МОТИВИ към
решение от 260209/07.10.2020 год. по анх дело № 2150 по описа
на ВРС за 2020 год.
Производството е по чл. 375 и сл. НПК.
С постановление на ВРП от 05.06.2020
год. е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на С.Д.С. с ЕГН********** *** за извършено престъпление по чл.325,ал.1от НК и за налагането на административно наказание на основание чл.
78а НК.
В проведеното съдебно заседание
Варненската районна прокуратура не изпраща представите, не заявява становище.
Обвиняемия С., редовно призован се
явява лично и с адв.Св.С.,ВАК,разбира в какво е
обвинен, не се признава за виновен. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът му – адв.С.,
ВАК не
оспорва фактическите положения, а само правната квалификация на деянието, като
поддържа, че то представлява „непристойна проява” по см. на чл.1 ал.2 УБДХ, а
не”едро хулиганство” по см.на чл.325 ал.1 НК .
От фактическа страна :
Според постановлението на ВРП на 22.06.2018 год. сутринта св.А.Я.
паркирала личния си автомобил в гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“
пред № 7, в който живеел обв.С.. На бордюра пред
имота имало поставени метални колове, за да ограничават достъпа на автомобили
към тротоара. Въпреки тях при паркирането си св.Я. имала възможност да отвори
вратата на автомобила си и да излезе от него. В края на работното време св.Я.
се видяла с пострадалата св.И.А.. Двете се насочили към автомобила на Я.. По
същото време обв.С. се намирал на тротоара пред домът
си, където заедно със свои приятели, сред които и свидетелите И.Д. и Д.Я. стояли на маса, пиели бира и
гледали футболен мач. На един от металните колове, поставени на тротоара св.Д.
бил закачил раницата си. Приближавайки към С. и приятелите му св.А. ги
поздравила, след което виждайки
закачената раница се обърнала към С. и стоящите на масата с него свидетели да
преместят раницата, тъй като се опасявала, че може да я събори и да повреди намиращите
се в нея вещи. С това се поставило началото на спор между С., който настоявал,
че раницата не пречи и А., че би могло да я съборят при потеглянето. И С. и А.
били упорити в отстояване на позицията си, като С. започнал да крещи, че нямат право да паркират пред дома му,
вдигнал табуретката на която стоял и започнал да замахва с нея към колата на Я.,
пред която стояла А., крещейки :” да се махаш веднага, аз съм имал барче,
платил съм тротоарно право, нямаш право да спираш тук”, „ запалихте ми колата”.
А. му възразила, че няма право да забранява да се спира на това място, тъй като
улицата е общинска. Това още повече ядосало С., който държейки табуретката над
главата си насочил гнева си към А. като и казал :” искаш ли сега да те ударя?
Искаш ли да те унищожа мършоляк”. Поведението му паникьосало Я., която натиснала клаксона на автомобила си,
това сепнало С., който рязко свалил табуретката при което ударил крака на А.. Я.
преместила автомобила си, а А. се обадила на тел.112, за да съобщи за
поведението на С., който все още превъзбуден крещял
:” да, да, обади се! Какво ще ми направиш, боклук, мършоляк!
Такива като вас и на втора употреба няма да ви искат!”
На горното станал свидетел В.С., който излизал от близкия до дома
на С. магазин.
Малко по-късно на мястото дошли сестрата на А., св. Д.Б. и
полицейските служители свидетелите Р.К., Т.М. и Д.М..
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите И.А.,
А.Я., Д.Б., В.С., Д.Я., И.Д., Х.Н., Д.Д., Р.К., Т.М., прочетени
и приети по реда на чл.281 и сл. от НПК,Д.М., от обясненията на обв.С. / частично /, както и на писмените доказателства –
протоколи за предупреждение от 22.06.2018 год., характеристика, справка за
съдимост,прочетени
и приети по реда на чл.283 от НПК и включени в доказателствения
материал на осн. чл.378, ал.2 от НПК.
По доказателствата:
В обясненията си обв. С. посочва, че въпросния ден се прибрал от риболов,
след което с приятели, сред които и свидетелите С. и Я. седнал на масата,
разположена на тротоара пред къщата му. В непосредствена близост бил паркиран
лек автомобил „Опел”. На тротоара имало забити тръби, на едно от които един от
приятелите му си закачил раницата. Гледали мач, когато дошли собственичката на
автомобила и друга жена – св.А., с която се познавал визуално, знаел, че е
адвокат и кантората и е била на ул.Неофит Бозвели №
13, като постоянно се засичали. Според С., виждайки ги А. им казала „ да ви е
сладко” , след което :”дръпнете си раничката от
колата”. С. твърди, че в първия момент си помислил, че жената се шегува, затова
и казал „ да не би да одраска боята на колата”. А. обаче отговорила „ чуваш ли
какво ти казвам” и започнала да му държи тон. Собственичката на автомобила
влязла в него, привела го в движение и го отместила от мястото му до този
момент, докато другата жена продължила да му държи тон, казвайки му :” чуваш ли
какво ти казвам? Махайте я тази раничка от там”. С.
не искал да се кара, попитал я защо, като твърди, че А. произнесла думите „ да
еба глупаците ви!” Твърди, че нито той, нито стоящите с него на масата не са
обидили свидетелките А. и Я..
В
хода на съдебното следствие са събрани показания на свидетели, възприели
развитието на процесния случай.Условно тези показания
могат да бъдат разделени на три групи.
В едната група се включват
свидетелите близки до подсъдимия: свидетелите Д.Я. и И.Д..
Според показанията на И.Д.,
той, св. Я. и техен приятел Ивелин седели заедно с обв.С.
на маса, разположена на тротоара пред дома му, пиели бира и гледали мач. На
тротоара имало поставено колче, на което св. Д. бил закачил раницата си. Към
тях се приближила жена, която поискала раницата да бъде преместена, тъй като не
можела да си отвори вратата, и е се притеснявала в нея да няма нещо, което да
бъде счупено. С. казал на жената да се качва в колата и да заминава, а тя от
своя страна започнала да ги обижда, нарекла ги „ глупаци”. Според С. всичко
тръгнало от желанието на жената да си махне раницата от колчето. Твърди, че
въпреки, че били дръпнали раницата ,жената продължила да се заяжда.Според него въпреки,
че няколко пъти и казали да си тръгва,
тя ритнала стола и казала, че щяла да извика полиция.
С показанията си св.Я. потвърждава казаното от С., че повод за
инцидента била поставената на колче, разположено на тротоара раница. Твърди, че
през лятото често се събирали на тротоара пред дома на обв.С..Там
имало масичка и няколко стола.По време на инцидента също седели около масата и
гледали мач.Твърди, че до колчето , на което била раницата бил паркиран
автомобил. До него се приближили две жени, като едната се обърнала към всички
на висок тон, след което тя и С. се скарали за раницата поставена на колчето.
Твърди, че той и останалите около масата преди инцидента били употребили
алкохол – бира. Отрича С. да е отправял заплахи към двете жени.
В другата група се включват
показанията на свидетелите А., Я. и Б..
В показанията си св.А. твърди,
че на процесната дата се била разбрала със св.Я. да
се видят след работа. Я. и казала, че е паркирала автомобила си пред магазина
на „ Митьо”. Отивайки към мястото, където Я. била паркирала видяла, че на
тротоара до № 7 се били събрали група мъже, седели около пластмасова маса и
пиели бира. Автомобила на св.Я. бил спрян точно до три колчета, саморъчно
забити, за да пречат на автомобилите да се качват на тротоара.На едното от тях
имало закачена раница. А. твърди, че е поздравила стоящите около масата мъже,
погледнала раницата и помолила да я махнат, за да не я бутнат. Според нея
стоящите около масата мъже започнали да се смеят като и казали:” хайде сега
какво ви пречи раницата”. С. според нея вдигнал тона като казал :” какво
искате, смятате, че раницата ще одраска колата”. Според А. в момента, в който Я. отворила
вратата, раницата паднала на земята и тогава С. казал : „ видя ли сега какво стана, ако нещо е счупено”. След това
според А. без тя или Я. да са го предизвикали по някакъв начин С. се обърнал
грабнал една табуретка и започнал да и крещи :” да се махаш от тука, повече да
не съм те видял да паркираш. Ако още веднъж те видя…”, след това замахнал с табуретката към отворения прозорец на
автомобила, и казал:” ще ти натроша колата, ако още веднъж те видя да паркираш
тука…”. А. му казала, че улицата е общинска, при което С. се обърнал към нея ,
по думите и я притиснал към автомобила на Я. и и казал:” искаш ли сега да ти
счупя главата, мършоляк, искаш ли боклук”. Твърди, че
тогава св.Я. натиснала клаксона на автомобила, което стреснало С., той свалил
рязко табуретката, при което и охлузил крака. Поведението на С. мотивирало А.
да позвъни на тел. 112 и да поиска съдействие от полицията. По-късно дошла и
сестра и св.Б..
Св. Я. потвърждава показанията
на А. изцяло .
От показанията на св.Б. се
установява, че не е очевидец на инцидента. Твърди, че имала уговорка със сестра
си – св.А. да я вземе от кантората и около 18 часа. Когато приближила мястото
видяла, че между А. и С. има конфликт. Твърди, че С. седял на стол пред къщата
си, а А. се движела от другата страна на ул.” Неофит Бозвели”.
От св.Я. разбрала какво се е случило. Твърди, че кракът на сестра и бил със
следи от раздрано и кървял.
Третата
група включва показанията на полицейските служители К.,М. и М.. Тримата
свидетели, в качеството им на служители в 01 РУП Варна обясняват, че са били
изпратени по сигнал на ОДЧ при 01 РУП Варна за скандал на ул.” Неофит Бозвели” в гр.Варна.На място установили мъж и жена, които
се били скарали за паркомясто. Жената твърдяла, че
мъжът я обиждал и заплашвал, мъжът също твърдял, че жената го заплашвала.На
двамата били съставени протоколи за предупреждение
Особено място заемат
показанията на св. В.С., който се явява единствения
свидетел очевидец на случилото се
Според свидетеля на излизане от
магазина видял две жени да отиват към колата си.Твърди, че видял и С. да стои
пред дома си заедно с още трима-четирима души.Твърди, че С. и една от жените се
скарали.Твърди, че жената е почнала да обижда С. и хората с него и той се
приближил да види какво става.Твърди, че е чул жената да казва:” аз ще ви
оправя”, твърди, че жената била афектирана, викала и се заканвала.Твърди, че е
чул С. да казва:” хайде недей писка, има откъде да влезеш”.Потвърждава, че на
една от тръбите имало закачена раница. Св. С. също твърди, че е чул жена да вика и се заканва към С. и седящите с него лица,
както и думите и :” аз ще ви оправя”. Показанията на св.С. установяват и
причината за скандала между С. и А., а именно :”чух С. да и казва, че има място
да влезе, защото вратата на колата и беше до тази тръба.С. и каза:” хайде недей
писка, има откъде да влезеш.”
Анализ
на доказателствата:
Имайки
предвид, че освен средство за защита обясненията на подсъдимия съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и
ценят с оглед останалия събран доказателствен
материал, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия в частта им
относно конкретната ситуация и кръга на
присъстващите лица по време на инцидента. Обясненията на подсъдимия са съотносими с
показанията на свидетелите Я. и Д., като всички описват в показанията си едни и
същи възприятия относно възникналото пререкание между подсъдимия и св.А..
Обясненията на С. кореспондират и с показанията на св.С.. В останалата им част,
касаеща използваните изрази по отношение св.А. съдът
не ги кредитира, а намира, че са част от защитната му теза.
Състава
на съда кредитира напълно показанията на св.С., тъй като не се
установи и от доказателствата, а и не се
твърди от никоя от страните, този свидетел да е заинтересован в полза на която
и да било от страните по делото. В този смисъл С. може да бъде приет за
обективен и безпристрастен свидетел, незаинтересован от изхода на делото.
При преценката на показанията на св.Б., съдът от една страна
съобрази възможната им заинтересованост, предвид факта, че свидетелката е
сестра на св.А., а от друга показанията и пресъздават разказаното и от самата А.,т.е.
съдът намира, че те не установяват нови обстоятелства.
Свидетелите Д. и Я. от една страна и А. и Я. от друга са очевидци на процесните
събития. Техните
показания представляват преки доказателства, тъй като е безспорно, че четиримата
са присъствали на инцидента и дават информация относно факти, влизащи в
предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.1 от НПК.
Досежно началния момент и причината
за възникването на конфликта между С. и
А. показанията на тези две групи свидетели съвпадат напълно. В тази част съдът
ги кредитира.
По отношение
причините за агресивното отреагиране на С. е налице разминаване в показанията им.
Според С. всичко тръгнало от настоятелното желание на
жената – св.А. да бъде махната раницата от колчето и въпреки, че според С. били
дръпнали раницата , жената продължила да се заяжда - „пет пъти и казахме да си
тръгва, но тя ритна стола и каза, че щяла да извика полиция“.
По отношение останалите
обстоятелства, С. и Я. са лаконични в отговорите си, което според съда се дължи
на обстоятелството, че се познават с обвиняемия и желаният да не му навредят
със своите показания.
От своя страна А. и Я.
акцентират в показанията си, че изненадващо и безпричинно за тях обв.С. е взел табуретка, вдигнал я над главата си и замахнал се нея по посока автомобила на Я., а след като А. му казала , че улицата е общинска, той се
обърнал към нея с думите:” искаш ли сега да ти счупя главата, мършоляк, искаш ли боклук”.
Според съда житейски по-логична
е ситуацията представена от свидетелите Д.,
Я. и от самия обвиняем, поради което намира, че следва да кредитира показанията
на свидетелките частично, само по отношение
на началния момент, частично по отношение причината за възникване на
конфликта и по отношение думите на С. отправени към А.. В останалата им част ги
намира за предубедени.
По отношение на свидетелите
полицейски служители, безспорно се установява, че същите са посетили мястото на
инцидента по повод подадения сигнал. Те нямат преки и непосредствени
впечатления от развилия се между А. и С. скандал, но свидетелстват за
състоянието в което са се намирали двамата при отиването им на място. Тримата
свидетели не са заинтересовани от изхода на делото.Показанията им са
последователни и логични,отнасят се до основни факти от предмета на доказване,
а именно относно факта, че А. била разстроена, а С. изглеждал като употребил
алкохол. Показанията им са непротиворечиви относно факта, че по тялото на А. са
липсвали наранявания.
От правна страна
Анализа на събраните по делото доказателства дава основание на
състава на съда да приеме, че извършеното от обв.С. не представлява престъпление по чл.325,ал.1
от НК , а се явява административно нарушение по УБДХ.
Видно от Постановление № 2 от 29.06.1974 год. по н.д. № 4/74 г. На
пленума на ВС разликата между хулиганството по чл.325 от НК и така нареченото
дребно хулиганство по УБДХ е съществен: - дребното хулиганство е с по-ниска
обществена опасност, и извършеното следва се характеризира като дребно
хулиганство, когато това са „непристойни прояви” (чл.1 от УБДХ); докато при
престъплението по чл.325 от НК в закона е посочено, че това следва да са
„непристойни действия” и чрез тези действия грубо се нарушава обществения ред и
се изразява явно неуважение в обществото.
"Непристойни
действия" според дефиницията на т.2 от ППВС № 2/1974 г. са онези, които са
неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и
други прояви, скандализиращи обществото.
Грубо
нарушение на обществения ред има,
когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения ред и чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
Явно неуважение към
обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито
висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият
характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на
които са станали достояние.
Според състава на съда
основното, което следва да се изясни с оглед преценката за характера на
деянието на С. е дали действията му са довели до
нарушаване на обществения ред и спокойствие като елементи от обективния
състав на престъплението по чл.325,ал.1 от НК, както и дали от субективна
страна е бил налице пряк умисъл у обвиняемия да ги наруши, изразявайки явното си неуважение
към обществените порядки с действия,грубо нарушаващи обществения ред.
Както за всяко умишлено
престъпление, така и за деянието на С. следва установяването на мотивите му да
го извърши, изначално да цели да скандализира обществото.
От показанията на свидетелите
става ясно, че действията на С. са били насочени само към А., като действията му не са ескалирали до степен да бъде накърнен
грубо обществения ред и спокойствие.
Налице са гласни доказателства,
че с поведението си св.А. е провокирала негативната реакция на обв.С..Безспорно е установено, че между двамата е
възникнало словесно пререкания , при което обв.С. е изрекъл процесните изрази. От
доказателствата по делото се установи, че действията на С. с табуретката не са
били насочени към А., а съприкосновението и с нея / ако е имало такова / не е
било търсено от С., а случайно. На следващо място, освен твърденията на А. за
получената телесна увреда и показанията на
свидетелите Я. и Б., други гласни или писмени доказателства в тази насока не са
събрани. Според състава на съда действията на С. обективно не съставляват онези
“непристойни действия”, които са визирани в нормата на чл. 325, ал. 1 НК.
Доколкото в случая конфликта донякъде е смутил обществения ред, принос за това
са имали и двете страни по него. Само използваните от подсъдимия изрази не могат да се окачествят като действие,
което грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото.
В този смисъл състава на съда намира, че поведението на С. по отношение на св.А.
се отличава с много по-ниската обществена
опасност на административно нарушение по чл.1, ал.2 от УБДХ. Според чл. 1, ал.
2 УБДХ дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на
ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора,
в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта, или
на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които
се нарушават общественият ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен
на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК.
Предвид изложеното по-горе
състава на съда намери, че деянието извършено от обв.С.
следва да се характеризира като непристойна проява по чл. 1, ал. 2 УБДХ, тъй
като макар и на публично място , нито от обективна, нито от субективна страна
действията и думите му са били насочени към изразяване на явно неуважение към
обществото и грубо са нарушили установения ред. Именно поради ниската степен на
обществена опасност на извършеното от обвиняемия, поведението му не може да бъде
прието за груба демонстрация против
обществения ред и за явно неуважение към обществото, поради което не
представлява престъпления по чл. 325 НК, а е “непристойна проява” по см. на чл.
1, ал. 2 УБДХ.
Предвид горното и на осн. чл. 304 НПК, съдът призна подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение по
чл.325,ал.1 от НК,като на осн. чл.1 ал.2 вр. ал.1
т.2 от УБДХ му наложи административно наказание глоба в размер на 250 лв.
Съдът на осн.
чл.112 ал.4 от НПК веществените доказателства: СД на л.59 и л.61 от досъдебното
производство е постановил да останат по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал.4, т.1
от НПК, чл. 78а ал.1
от НК, Варненски районен съд, 45-ти наказателен състав постанови решението си.
СЪДИЯ
В РС ВАРНА :
