РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Кюстендил, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ч. А. Т.
при участието на секретаря А.А. Х.
като разгледа докладваното от Ч. А. Т. Гражданско дело № 20221520100232 по
описа за 2022 година
Производството по делото е по искова молба, подадена от И. Е. Б., с ЕГН
**********, с адрес в гр.К. против К. Й. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.К..
Твърди се по исковата молба, че ищецът е собственик на недвижим имот,
представляващ по документ за собственост 1070/1426 ид.части от УПИ с
площ от 1426 кв.м., находящ се в с.Д., общ.Н., представляващ УПИ XI-90, кв.5
по действащия план на с.Д., одобрен със заповед №16/16.02.1994г. на кмета на
община Н., при съседи: улица, Д. Й., Б. К., Н.Д., ведно с ½ ид.част от
построената в имота паянтова жилищна сграда-западната половина от същата,
както и всички стопански постройки в имота.Правото на собственост било
придобито с договор за дарение във формата на НА №82, т.2, рег.№3223, д.
№216 от 18.06.2012г. на нотариус с рег.№325 и дарен от бащата на ищеца
Емил Й. С..
Ответникът придобил с договор за покупко-продажба на недвижим имот
във формата на НА №84, т.3, рег.№4078, д.№448 от 03.12.2018г. на нотариус с
рег.№603 на НК от Д. К. С. недвижим имот, представляващ 356/1426 ид.части
от УПИ, целия с площ от 1426 кв.м., находящ се в с.Д., представляващ УПИ
XI-90, при описани граници и съседи, представляващи реално обособената
1
източна част от имота с площ от 356 кв.м., която се заключва в границите на
ъгъла между двете улици, очертани в червено, линията по продължение на
югозападната стена на жилищната сграда към улица с о.т. 26-20 и линията над
северозападната стена на сградата към улицата с о.т. 26-27, очертани в зелено,
съгласно скицата предложение за изменение на ПУП за нов УПИ XIII-90 с
площ от 356 кв.м., заедно с построената в имота триетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 119 кв.м.
В последствие с НА за собственост върху недвижим имот №87, т.1, рег.
№997, д.№87 от 30.03.2021г-. на нотариус с рег.№603 на НК, ответникът бил
признат за собственик на недвижим имот, представляващ УПИ XIII-90, кв.5
по регулационния план на с.Д., одобрен със заповед №16/16.02.1994г., изменен
със заповед №3-23/04.02.2020г. и със заповед №3-63/17.03.2020Г., с площ от
356 кв.м., ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда,
както и 140/1070 ид.части от УПИ XI-90, целия с площ от 1070 кв.м……,
които представляват реална част от имота с площ от 140 кв.м. покрай
северозападната регулационна граница с УПИ XIII-90.
Твърди се, че гореописания имот 140/1070 ид.части от УПИ XI-90, целия с
площ от 1070 кв.м. не е собственост на ответника.През м.септември 2021г.
ответникът заградил част от имота на ищеца с площ от 140 кв.м., отказал да му
върне тази част , като няколко месеца преди това се и снабдил с нотариален
акт.
При горното се прендира признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на 140/1070 ид.части от УПИ XI-90 и
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху този имот.На
основание чл.537, ал.2 ГПК се претендира отмяна на нотариалния акт за
собственост относно този имот.
В срока по чл.131 ГПК е оспорен предявения иск.Твърди се, че описания в
исковата молба имот-140/1070 ид.части от УПИ XI-90 винаги са били част от
неговия имот, като винаги ползвал имота точно по границите, определени от
баща му, включващи и спорния имот.На място имало траен знак-стара ограда,
изградена през 1996г., която очертавала границите между двата нови
имота.Построил новата ограда именно върху основите на старата, каквото
било и реалното ползване на имотите.
От събраните в хода на производството доказателства, по делото се
2
установи следната фактическа обстанвока:
С договор за дарение на недвижим имот, във формата по чл.18 ЗЗД-НА
№82, т.2, рег.№3223, д.№216/2012г. на нотариус с рег.№325 на НК, Е. Й. С. е
дарил на дъщеря си И. Е. Б. недвижим имот, представляващ 1070/1426
ид.части от УПИ, целия с площ от 1426 кв.м., находящ се в с.Д.,
представляващ УПИ XI090, кв.5 по действащия план на с.Д.…., ведно с ½
ид.част от построената в този имот паянтова жилищна сграда-западната
половина от същата и всички стопански постройки в имота.
На 20.09.1996г. е бил сключен договор за покурко-продажба на недвижим
имот между Й. С. Е. и Ф. Й. К. и Д. К. Й., по който първите двама продават на
третата 356/1426 ид.части от дворно място за което е отреден парцел XI, пл.
№90, кв.5 по плана на с.Д., целия с площ от 1426 кв.м.., както и ½ ид.част от
паянтовата жилищна сграда.
С договор за покурко-продажба на недвижим имот във формата на НА
№84, т.3, рег.№4078, д.№448/2018г. Д. К. С. е продала на К. Й. С. 356/1426
ид.части от УПИ XI-90, целия с площ от 1426 кв.м., представляващи реално
обособена част от имота с площ от 356 кв.м., заедно с построената в имота
триетажна жилищна сграда със застроена площ от 119 кв.м.
С НА за собственост на недвижим имот №87, т.1, рег.№997, д.№87 от
2021г. К. Й. С. е признат за собственик на основание давностно владение на
XIII-90, кв.5 по регулационния план на с.Д. с площ от 356 кв.м., заедно с
построената в имота триетажна жилищна сграда, както и 140/1070 ид.части от
УПИ XI-90, кв.5 по регулационния план на с.Д., целия с площ от 1070 кв.м.,
които идеални части представляват 140 кв.м. покрай северозападната
регулационна граница с ширина 8 метра.
Гореописаните нотариални актове са приети и са част от доказателствения
материал по делото.
От заключението на вещото лице С., по делото се установи, че
урегулираната площ на парцел XI-90 по плана на с.Д. е била 1426 кв.м.С
одобрен със заповеди №3-23/04.02.2020г. и №3-63/27.03.2020г. на кмета на
община Н. ПУП-План за регулация от УПИ XI-90, кв.5 с урегулирана площ от
1426 кв.м. са образумани два нови УПИ: XI -90, с площ от 1070 кв.м. и XIII-
90, с площ от 356 кв.м.
3
На място вещото лице е установило, че между двата УПИ има изградена
масивна ограда, представляваща непрекъсната ивична бетонова основа и
надземна част от тухлена зедария и прозирна метална ограда.Частта от УПИ
XI-90, заградена с оградата е с площ от 122 кв.м.
От показанията на разпитаните свидетели7-А., Б., П. по делото се
установи, че спорната част между двата имота е ползвана от праводателя на
ищеца и нея, като е била косена от тях.След разделянето на две УПИ, св.Б.-
съпруг на ищеца, поставил ограда от метални колове и мрежа, като ползвал
услугиге на геодезист да замери и посочи точното местоположение на
оградата.През 2021г. ответникът премахнал постаневана ограда и изградил
сега съществуващата и описана от вещото лице.
В показанията на св.Ч., С. и Т. се съдържат следните данни.Следва да се
посочи, че св.Т. е съпруга на ответника, твърдящ че е придобил имота по
давност и с легитимиращ се като собственик с такъв документ.В този смисъл
и доколкото се твърди, придобивна давност е текла през време на брака, то
този имот би бил придобит в режим на СИО от свидетеля и ответника в
производството.Съгласно постановките на ТР №3 от 29.06.2017г. на ВКС
съпрузите са необходими, но не задължителни другари и участието им не е
предпоставка за допустимост на процеса.В този смисъл от съдебното решение
ще бъде обвързан и неучаствалия в производството съпруг, поради което
следва преценка на нейните показания по правилото на чл.172 ГПК.От
показанията на св.Ч. и С.липсват данни за упражнявано владение от страна на
ответника или неговия праводател върху спорната част.В показанията си св.Т.,
твърди, че след като прехвърлил имота на дъщеря им, праводателят й, заедно с
ответника направили ограда-през 1996г., която била навътре в имота на ищеца,
като по този начин го ползвали, като тази ограда била съборена от св.Б., като в
последствие ответникът изградил новата ограда върху основите на старата.
При горното за съда се налагат следните правни изводи:
Ищецът в производството проведе пълно и главно доказване, че е
собственик на имот, представляващ към моманта УПИ XI-90 по действащия
план на с.Д., с площ на имота от 1070 кв.м.Правото си на собственост е
придобил с договор за дарение във формата на НА №82, т.2, рег.№3223, д.
№216 от 18.06.2012г. на нотариус с рег.№325 на НК.
Безспорно се установи по делото, че ответникът се е сдобил с документ за
4
собственост за част от имота на икеца в размер на 140/1072 ид.части, заградил
е и владее без основание част от този имот с площ от 122 кв.м., видно от
заключението на вещото лице.
Ответникът от своя страна, не проведе доказване за придобиване на
спорната част с изтекла в негова полза придобивна давност.Съдът счита, че не
се доказа установяване на фактическа власт върху тази част и то от ответника,
нито намерението му за своенето й.Всички докуементи за собственост,
обективиращи прехвърлителни сделки с части от имота, преди образуването
на две УПИ касаят идеални части-1072/1426 и 356/1426 ид.части.През 1996г.
Й. Е. и Ф.К. са прехвърлили на внучката си Д. Й.а именно 356/1426 ид.части
от имота.През 2018г. Д. К.С. продава на ответника същия имот-356/1426
ид.части.По делото липсват каквито и да било данни за владелчески действия
на праводателя на ответника по отношение на спорния имот.След
придобиването на имота и след изменението на плана на с.Д. ответникът се
снабдява с НА за придобинтия от него имот, като едва през 2021 г. се снабдява
и с НА за собственост въз основа на обстоятелствена проверка за спорния
имот, като през същата година изгражда и масивна ограда, отделяща спорната
част от имота на ищеца.
При горното, съдът счита, че ответникът в производството не доказа
основание за упражняваната от него фактическа власт, поради което и
предявения иск по чл.108 ЦС е изцяло основателен и следва да се уважи.
Поради основателността на иска, то основателно е и исканате по чл.537,
ал.2 ГПК, като издадения в полза ва ответника НА относно спорния имот
следва да се отмени.
При горното и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
сторените по делото деловодни разноски в размер на 1905 лв., съобразно
приложения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на К. Й. С., с ЕГН **********, с
адрес в гр.К., че И. Е. Б., с ЕГН **********, с адрес в гр.К. е собственик на
недвижим имот, представляващ 140/1070 ид.части УПИ XI-90, кв.5 по
5
регулационния план на с.Д., общ.Н., обл.К., одобрен със Заповед
№16/16.02.1994г., изменен със заповед №3-63/17.03.2020г., целият с площ от
1070 кв.м., при граници и съседи: улица с о.т. 20-26, УПИ I-91, УПИ II за
търговия и услуги, УПИ III-89, УПИ XII-85, УПИ X-86, УПИ XIII-90, които
идеални части представляват реална част от имота с площ от 140 кв.м. покрай
северозападната регулационна граница с УПИ XIII-90, при граници и съседи
на тази част: от североизток-улица с о.т. 26-27, от югоизток УПИ XIII-90, от
югозапад и северозапад-останалата част от УПИ XI-90.
Осъжда К. Й. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.К. да предаде владението
на И. Е. Б., с ЕГН **********, с адрес в гр.К. върху гореописания имот.
Отменя нотариален акт за собственост върху недвижим имот №87, т.1,
рег.№997, д.№87 от 30.03.3032г. на нотариус с рег.№603 на НК в частта му, с
която К. Й. С. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ
140/1070 ид.части УПИ XI-90, кв.5 по регулационния план на с.Д., общ.Н.,
обл.К., одобрен със Заповед №16/16.02.1994г., изменен със заповед №3-
63/17.03.2020г., целият с площ от 1070 кв.м., при граници и съседи: улица с
о.т. 20-26, УПИ I-91, УПИ II за търговия и услуги, УПИ III-89, УПИ XII-85,
УПИ X-86, УПИ XIII-90, които идеални части представляват реална част от
имота с площ от 140 кв.м. покрай северозападната регулационна граница с
УПИ XIII-90, при граници и съседи на тази част: от североизток-улица с о.т.
26-27, от югоизток УПИ XIII-90, от югозапад и северозапад-останалата част
от УПИ XI-90.
Осъжда К. Й. С. да заплати на И. Е. Б. деловодни разноски в размер на
1905 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на
страните пред ОС гр.Кюстендил
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6