МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N1499/2015год. по описа на
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
подс. Ц.С.Ж. в това, че през периода
01.09.2014 год. – 30.09.2014 год. в гр. Русе отнел чужди движими вещи - 1 бр. бормашина - винтроверт, марка „Kress”, тип 1055 –
НTC –
13,2 V; 14 A, с № **********
с куфар и 2 бр. батерии и 1 бр. перфоратор марка „Bosch”, модел GBH – 2-24 с фабр. №
25-62-7304, всичко на обща стойност 670,00 лева, от владението на „ЖОСИ” ЕООД –
Русе, представлявано и управлявано от Г. Й. М., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимия. Пледира за приложението но чл.58 А, ал.1 от НК.
Подсъдимият изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по смисъла на
чл.371ал.1, т.2 НПК. Защитникът му пледира за наказание към минимума.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Ж.
е роден на *** год. в гр. С. З.. С висше образование. Работи. Женен. Неосъждан.
Св.
Г. М. е собственик и управител на търговското дружество „ЖОСИ” ЕООД - гр. Русе,
с предмет на дейност - изработка на PVC и алуминиева дограма. Дружеството
притежавало сграда в гр. Русе, в която се помещавали офиси и производствен цех.
Подс.Ц.Ж. и св.М. поддържали приятелски отношения, като първият често вземал от
него за временно ползване различни инструменти.
През
м. септември 2014 год. подс.Ж. изпитвал финансови затруднения. За да си набави
средства решил да извърши кражба на вещи, които впоследствие да продаде. Решил
да се възползва от приятелството си със св. Г.М. и да извърши кражба от неговия
обект. В изпълнение на намисленото, един ден през периода 01.09.2014 год. –
30.09.2014 той отишъл в цеха на „ЖОСИ” ЕООД, гр. Русе. На работа били
свидетелите В. М.и А.А.. Подс. Ц.Ж. им казал, че св. Г. М. му разрешил да вземе
инструменти и огледал тези, които се намирали в цеха. Взел 1 бр. бормашина -
винтроверт, марка „Kress”, тип 1055 – НTC – 13,2 V; 14 A, с № **********
с куфар и 2 бр. батерии и 1 бр. перфоратор марка „Bosch”, модел GBH – 2-24 с фабр. №
25-62-7304. Преди да си тръгне взел и 1 бр. електрожен и 1 бр. хилти, които
възнамерявал да използва за кратко време, след което да ги върне на св. М.. Още
същия ден св. .Г. М. разбрал от работниците в цеха, че подс.Ж. взел инструменти.
Свързал се с него и поискал да му ги върне. Няколко дена по-късно подс. Ц.Ж.
отишъл в цеха на „ЖОСИ” ЕООД и оставил единствено електрожена и хилтито, които още първоначално нямал
намерение да открадне, като обещал на св.М. в кратък срок да му върне и
останалите инструменти. На 01.10.2014 год. и на 05.10.2014 год., подс. Ц.Ж.
посетил стопанисваната от „МД ГРУП” ЕООД заложна къща в гр. Русе и като
обезпечение на получена в заем от св. Р. Т. парична сума от 130,00 лева
заложил перфоратора и винтроверта.
Впоследствие той откупил вещите от заложната къща и се разпоредил с тях по
неустановен в хода на разследването начин.
Тъй
като изминало продължително време, а подс. Ц.Ж. все още не му бил върнал
инструментите, св. Г. М. сигнализирал органите на полицията. След получаване на
сигнала, св. М.М. – полицейски служител в Първо РУ при ОД на МВР – гр. Русе
провел разговор с подс. Ц.Ж., който признал за извършеното деяние и заявил
готовност да възстанови причинените щети.
Заключението
на вещото лице по назначената и извършена в хода на разследването СЦИЕ сочи, че
стойността на процесните вещи, към момента на деянието по средно пазарни цени
възлиза на сумата в размер от 670, 00 лева. Вещите не са върнати или заплатена
тяхната равностойност.
Авторството на подсъдимия на извършеното
деяние и начинът на осъществяването му са безспорно установени. В тази насока
са самопризнанията на
подс.Ц. Ж., чрез които заявява че не оспорва фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, които съдът кредитира, тъй като те са
подкрепени и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства. Бланкетното самопризнание в съдебно заседание кореспондира
с кратките обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, в
които сочи себе си за автор на извършеното деяние. Съдът дава вяра на обясненията
му, защото освен тях са налице безспорни доказателства доказващи, че той е автор
на престъплението – това са показанията на св. М.Л. М., полицейски
служител при Първо РУ – Русе, пред който разказал за
извършеното. С показанията на пострадалия св. Г. Й. М. и служителите на „ЖОСИ” ЕООД
– Русе: св.В. Б. М. и св.А. Н. А. се доказва факта на извършеното престъпление от посочения обект, предмета на посегателство и начина
на извършването му,
както се сочи и неговия автор – подс.Ц. Ж..
Косвени уличаващи последния доказателства се съдържат в показанията на св.Р. Б. Т.,
комисионер в заложна къща при когото подсъдимия заложил част от откраднатите
вещи срещу заем от 130лв. Показанията на свидетеля се потвърждават и от
приложените писмени доказателства – заложни билети.
Съдът намира, че с така
анализираните доказателства и доказателствени средства, разгледани поотделно и
в тяхната взаимовръзка и последователност, по безспорен начин се
установява авторството, начина на
извършване на деянието и предмета на посегателство.
Предвид
гореизложеното и направеният анализ на доказателствата съдът намира, че с деянието си подс. Ц.С.Ж. осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 НК, тъй като през периода 01.09.2014
год. – 30.09.2014 год. в гр. Русе отнел чужди движими вещи - 1 бр. бормашина - винтроверт, марка „Kress”, тип 1055 –
НTC –
13,2 V; 14 A, с № **********
с куфар и 2 бр. батерии и 1 бр. перфоратор марка „Bosch”, модел GBH – 2-24 с фабр. №
25-62-7304, всичко на обща стойност 670,00 лева, от владението на „ЖОСИ” ЕООД –
Русе, представлявано и управлявано от Г. Й. М., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна елементите на състава
са налице, както
следва: Подс.Ж. предприел обективно действия по осъществяване отнемането
на инкриминираните вещи – влезнал в обекта, взели от там
описаните по-горе вещи, изнесъл ги извън територията му и се отдалечил, с което е прекъснато владението на собственика им върху тях и осъществил трайна фактическа власт върху им, израз на която се явява последващото разпореждане с тях.
Подс.Ж. към момента на
извършване на престъплението бил психически и физически
здрав, разбирал
свойството и значението на извършеното и можел да ръководи постъпките си –
годен субект на отговорност.
От субективна страна подсъдимият извършил деянието с пряк
умисъл - съзнавал общественоопасния му характер, предвиждали общественоопасните
му последици и искал настъпването им. Съзнавал противоправния характер на
деянието си, но желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин, го
мотивирало към това.
Предвид изложеното,
съдът признава подс. Ц.С.Ж. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението
по чл.194ал.1 от НК и му и му налага наказание при условията
на чл.58А, ал.1, вр.чл.54 от НК съобразявайки задължителното му прилагане
съгласно чл.373 ал.2 НПК, поради което при предвиденото в правната норма
наказание до 8 години лишаване от свобода, определя малко над минимума – ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства: смекчаващи:
признанията, които направил още на досъдебното производство; изразеното
съжаление ; полагането на обществено полезен труд; отегчаващи: не се
установиха; Така определеното наказание съгласно чл.58а от НК намалява с 1/3 и
НАЛАГА в ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимият, който не е
личност с висока степен на обществена опасност, обстоятелство което се обуславя
от чистото му съдебно минало, съдът преценява, че определеното наказание не следва да изтърпи
ефективно. Поради изложеното и на основание чл.66 от НК, така определеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ. Последният е достатъчен,
подс.Ж. да преусмисли постъпката си и ше
бъде проверка за бъдещото му поведение. Съдът намира така определеното
наказание за справедливо и отговарящо на целите на чл.36 НК.
Подс. Ж. следва
да заплати направените по делото разноски: 30лв. по сметка на ОДМВР – гр.Русе.
Причини за извършване на престъплението: желание за облагодетелстване по неправомерен
начин; неуважени на правото на чужда собственост.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..............................