Решение по дело №2434/2021 на Районен съд - Русе

За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXVІІІ от НПК.
Районна прокуратура - Русе е обвинила М. Г. С. от гр. Мартен, обл. Русе в
това, че на 26.08.2020г., на главен път II-23 /Русе-Кубрат/, в района на портал на
фирма „Градус-98“ АД, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил, марка и модел „Тойота Авенсис 1.8“, с регистрационен номер № ***,
собственост на Пламен С. Славчев от гр. Русе, нарушил правилата за движение по
пътищата: Чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП – ал.1 – „При избиране на
скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: категория В, извън населено място – 90 км/ч; ал.2
– „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“ – чл.47, ал.3 във вр. с ал.1 от
ППЗДвП – Пътен знак за въвеждане на забрана – В26 – „Забранено е движение
със скорост, по-висока от означената“ – като управлявал автомобила извън
населено място със скорост от 104 км/ч, в участък с поставен пътен знак В 26,
въвеждащ забрана за движение със скорост по висока от означената на него –
забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, в резултат на което по
непредпазливост причинил на Б.А.Х. от *** обл. Русе, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на латералния кондил на лява голямопищялна кост,
наложило остеопластика и метална остеосинтеза, довело до трайно затрудняване
на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от тридесет дни –
престъпление по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият С. е роден на *** г. в гр. Русе. Български гражданин е. Има
завършено средно образование. Живее на съпружески начала със свид. И. М. в с.
Червена вода, обл. Русе и полага грижи за малко дете. Не е осъждан. Обвиняемият
е правоспособен водач на МПС, категория “В, М, АМ” от 2014. Като водач има
налагани три наказания за нарушения свързани с неносене на документи и
използване на колан. И по трите е настъпила реабилитация.Работи като шофьор в
семейна фирма и извършва превози в Германия. Тъй като живее в *** често
пътува с автомобил до гр.Русе по главен път II-23 и пътят в участъка от гр.Русе до
*** му е добре познат.
На главен път II-23 /Русе-Кубрат/ в участъка от гр.Русе до *** се намира
фирма „Градус - 98“ АД, която притежава бази и от двете страни на пътя, като има
портали за вход към фирмата и от двете страни на пътя. Порталите са оборудвани
с бариери, преди които е поставен пътен знак №Б2 - "Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. Двата портала са един срещу друг от
двете страни на пътя съответно юг и север. Над северния портал са поставени
охранителни камери със страничен обхват по продължението на пътя над
120м. и в двете посоки. Пътното платно в участъкът попадащ в обхвата на
камерите се състои от две пътни ленти,които в същия участък са разделени от
единична непрекъсната линия , а срещу самите портали е слабо видима единична
прекъсната линия. Този участъкът от пътя е с добра видимост, а пътната настилка
1

е с едрозърнесто асфалтово покритие, с множество пукнатини и леки неравности.
На 26.08.2020г. обвиняемият управлява л.а „Тойота Авенсис“ с рег. № *** и
около 16.00ч. пътува от гр.Русе за ***. Приближава участъкът с двата портала.
Преминава покрай пътен знак В26, който ограничава скоростта на движение в
неговата посока до 60км.ч., но не намалява скоростта и се движи със скорост от
около 104км.ч.
По същото време свид. Х. управлява служебен товарен автомобил „Тойота
Хайлукс“ . Намира се в южната част на предприятието „Градус“ и трябва да отиде
от работилницата в Център Юг до Център Север на предприятието,като следва да
пресече пътя по който се движи обвиняемия от лява на дясно спрямо посоката на
обвиняемия. С него в автомобила се намира и свид. Х.. В момент, в който
автомобилът управляван от обвиняемия се намира на по-вече от 120м. Х. спира
преди да навлезе в пътното платно за да изчака движещ се в посока от *** към
гр.Русе – обратна на обвиняемия неустановен по делото автомобил. В този
момент Х. има видимост към автомобила на обвиняемия. Независимо от това след
преминаване на неустановения автомобил в 16:11:58ч. Х. потегля за да пресече
пътното платно в момент когато вече автомобилът управляван от обвиняемия се
намира на около 58м. В този момент за секунда или две видимостта към между
двата автомобила е закрита от движещият се неустановен автомобил. В 16:11:59ч.
автомобилът управляван от Х. започва да пресича разделителната линия между
двете ленти. В този момент автомобилът управляван от обвиняемия се намира на
32,20м. В този момент С. разбира, че водачът на другия автомобил има намерение
да пресече линията по която се движи и това представлява опасност за
движението и аварийно задейства спирачната уредба на автомобила.Успява да
намали скоростта до 87км.ч. ,но свид.Х. продължава движението и между двата
автомобила в лентата за движение на обвиняемия възниква удар – челен в
областта на левия фар за обвиняемия и страничен в областта на предно дясно
колело за товарния автомобил управляван от свид.Х.. Автомобилът управляван от
обвиняемия продължава движението си завъртайки се около оста си,напуска
пътното платно и с дясна задна част се удря в паркирал извън пътя автомобил.
Вследствие на удара Х. получава болки в лявото коляно. Свид. В. А. подава
сигнал на тел.112. На място пристигат полицейски служители, както и екип на
Спешна помощ и пострадалият е откаран за преглед.
При прегледа на пострадалия се установява, че в следствие на
произшествието е получил счупване на латералния кондил на лява
голямопищялна кост, наложило остеопластика и метална остеосинтеза, довело до
трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от
тридесет дни - средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Приетата за установена фактическа обстановка се установява от следните
доказателства: събраните в хода на досъдебното производство показания на
свидетелите Б. Х., В. А., Х. Х., В. А., както и от приложените към делото писмени
доказателства и доказателствени средства – свидетелство за съдимост, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография.
Основните съставомерни факти от предмета на доказване се установяват и от
заключенията на назначените съдебномедицинска експертиза,техническа и две
2

