Решение по дело №1816/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260110
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 31 март 2021 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20205310101816
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                         10.03.2021 г.                              гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело1816 по описа за 2020 г. и като обсъди:

            Иск с правно основание чл. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

   Ищецът «Матеос груп» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, улСребърна» № 15, представлявано от управителя И.З., чрез адвокат Е.В., моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника «Етърналайз Медикал” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Капитан Райчо” № 63, ет.4, ап.22, представлявано от управителя Ж.П., да им заплати сумата 7 968.40 лв., от които: 7920 лв. главница и 48.40 лв. лихва – представляваща неплатено задължение по осъществена продажба на латексови ръкавици, за която е издадена фактура № 310/29.09.2020 г. на стойност 7920 лв. с ДДС, по която плащането е следвало да се извърши до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на предявяване на иска в съда 22.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че между страните са налице трайни търговски отношения, във връзка със сключен помежду им неформален договор за търговска продажба на различни видове стоки. Заявява, че е продал на ответника латексови ръкавици на стойност 7920 лв. с ДДС, за която продажба  е била издадена фактура № 310/29.09.2020 г., като ответното дружество е следвало да извърши плащане по фактурата на 30.09.2020 г. За доставката на стоките по фактурата е бил съставен приемо-предавателен протокол, подписан от управителя на ответното дружество. Въпреки отправени покани, водени разговори сумата не е била заплатена до образуване на делото. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производство. Моли да се допусне ССчЕ с конкретно посочени въпроси.

  

В   срока по чл. 131 ГПК отговор от ответника «Етърналайз Медикал” ЕОО не е постъпил. В съдебно заседание пълномощника на ответника  заявява, че претендираните суми са погасени чрез плащане, за което са ангажирали доказателства. Въпреки това не признава дължимостта на сумите, като твърди че искът е заведен преждевременно, тъй  като задължението е било платимо до 30 дни след издаване на фактурата, а не ден по-късно /или към датата на подаван на ИМ претендираните суми не са били изискуеми/. Не ангажира доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 29.09.2020 г. ответникът е закупил от ищеца: латексови ръкавици на стойност 7920 лв. с ДДС, за която продажба  е била издадена фактура № 310/29.09.2020 г., което не е спорно между страните, като твърдението на ищеца е, че ответното дружество е следвало да извърши плащане по фактурата на 30.09.2020 г. Видно от представеното копие на фактурата е, че е посочен начин на плащане - по банков път,  но не е посочен срока за плащане на задължението по същата. На същата датата е издаден и приемо-предавателен протокол, подписан от представители на страните.

          В процеса на производството от ответника са ангажирани доказателства за заплащане на претендираните по фактурата суми: сумата 7 920 лева главница на 04.11.2020 г. и 81.40 лева лихва на 05.11.2020 г.

          От доказателствата по делото се установява, че обезпечителната заповед е получена от адв.В. на 27.10.2020 г., а от извършената служебна справка се установи че по посоченото изп.дело запорното съобщение е получено в „УниКредит Булбанк“  на 30.10.2020 г.

          При оказана доказателствена тежест недоказано остана твърдението на ищеца, че задължението по фактурата е следвало да бъде заплатено ден след издаване на фактурата, както и възражението на ответника в едномесечен срок от издаване на същата.

          Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Фактурата и приемо-предавателния протокол за получената от ответника стока са съставено на 29.09.2020 г. Съгл.чл.303 ал.3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за плащане. Във фактурата не е посочен срок за плащане, поради което съдът приема, че задълженото по същата е следвало да бъде заплатено в 14 дневен срок от получаване на стоката/фактурата – до 12.10.2020 г. включително. Искът е предявен на 22.10.2020 г., поради което възражението на ответника за преждевременното му завеждане е неоснователен. 

          На осн.чл.235 ал.3 от ГПК съдът взема в предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. След предявяване на иска от ответника са ангажира доказателства за заплащане на претендираните главница и лихва, поради което предявения иск ще следва да бъде отхвърлен, поради заплащане на главницата и лихвата в процеса на производството.

 Възражението на ответника, че не дължат разноски на ищеца, тъй като не са дали повод за завеждане на иска е неоснователно по горните съображения. До приключване на устните състезания ответникът, чрез неговия пълномощник е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. За да се извърши преценка на неговата основателност следва да се съобразят доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно при всеки отделен случай. В настоящия са налице множество факти, съответно за установяването им е било необходимо събиране на много доказателства. Отделно от това при образуване на производството е поискано и допуснато обезпечение, образувано изпълнително дело за това, правна сложност на спора не е висока от обичайната за иск със същото основание, проведено е било само едно съдебно заседание, която обуславя размер на адвокатското възнаграждение, съответстващ на предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Още повече, че разликата между минималния размер от 726 лева и заплатения от 800 лева не е голяма. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение, уговорен между самия ищец и неговия пълномощник е 800 лева. По тези съображения направеното от ответника възражение е неоснователно.

          Поради което и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, общо в размер на 1491 лева, за които по делото са представени доказателства и списък по чл.80 от ГПК, от които: 319 лв. внесена ДТ, заплатено адвокатско възнаграждение 800 лв., разноски по изпълнителното дело 372 лв. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

           ОТХВЪРЛЯ предявения иск от «Матеос груп» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, улСребърна» № 15, представлявано от управителя И.З., против «Етърналайз Медикал” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Капитан Райчо” № 63, ет.4, ап.22, представлявано от управителя Ж.П.,  за заплащане на сумата 7 968.40 лева (седем хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки), от които: 7920 лв. главница и 48.40 лв. лихва – представляваща неплатено задължение по осъществена продажба на латексови ръкавици, за която е издадена фактура № 310/29.09.2020 г. на стойност 7920 лв. с ДДС, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на предявяване на иска в съда 22.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, поради плащане на задължението в процеса на производството.

 

           ОСЪЖДА «Етърналайз Медикал” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Капитан Райчо” № 63, ет.4, ап.22, представлявано от управителя Ж.П., да заплати на «Матеос груп» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, улСребърна» № 15, представлявано от управителя И.З., сумата от 1491 лева (хиляда четиристотин деветдесет и един), направени по производството разноски.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: