РЕШЕНИЕ
№ 4640
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110207599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. Б. С. от .....................7, с
ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник срещу Наказателно
Постановление № 22 - 4332 - 006175 издадено на 14.04.2022г. от Началник
група в СДВР отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 300 лева,
както и глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца за извършени административни нарушения по чл.150а,
ал.1 и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си до съда наказаното лице навежда оплаквания за
незаконосъобразността на обжалвания санкционен акт, изразяваща се в липса
на безспорни данни за наличие на нарушенията, нарушителя и неговата вина.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. С., редовно призована, не се
явява и не се представлява. В писмено становище от неговия защитник до
съда се излагат съображения, поддържащи жалбата и искане за нейното
1
цялостно уважаване. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Административно – наказващият орган Началник група СДВР отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 06.04.2022г., около 00:47ч. в гр.София, по бул.,,Джавахарлал Неру",
с посока на движение от ул.,,Полк.Стоян Топузов“ към бул.,,Петър
Дертлиев“, жалбоподателят управлявал лек автомобил ................ с рег.№
............, собственост на К. И. К., с ЕГН: ********** и на автомивка ,,EDSY“
бил спрян от служители в сектор ,,Пътна Полиция“ при СДВР мл.
автоконтрольор А. П. и И. И.. При извършената проверка в ОДЧ – ОПП
двамата свидетели установили, че водачът на управляваното МПС бил лишен
от правоуправление (СУМПС било иззето по административен ред).
Полицейските служители свалили регистрационните табели на автомобила.
Също така лицето отказало да му бъде извършена проверка с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 № 0384 за установяване употребата на
алкохол. На водача бил издаде талон на медицинско изследване № 107232 за
МБАЛ ,,Света Анна“ – гр.София. Жалбоподателят не се явил в болничното
заведение и не дал кръвна проба. На същата дата бил съставен АУАН, който
бил връчен лично на водача на МПС – то срещу подпис и подписан от него с
възражение. Същото не било уважено от административно наказващия орган
и въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от разпита на свидетелите - очевидци А. П. и И. И. е, че
и двамата са възприели поведението на жалбоподателя и са констатирали, че
същият управлява МПС без да е бил правоспособен водач. Същите са
направили справка като са констатирали това обстоятелство. Свидетелите са
2
единодушни и категорични, че лицето е отказало да бъде тествано с
техническо средство за употреба на алкохол. Тези негови действия
обусловили снемането на регистрационните табели от управлявания лек
автомобил и издаване на талон за медицинско изследване. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични е
непротиворечиви. Същите се потвърждават и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност съставения талон за
медицинско изследване и справка картон на водача. От последния е видно, че
Д. С. е бил със статут в БДС на отнето СУМПС.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят Д. Б. С. е извършил административни
нарушения по чл.150А, ал.1 и по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителните деяния се формални и се считат за
извършени чрез действие по първото и бездействие по второто
административно нарушение. Наказаното лице е управлявало МПС след като
му е било отнето СУМПС и е отказало да бъде изпробвано за употреба на
алкохол. И двете нарушения са очевидни и доказани по безспорен и несъмнен
начин.
От субективна страна жалбоподателят е извършил и двете нарушения
умишлено. Той е осъзнавал, че е с отнето СУМПС и съзнателно е отказал да
бъде изпробван за употреба на алкохол.
Съдът не споделя направеното във възражението в АУНА, жалбата и
писмената защита на жалбоподателя оплакване за липса на доказаност на
нарушенията. По своята същност и в трите документа се съдържат едни и
3
същи оплаквания, свързани с обосноваността на обжалваното наказателно
постановление. Както беше посочено по – горе в мотивите на настоящото
решение, гласните и писмени доказателства по еднопосочен начин доказват
наличието на две изпълнителни деяния и тяхното авторство в лицето на Д. С.,
който саморъчно е подписал и съставения му АУАН. От страна на дееца не
бяха ангажирани насрещни доказателства или доказателствени средства,
който да опровергаят изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, нито
такива, с които се оспорват вменените му административни нарушения.
Действително тежестта на тяхното доказване лежи върху административно
наказващия орган, който в настоящия процес е съумял да докаже по
категоричен и несъмнен начин и двете противоправни деяния.
По отношение на наложените наказания съдът съобрази, че правилно са
били приложени санкциониращите разпоредби по чл.177, ал.1 т.1 и чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Административно наказващият орган справедливо е определил
наказание по чл.177, ал.1 т.1 от ЗДвП в максимален размер, като е отчел
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Видно от
справката картон на водача е, че лицето е системен нарушител на правилата
за движение по пътищата като многократно е бил санкциониран с наказателни
постановления за различни нарушения по ЗДвП.
В случая е налице и второ нарушение, за което жалбоподателят е бил
наказан с налагане на строго регламентирани и не подлежащи на редукция
наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години. Ето защо съдът намира, че наложените наказания
се явяват справедливи, съобразени с обществената опасност на извършеното и
отегчаващите отговорността обстоятелства и биха постигнали в най – пълна
степен целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт е
законосъобразен и следва да бъде изцяло потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 - 4332 - 006175
издадено на 14.04.2022г. от Началник група в СДВР отдел ,,Пътна Полиция"
СДВР, с което на Д. Б. С. от ..............., с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 300 лева, както и
глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца за административни нарушения по чл.150а, ал.1 и чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5