Р Е Ш Е Н И Е
№………./………07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено
на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
–МЛ.С.
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 948 по описа на ВОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.240 ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба за отмяна /именувана въззивна жалба/
вх. № 22802/20.03.2020г. от „Делтакар“ ООД, ЕИК: *********,чрез управителя
срещу неприсъствено Решение № 445/31.01.2020г. по гр.д. № 12442/2019г.
на ВРС,35 св., с което съда: Е ОСЪДИЛ „Делтакар“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.П.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумите от: 1140.00
(хиляда сто и четиридесет) лева – обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, 1200.00 (хиляда и двеста) лева
– обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, 2400.00 (две хиляди и четиристотин) лева - обезщетение
за прекратяване на трудовото правоотношение, след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху тази главници, считано от датата на
предявяване на иска - 05.08.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът
излага твърдения, че не е спазена процедурата по призоваването му, като се
позовава на чл. 240 ал.1 т.1 от ГПК – бил е лишен от
възможността да участва в делото, тъй като преписа от исковата молба, а също и
призовката за съдебното заседание, проведено на 28.01.2020г., не са му били
връчени надлежно. Изложени са съображения, че адресът на управление на
дружеството, намиращ се на административен адрес: *** има обозначение на фирмата, има денонощна
охрана - 24 часа, както и пощенска кутия. Твърди се, че на така
посочения адрес не са получавани съобщения, не са разлепвани уведомления,
адреса не е посещаван от призовкар на ВРС. Моли за отмяна на постановеното решение.
В съдебно заседание по същество се
явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа молбата и моли да бъде уважена
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изложено становище за неоснователност на молбата, като се
претендира отхвърлянето й.
В съдебно заседание по същество, редовно
призован,чрез процесуалния си представител, поддържа депозирания отговор,
претендира отхвърляне на молбата за отмяна, както и присъждане на сторените по
делото разноски съобразно представения списък.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Гр.дело № 12442/2019г. по описа на ВРС е образувано по предявен от Д.П.К.,
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Делтакар“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *** иск за присъждане на сумите от 1140.00 лева – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, 1200.00
лв. – обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия
договор, 2400.00 лв. - обезщетение
за прекратяване на трудовото правоотношение, след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху тази главници считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
С Разпореждане № 35741/13.08.2019г. РС-Варна
е съда е разпоредил на дружеството ответник да се изпрати препис от исковата молба и приложенията към
нея с указание за възможността за подаване на отговор в едномесечен срок от
получаването. На 19.08.2019г. съобщението е било върнато в цялост с
отбелязване, че посочения адрес не се обслужва от бюро „Призовки“
–Административен съд –Варна, да се изпрати писмо с обратна разписка. Съда е
разпоредил да се изиска справка и карта
от Община Варна за точното местонахождение на адреса. След изпълнение с
Разпореждане от 19.09.2019г. съда е
разпоредил съобщение до ответника да се връчи със служебен автомобил. Съобщението
е върнато по делото с отбелязване ,че призовкар при ВРС със служебен автомобил е
открил и посетил адреса на 27.092019г. „Делтакар“ са напуснали адреса. Няма на
кого да се връчи съобщението“. Съда е изготвел служебна справка в ТР, установил
е, че адреса посочен там е идентичен с посочения в съобщението – гр.Варна, р-н
Аспарухово, Южна промишлена зона ПИ -83 и е приел, че ответника е редовно
уведомен на основание чл. 50 ал.2 от ГПК. На същото основание съда е приел, че
ответникът е редовно уведомен и за насроченото открито съдебно заседание на
28.01.2020г., за което съобщението отново е върнато в цялост с отбелязване от
призовкар при РС: “Адресът посетен със служебен автомобил,местонахождението
открито.“Делтакар“ от 18 месеца не е на посочения адрес.Няма никаква фирма на
адреса“.
В проведеното на 28.01.2020г. открито
съдебно заседание по искане на ищеца съда е постановил неприсъственото решение,
чиято отмяна се претендира.
В настоящото производство са приети
четири броя трудови договори /в заверени преписи/, един брой заповед и
графици за работата на портиерите от м.06.2019г. до м.05.2020г., както и писма от Община Варна и НАП до ответника, от
които може да се направи обоснован извод, че за периода на водене на гр.дело
12442/2019г. по описа на ВРС, дружеството ответник от една страна е развивало дейност/не се е преместило/,
а от друга, че това се е осъществявало
на посочения адрес, а именно гр.Варна ,
р-н Аспарухово, Южна промишлена зона ПИ -83, на която „Делтакар“ ООД е търсено и неоткрито от призовкар на ВРС.
