№ 77
гр. Ботевград, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Н.П.П.
при участието на секретаря М.К.П.
като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело №
20211810200517 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
„***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
"***" № *** представлявано от Н.П.К., е обжалвал Наказателно
постановление № ***-***/19.03.2021 г. на Началник отдел "***"- С. при ЦУ
на НАП, с молба да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
процесуални нарушения- при съставянето на НП и на АУАН е допуснато
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН- не е
посочена законовата разпоредба, която е нарушена; нарушена е разпоредбата
на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН, като въпреки, че в тридневния срок е било
депозирано възражение, в НП административно наказващия орган е посочил,
че срещу АУАН не е постъпило възражение.
В с.з. жалбоподателя се представлява от адв. Костова и адв.
Владимирова, които поддържат жалбата и молят за отмяна на наказателното
постановление.
В о.с.з. въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е
писмени бележки, в които оспорва жалбата, моли за потвърждаване на
1
наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
27.10.2021 г., а жалбата е подадена на 02.11.2021 г. /, от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
След като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено следното:
При извършена оперативна проверка за спазване на разпоредбите на
данъчното и осигурителното законодателство на *** г., в 10,40 часа, в
търговски обект по см. на пар.1, т. 41 от ПР на ЗДДс – бензиностанция „***“,
находяща се в гр. П., на 43 км на автомагистрала „Хемус“, стопанисван от
"***" ЕАД, ЕИК ***, служителите на ТД НАП С. - актосъставителят инсп. по
приходите Т. ЕМ. М., в присъствието на инсп. по приходите Е.Д., установили,
че в обекта има въведено в експлоатация и работен режим фискално
устройство /ЕСФП/ модел „MF-TH 230 QR с ИН на ФУ № *** и ФП № ***, с
рег. № в НАП ***, от което устройство не се изпращат ДФ „Z“ отчети в НАП
от *** г.
За констатациите от проверката е съставен Протокол за извършена
проверка № *** от *** г., подписан от жалпоподателя и проверяващите.
Съобразно установеното от контролните орган при проверката, на "***" ЕАД,
ЕИК *** бил съставен АУАН № *** от *** г., за това че е допуснало
нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба *** г. - работа с фискално устройство-
/ЕСФП/ модел „MF-TH 230 QR с ИН на ФУ № *** и ФП № ***, с рег. № в
НАП ***, от което не се изпращат ДФ „Z“ отчети в НАП от *** г., с което е
нарушил разпоредбите на чл. 7, ал. 3 на Наредба *** г.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лв. на осн. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, във
вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Актът за установяване на нарушение № АУАН № 571198 от *** г., и
обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган,
2
съобразно Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП, във вр. чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДД. Същите съдържат необходимите
реквизити за установяване на деянието и дееца. Посочени са имената и
длъжността на актосъставителя и органа, издал обжалвания акт. Спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Актът и наказателното постановление
са надлежно връчени.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което следва да
бъде уважена, като се ОТМЕНИ обжалваното Наказателно постановление №
***-***/*** г. на Началник отдел "***"- С. при ЦУ на НАП, с което на "***"
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "***" № ***
представлявано от Н.П.К., е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева /петстотин лева/, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № *** г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
във вр. с чл. 118, ал. ал. 2 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС.
Не се установи по един несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят
е нарушил нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС и конкретно чл.
7, ал. 3 от Наредба № *** г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Действително при извършена
проверка на *** г. в стопанисван от жалбоподателя обект – бензиностанция
„ТК Шел П.“ , находяща се в гр. П., автомагистрала „Хемус“ 43 км, е
констатирано, че на *** г. в НАП от фискално устройство/ЕСФП/ модел
„MF-TH 230 QR с ИН на ФУ № *** и ФП № ***, с рег. № в НАП ***, не са
изпращани ДФ „Z“ отчети.
Безспорно в случая се установи, че в търговския обект на дружеството-
жалбоподател са използвани фискални устройства, които са регистрирани в
НАП и съответно е имало функционираща дистанционна връзка с НАП, за да
се осъществи регистрацията, видно от представените писмени доказателства
по делото. На *** г. тази дистанционна връзка е била прекъсната, като
причината за това е била възникнал технически проблем. При смяната на
фискалната памет, извършена на *** г., във връзка с изпитването на новия тип
средство за измерване, в първия „Z“ отчет след смяната не са се съдържали
3
данни за нивата на горивата в резервоарите, поради което изпратеният „Z“
отчет не е бил приет от системата на НАП. Тази генерирана грешка при
получаването на първия „Z“ отчет е блокирала изпращането на следващите
отчети. Свидетелят Кр. Кр. – служител в „***“ ЕООД, поддържаща
фискалната система на „***“, уточнява, че служителите в обекта не могат да
констатират, че имат проблем с фискалното устройство, тъй като то е
предавало фискалните бонове в срок, а „Z“- отчетите нямало как да бъдат
визуализирани и как служителите да констатират, че има проблем с
предаването на „Z“- отчетите.
Видно от съдържанието на посочената за нарушена разпоредба –чл. 7,
ал. 3 от Наредбата- не се допуска работа с ФУ ИАСУТД от лицата по чл. 3
без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени от
тази наредба. От събраните доказателства се установява, че от страна на
жалбоподателя са спазени изискванията по Наредбата и използваното
фискално устройство е разполагало с функционалността да осъществява
дистанционна връзка със сървърите на НАП, като причината за нарушаването
й е технически. За да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя за
посоченото нарушение е необходимо да бъде установено, че същият е знаел,
че е прекъсната дистанционната връзка с НАП и въпреки това е допуснал
работа с фискалното устройство без налична връзка с НАП, което
обстоятелство, предвид събраните доказателства – видимо функциониращо
устройство, изпращани системни отчети от извършени продажби, не сочи на
знание за наличието на технически проблем или друго естество,
обосноваващо липсата на връзка със сървърите на НАП, което и предвид
липсата на вменено задължение за проверка функционирането на тази връзка,
не води до законосъобразно ангажиране отговорността на жалбоподателя за
посоченото нарушение.
Действително отговорността на жалбоподателя е безвиновна и в случая
не се изследва вина, но за да бъде ангажирана отговорността, следва
нарушителят да има знание за наличието на обстоятелството- прекъсната,
нефункционираща дистанционна връзка с НАП, за да бъде санкциониран за
това, че в нарушение на норма- чл. 7, ал. 3 от Наредбата- "не се допуска
работа с ФУ без изградена дистанционна връзка с НАП", е работил с
фискалното устройство без такава. Отделен аргумент в подкрепа на
изложеното е и предвиденото в Наредба № *** г., че при нарушаване
4
дистанционна връзка с НАП, респ. при невъзможност за изпращане на данни
следва блокиране на ФУ /по аргумент от чл. 36, ал. 1, т. 4 и чл. 40, ал. 1, т. 5
от Наредбата, съответно Приложение № 1, раздел IIIб т. 1 Дистанционно
връзка, б. "д"/, а такива доказателства по делото не са налични, при което
очевидно е, че задълженото лице е нямало как да знае за възникналия
проблем. Както беше посочено, търговецът е генерирал съответните дневни
финансови отчети, т. е фискалното устройство е работело през посочения
период. Към момента на проверката също е работело. В този случай за
жалбоподателят е било обективно невъзможно да узнае, че данните не са
предавани към НАП. Нормативният акт не вменява задължение на търговеца
да следи във всеки един момент подава ли се информация до НАП за
генерираните дневни финансови отчети, ако от състоянието на фискалното
устройство е видно, че същото е в изправност и работи и по начало е с
функционалност позволяваща осъществяване на дистанционна връзка.
Поради изложеното до тук съдът намира, че дружеството -
жалбоподател обективно не е имало възможност да установи прекъснатата
дистанционна връзка с НАП. Предвид обстоятелството, че всеки дневен
финансов отчет, т. нар. "Z" отчет, "излиза" със служебен бон, като операцията
е извършена редовно, за работещия с фискалното устройство е практически
невъзможно да разбере, че връзката с НАП е прекъсната по някаква причина.
В конкретния случай фискалното устройство е регистрирано в НАП и има
изградена дистанционна връзка, която по неустановена причина не е
функционирала, ФУ е издавало редовни ежедневни финансови отчети,
генерирани в края на всеки ден. Следователно не може да се направи извод за
извършено нарушение на чл. 7, ал, 3 от Наредба № *** г., за да бъде
наложена имуществена санкция на дружеството жалбоподател на основание
чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. При ежедневната работа с фискалното
устройство жалбоподателят и/или неговите служители са били в абсолютна
невъзможност да установят обстоятелството, че не се изпращат ежедневно
генерираните отчети в НАП, същите не са имали никакви данни за
съществуващ проблем, които да индикират и обосноват необходимост от
проверка на устройството, то не е показало наличие на грешка. ВАС приема,
че проблемите в дистанционната връзка не доказват наличие на
административно нарушение по несъмнен начин, при това за да е налице
такова следва да са установени данни, че неподаването е станало в резултат
5
на виновно поведение на задълженото лице, в резултат на неправомерни
действия. /Решение № 8512/30.06.2020 г. на ВАС по адм.д.№ 14229/2019 г.;
Решение № 7986 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм.д.№ 13460/2019 г./.
С оглед на изложеното, вмененото на жалбоподателя нарушение се
явява недоказано, което е основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед направеното искане на ответната страна за разноски за
юрисконсултско възнаграждение и съобразно изхода на делото, такива не
следва да бъдат присъдени.
Водим от изложеното до тук съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***-***/*** г. на Началник
отдел "***"- С. при ЦУ на НАП, с което на "***" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. "***" № *** представлявано от
Н.П.К., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева /петстотин
лева/, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
за нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № *** г. на МФ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд С. област в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6