авто-технически експертизи.
Свидетелството за съдимост и автобиографията установяват съдебното
минало и социалния статус на обвиняемия.
Времето и мястото се установяват от обясненията на
обвиняемия,показанията на всички свидетели.Точния час се установява от
заключението на техническата експертиза.
Посоките на движение,въведените ограничения и степента на видимост се
установяват от същите доказателствени средства и от протокола за оглед. От тях и
протокола за оглед се установява моторните превозни средства участващи в
произшествието и техните водачи.
От протокола за оглед и заключението на техническата експертиза се
установява, че произшествието не е възникнало на кръстовище,а знакът №Б2 -
"Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ е поставен преди
бариерите вътре в двора на предприятието и свид.Х. и излизал от една
кръйпътна територия за да навлезе в друга крайпътна територия.
Съдебно медицинската експертиза дава отговор на въпроса за телесните
увреждания получени от Х. .
Начинът на възникване на произшествието и обстоятелствата свързани с
него – скорост на движение, отстояния и опасни зони се установяват на първо
място от техническата експертиза на запис от видеокамери и след това от
заключенията на автотехническите експертизи.
От заключението на двете автотехнически експертизи се установява
безспорно, че скоростта на движение на обвиняемия към момента в който е
задействал аварийно спирачната система е била 104км.ч.
От заключението на допълнителна автотехническа експертиза се установява
обстоятелството, че към момента на пресичане на разделителната ивица по
средата на пътното платно от автомобилът управляван от свид.Х. ,обвиняемият се
е намирал на 32.20м. от мястото на удара и опасната зона в която не може да спре
преди мястото на удара при движение с позволената скорост от 60км.ч. е била
48.40м.
Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да
направи единствените и несъмнени изводи относно деяние и вина:
Обв. С. не е осъществил обективните признаци на състава на престъплението
по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, тъй като не се установява по
безспорен и категоричен начин ,че на 26.08.2020г., на главен път II-23 /Русе-
Кубрат/, в района на портал на фирма „Градус-98“ АД, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил, марка и модел „Тойота Авенсис 1.8“,
с регистрационен номер № ***, извършеното от него нарушение на правилата за
движение по пътищата: чл.21, ал.2 от ЗДвП – движил се е със скорост от 104км.ч.
при ограничение от 60км.ч. въведено с пътен знак В26 в резултат на което по
непредпазливост да е причинил на Б.А.Х. от *** обл. Русе, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на лява голямопищялна
кост, наложило остеопластика и метална остеосинтеза, довело до трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от тридесет
3

дни.
Безспорно обвиняемият е нарушил правилото за движение възведено с
нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП като е превишил ограничението на скоростта
въведено с пътен знак В26, но това нарушение не стои в пряка
причинноследствена връзка с настъпилия противоправен резултат – възникване на
ПТП при което е причинена средна телесна повреда на друго лице по
непредпазливост.
Теорията и практиката са наложили следните обстоятелства обуславящи
пряка причинноследствена връзка между нарушение на правилата за движение и
противоправен резултат: ако не би се допуснало конкретното нарушение не би се
достигнало до противоправния резултат независимо от странични фактори и
обстоятелства. т.е. не всяко извършено нарушение е причината за възникване на
ПТП или в в конкретния случай, ако обвиняемият не бе извършил нарушението на
правилото по чл.21 ал.2 от ЗДвП не би възникнало пътнотранспортно
произшествие. По отношение на пряката причиннослествена връзка обвинението е
направило неправилни изводи. В постановлението прокурорът е приел, че
причинноследствената връзка между нарушение на правилата за движение и
настъпило ПТП се състои в това, че ако обвиняемият се бе движил с разрешената
скорост можеше да предотврати възникване на ПТП. Дори само в този извод се
съдържа виждането на обвинението, че опасността за ПТП е възникнала от други
обстоятелства стоящи извън волята на обвиняемия и извършеното от него
нарушение би довело до предотвратяване,а не до невъзникване на ПТП.
Както по-горе стана реч произшествието е възникнало не в кръстовище, а
при навлизане в път от крайпътна територия.От протокола за оглед се установяват
пътните знаци ангажиращи поведението на обвиняемия преди мястото на удара.
Сред тях няма пътен знак за приближаване на кръстовище и от това следва, че
вниманието на водача не следва да е съсредоточено върху поведение свързано с
пресичане на кръстовище и евентуално от осигуряване на предимство . Вярно е,
че има пътен знак за предстояща пешеходна пътека,но движението на
пешеходците е значително по-бавно от движението на превозни средства
пресичащи кръстовище.
В конкретната пътна ситуация са приложими правилата за движение по
чл.37 от ЗДвП - правилата за влизане и излизане от крайпътна територия,а не
правилата за преминаване през кръстовище. По силата на разпоредбата на чл.37
ал.3 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път. В конкретният
случай свид.Х. е управлявал МПС,което е излизало от двор на предприятие и
е имал намерение да пресече пътя за да навлезе също в двор на предприятие.
По силата на разпоредбата на чл.37 ал.3 от ЗДвП е следвало да пропусне
управляваното от обвиняемия МПС, което се е движило по пътя. От заключението
на автотехническата експертиза, се установява, че към момчента,в който свид.Х. е
спрял преди да пресече пътя е имал възможност да вижда приближаващият се
автомобил управляван от обвиняемия. Точно такова поведение е следвало да
4

очаква обвиняемия.
Основен въпрос е момента на възникване на опасността за движението.При
конкретната пътна ситуация,ако свид.Х. е излязъл от крайпътната територия за да
завие на дясно той нямаше да пресече пътната лента по която се движи
обвиняемия и траекторията на движение на двете МПС нямаше да се пресекат и
нямаше да възникне опасност за движението. С този аргумент,съдът приема, че
опасността е възникнала в момента, в който свид.Х. е демонстрирал намерението
си да пресече пътната лента по която се движи обвиняемия.Едва в момента,в
който автомобилът управляван от Х. е приближил разделителната ивица
перпендикулярно е възникнала опасността за движението. В този момент – според
камерите в 16:11:59 ч. обвиняемият е разбрал, че траекториите на двете МПС ще
се пресекат и е предприел аварийно спиране. От допълнителното заключение на
автотехническата експертизата се установява, че дори да се беше движил с
разрешената скорост от 60км.ч. нямаше да може да спре преди мястото на удара.
Последното дава основание на съда да приеме, че нарушението извършено от
обвиняемия не стои в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП.
Напротив,като е навлязъл в пътя от крайпътна територия без да пропусне
движещите се по пътя ППС , водачът на Тойота Хайлукс Х. е нарушил
правилата за движение, което стои в пряка причинно - следствена връзка с
настъпилия резултат. Ако не беше се допуснало това нарушение, нямаше да се
стигне до този краен резултат,а именно нямаше да възникне ПТП независимо от
скоростта на движещите се по пътя ППС.
Поради изложеното съдът намира,че обв. С. следва да бъде признат за
невинен и оправдан по обвинението по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл. 342 ал.1
пр.3 от НК, тъй като се установява,че извършеното от него нарушение на
правилата за движение не стои в пряка причинноследствена връзка с
настъпилия резултат и получената от свид.Х. средна телесна повреда не се
дължи на неправомерно поведение на обвиняемия.
Мотивиран така и на основание чл. 378 ал.4 от НПК съдът постанови
решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5

Номер на акта:	186
Дата:	5 април 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия:	Мирослав Архангелов Йорданов

Дело:	20214520202434
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 ноември 2021 г.

Решение по дело №2434/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите