.О. на ВКС), поради което
договорът за наем се явява сключен за изцяло чужди имоти.
Чл.4а,
ал.1 ЗСПЗЗ (нов, ДВ бр. 42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г.) посочва кръга от
лицата, имащи право да отдадат под наем земеделска земя – собственика, съсобственик/съсобственици
и лица, имащи право да ползват или да управляват земята, предоставено от
собственика, както и техни пълномощници. Тази разпоредба не стеснява или
разширява кръга лицата, разполагащи с право да отдадат имот под наем, спрямо
общата уредба на ЗЗД. Сравнението между общите и специалното правило сочи, че и
в двата случая наемодател може да бъде този, който би могъл противопоставимо на
собственика да предаде фактическата власт върху вещта на
наемателя. Наемодател би могъл да бъде както самия собственик, съответно
съсобственик, така и титуляр на ограничено вещно право на ползване, както и наемател,
арендатор и пр. Обратно, лице, което няма никакви вещни или облигационни права да
владее, ползва или поне да държи вещта, какъвто е случая, не може да я отдаде
под наем. Това, обаче, не рефлектира върху действителността на облигационната
връзка с наемателя и не прави договора за наем нищожен. Такъв договор не
поражда действие за собственика, също както и договорът за продажба на чужда
вещ (така и Решение № 541/06.02.2012 г. по гр.д. № 810/2010 г. на IV Г.О. на ВКС). Като сделка между трети, договорът за
наем нито вреди, нито ползва собственика, а непротивопоставимостта единствено
прави ползването на имотите без основание и пораджда произтичащите от това
права за собственика.
Обстоятелството,
че чл.4а, ал.1 ЗСПЗЗ съдържа изброяване на категориите лица, които могат да
бъдат наемодатели, сред които Г.Т.С. не е, не води само заради това до извод,
че отдаването под наем на чужда земеделска земя е нищожно на основание чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД. Соченото от ищеца И.Т.С. основание за нищожност предполага противоречие
с императивна правна норма, т.е. такава, установена в обществен интерес. За да
бъде такава, чл.4а, ал.1 ЗСПЗЗ трябва да установява забрана за сключване на
договор за наем от лица, извън изброените (така, както го прави например чл.185 ЗЗД). Чл.4а, ал.1 ЗСПЗЗ не е забранителна норма, но от това също следва
автоматично, че правилото не е установено в обществен интерес. Такова би било
на следващо място, ако от пристъпването му следват последици, противни на
закона. В случая ЗСПЗЗ предвижда единствено нерегистриране на договора в Общинската
служба по земеделие (чл.37, ал.5 ЗСПЗЗ), което не е от такъв порядък и не се
намира в никакво отношение с валидността на облигационната връзка. Допълнителен
аргумент в подкрепа на посоченото е и начинът, по който законодателят е
преуредил отношенията по сключените преди влизане в сила на закона сделки в
нарушение на чл.4а, ал.1 ЗСПЗЗ (§ 10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ) и най-вече последицата
от липсата на потвърждение на договора (служебно заличаване на договорите за
наем в Службата по вписванията и в Общинската служба по земеделие след изтичане
на стопанската година), водеща само до липса на гласност на договора. Мотив за
установяване на правилото в обществен интерес не може да се черпи и от
възложената от чл.4б, ал.2 ЗСПЗЗ проверка на нотариуса, защото такава (за
собственост) се извършва и в хода на нотариалното производство при разпореждане
с недвижим имот – чл.586, ал.1 ГПК, но ако имотът е чужд, сделката несъмнено не
е нищожна. Така нарушението на чл.4а, ал.1 ЗСПЗЗ има последици, идентични с
отдаването на каквато и да е чужда вещ под наем, от което следва, че правилото има
действие изключително в отношенията между страните по договора и собственика и
нарушението му не може да обуслови нищожност поради противоречие със закона.
Предвид
изложеното до тук, искът за прогласяване на нищожност на саморъчното завещание
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а искът за намаляване на
завещателното разпореждане следва да се уважи, като на Г.Т.С. се възстанови
запазената част от наследството, останало след смъртта на майка му Л.Г.С. и като
последица – съответно да се измени констативния нотариален акт за собственост.
Договорът за наем е сключен от несобственик, но това не влече неговата
нищожност поради противоречие със закона и предявеният от И.Т.С. иск следва да
се отхвърли.
По присъждане на сторените разноски:
С оглед изхода от спора по предявения от И.Т.С. първоначален иск, съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответниците
имат право на присъждане на разноски, но нито един от тях не е направил искане и
не е представил доказателства да е сторил такива, поради което разпределение на
отговорността за разноски по този иск не се следва.
На основание чл.78, ал.3 ГПК И.Т.С. има право на разноските по отхвърления срещу
него иск за прогласяване на нищожността на завещанието на Л.Г.С.. Същият е
направил такова искане и по делото са налични доказателства за извършване на
разноски от общо 600 лв. (300 лв. възнаграждение за вещо лице и 300 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение). Няма основание за намаляване на разноските
за адвокатски хонорар по искането на насрещната страна, защото същият е
уговорен и платен в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не е
прекомерен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК Г.Т.С. има
право да му се присъдят разноски за уважения иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН. Той е направил такова искане и е представил доказателства да е
сторил разноски по този иск от общо 99,50 лв. (50 лв. за държавна такса и 49,50
лв. – половината от разноските, направени за вписване на исковата молба и
снабдяване с удостоверения за данъчни оценки), поради което тази сума му се
следва за заплащане от И.Т.С..
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Т.С., ЕГН **********,*** срещу И.Т.С., ЕГН **********,***
за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от 28.03.2016 г. на Л.Г.С.,
бивш жител ***, починала на 13.07.2016 г., обявено на 05.01.2017 г. от Нотариус № 252-НК, с район на действие
Районен съд – Горна Оряховица и вписано в Служба по вписванията при Районен съд
– Горна Оряховица с вх.рег.№ 1209/01.03.2017 г., акт № 279, том I.
НАМАЛЯВА завещателното
разпореждане на Л.Г.С., бивш жител ***, починала на 13.07.2016 г., извършено
със саморъчно завещание от 28.03.2016 г., обявено на 05.01.2017 г. от Нотариус № 252-НК, с район на действие
Районен съд – Горна Оряховица и вписано в Служба по вписванията при Районен съд
– Горна Оряховица с вх.рег.№ 1209/01.03.2017 г., акт № 279, том I, в полза на И.Т.С., ЕГН **********,*** за цялото притежавано от нея
имущество, като възстановява запазената
част на Г.Т.С., ЕГН **********,*** от наследството на Л.Г.С., бивш жител ***,
починала на 13.07.2016 г., в размер на ¼
(една четвърт) от наследството.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
984, том V, рег.№ 3901/13.09.2019 г., акт № 793/2019 г. на Нотариус № 284-НК с
район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията
при Районен съд – Горна Оряховица с вх.рег.№ 4229/13.09.2019 г., акт № 56, том
XV, дело № 2035/2019 г., с който И.Т.С. ЕГН **********,*** е признат за
собственик на основание наследство по завещание от Л.Г.С., само в частта за правото на собственост върху ¼ (една четвърт) идеални части
от недвижими имоти – земеделски земи в землището на с.Драгижево, община
Лясковец.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Т.С., ЕГН **********,*** срещу Г.Т.С., ЕГН **********,***
и Й.Х.И., ЕГН **********,*** за прогласяване на нищожността поради противоречие
със закона на договор за наем на земеделска земя, нотариално заверен под
общ.рег. № 2172/07.05.2019 г., том I, акт № 129 на Нотариус № 718-НК с район на
действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията -
гр.Горна Оряховица с вх.рег. № 2015/07.05.2019 г., акт № 26, том II.
ОСЪЖДА Г.Т.С., ЕГН **********,*** да заплати на И.Т.С., ЕГН **********,*** сумата от 600 лв. (шестстотин
лева), представляваща направените в първоинстанционното производство
разноски за отхвърления иск за прогласяване на нищожност на саморъчно завещание.
ОСЪЖДА И.Т.С., ЕГН **********,*** да заплати на Г.Т.С., ЕГН **********,***,
сумата от 99,50 лв. (деветдесет и
девет лева и петдесет стотинки), направените в първоинстанционното производство
разноски за уважения иск с правно
основание чл.30, ал.1 ЗН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: