Определение по дело №235/2021 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 149

град Велико Търново, 21.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

Административен съдия: Евтим Банев

 

като разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 235 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е  образувано е по жалба, подадена от адв. К.М. от ВТАК, като пълномощник на Е.И.А. ***, срещу Заповед № ДК-11-ВТ-1/ 24.03.2021 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Велико Търново. С обжалваната заповед на началника на РДНСК – В. Търново на основание чл. 156, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, са отменени като незаконосъобразни Разрешение за строеж № 3/ 10.03.2021 г., издадено от главния архитект на Община Сухиндол и одобрените към него инвестиционни проекти. Отмененото разрешение за строеж е издадено на М. Г. Ан.-  управител на „Риболовен комплекс Айтите“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление глр. Сухиндол, ул. „Росица“ № 149, за строеж пета категория – „Предприятие за преработка на риба и рибни продукти“, находящ се в ПИ с идентификатор 07661.31.17 по КК и КР на землището на с. Бяла река, общ. Сухиндол. Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби на закона, иска се нейната отмяна.  

В представената административна преписка не се съдържат данни кога Заповед № ДК-11-ВТ-1/ 24.03.2021 г. на началника на РДНСК – Велико Търново е съобщена на главния архитект на Община Сухиндол, при което следва да се приеме, че оспорването е извършено от в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.

 

Съдът, след като се запозна с жалбата и след преценка на материалите по делото, представени с изпратената административна преписка, намира, че жалбата е недопустима, като подадена от лице без необходимата процесуална легитимация.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. В разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ /в редакцията след последното изменение - ДВ, бр. 25 от 2019 г./ е регламентирано, че за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ изчерпателно са посочени лицата, които законът определя като заинтересовани по смисъла на алинея първа на същия текст.

            Съгласно чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ и изпращат копия от тях в 7/седем/-дневен срок от издаването им, като съответните длъжностни лица от ДНСК разполагат с правомощието да отменят разрешението за строеж или заповедта за допълване, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от МРРБ - чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, действаща към процесния период, преди това чл. 156, ал. 3 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 215, ал. 5 от ЗУТ, в актуалната й редакция /ДВ, бр. 16 от 2021 г./ гласи, че в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда чл. 156, ал. 5, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. Тази редакция съществено се различава от текста, съществуващ до изменението обнародвано в ДВ, бр. 25/2019 г., който предвиждаше възможност органът, издал акта, отменен от началника на ДНСК или упълномощено от него лице, да обжалва заповедта за отмяна. Видно от цитираната по-горе действаща нормативна уредба, за издателя на разрешението за строеж вече не съществува изрично нормативно разписана възможност да оспорва заповедта за отмяната му, а такова негово право не може да се извлече и по тълкувателен път. 

            Поначало заповедите на длъжностните лица в РДНСК, издадени в производството по чл. 156 от ЗУТ, се явяват актове на контролиращ административен орган, вкл. и когато се касае за отмяна на разрешения за строеж. Като издател на ИАА, подлежащи на контрол за законосъобразност в това административно производство, главният архитект няма право на оспорване актовете на контролиращия административен орган. Последните не засягат, нито застрашават законни права, свободи или интереси на издателя на разрешението за строеж, който действа в качеството на контролиран административен орган. Отделно от това, заповедта за отмяна подлежи на обжалване от заинтересованите лица, изчерпателно определени в нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, като главният архитект на общината не попада в кръга на тези лица. До различен извод не води и цитираната по-горе разпоредба на чл. 215, ал. ал. 5 от ЗУТ, доколкото участието на дадено лице в съдебното не е идентично с правото да бъде инициирано такова производство посредством подаване на жалба.

            Основание да се приеме наличието на активна процесуална легитимация на главния архитект в производствата по чл. 215, ал. 5 от ЗУТ не дава и общата законова регламентация на съдебно-административното производство. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта, или за които този акт поражда задължения. Аналогична уредба съдържа и общата клауза за обжалваемост на административните актове, залегнала в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. В тази връзка следва да се има предвид, че поначало съдебното обжалване на административни актове представлява процесуален ред за разрешаване на спорове между граждани и организации от една страна и администрацията от друга, възникнали по повод издадени административни актове, а не между различни административни органи в това им качество. Посоченият принцип е залегнал и в приложимата специална норма на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, изрично определяща кръга на заинтересованите лица с право на жалба при издаването и оспорването на разрешения за строеж.

            Относносоченото от жалбоподателя обстоятелство, че с волеизявление, обективирано в писмо изх. № 70-00-83/ 23.03.2021 г. на Община Сухиндол, главният архитект на общината е отменил по искане на възложителя Разрешение за строеж № 3/ 10.03.2021 г., и това е извършено в срока за обжалване на разрешението. Това обстоятелство би могло да бъде евентуално относимо към основателността на подадената пред съда жалба, но не и към нейната допустимост. Всъщност, ако въпросното волеизявление се приеме за валидно и влязло в сила /няма данни кога е съобщено на заинтересованите лица/, това представлява още едно основание за недопустимост на подадената жалба срещу заповедта на началника на РДНСК, в частта й, касаеща отмяната на разрешението за строеж. При евентуално влязло в сила оттегляне на разрешението за строеж, няма да бъде постигнат различен правен ефект от този, целен със заповедта на началника на РДНСК, което пък прави производството по оспорването на последната безпредметно. Друг е въпросът, че правото на отзив по чл. 91 от АПК може да се упражнява само при оспорване, а оттеглянето на административния акт по реда на чл. 156 от АПК може да бъде извършено в рамките на образувано съдебно производство и при съгласие на трети лица. Това, заедно с обстоятелството, че специалният закон не дава различна от цитираната правна уредба, прави дискусионен въпросът за възможността да бъде извършен отзив в рамките на задължителното контролно административно производство по чл. 156 от ЗУТ, който обаче няма да бъде обсъждан в настоящото изложение.

              

            По изложените съображения съдът намира, че жалбата на главния архитект на община Сухиндол срещу Заповед № ДК-11-ВТ-1/ 24.03.2021 г. на началника на РДНСК – Велико Търново е процесуално недопустима и като такава, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по същата съдебно производство следва да бъде прекратено.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

            Оставя без разглеждане жалба с вх. № 1660/ 14.04.2021 г. в деловодството на АСВТ, подадена от главния архитект на Община Сухиндол, срещу Заповед № ДК-11-ВТ-1/ 24.03.2021 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Велико Търново.

 

Прекратява производството по адм. дело № 235/ 2021 г. по описа на Административен съд – В. Търново.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Определението да се съобщи на страните, чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

Съобщаването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му по делото адв. К.М. от ВТАК, на посочения служебен адрес: гр. Велико Търново, бул. „България“ № 10, вх. „Б“.                                               

 

 

 

 

Административен съдия :