Съставът на съда, след като съобрази
гореизложеното, приема от правна страна следното:
Молбата по чл.240 от ГПК е допустима,
като подадена в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение на
страната, срещу която то е постановено, което е в съгласие с правилото на
чл.240 ал.1 от ГПК. Видно от представените по делото два броя удостоверения от
ДСИ, ответника е уведомен за
постановеното от ВРС решение на 13.03.2020г. Разглежданата молба е депозирана
на 18.03.2020г.
Преценена по същество молбата се явява
основателна и като такава следва да се уважи, а неприсъственото решение на ВРС
- да бъде отменено и делото – върнато за разглеждане от друг състав.
Съображенията за това са следните:
Способите за защита срещу влязлото в
сила неприсъствено решение са регламентирани в разпоредбата на чл.240 ал.1 от ГПК /извънреден извънинстанционен способ за отмяна на решението/ и в
разпоредбата на чл.240 ал.2 и ал.3 от ГПК /чрез предявяване на нов иск относно
същото право при наличие на определени предпоставки/. Настоящата хипотеза е
първата, тъй като страната, срещу която е постановено неприсъственото решение
претендира неговата отмяна.
Съгласно чл.240 ал.1 от ГПК, в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото решение
страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд
неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение,
чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени в три точки на
посочената разпоредба, като всички са свързани с допуснати нарушения на
процесуалните правила от първостепенния съд, довели до лишаване на страната от
възможност да участва в делото, изразяващи се в следното: 1. ненадлежно
връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2.
невъзможност страната да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност страната да се яви лично или чрез
повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее. В конкретния случай се поддържа осъществяването на първата хипотеза,
а именно - ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовките за
съдебното заседание.
В производството по чл.240 ал.1 от ГПК
въззивният съд не действа като инстанция по същество, а правомощията му се
заключват в произнасяне само по наведените от страната доводи за наличие на
някоя от съдържащите се в нормата хипотези, довела до лишаването й от
възможността да участва в делото.
Съдът намира за осъществено
поддържаното от молителя основание за отмяна на неприсъственото решение. Това е
така, тъй като по делото се доказа, че както съобщението по чл.131 от ГПК, така
и призовката до ответника по гр.д.№ 12442/2019г. на ВРС не са били надлежно
връчени на адресата. Порочността на връчването се състои в непълнотата на
отбелязването от страна на призовкаря на ВРС , която съда е приел за
изчерпателна. Дл. лице по призоваването не е посочило от къде е почерпило
сведения , че фирмата не е на адреса или го е напуснала и то точно от 18
месеца. Същото не е посочило източника на тези сведения. Това опущение от
страна на връчителя е следвало да бъде санкционирано от съда, с указания за
изчерпателност на отбелязването или с изпращане на съобщение до ответника с
обратна разписка. По този ред/писмо с
обратна разписка/ въззивника е уведомен редовно
за настоящото производство. В резултат на този пропуск молителят,
ответник в производството по гр.д.№12442/2019г. по описа на ВРС, е бил поставен в положение да
не може да узнае за воденото срещу него дело и да упражни своевременно своите
процесуални права, при положение, че същият е имал офис на вписания в ТР адрес
на управление, до който е осигурил свободен достъп. Ненадлежното връчване на съобщението
и призовката се изразяват във вписаните в тях от призовкаря неотговарящи на
действителното фактическо положение обстоятелства.
Изложените доводи очертават извод за
основателност на подадената молба. На основание чл.240 ал.1 т.1 от ГПК
постановеното неприсъствено решение срещу „Делтакар“ ООД следва да се отмени и
делото да се върне за разглеждане от друг състав на РС-Варна, като
разглеждането започне от извършване на процесуалните действия по чл.131 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
неприсъствено Решение
№ 445/31.01.2020г. по гр.д. № 12442/2019г. на ВРС, с което съда: Е ОСЪДИЛ „Делтакар“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумите от: 1140.00 (хиляда сто и
четиридесет) лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, 1200.00 (хиляда и двеста) лева –
обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, 2400.00 (две хиляди и четиристотин) лева - обезщетение
за прекратяване на трудовото правоотношение, след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху тази главници, считано от датата на
предявяване на иска - 05.08.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на съда, като същото започне с извършване на процесуални действия
по реда на чл.131 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: