№ 29
гр. Дупница, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510101957 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
К. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“
№159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, искове с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е наследник на Е= А. А=, починала на 17.02.2009г. Преди смъртта
си тя с живяла в къщата на адрес ***. Като абонат на „ЧЕЗ Електро България“ АД, имотът, в
който е живяла е
снабдяван с електрическа енергия чрез партида с клиентски номер 300139522717.
След смъртта на майка си ищецът разбрал, че по нейния клиентски номер има
неплатени стари задължения за ел. енергия, които са станали причина електричеството в
къщата да бъде спряно. Тъй като той живее на друг адрес и къщата е необитаема, не се е
налагало да подава заявление за възстановяването му. През 2019 година ищецът сключил
договор за продажба на електрическа енергия за имота, в който е живяла майка му, по който
той е титуляр с клиентски номер 310247876879, като през месец август на същата година
негов пълномощник е подписал споразумение за разсрочено плащане на старите
задължения, които ищецът е наследил от майка си. По него са направени няколко вноски в
края на 2019г., след което той е спрял да плаща. Тъй като дълги години живее и работи в
чужбина, и къщата не се ползва, по негово желание до момента електрозахранването в нея
не е възстановено.
1
В началото на тази година ищецът придобил имота и къщата в него, като станал
собственик по силата на Нотариален акт за собственост придобит по наследство и
давностно владение №2, том I, рег.№76, дело№ 2/2023г. и след като се завърнал в страната,
през лятото подал заявление, с което уведомил ответното дружество, че в
къщата му няма електричество и съответно направил възражение всички стари задължения
да бъдат погасени по давност, респ. да му бъде възстановено снабдяването с електричество.
В отговор получил становище от ответника, според което към датата 22.08.2023г. по
клиентски номер 310247876879 за обект, находящ се на адрес: ***, има неплатени
задължения на обща стойност 3787,03 лева, от които: 1853,85 лева-главница по фактури и
1933,18 лева начислени лихви за непогасени в срок задължения, които претендира да му
бъдат платени.
Процесиите задължения са възникнали в периода преди 2009 година, когато абонат е
била майката на ищеца. Ответното дружество не е предприело никакви действия за
събирането на просрочените задължения по съдебен ред от декември 2019г. до момента,
поради което те са погасени с кратката тригодишна давност на основание чл. 111, б. “в“ от
ЗЗД (ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи процесните
суми.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава
предявения иск. Тъй като дружеството не е дало повод за завеждане на делото, моли
разноските по делото да се възложат в тежест на ищеца.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид обстоятелството, че ответникът признава, че предявеният срещу него иск е
основателен, ищецът е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237 ал.1
ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Ответникът изрично е признал предявения срещу него иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД. Спазени са и изискванията
на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен
и доказан и че като такъв следва да бъде уважен. Воден от изложеното, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
2
Съдът намира за основателно искането на ответното дружество разноските по делото
да бъдат присъдени в тежест на ищеца, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези
предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената
разпоредба. По въпроса за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е налице произнасяне с
определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС и определение №
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, в които е прието, че страната, която
претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на
иск за несъществуване на претендираното вземане, както и че титулярят на вземане има
право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори
възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност
и извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не
влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба, като отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането поради изтекла погасителна давност.
С оглед приетото в цитираните определения на ВКС, настоящият съдебен състав е на
становище, че в настоящия случай са изпълнени и двете изисквания на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй
като ответното дружество с поведението си не е дало какъвто и да било повод за завеждане
на делото, тъй като не е предприел съдебни мерки по събиране на вземането си, и наред с
това още с отговора на исковата молба е признал иска, поради което и искането за
присъждане на разноски в тежест на ищеца следва да бъде уважено, като на основание чл.
78, ал. 2 ГПК ищецът бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100.00 лева, предвид
ниската фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД, предявен от К. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784,
бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“ , че К. С.
Д., ЕГН: **********, не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД , ЕИК: *********,
сума в размер на общо 3787,03 лв. (три хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и
три стотинки), от които: 1853,85 лв. (хиляда осемстотин петдесет и три лева и
осемдесет и пет стотинки)-главница за неплатена електроенергия по фактури от
3
03.05.2009г. до 13.08.2019г. и 1933,18 лв. (хиляда деветстотин тридесет и три лева и
осемнадесет стотинки)-начислена лихва за периода от 04.05.2009г. до 14.12.2023г.,
поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784,
бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, сумата
от 100.00 (сто) лева, представляваща сторените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4