Мотиви на присъда по НОХД №135/2018г. по
описа на Окръжен съд гр.Търговище.
Производството по делото е образувано по
повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Търговище,
с който Н. Г.К.,
ЕГН: **********, роден на ***г***, жител и живущ *** обвинен в това, че при условията на
продължавано престъпление в периода 11.12. – 12.12.2017г.
в гр. Търговище в качеството си на длъжностно лице с цел да принуди Х.Х.Г., З.Д.С., Е.И.Ф., С.А.С. и С.С.С.
да се разпоредят със свое право - да върнат заемите си към „Микро
кредит“ ЕАД ги заплашил с насилие, като деянието е придружено със заплаха с
убийство и с нанасяне на лека телесна повреда на Х.Г. и С.С.,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето -
престъпление по чл.213а ал.ІІІ т.5 вр. с ал.ІІ т. 1 и
2 и ал.І и във вр.с чл.26, ал.І и чл.130 ал.ІІ от НК.
По молба на вписаният в обвинителния акт
в качеството на пострадал от престъплението- Н.Н.Е.
съдът конституира същият в качеството на граждански ищец, както и прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от същия граждански иск
срещу подсъдимия за сумата от
1 500лева. В съдебно заседание проведено на 18.02.2021г., съдът разгледа постъпила молба на Н.Е. с която моли да бъде
заличен като граждански ищец по делото.
С определение, съдът прие постъпилата молба за отказ от предявеният граждански
иск, поради което и заличи Е. в качеството му на граждански ищец по делото.
Представителят на ОП-Търговище, в хода на
съдебните прения, поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така
както е по обвинителния акт, като счита, че същото е доказано по категоричен
начин и моли съда да признае подс.К. за виновен по повдигнатото му обвинение.
По отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ и „глоба“ в среден размер.
Защитникът на подсъдимия, в
лицето на упълномощения от него защитник адвокат Х., по време на съдебните
прения, оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и направените
от прокурора правни изводи. Излага съображения каква фактическа обстановка
счита за установена защитата, като прави анализ на събраните по делото доказателствени материали. Застъпват становище, че по
делото не са събрани доказателства подзащитния
му да е участвал в извършването на инкриминираното деяние. Предвид
на това защитникът пледира съда, на основание чл. 304 НПК, да признае
подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение и не дава обяснения по същото. В защитната си реч, по време на
съдебните прения, моли съда да го оправдае.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимия
Н.К. е роден на 25.03.198год. в гр.Пазарджик. В
периода 11.12. – 12.12.2017г. подсъдимия Н.К. работел като регионален мениджър в „Микро
кредит“ ЕАД – София. Длъжностната му характеристика включва да организира и
управлява процеса на продажба на
фирмените продукти в поверения му район. Да сформира , организира и ефективно
управлява екип от Офис мениджъри, Супервайзори,
Кредитни консултанти реализиращи план продажби/събираемост
в поверения зона/регион - което представлява ръководна работа и работа по пазене
на чуждо имущество в юридическо лице и му придава качество „длъжностно лице“ по
см. на чл.93 ал.І т.1 б. „б“ от НК.
Действително относно длъжностното качество
на подсъдимия, в обвинителния акт е вписано – че същият е работил като
офис мениджър в „Микро кредит“ ЕАД – София. Същата
неточност се дължи на некоректното отношение на фирма „Микро
кредит“ЕАД, тъй като на ДП, с писмо
изх.№199300-498/19.01.2018г./том.1 л.121 от ДП/, разследващият полицай е изискал заверени
копия на трудовите договори и
длъжностните характеристики на Н.К. ***, К. ***, В. *** и на С. С. ***, по
отношение подсъдимия, от фирмата са изпратили единствено Трудов договор
№141/21.11.2012год. и длъжностна характеристика
-/том.2 л.13 и 14 от ДП/. Видно от предоставения трудов договор, поради
липсата на информация за сключените допълнителни споразумения към него от
29.03.2013год. и 25.01.2015год.,
прокуратурата е приела, че към момента на извършване на престъплението ,
подсъдимия е работил на длъжност офис мениджър. В по-късен момент, по време на
съдебното следствие, с писмо изх.№60265/19.02.2021год. /л.487/ съдът изиска от „Микро кредит“ЕАД
всички трудови договори и допълнителни споразумения към трудови договори на
подсъдимия К., ведно с прецизно приложени длъжностни характеристики на същия
към съответния трудов договор. С писмо до съда /л.493/, от „Микро кредит“
предостави заверени копия от трудов договор №141.21.11.2012год. от който е
видно, че подсъдимия е бил назначен във фирмата на длъжност –„офис мениджър“,
Допълнително споразумение към трудовия договор от 29.03.2013год., че длъжността
на подсъдимия се променя от офис
мениджър на длъжност „мениджър екип“ /л.501 от делото/, както и Допълнително
споразумение към трудовия договор от 25.01.2015г. с което длъжността на
подсъдимия се променя от „мениджър екип“ на длъжност „регионален
мениджър“ /л.506 от делото/. Видно от
приложената длъжностно характеристика /л.507 от делото/, в това си
качество подсъдимия е имал право „да
организира и управлява процеса на
продажба на фирмените продукти в поверения му район. Сформира , организира и
ефективно управлява екип от Офис мениджъри, Супервайзори,
Кредитни консултанти реализиращи план продажби/събираемост
в поверения зона/регион“. Не на последно
място съдът съобрази и показанията на
св.В.В. – прокурист към дружеството „Микро кредит“, на
въпрос от съда като какъв е работил подсъдимия към датата на обвинението,
същият отговаря /л.139 от делото/- регионален директор в регион Югоизток във
фирмата, но на ротационен принцип командировали служителите и в други райони на страната.
По делото не се спори, че св.Х.Х.Г., св.З.Д.С., св.Е.И.Ф., св.С. А.С. и св.С.С.С. ,
са имали сключени договори за заем с „Микро кредит“ЕАД.
Видно от приложените на /стр.38-160 том 2 от ДП/ писмени
доказателства, сключените договори са както следва:
св.Х.Х.Г. имал три сключени договора за заем Договор
№1181-10165741/05.07.2017г.,Д-р №1181-10165763/10.07.2017г., които бил изплатил
и Д-р №1181-10167605/05.09.2017г. за сумата от 3000лв, който неизпълнявал.
св.З.Д.С.
имала три сключени договора за заем - Договор №1171-10158753/15.02.2017г., Д-р
№1181-10165725/04.07.2017г., които била изплатила, и Д-р
№1181-10167783/15.09.2017г. за сумата от 350лв, който неизпълнявала.
св.Е.И.Ф.
имала два сключени договора за заем - Договор №1181-10161898/01.06.2017г.,
който била изплатила, и Д-р №1181-10167629/03.10.2017г. за сумата от 1200лв,
който неизпълнявала.
св.С. А.С. имала два сключени договора за заем -
Договор №1182-00017579/28.02.2017г., който била изплатила, и Д-р
№1181-00027214/23.10.2017г. за сумата от 3000лв, който неизпълнявала.
св.С.С.С. имал три
сключени договора за заем Договор №1181-10161855/18.04.2017г., Д-р
№1181-10165744/10.07.2017г., които бил изплатил, и Д-р
№1182-00027750/02.11.2017г. за сумата от 2300лв, който неизпълнявал.
В началото на м. декември 2017г. Н.К. бил командирован със
заповед №0079/08.12.2017г./л.509 от делото/,за два дни :11.12.-12.12.2017г. в офиса на фирмата в гр. Търговище заедно с колегите си С. С., К.И. и В. В. Тъй като основна дейност на фирмата била да
отпуска парични кредити, целта на посещението им гр.Търговище била да се заемат със събираемостта на забавените
плащания по отпуснати парични кредити. След като пристигнали на място, същите
решили да се срещнат с некоректните кредитополучатели към фирмата.
Тъй като св. З.Д.С. била взела заем от
350лв., който спряла да изплаща, на 12.12.2017г.
подс. К. с двамата си колеги посетили дома и в гр.Търговище, където провели
разговор с дъщерята на З.С. – св.Д.С.. Попитали я къде е майка и, а
свидетелката Д.С. отговорила, че е на работа. Подсъдимия и обяснил, че майка и
дължи пари, които следва да върне до петък, заплашил я, че ако парите не се
платят, ще си празнува празниците в инвалидна количка. Св.К.И. казал, че ще
отидат в „Здравната каса“ за да разговарят със св.Здр.С.. Около 10.30ч.
подсъдимия и св.Кр.И. и св.С.С.
отишли на работното място на З.С. в
РЗОК. К. и заявил , че той е шефът, парите са негови и ако до петък не ги внесе
ще изкорми нея и семейството й и ще им запали къщата. Казал и, че ако не внесе
тези пари няма да посрещне Коледа и Нова година. Тъй като К. е едър и силен С.
се уплашила, като се притеснила,че ще ги изпълни. Страхувала се както за детето си, така и за себе си.
По
късно същия ден, около 12.30ч. тримата служители на „Микро
кредит“ЕАД отишли в МБАЛ – Търговище, където св. Е. Ф. работела като санитарка. Тя била взела заем
от 1200лв. и била просрочила плащанията с близо месец. Тримата служители на „Микро кредит“ЕАД се
срещнали със свидетелката, и подхванали разговор- кога ще върне парите които
дължи. Изведнъж подс.. К. се изнервил и й казал, че е хубава жена, и ако до
петък не върне парите ще й покаже какво е ебане. Гледал я страшно и
заплашително. Тя се притеснила силно и помолила да излязат навън. К. отговорил,
че няма да излезе, защото му е студено, и ще я утрепе там, без да се
притеснява, че има хора. Поведението и външният му вид били страшни, в очите му
Ф. видяла агресия и думите му й се сторили истина и се уплашила страшно много.
Дори си пуснала неплатена отпуска, за да не я открият на работното й място. От
притеснение и уплаха свидетелката получила сериозен епилептичен припадък, като
след изтичане на неплатената отпуска напуснала работа.
Както
бе посочено по-горе, и св. С.А.С. имала заем от 3000лв., който трябвало да
връща по 650 евро на месец. Същата забавила последната вноска, понеже децата не
й пратили пари от чужбина. Служители на „Микро
кредит“ЕАД , многократно посещавали свидетелката във връзка с забавянето
на плащането на дължимите вноски. На 12.12.2017г. тя била в дома си с двете си внучета, едното на 11години а другото на 4 години.. Без да са
поканени там нахлули подс. К. и тримата му колеги. След като я обидил, казал и
„циганко мръсна“ подсъдимия приближил до нея и
изкрещял, че ако до петък не му даде парите ще убие нея и цялото й семейство,
заедно с малките циганчета. К. изглеждал толкова страшно, че С. щяла да се изпусне.
Взела заканите толкова сериозно, че
сложила брадва зад вратата, за да се защитава.
Св.
С.С.С. взел заем от „Микро
кредит“ЕАД в размер на 2300лв., който
трябвало да погасява с вноски от 104 лв.
седмично. Не могъл, обаче, да внесе нито един лев. На 11.12.2017г. св.Кр. И. му позвънил от входната врата на жилищния блок, в
който живеел. С. се излязъл на терасата на апартамента, и видял, че пред входа
на блока има човек. Същият се представил като кредитен консултант на „Микро кредит“ЕАД. Св.С.С. слязъл и започнал разговор със св.Кр.И.,
като в същият момент от ъгъла на блока
се появил К. с другите двама колеги. К.И. обяснил, че този човек е шефа на
фирмата. Подсъдимият се представил за шеф на фирмата и набързо му нанесъл
няколко силни удара по главата. След това започнал да използва вулгарни думи и
му заявил, че ако до 13.12.2017г. не върне цялата сума по заема ще го изкорми й
ще извади черния дроб на него и на семейството му. От случилото се свидетеля С.С. бил много
притеснен и уплашен, поради което другия ден подал жалба в полицията. За случилото се уведомил своето семейство, майка си , брат
си и неговата съпруга с които живеели заедно.
На 13.12.2017г. посетил съдебен медик, бил прегледан и му било издадено Съдебно-медицинско свидетелство.
Разпитаните
от съда свидетели доказващи по-горе възприетата фактическа обстановка, могат да
бъдат разделени на две групи.
Първата група свидетели, това са свидетелите: З.С., Д.С., Е.Ф., С. С.
и св. С.С.С. на когото е причинена и леката телесна
повреда.
Втората група –
разпитани в качеството на свидетели, са служителите в „Микрокредит“
ЕАД: св.В.В., св.К.И., св.В. В и св.С. С..
Настоящият съдебен състав кредитира
показанията на първата група свидетели, тъй като същите не се познават, въпреки това показанията им са
последователни, описващи идентичен начин на поведение и действие на подсъдимия,
като същите свидетелски показания кореспондират и с останалите доказателства по
делото. В показанията си пред съда
/л.193 от делото/, св.З.С.,и показанията на св.Д.С. /л.308 от делото/ - се
доказва, че З.С. е имала теглен заем от фирма „Микро
кредит“. В размер на 350лв., който спряла да
изплаща. На 12.12.2017г. подс. К. с двамата си колеги
посетили дома и в гр.Търговище, където провели разговор с дъщерята на З.С. –
св.Д.С.. Попитали я къде е майка и, а свидетелката Д.С. отговорила, че е на
работа. Подсъдимия и обяснил, че майка и дължи пари, които следва да върне до
петък, заплашил я, че ако парите не се платят, ще си празнува празниците в
инвалидна количка. Св.К.И. казал, че ще отидат в „Здравната каса“ за да
разговарят със св.Здр.С.. Около 10.30ч. подсъдимия и св.Кр.И.
и св.С.С. отишли на работното място на З.С. в РЗОК. К. и заявил , че той е
шефът, парите са негови и ако до петък не ги внесе ще изкорми нея и семейството
й и ще им запали къщата. Казал и, че ако не внесе тези пари няма да посрещне
Коледа и Нова година. Тъй като К. е едър и силен С. се впечатлила от заканите и
се уплашила, че ще ги изпълни. Поведението на подсъдимия предизвикало страх в
св.З.С.. Така възприетото се доказва по
безспорен начин от свидетелските показания на
двете свидетелки. От свидетелските показания пред
съда /л.122 от делото/, на св.Е.Ф., се установява, че към 12.12.2017г. също е дължала
вноски по получен заем от „Микрокредит“, като
била посетена от подсъдимия и двама негови колеги. От показанията се
установява, че срещата е протекла по идентичен начин както и при св.З.С..
Свидетелката Ф. подробно описва как около
12.30ч. подсъдимия и другите двама служители на „Микро
кредит“ЕАД отишли в МБАЛ – Търговище, където работела като санитарка. Тя била
просрочила плащанията по заема с близо месец. Тримата служители на „Микро кредит“ЕАД се
срещнали със свидетелката, и подхванали разговор- кога ще върне парите които
дължи. Подсъдимия К. се изнервил и й „казал, -хубава жена си и ще ти покажа
какво е ебане“. Гледал я страшно и заплашително. Тя се притеснила силно и
помолила да излязат навън. К. отговорил, че няма да излезе, защото му е
студено, и ще я утрепе там, без да се притеснява, че има хора. Поведението и
външният му вид били страшни, в очите му Ф. видяла агресия и думите му й се
сторили истина и се уплашила страшно много. Дори си пуснала неплатена отпуска,
за да не я открият на работното й място. От притеснение и уплаха свидетелката
получила сериозен епилептичен припадък, за да не бъде намерена от подсъдимия,
след изтичане на неплатената отпуска напуснала работа. По подобен начин и
преминала срещата и на св.С.С. с подсъдимия и
служителите на „Микрокредит“.От свидетелските
и показания /л.126 от делото/, и прочетените и показания на осн.
чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК /л.95 том.1 от ДП/ и писмените доказателства по
делото се установява, че тя имала заем
от 3000лв., който трябвало да връща по 650 евро на месец. Твърди, че забавила
последната вноска, понеже децата не й пратили пари от чужбина. Била търсена
многократно от служители на „Микро кредит“ЕАД , във връзка с забавянето на плащането на дължимите вноски. На 12.12.2017г. тя била в дома си с двете си внучета, едното на 11години а другото на 4 години.. Без да са
поканени там нахлули подс. К. и тримата му колеги. Свидетелката
заявява-„уплашихме се много“. Твърди,че подсъдимия се държал грубо- обидил я
,казал и „циганко мръсна“, приближил до нея и
изкрещял- „, че ако до петък не му даде парите ще убие нея и цялото й
семейство, заедно с малките циганчета. К. изглеждал толкова страшно, че С. щяла
да се изпусне, станало и лошо. Свидетелката заявява-„момчето, подсъдимият
дойде, той ме уплаши“.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва и от проведения разпит на св.С.С..
От свидетелските му показания на /л.130 от делото/, и от писмените
доказателства по делото се установява, че същият е имал заем към „Микро
кредит“ЕАД в размер на 2300лв., който
трябвало да погасява с вноски от 104 лв.
седмично. Тъй като не внесъл нито една вноска, на 11.12.2017г. св.К.И.
му позвънил от входната врата на жилищния блок, в който живеел. С. излязъл на терасата на апартамента, и видял,
че пред входа на блока има човек. След като се представил като кредитен
консултант на „Микро кредит“ЕАД. Св.С.С. слязъл и започнал
разговор със св.Кр.И.. В същият момент от ъгъла на
блока се появил К. с другите двама колеги. К.И. обяснил, че този човек е шефа
на фирмата. Подсъдимият се представил за шеф на фирмата и ударил свидетеля. В
тази насока св. С. заявява- „ ми каза –искам си парите“, след което веднага
му нанесъл удар в главата. Ударил го с
шамар. Другите двама също го удряли,
обиждали го, плашили го. - „че ще бъда изкормен, че ще ми бъде изваден черния
дроб“. Накрая му казали да се прибира в къщи, като пътьом получил още няколко
удара. От случилото се свидетеля С.С. бил много притеснен и уплашен, поради което другия
ден подал жалба в полицията. За
случилото се уведомил своето семейство,
майка си , брат си и неговата съпруга с
които живеели заедно. Депозирал жалба в полицията. За нанесения му побой
посетил съдебен лекар , където бил прегледан
и било изготвено Съдебно –Медицинско удостоверение.
Видно от приложеното на /л.114 от
делото/ Съдебно-Медицинско удостоверение №330/13.12.2017г., при извършения
медицински преглед, пострадалият С.С. е заявил на
съдебния лекар, че на 11.12.2017г. около 17.45ч. му били нанесени удари с ръце
по главата и лицето и по врата от двама непознати мъже служители на фирма „Микрокредит“, като се е оплакал от болки в областта на
контузиите. По време на прегледа съдебния лекар е констатирал- палпаторни и спонтанни болки в окосмените теменни области
на главата, бледочервеникаво
кръвонасядане
в дясната половина на врата. Като съдебният лекар е изразил мнение, че установените увреждания могат да бъдат получени по начин и време
както съобщава пациентът. При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че с нанесените удари по тялото на св.Св.С.,
подсъдимия е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, тъй като
е нанесъл на пострадалия описаните в съдебно-медицинското удостоверение
увреждания. Съдът намира, че констатираните увреждания са причинили на С.С. болка и страдание без разстройство на здравето.Този
извод се доказва от показанията на св. Св.С. и приложеното Съдебно-Медицинско удостоверение №330/13.12.2017г.
Доколкото липсва съмнение относно характера на телесната повреда, предвид
разпоредбата на чл.144, ал.2, т.2 от НПК, съдът прецени, че не е необходимо
назначаването на съдебно-медицинска експертиза за изясняване характера на
уврежданията. В съдебно-медицинското удостоверение са отразени обективно
съществуващите увреждания, причинени на св.Св.С., като в него изрично е
посочено, че установените травматични увреждания могат да бъдат получени по
време и начин, съобщен от пострадалия. Съдържащите се в удостоверението
данни напълно кореспондират на показанията на свидетеля и на предоставеното от
него описание на механизма на получаване на уврежданията, което дава основание
твърденията му да бъдат кредитирани. Във връзка с безспорно доказаните констатирани наранявания по тялото на св.Св.С.,
съдът, приема за доказано и агресивното поведение на подсъдимия- заканата убийство спрямо св.Св.С.. Казал му, че „ ще бъде изкормен, че ще му бъде изваден черния дроб“.
За да установи в пълнота по –горе описаната фактическа обстановка,
съдът обсъди свидетелските показания и
на втората група свидетели: всичките-
служители в „Микрокредит“ ЕАД, и колеги на
подсъдимия: св.В.В., св.К.И., св.В. В и св.С. С..
Настоящият съдебен състав не
кредитира показанията на тази група свидетели, тъй като същите са дадени от лица - колеги на подсъдимия, хора работещи в една и съща
фирма, осъществяващи единтични функции, преследващи
общи фирмени интереси. Престъплението в
което подсъдимия е обвинен е в качеството му на длъжностно лице , на трудов
договор в същата фирма в която работят и
по –горе описаните свидетели. Видно от свидетелските показания на св.В.В. /л.137 от делото/, същият заявява, че е прокурист на
дружеството „Микро кредит“, като поради констатирани
проблеми в работата в офиса на фирмата в гр.Търговище, се наложило да
командироват в гр.Търговище г-н К. в качеството му на регионален директор.
Свидетелят В. е категоричен, че по времето на командировката на подсъдимия, той
не е бил в Търговище, а другите командировани заедно с подсъдимия са били св.К.И.
и св.С. С.. В свидетелските си показания св.К.И. /л.195 от делото/, заявява,
че познава подсъдимия тъй като са колеги, посещавали са
заедно адреси в гр.Търговище, като К. е водил разговорите, като по някой път разговорите са били на по висок тон, но не бил
чувал подсъдимия да обижда или заплашва
някого. Обяснява, че на 11.12.2017г. подсъдимия заедно със В. са пристигнали в г.Търговище, като са били
командировани да помагат при
събираемостта на вноските по отпуснати заеми. На въпрос –„виждали ли сте
подсъдимият да е нанасял удари и да е заплашвал клиенти, както в офиса, така и
по улицата и в учреждения“?, свидетелят отговаря- „не
съм виждал такова нещо“. Във връзка с
установяване на действителната фактическа обстановка по делото , съдът разпита
в качеството на свидетели и лицата В. В /л.386 от делото/, и С. С. /л.480/. И
двамата свидетели заявяват, че са служители на дружеството „Микрокредит“.
Св.С. заявява, че заедно с подсъдимия не
е посещавал адреси в гр.Търговище, имало такива случаи но през 2013г., 2014г.
Твърди, че поведението на подсъдимия
било нормално, не проявявал агресия, не е виждал подсъдимия да нанася удари по Х.Г..
Св. В. В, също заявява, че е бил командирован в гр.Търговище с оглед
събираемостта на отпуснати заеми от „Микрокредит“. Заедно с неговите колеги посетили повече от
десет адреса в града, подсъдимия се водел , в качеството на административен директор, и обикалял с
другите служители по адресите, като посещавали както домашни адреси, така и
работни места. Разговорите с клиентите водел С. С. и К.. И той както и другите
негови колеги е категоричен, че не е
присъствал подсъдимия или някой от другите му колеги да са заплашвали или
удряли хората които са им дължали пари.
Съдът не кредитира показанията на тази група свидетели по
отношение деянието за което е обвинен подсъдимия, за извършено престъпление по
отношение свидетелите З.С., Е.Ф., С. С.
и св. С.С.С., тъй като същите са изолирани и
възпроизвеждат единствено факти и обстоятелства оневиняващи действията на подсъдимия, с който са колеги и
приятели.
Относно показанията на св. Г.И., св.Х.Ф.
и св.Н.Е. същите не допринасят за изясняването на фактическата
обстановка по делото и на практика нямат връзка с предмета на делото.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост подсъдимият е не осъждан към момента на извършване на деянието.
При анализа на доказателствения
материал по делото, съдът изключва и не
ползва събраните данни и доказателства вследствие задавани въпроси
от назначеният резервен защитник и
защитника на първоначално конституирания граждански ищец.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна
страна подсъдимият е осъществил състава на чл.213а ал.ІІІ т.5 вр. с ал.ІІ т.
1 и 2 и ал.І и във вр.с чл.26, ал.І и чл.130 ал.ІІ от НК - при условията
на продължавано престъпление на 12.12.2017г. в гр.
Търговище в качеството си на длъжностно лице с цел да принуди З.Д.С., Е.И.Ф. , С.А.С.
и С.С.С. да се разпоредят със свое право - да върнат
заемите си към „Микро кредит“ ЕАД ги заплашил с
насилие, като деянието е придружено със заплаха с убийство и с нанасяне на лека
телесна повреда на С.С., изразяваща се в причиняване
на болка и страдание без разстройство на здравето.
От субективна страна
е налице пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характерна деянието, неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на вредоносния резултат.
Изпълнението на заканата, с някоя от
формите на принудата, не е задължителен елемент при осъществяване състава на
престъплението, достатъчно е заплахата, както е в случая, да е обективирана за постигане на преследваната от дееца
цел-разпореждането от пострадалия със своя вещ , право или поемане на
имуществено задължение. По делото е безспорно доказано, че деянието е извършено
от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице, като същото е било придружено
със заплаха за убийство на св.Св.С., и е било придружено с причиняване на лека
телесна повреда. В случая, деянието по чл.213а, ал.2 от НК е съставомерно независимо дали поетото имуществено задължение
от пострадалия, в резултат на упражнената спрямо него заплаха от дееца, е
действително дължимо или не. Престъплението по чл.213а ал.1 НК е формално и се
довършва с осъществяване на принудата, без да е необходимо в резултат на това
настъпването на конкретни имуществени вреди за пострадалият. В тази насока са и
произнасянията на ВКС с Решение № 13/19.07.2004г. по
н.д. № 631/03г. на І н.о., Решение № 172/31.03.2009г. по н.д. № 108/09г. на ІІ
н.о., с Решение № 5/10.03.2009г. по н.д. № 578/08г. на І н.о., и Решение №
222/25.05.2010г. на ВКС по н.д. № 159/10г. на ІІІ н.о.
Съгласно установената съдебна практика
на ВКС с Решение № 172/31.03.2009г. по н.д. № 108/09г. на ІІ н.о. се приема, че
спецификата на престъплението “изнудване” по чл.213а от НК сама по себе си не
предполага публично осъществяване на изпълнителното деяние, и за това съвсем
логично е обвинението да се основава най-вече на твърденията на изнудвания. В
конкретния случай тези твърдения не са изолирани, а се подкрепят и от
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Настоящата инстанция прие, че се касае
за продължавано престъпление, тъй като деянието е извършено в рамките на
два последователни дни, действията на
подсъдимия са били идентични, насочени срещу различни лица, по различно време в
кратък срок от време. В случая съдът приема, че деянието е извършено при
условията на продължавано престъпление,тъй като се касае за повече от едно деяние, които
поотделно осъществят един и същ състав на престъплението за което подсъдимия е
обвинен. Деянията са извършени в непродължителен период от време, при една и
съща фактическа обстановка и при еднородност на вината.
Като причини за извършване на
престъплението следва се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на
неприкосновеността на човешката личност и правото й да взема свободни решения.
Съдът намира за неоснователно становището
на защитата на подсъдимият, че повдигнатото и поддържано обвинение спрямо
последният не е доказано по безспорен и категоричен начин, което твърдения
изцяло се оборва от приетият от съда доказателствен
материал.
Към датата на извършване на
инкриминираното деяние, подсъдимият е бил пълнолетен, могъл е да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
За извършеното престъпление от подсъдимия К.
- чл.213а ал.ІІІ т.5 вр. с ал.ІІ т. 1 и 2 и ал.І и във вр.с
чл.26, ал.І и чл.130 ал.ІІ от НК законът предвижда наказание ЛОС от пет до петнадесет години
и глоба пет хиляди до петнадесет хиляди лева, като съдът може да постанови
конфискация да ½ от имуществото на дееца.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени наличието на
следните обстоятелства: Смегчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, налице
са добри характеристични данни, същият работи ,изминал е дълъг период от
извършване на деянието до постановяване на присъдата, като забавянето не е по
вина на подсъдимия което обстоятелство съгласно практиката на ВКС следва да се
отчете като смегчаващо отговорността обстоятелство.
Отегчаващи вината обстоятелства –няма.
По отношение на конкретния размер на
наказанието съдът – въпреки установената относително висока степен на
обществена опасност на деянието, но с оглед необремененото съдебно минало,
намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като
на подсъдимия бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
минималния, предвиден в закона размер от ПЕТ ГОДИНИ, което наказание
на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНС да изтърпи при
първоначален „общ“ режим. Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото
в разпоредбата на чл.213а, ал.2,т.2 от НК наказание глоба , като постанови това
наказание също да бъде в минималния размер, предвиден в закона , а именно
5 000 лв.
Съдът намира,
че определеното и наложено на подсъдимият наказание е от вид и размер да
постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимият като го превъзпита занапред да спазва законите в
страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове
на обществото, като да им въздейства възпитателно и предупредително
От събраните по делото доказателства не се
доказа по безспорен и категоричен начин, на
11.12.2017г. подсъдимия да е
извършил горепосоченото деяние по отношение
на Х.Х.Г. в офиса на фирма „Микро
кредит“ЕАД – София в гр.Търговище ул.Клокотница №3 посредством действия с които
да принуди Х.Г. да се да се разпореди със свое право - да
върне заемите си към „Микро кредит“ ЕАД, да го е
заплашил с насилие, като деянието да е
придружено със заплаха с убийство и с нанасяне на лека телесна повреда на Х.Х.Г., поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът го оправда по предявеното
му обвинение в тази част. По делото не
се събраха безспорни и категорични доказателства в подкрепа на това обвинение. За случилото се в офиса на „Микрокредит“, съдът разпита в качеството на свидетел Х.Х.Г.. В показанията си /л.188 от делото/, същият подробно
обяснява, че многократно е вземал парични кредити от „Микрокредит“.
Имал затруднение по връщането на последния кредит,поради което му се обадил св.К.И.
и го поканил в офиса на фирмата да договорят начина на издължаване на кредита.
Когато св.Г. отишъл в офиса на фирмата, в една от стаите бил само К.И., но от
другата стая излезли още четири-пет човека, които дошли при тях и го нападнали.
Подсъдимия му казал „аз съм шефа искам си парите, не ме интересува“, след което
подсъдимия и още един от присъстващите
започнали да нанасят удари по тялото на Х.Г.. Същият носел в себе си
1000лв., които им дал, но те му отговорили –„те не стигат , още трябват“. Обяснява,
как подсъдимия му е ударил шамар непосредствено след като Р. е напуснал
помещението, и как е извикал към Р.Р. да извика
полиция. Свидетелят твърди, че докато
подсъдимия му е нанасял удари, го е заплашвал и му е казал-„мангал ще ти
еба майката, искам си парите, дайте мачетето ще го
заколя, ще му еба майката на този мангал“. В показанията си пред съда св.Р.Р. /л.390/ заявява, че
заедно с Х.Г. отишли в офиса на „Микро Кредит“ в гр.Търговище, за да заплатят част от дължимите от Х. суми
по получен кредит. В офиса имало трима
човека, като попитали Х. кога ще си плати. Свидетеля Р. не останал повече, и сам
излязъл от помещенията където ги били посрещнали, като за това не бил подканян,
гонен или принуждаван. Заявява, че не е видял някой да удря някого, не е чул
някой да търси помощ, да вика полиция или пък да го моли да се обади в полицията. С оглед
констатираните противоречия в свидетелските показания на Р. дадени на ДП и тези
в съдебно заседание, съдът на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, зачете дадените
от свидетеля показания на /лист 18 том.1 от ДП/. В показанията си на ДП, св.Р. подробно обяснява, как заедно
със св.Х.Г. са посетили офиса на „Микро кредит“ в
гр.Търговище. Обяснява, как са били посрещнати от трима служители на фирмата,
като най едрия от тях му казал „ставай и изчезвай“, като докато излизал навън
чул някакъв удар и Х. започнал да вика
„о майко“ , „Р. извикай полиция“. Св.Р. заявил
в тези си показания, че след като напуснал бързо „микрокредит“
,много бързо се придвижил до „барчето на Ангел“, от там се обадил на тел.112 . Малко по-късно се
срещнал с Х. зад офиса на М-тел, и видял, че лявото му око е подуто, мия Х.
обяснил, че са го били съборили на земята, ритали са го, като твърдял, че го
болят гърдите и плюел кръв. На въпрос
дали прочетените показания са верни, св.Р. заявява-подписа на протокола който ми предявявате е мой, но не е вярно
това което прочетохте. Във връзка с горното, съдът на основание чл.281 ал.1 т.3
от НПК зачете и приобщи към доказателствения материал
по делото свидетелските показания на св.Н.Х.С. /стр-483 от делото/, дадени на
ДП -/стр.14 том 1 от ДП/. В показанията си дадени на ДП, св.С. заявява, че е
посетил офиса на „Микро кредит“ заедно с Х.Г. и Р.Р.. С. останал в колата отвън, а Р. и Х. заедно влезли в
сградата. Заявява, че е видял как избутват
Р. навън, и е чул как Х. вика от вътре- „обади се на полицията“, как „ Х.
крещял“, крясъците били възклицания от негова страна, чувало се и, че вика „о майко“. Твърди, че Р. избягал
към центъра на града , а той го последвал. За да провери описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка касаеща
обвинението но подсъдимия по отношение извършено престъпление спрямо св.Х.Г.,
съдът разпита в качеството на свидетели В. В, С. С. и К.М.И.. Св.К.И. в
свидетелските си показания /л.195 от делото/, заявява, че на 11.12.2017г. е бил
заедно с подсъдимия и В. В в офиса на „Микрокредит“ в Търговище,
където дошъл и св.Х.Г.. Св.Кр.И. категорично
заявява, че е присъствал през цялото време когато Х. е бил в офиса, и не е
забелязал някой да го удря или заплашва, не се сеща св.Г. да е дошъл в офиса на фирмата с други
лица. Твърди,че разговорите които подсъдимия е водил с лицата които са
срещали на моменти са се водили на висок
тон, на без да обижда някого. Св.В. В заявява, че е бил командирован заедно с
подсъдимия в гр.Търговище, посещавали са заедно
местоработата и адресите където живеят на различни лица които дължат суми към „Микро кредит“, но не е виждал подс.К. да е нанасял удари с
ръце и с крака по тялото на някой от кредитополучателите. Твърди, че се е
случвало да се повиши тон, но до саморазправа, заплахи не се е стигало- /л.386
от делото/... Св.С. С. /л.480 от делото/, заявява,че не е обикалял по адреси
със св.В.В и подсъдимия. Заявява, че много добре си спомня деня когато св.Х.Г.
е посетил офиса на фирмата, с него е било още едно момче. По късно Х. останал в
офиса, а другото момче си заминало.
Твърди,че никой не е принуждавал другото лице да излезе от помещението. В
същото помещение останали- св.С., св.К.И., св.Хр.Г. и подсъдимия, като впоследствие започнала „селска разправия“ по отношение дължимия от
св.Х.Г. кредит. Свидетелят завява, че по
отношение на Хр.Г. не са отправяни закани, и не са му нанасяни удари, същият си
е тръгнал сам като се е заканвал- „ще
отида в полицията да се оплача , че сте ме били“.
В хода на досъдебното производство е
назначена съдебно-техническа експертиза / л.128 том.1 и л3-9 том.2 от ДП/,
относно записите от охранителните камери
в офиса на „Микрокредит“ гр.Търговище. От
заключението на вещо лице също не се доказва описаното от св.Х.Г. приложено
спрямо него насилие и отправени заплахи. Съгласно заключението на вещото лице
представеното записващо устройство /некомпютърен видеорегистратор/
е технически изправен, в паметта му има архивирани видеофайлове към дата
11.12.2017год. и часови диапазон 10.00ч. до 12.00ч., се е установило, че записите
приключват в 11.07.29ч., след което следващите записи са от 12.12.2017год. След проверка на системната поддръжка на
устройството, като причина за прекъсването се
установила ненормално/неправилно изключване. Експертизата е категорична,
че за времето от 10.00ч. до 12.00ч. на 11.12.2017г. не се наблюдава мъж/ мъже/ да нанасят удари по
друг мъж. Разпитаните от съда свидетели
касаещи повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия,за извършено
престъпление спрямо св.Х.Г., могат да
бъдат разделени на две групи:
-първата група свидетели, това
са св.Х.Г. и св.Н.С..
-втората група свидетели- св.Р.Р., св.С. С.,
св.К.И. и св.Хр.Г.- присъствали в помещението на „Микро
кредит“, при посещението на св.Г..
Настоящия съдебен състав кредитира
показанията на втората група свидетели, които са последователни и взаимносвързани,
както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото- заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза / л.128 том.1 и л3-9 том.2 от ДП/, относно записите от охранителните
камери в офиса на „Микрокредит“
гр.Търговище. Действително в свидетелските си показания св.Хр.Г., заявява, че при
срещата си със служителите на „Микро кредит“ , подсъдимия му казал „аз съм шефа
искам си парите, не ме интересува“, след което подсъдимия и още един от
присъстващите започнали да му нанасят
удари по тялото, заявява как им е дал 1000лв. които носел в себе си, описва ,
как подсъдимия първо му е ударил шамар,после му
нанесъл и други удари, както и го е заплашвал -„мангал ще ти еба
майката, искам си парите, дайте мачетето ще го
заколя, ще му еба майката на този мангал“. За случил се инцидент при
посещението на св.Х.Г. в офиса на „Микрокредит“ гр.Търговище свидетелства и св.Н.С.. Същият
заявява,че е посетил офиса на „Микро кредит“ заедно с Х.Г. и Р.Р..
С. останал в колата отвън, а Р. и Х. заедно влезли в сградата. Заявява, че е
видял как избутват Р. навън, и е чул как
Х. вика от вътре- „обади се на полицията“, как „ Х. крещял“, крясъците били
възклицания от негова страна, чувало се
и, че вика „о майко“. Твърди, че Р. избягал към центъра на града , а той
го последвал. Свидетелските показания на
С. и Г. не се подкрепят не се подкрепят
от останалите доказателства по делото.Свидетеля Н.С. не заявява, че е видял кой
нанася удари по Х., кой конкретно избутва на вън Р.Р..
Другото лице присъствало в офиса на „Микро кредит“ заедно с Х.Г. е бил св.Р.. Същият твърди,че
не е видял някой да удря някого, не е чул някой да търси помощ, да вика полиция
или пък да го моли да се обади в полицията. Р. е категоричен, че сам е напуснал
помещението където е останал св.Хр.Г., като никой не го е гонил, принуждавал
или подканял да си тръгне. Не на последно място следва да се отбележи, че св.Н.С. не е видял лично, че подсъдимия нанася удари по тялото на св. Х.Г.. Съвсем
различна фактическа обстановка описват другата група свидетели: св.С. С., св.К.И.
и св.Хр.Г.. Св.Кр.И. категорично заявява, че е
присъствал през цялото време когато Х. е бил в офиса, и не е забелязал някой да
го удря или заплашва, твърди,че разговорите които подсъдимия е водил с лицата
които са срещали на моменти са се водили
на висок тон, но без да обижда някого. Св.В. В заявява, че е бил командирован
заедно с подсъдимия в гр.Търговище, посещавали са заедно местоработата и адресите където живеят
на различни лица които дължат суми към „Микро кредит“, но не е виждал подс.К. да е нанасял удари с
ръце и с крака по тялото на някой от кредитополучателите. Също заявява, че се е
случвало да се повиши тон, но до саморазправа, заплахи не се е стигало. Св.С. С.,
описва посещението на св.Х.Г. в офиса на
фирмата, с него е било още едно момче, описва,че по късно Х. останал в офиса, а
другото момче си заминало. Твърди,че никой
не е принуждавал другото лице да излезе от помещението. Завява, че по отношение на Хр.Г. не са отправяни закани,
и не са му нанасяни удари, същият си е тръгнал сам като се е заканвал- „ще отида в полицията да се
оплача , че сте ме били“.
По
отношение на първото от деянията включени в състава на продължаваното
престъпление, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия съдът счита
следното: По делото не се събраха доказателства, които да доведат до безспорен
и категоричен извод, че на 11.12.2017г. подсъдимият, в качеството си на
длъжностно лице с цел да принуди Х.Х.Г. да се
разпореди със свое право – да върне заемите
си към „Микро кредит“ ЕАД, да го е заплашил с насилие
и деянието да е придружено със заплаха с убийство и с нанасяне на лека телесна
повреда на Х.Г., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето - престъпление по чл.213а ал.ІІІ т.5 вр. с ал.ІІ т. 1 и 2 и ал.І и във вр.с
чл.26, ал.І и чл.130 ал.ІІ от НК.
В наказателното производство, за да
бъде признато едно лице за виновно в извършване на съответното престъпление
следва да са събрани безспорни и категорични доказателства, каквито в случая не
са налице по отношение на първото от деянията включени в състава на
продължаваното престъпление. Единствените доказателства по делото в тази насока
са твърденията на св.Х.Г. и тез на св.Н.С..
Другите присъствали на място свидетели, описват съвсем различна фактическа
обстановка, като заявяват, че насилие по отношение на св.Г. не е прилагано,
същият не е бил заплашван с убийство. Съобразявайки разпоредбата на чл. 303
ал.2 от НПК, същата изисква от съда да признае подсъдимият за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин, а разпоредбата на чл. 304 от НПК е
категорична, че съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че
деянието не е извършено от подсъдимия. Събраните по настоящото дело
доказателства, не обосновават безспорен извод, че подсъдимия е извършил първото
от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, за което му е
повдигнато обвинение. Ето защо съдът
призна подсъдимия за невиновен и го оправда
по обвинението му в частта, че на
11.12.2017г. в офиса на фирма „Микро кредит“ЕАД – София в гр.Търговище ул.Клокотница №3
посредством действия с които да принуди Х.Г. да се да се разпореди със свое право - да върне заемите си към „Микро кредит“ ЕАД, го е заплашил с насилие, като деянието да е придружено със заплаха с убийство и с нанасяне
на лека телесна повреда на Х.Х.Г..
По отношение
веществените доказателства по делото, съдът постанови:1бр. електронен носител
/СД/ диск марка "Office 1 superstore" в кутия - предаден с протокол за доброволно предаване на 14.12.2017г. от З.Д.С.,
като вещ без стойност след влизане в сила на присъдата да бъде унищожен.1 брой
система за видеонаблюдение "DVR" /записващо устройство/ марка "HIKVISION",
модел "DS-7204HVH1-F1IN" със сериен номер
*********, 1 брой захранващ кабел "ADS-25FSG-1212018GPG"
и 1 брой дистанционно управление без захранващи батерии, всички иззети с
протокол за претърсване и изземване от 13.12.2017г. в гр.Търговище, като
записващото устройство, кабела му и дистанционно управление, след изготвена техническа
експертиза са опаковани заедно в найлонова торба, залепена с лепенка с надпис
"ВД по ДП№1002/2017г. РУ гр.Търговище, изследвано експертна служба с-р НТЛ
ОД МВР Търговище, постановление №1993р-1301/12.01.2018г., Експертиза
№29/2018г., Обект 1- 1бр. видеорегистратор /DVR марка "HIKVISION" модел "DS-7204HUH1- F1/N" със сериен номер *********, 1бр. захранващ
кабел и 1бр. дистанционно управление без батерии, след влизане в сила на
присъдата да бъдат върнати на собственика им.
2бр. компактдискове
"ЕМТЕС DVD R4.7 GB" със записани на тях видеофайлове
експортирани при изготвяне на техническа експертиза на видеорегистратор
марка "HIKVISION" модел "DS-7204HUH1-F1/N" със сериен номер *********, като двата
диска са поставени в найлонов плик, запечатан с лепенка с надпис:"ВД по
ДП№1002/2017г. РУ гр.Търговище, изследвано експертна служба с-р НТЛ ОД МВР
Търговище, постановление №1993р-1301/12.01.2018г., Експертиза № 29/2018г.,
Обект 1-2бр. компактдискове "ЕМТЕС DVD R4.7 GB" с надписи
—"11.12.2017г. 10.00ч.-12.00ч. DISC №1, и "11.12.2017г. 10.00ч.-12.00ч. DISC №2г", вещо лице П. Т., и подпис на
експерта", като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата да
бъдат унищожени.
По отношение направените разноски по делото, съдът осъди
подсъдимия , със снета по-горе самоличност да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище сумата от
121.00 лева (СТО ДВАДЕСЕТ И ЕДИН ЛВ.), представляваща разноски за експертизи,
направени в досъдебното производство,
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: