Присъда по дело №372/2014 на Районен съд - Луковит

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 07.04.2016 Г. ПО НОХД №372/2014 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ

Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт № Д-70/19.12.2014 г., с който повдига обвинения

- срещу А.А.И. - за това, че на 09.06.2013г. около 20:20 часа в с. Карлуково, Ловешка област, на ул. “Св.Св.Кирил и Методий”№* в съучастие като съизвършител с Л.Р.Л. ЕГН ********** и Н.Й.Л. ЕГН ********** *** умишлено и по хулигански подбуди, причинил средна телесна повреда на С.Ж.Б. ЕГН ********** *** изразяваща се в травма на гръдния кош с данни за счупване на едно ребро и за наличие на кръв в лява гръдна кухина с извършаване на торакоцентеза и евакуация на кръвта, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, хип. 2-ра, вр. чл. 130, ал.1  вр. чл.20 ал.2 от НК;

- срещу Л.Р.Л. с ЕГН ********** за това че на същата дата и място, умишлено и по хулигански подбуди, причинил телесни повреди на повече от едно лице: в съучастие като извършител с А.А. И. и Н.Й.Л. причинил средна телесна повреда на С.Ж.Б., изразяваща се в травма на гръдния кош с данни за счупване на едно ребро и за наличие на кръв в лява гръдна кухина с извършаване на торакоцентеза и евакуация на кръвта, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота; в съучастие като извършител с Н.Й.Л. причинил лека телесна повреда на Д.Г. *** изразяваща се в кръвонасядания в областта на главата и гърба, довела до болки и страдания и сам причинил лека телесна повреда на Ж.Й.Б. *** изразяваща се в прободна рана в областта на дясната мишница довела до временно и неопасно разстройство на здравето -престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, хип. 2-ра, вр. чл. 130 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК.

- срещу Н.Й.Л. ЕГН ********** *** за това, че по същото време и на същото място, умишлено и по хулигански подбуди, причинил телесни повреди на повече от едно лице: в съучастие като съизвършител с А.А.И. и Л.Р.Л. причинил средна телесна повреда на С.Ж.Б., изразяваща се в травма на гръдния кош с данни за счупване на едно ребро и за наличие на кръв в лява гръдна кухина с извършаване на торакоцентеза и евакуация на кръвта, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота;  в съучастие като извършител с Л.Р.Л. причинил лека телесна повреда на Д.Г.Г. изразяваща се в кръвонасядания в областта на главата и гърба, довела до болки и страдания, което е престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, хип. 2-ра,  вр. чл. 130 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК.

В съдебно заседание на 07.04.2016 г. по искане на прокурора съдът допусна изменение на обвиненията срещу подсъдимите поради промяна в обстоятелствената му част при условията на чл. 287, ал. 1 НПК. Окончателните обвинения, по които съдът дължи произнасяне са: срещу подсъдимият А.А.И. - за това, че на 09.06.2013г. около 20:20 часа в с. Карлуково, Ловешка област, на ул. “Св.Св.Кирил и Методий”№* в съучастие като съизвършител с Л.Р.Л. ЕГН ********** и Н.Й.Л. ЕГН ********** *** умишлено и по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда на С.Ж.Б. ЕГН ********** *** изразяваща се в счупване на 11-то ребро от ляво, кръвоизлив в плевралното пространство от ляво и охлузна рана по слепоочието от дясно, с което му е причинено разстройство на здравето временно и неопасно за живота - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1  вр. чл.20 ал.2 от НК; срещу Л.Р.Л. с ЕГН ********** за това че на 09.06.2013г. около 20:20 часа в с. Карлуково, Ловешка област, на ул. “Св.Св. Кирил и Методий”№*, умишлено и по хулигански подбуди, причинил телесни повреди на повече от едно лице: в съучастие като извършител с А.А. И. ЕГН ********** и Н.Й.Л., ЕГН ********** ***, причинил лека телесна повреда на С.Ж.Б. изразяваща се в счупване на 11-то ребро в ляво, кръвоизлив в плевралното пространство от ляво и охлузна рана по слепоочието от дясно, с което му е причинено разстройство на здравето, временно и неопасно за живота; в съучастие като извършител с Н.Й.Л., ЕГН ********** *** причинил лека телесна повреда на Д.Г. *** изразяваща се в голям хематом 8/8 слепоочно множество линейни кръвонасядания по гърба в областта на двете лопатки, което е довело до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота;  и сам причинил лека телесна повреда на Ж.Й.Б. *** изразяваща се в прободна рана в областта на дясната мишница довело до временно и неопасно разстройство на здравето -престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр., вр. чл. 130 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК. Срещу Н.Й.Л. ЕГН ********** *** за това, че на 09.06.2013г. около 20:20 часа в с. Карлуково, Ловешка област на ул. “Св.Св. Кирил и Методий”№*, умишлено и по хулигански подбуди, причинил телесни повреди на повече от едно лице: в съучастие като съизвършител с А.А.И. ЕГН ********** и Л.Р.Л., ЕГН ********** ***, като причинил лека телесна повреда на С.Ж.Б. ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на 11-то ребро от ляво, кръвоизлив в плевралното пространство от ляво, прободна рана по слепоочието от дясно, с което е причинил разстройство на здравето, временно и неопасно за живота; в съучастие като извършител с Л.Р.Л. ЕГН ********** причинил лека телесна повреда на Д.Г.Г. *** изразяваща се в голям хематом 8/8 слепоочно с множество линейни кръвонасядания  по гърба в областта на двете лопатки, което е довело до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, което е престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр. чл. 130 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК.

Подсъдимият Н.Й.Л. дава обяснения (л. 221) по обвинението, в които изяснява началото на конфликт между частния обвинител Д.Г. и племенникът му – подсъдимият Л.Р.. Твърди, че от страна на частния обвинител пламнала омраза към ромите от селото, след като не бил избран за кмет през 2011 г. Започнал да тормози Л., заради което Н.Л. и бащата на Румен опитвали да разговарят с Д.Г., но нямало резултат. Подавали и жалби в полицията, но не им обърнали внимание, а тормозът над Л. продължавал. В деня на обвинението 09.06.2013 г. Н.Л. твърди, че бил в дома си, когато подсъдимият А.И. дошъл и го извикал по спешност, защото пред заведението на Г.Д. пребил племенника му – подс. Л.Р.. Качвайки се в колата на А.И., подс. Н.Л. нямал нищо в ръцете си, но видял, че А. е взел някаква вила. Пристигайки на място, подс. Н.Л., виждайки, че Д., Г. и Ж. бият Любчо, започнал да вика да спрат, но те нападнали него и му счупили лявата ръка, удари в областта на веждата и тогава той паднал на земята. Г. го ударил с кривак по главата, подс. Л. сложил отпред ръката си, за да се предпази и тогава Д. го ударил с палка, с която строшил ръката му. Преди да изпадне в безсъзнание, подс. Н.Л. видял, че С.Ж. и А.И. се боричкат пред колата. Твърди, че той самият пострадал тежко, а на останалите им е нямало нищо. Счита, че полицията им е помогнала, включително като са получили медицински документи, който невярно отразяват състоянието им.    

Подсъдимият А.А.И. обяснява, че на инкриминираната дата с братовчед си – подс. Л.Р., отишли до заведението на Г., за да си вземат пиене. Отпред стоял Д.Г., който без причина ударил Л., а когато А.И. опитал да го спре, Д. скочил и към него. В този момент излезли и Г. и Ж., затова А.И. отишъл да вика на помощ вуйчо си – подс. Н.Л., за да вземат Л.. Признава, че имал вила в колата, но той самият не я е използвал. След връщането отпред дошъл и С., с който си разменяли удари с ръце. Видял, че Г. ударил вуйчо му в главата.

Подсъдимият Л.Р.Л. също обяснява за стара вражда с Д. от 2011 г., откогато Д. го тормозел – плюел му в кафето, посягал да го бие, за което родителите на Л. търсели обяснение от Д., пускал и жалби срещу него. На 09.06.2013 г. бил с братовчед си А.И., с когото отишли да си вземат нещо от Г.. Когато спрял пред заведението Д.Г. го изкарал от колата и започнал да го бие, а след като се намесил братовчед му, Д. посегнал да бие и него, затова А. избягал с колата. Твърди, че като тръгнал да бяга го хванали и започнали да го бият С.Б. и баща му Ж.Б.. Когато дошъл вуйчо му Н.Л. и поискал сметка защо бият Л., нападнали и него, като Г. го ударил с кол в главата.

В съдебно заседание изменените обвинения се поддържат от прокурор В. В. – прокурор от РП Тетевен, който приповтаря фактическата обстановка от обвинителния акт. В хода на пренията уточнява, че по делото има данни, че и подсъдимите са получили телесни увреждания, но поради недопустимото смесване на качеството на обвиняем и пострадал в едно производство, последното било разделено и същото, счита, че не е предмет на  настоящото дело, в което се изследват действията на тримата подсъдими, при което са пострадали Ж., С.Ж. и Д.Г.. Счита, че подсъдимият Л.Л. не е останал в района на произшествието преди да дойде Н.Л., а е отишъл с А. в дома на Н.Л.. За този извод прокурорът се позовава на показанията на очевидеца Д.Д.. За настъпването на ПТП се позовава и на показанията на свидетеля – пол. Служител Л.Й.. Прокурорът оценява показанията на пострадалата Ж.Б. и на свидетелите Д.Д., Д.Д. и Л.Й. като  безпристрастни. Относно престъпното деяние и механизма на извършеното прокурорът се позовава на показанията на свидетеля Г.Т. и счита, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимите относно твърденията им, че само подсъдимият А.И. е отишъл да извика подсъдимият Н.Л., както и намерението им да се върнат да укажат помощ на Л.Л., както и относно отрицанието им те са причинили телесни увреждания на пострадалите. Счита, че намеренията им са били да се саморазправят с пострадалите, тъй като поради техните действия инцидента ескалирал. Затова намира, че са действали умишлено, по хулигански подбуди, защото деянието е извършено на обществено место пред заведението, което е с добра посещаемост и с цел да  покажат пренебрежение на установените порядки на спокойствие и нарушаване на частната собственост. Отчита обстоятелството, че и подсъдимите са пострадали и затова намира, че е налице баланс между отегчаващите вината обстоятелства. Иска да бъдат наказани, като по отношение на подсъдимия А.А.И. да бъде приложена разпоредбата по чл. 78а НК с налагане на административно наказание по този ред, по отношение на Л.Л. - наказание от по 1 година лишаване от свобода за всяко от двете престъпления, и да бъде приложена разпоредбата на чл. 66 ал.1 НК и наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, и за двете престъпления предлагам това наказание на основание чл. 23 НК да се наложи едно общо наказание. Спрямо подсъдимия Н.Л. прокурорът счита, че за първото му осъждане е настъпила реаблитация по право на основание чл. 88а, вр. чл. 82 ал.1 НК, но към момента на деянието не са били заличени последиците от последното му осъждане по НОХД№285/2009г. на РС Луковит и на същият е било наложено наказание „Пробация”, което наказание е изтърпял на 28.06.2011г. Предлага наказанието да бъде 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 НК за изпитателен срок от 4 години. Иска на основание чл. 53 б.”а” НК да бъдат отнети в полза на държавата иззетите веществени доказателства по делото.

По делото са конституирани като частни обвинители пострадалите Д.Г.Г., Ж.Й.Б., С.Ж.Б. и Ж.В.Б.. Допуснато е съвместно разглеждане и на гражданските искове по чл. 45 ЗЗД, предявени от Ж.В.Б. срещу подсъдимия Л.Р.Л. за сумата от 442.60 лева, от  С.Ж.Б. срещу тримата подсъдими за сумата от 10 000 лева и на Ж.Й.Б. срещу подсъдимия Л.Р.Л. за сумата 3 000 лева.

Частните обвинители и граждански ищци Ж.Б. и С.Б. участват и чрез пълномощника си – повереника адв. Ц.А., който приема за установена фактическата обстановка, на която се основава прокурора. Поддържа становището, че подсъдимите са действали по хулигански подбуди, които обосновава с показанията на Д., Ж., Г., Д.Д., М.Й., П.Й.. Излага аргументи срещу тезата на подсъдимия Н.Л., че той се е защитавал, защото ако това е вярно, той би се върнал на мястото. Съгласен е с промяната в експертното заключение относно характера на телесното увреждане, причинено на С.Б.. Мали при определяне на обезщетението за неимуществените вреди съдът да съобрази чл. 52 ЗЗД, което да репарира нанесените на двамата му доверители болки и страдания. Относно наказанието поддържа исканията на прокурора.

Частните обвинители Д.Г. и Ж.Б., последната и граждански ищец, участват лично и с повереници. От тяхно име пледира адв. С. П., който също поддържа фактическата обстановка, заявена от прокурора. Акцентира върху деянията, за които не са повдигнати обвинения на подсъдимите, но намира същите за отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства – опитът да бъде блъснат свидетелят П.И., управлявалението на автомобила под въздействието на алкохола, опитът да бъдат блъснати и неговите доверители.  е опитът те да бъдат също блъснати с автомобила от единият от подсъдимите. По отношение на предявеният граждански иск от Ж.Б. за причинени имуществени вреди, счита, че стойността е установена от приетата автотехническа експертиза. По отношение размера на наказанията адв. Сергей П. се присъединява към искането на прокурора.

            Защитникът на Н.Л. и на А.И. – адв. В.М., счита, че по делото в съдебната фаза е разкрито, че Районна прокуратура Луковит прави отказ от правосъдие по отношение на подсъдимите, като повече от три години прави опити да прекрати отделеното дело, по което Н.Л. е пострадал и му е причинена средна телесна повреда. Възразява срещу тезата на прокурора за опит за умишлено  причиняване на телесна повреда при управление на МПС, след като такова престъпление не е разследвано, не са събрани и доказателства за удрянето на автомобила и за употребата на алкохол от страна на Л.Л. и Асен И., като обръща внимание на това, че Н.Л. е бил откаран в болница, а другите двама са били задържани в РУ МВР Луковит, откъдето прави извод, че ако са упетребявали алкохол, това би било установено. Според защитника през това време пострадалите по настоящото дело са се снабдили с фалшиви медицински, защото са се страхували да не умре Н.Л.. Намира обвиненията за безпочвени, като счита, че подзащитните му са жертва на една хулиганска инвазия на расова основа. Намира, че обвинението на прокурора е недоказано. Възразява, че не е установено какви са конкретните действия на всеки от подсъдимите - кого е ударил, с какво го е удрял, в каква съвместна дейност е участвал, с кого и срещу кого. За защитата остава неясно защо прокурорът приема, че Н.Л. е носел бухалка и как пострадалите му я взели, а от друга страна ръката на Л. е счупена на 4 места от бухалка и това се доказа от вещите лица. Не е съгласен с това, че се кредитират само показанията на близките до пострадалите, а се игнорират показанията на роднините на подсъдимите, които в записа на тел. 112 се чува, че търсят помощ. Счита, че заключението на д-р Г. относно характеристиките на телесната повреда на С.Б. е опровергано от заключението на доц. Л., в подкрепа на което цитира Постановление №3 на Пленум на ВС от 1979г. Оценява свидетелските показания като противоречиви и счита, че на основание чл. 303 ал.2 НПК подсъдимите следва да бъдат признати на невиновни, защото присъдата не може да почива на предположения. В този смисъл цитира Решение №220 от 28.04.1978г. по НОХД№187/78г. на Първо наказателно отделение и Решение №299/16.05.1975г. по НОХД №269/1975 на Първо наказателно отделение, указващи, че обвинителната теза следва да е доказана по безспорен начин. Счита, че ниската култура, нервността и леките психични отклонения на подзащитните му не може да бъдат тълкувани в тяхна вреда. Пледира за оправдаване на Н.Л., а за престъплението по чл. 216 ал.2 НК по отношение на Л.Л. да бъде обсъдено, дали не е извършено в състояние на афект.

            Подсъдимият Н.Л. започва пренията си предисторията на отношенията между неговия род и рода на Д., които били добри до преди да почине бащата на Д.Г. и началото на конфликта през 2011г., когато Д.Г. бил предложен за кмет на с. Карлуково от партията на ВМРО и подс. Л. му скъсал плакатите. Счита, че и от двете страни са виновни, защото в с.Карлуково става омраза между цигани и българи, Д.Г. намира за виновен за голямата ескалация от цигани и българи. Повторно изразява оценката си, че и двете страни са виновни, не може да се оправдават. Тяхната вина намира в това, че Д. гони да ги бие, но и те не са покоряват. Настоява, че и племенникът му Л. има достойнство като човек на тази държава, той има и две деца, съпругата му е българка. Оплаква се, че правата им са потъпквани от полицията. В последната си дума не се признава за виновен, иска да се снемат всички обвинения срещу него.

            Подсъдимият Л.Л. е съгласен с вуйчо си и счита, че ако той не е дошъл да му помогне и той щял да пострада много. Възразява, че има шофьорска книжка от 10 години, а Д.Г., който бил ловджия, никой не го закачал и продължавал да го тормози и да  го гони, когато се прибирал край заведението на Г..  В последната си дума се оплаква от продължаващия тормоз и предоставя на съда решението.

            Защитникът на подсъдимия А.И. – адв. С.Х., пъддържа изцяло защитната теза на адв. М., позовава се на събраните нови доказателства в хода на съдебното следствие. Счита, че нейният подзащитен и Н.Л. са се върнали не да демонстрират неуважение към обществото, а за да помогнат на Л., който е бил нападнат и пребит, т.е. повдигнатото обвинение за хулигански подбуди не доказано. Смята, че по делото не са събрани доказателства за конкретните действия на А.И.. Намира, че единственото му участие е в това, че е отишъл да викне Н. за помощ. Употребата на бира намира за недоказано. Пледира за невинността на А.И. и отхвърляне на гражданската претенция срещу него.

            Подсъдимият А.И. отрича е бил който и да било от пострадалите, да е носил прадва. Единствено отишъл да извика вуйчо си Н., за да спасяват Л.. Счита, че изкарват постоянно тях виновни, не се признава за виновен и не съм направил телесни повреди на някой. В последната си дума заявява, че оставя на съда да реши.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Н.Й.Л. е роден на *** г. в гр. Червен бряг, живее в с. Карлуково, със средно образование, разведен, безработен, осъждан.

Подсъдимият А.А.И. е роден на *** ***, неграмотен, неженен, безработен, не осъждан.

Подсъдимият Л.Р.Л. е роден на *** г. в гр. Ботевград, живее в с. Карлуково, със средно образование, живущ на съпружески начала, с две деца, безработен, неосъждан.

Тримата подсъдими се самоопределят като етнически турци, а за пострадалите са част от ромското малцинство на село Карлуково.

Пострадалите Ж.В.Б. и Д.Г.Г. съжителствали на съпружески начала в с. Карлуково.

Пострадалите Ж.Й.Б. и синът му С.Ж.Б. *** и били близки приятелски отношения с другите пострадали.

През 2011 г. пострадалият Д.Г. бил кандидат за кмет на с. Карлуково, издигнат от партия ВМРО. В хода на кампанията подсъдимият Л.Л. скъсал плакат на пострадалия. По повод на този случай помежду им пламнала вражда и подсъдимият Л.Л. често се оплаквал, че частният обвинител Д.Г. го тормози, за което споменавал на роднините си, а така също и на полицейски служители, които идвали на територията на селото. Въпреки оплакванията на Л., Д.Г. продължавал да го притеснява, като плюел в напитката му, когато Л. бил в заведението в селото, викал по негов адрес, забранявал му да посещава определени места в селото и др. Майката на Л.Л. – св. Л.М., също опитала да разговаря с Д.Г. с молба да спре да се занимава със сина й.

В същия период в село Карлуково имало етническо напрежение, като мнозинството от населението искало да бъдат изселени „циганите“ заради зачестилите битови кражби.

 Вечерта на 09.06.2013г. пострадалите Ж.Б. и Д.Г. с лекия автомобил марка „БМВ” с рег. №ОВ79-09 АК, собственост на Ж.Б., отишли до заведението в центъра на село Карлуково на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“№*, стопанисвано от свидетеля Г.Т.А.. Двамата все още стояли пред заведението, когато там спрял лек автомобил „Опел Астра”, управляван от подсъдимия Л.Л., а до него се возел братовчед му – подсъдимия А.А.И., който слязъл, за да купи нещо от заведението. Със спирането между Л.Л. и Д.Г. възникнал конфликт, провокиран от старата им вражда. В резултат на това, подсъдимите А.И. и Л.Л. се сбили с Д.Г..

Виждайки сбиването, клиенти на заведението – свидетелите Д.И. и М.Д. съобщили на собственика на заведението – свидетелят Г.А., който се намесил, за да помогне на Д.Г.. В тази ситуация подсъдимият Л. започнал да хвърля камъни срещу Д.Г. и Ж.Б., а братовчед му А.И. се качил в лекия автомобил „Опел – Астра“, потеглил рязко и направил няколко резки маневри напред-назад, при което ударил автомобила в оградата на училищния двор, който се намирал в близост до заведението, след което се отправил с автомобила към дома на вуйчо си – подсъдимия Н.Л.. С пристигането А.И. извикал вуйчо си да тръгва бързо, за да помагат на Л.Л.. Подсъдимият Н.Л. тръгнал веднага и с автомобила, управляван от А.И. се върнали на мястото пред заведението.

Чувайки за случващото се, сестрите на Н.Л. - Л.М. и А.Г., заедно с други техни роднини също тръгнали към местопроизшествието с друг автомобил. 

С пристигането на местопроизшествието Н.Л. и А.И. нападнали С.Б. като към тях се присъединил и Л.Л.. Повалили го на земята и започнали да го ритат, като последвало масово сбиване, в което се включили и пострадалите Д.Г., Ж.Б. и Г.А.. Подсъдимият Н.Л. се нахвърлил с дървен прът срещу Д.Г., а Л.Л. с вила в ръцете си пробол в областта на бицепса Ж.Б.. Със същата вила подсъдимият Л.Л. строшил задното стъкло, повредил предния капак и предната лява врата на л.а. „БМВ“, собственост на Ж.Б..

Във взаимната схватка Д.Г. измъкнал дървения кол от ръцете на Н.Л. и започнал от своя страна да му нанася удари, подпомаган от свидетеля Г.А., от което подсъдимият Н.Л. паднал на земята, прилошало му и от главата му започнало обилно кървене. Състоянието на Н.Л. изплашило всички и боят престанал.

В минутите преди това били направени 7 обаждания на телефона за спешни повиквания 112 в интервала от 20 ч. и 13 мин до 20 ч. и 23 мин.

На местопроизшествието пристигнал лекарски екип на ЦСМП и откарал Н.Л. и Л. ***, където били записани в журнала за повикванията в 20 ч. и 19 мин. Н.Л. бил обездвижен и откаран от екип на ФСМП към ортопедия в гр. Ловеч. По късно – в 21 ч. и 05 мин. медицинска помощ била потърсена и от Ж.Й. Богданова, Д.Г. и С.Ж.Б.. В медицинските документи – журнали, поддържани от ФСМП Луковит били удостоверени констатираните увреди на петимата.

В резултат на масовото сбиване на Д.Г. били причинени голям хематом   8/8 слепоочно и множество линейни кръвонасядания по гърба в областта на двете лопатки, представляващо временно и неопасно разстройство на здравето. На С.Ж.Б. били причинени следните увреди – счупване на единадесето ребро отляво, кръвоизлив в плевралното пространаств вляво,  охлузна рана по слепоочието отдясно, които представляват разстройство на здравето - временно и неопасно за живота. На Ж.Б. била причинена прободна рана в областта на дясната мишница, което увреждане е довела до временно и неопасно за живота разстройство на здравето.

Причинените увреждания на здравето на подсъдимия Н.Л. са били многофрактурно счупване на костите в областта на лявата предмишница към лакътя, представляващо типично „защитно нараняване“, довело до трайно затрудняване на движението на ръката, както и охлузване на дясна лицева половина, десен клепач и рана на веждата. На подсъдимия Л.Л. била причинена разкъсно-контузна рана на главата и контузия на тялото.

В 22 ч. и  30 мин. подсъдимите А.И. и Л.Л. *** за срок до 24 часа.

Стойността на повредите по автомобила на Ж.Б. е в общ размер на 442.60 лева, оценени към деня на увреждането.

На 09.06.2013 г. в хипотезата на чл. 212, ал. 3 НПК започнало досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 НК за причинена средна телесна повреда на подсъдимия Н.Л. и за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК за причинените повреждания по автомобила на Ж.Б.. С постановление на наблюдаващия прокурор Грънчарова от РП Луковит от 17.12.2013 г. от образуваното ДП №ЗМ-187/13 г. били отделени материалите, касаещи причинените телесни увреждания на подсъдимите Н.Л. и Л.Л. в ново досъдебно производство с №1298/13 г. на РП Луковит. В новообразуваното наказателно производство като обвиняеми са били привлечени Д.Г., Ж.Б. и Г.А..

Почти половин година след случая в село Карлуково по заповед на началника на РУ МВР Луковит било осигурено постоянно полицейско присъствие и охрана на обществения ред, чрез които да се предотврати последваща саморазправа между участниците в боя. 

Съдът анализира събраните по делото ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА, извърши оценка на тяхната процесуална годност и достигна до следните изводи:

Влошените отношения между подсъдимия Л.Л. и пострадалия Д.Г., предхождащи процесния инцидент, се признават и от подсъдимите, и от пострадалия Г.. В тази насока са събрани и независими гласни доказателства чрез показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители И.И. и М.В., които подкрепят и показанията на роднините на подсъдимия Л. – майка му Л.Й.М. и леля му А.Й.Г.. Етническият мотив за враждата, както и конкретният повод, който е влошил отношенията – участието на пострадалия Д.Г. в местните избори като кандидат от партия ВМРО, също се установяват от показанията на тези свидетели, а така също и от показанията на свидетеля П.И.. Обективно и пряко изражение на негативното отношение към подсъдимите, основано на малцинствения им етнос е фиксирано в приобщените телефонни сигнали за инцидента, подадени на телефон 112. Първото обаждане от свидетелката Д. Д.А., съпруга на собственика на заведението Г.Т.А. е завявила: „…едни цигани идват тука … правят проблеми“, вторият сигнал е подаден от майката на пострадалия С.Б., която е заявила: „ … става бой с циганите, тичат да се бият .. мама ви ще еба мръсна! ….“. В обаждането си пострадалата Ж.Б. също съобщава за „…масов бой между българи и цигани …“. За сериозността на конфликта и за негативните етнически настроения към малцинството в село Карлуково, свидетелстват почти всички разпитани лица, включително и полицейският служител Диан Г., който дава показания, че 5-6 месеца след инцидента е била осигурена постоянна полицейска охрана в селото.

Медико-биологичните характеристики и характера на телесните увреждания, причинени на пострадалите Д.Г., С.Б. и Ж.Б. са били обект на съдебно-медицинските експертизи, изпълнени от д-р М.Г. и от доц. Д-р П.Л.. Д-р Г. е дала заключение, въз основа само на медицинската документация, че на С.Б. е била причинена травма на гръдния кош, счупване на едно ребро и наличие на кръв в лява гръдна кухина, за което била извършена торакоцентеза и евакуация на кръвта. Тези увреждания, според д-р М.Г., представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота. Поради възникнали съмнения относно обективността на отразената информация в медицинската документация относно действителното състояние на С.Б. и извършените медицински манипулации, съдът допусна нова експертиза, която възложи на доц. Д-р П.Л. със задача да извърши личен амбулаторен преглед на лицето. Доц. Л., въз основа на личното освидетелстване на Б. и на медицинската документация, дава заключение, че евакуираната кръв с обем 40-50 мл. категорично не е опасно за живота. Съдът се довери на доц. Л., който освен дългогодишен опит като съдебен лекар има и съществен принос в науката. Доц. Л. е автор на монография в областта на съдебната медицина, посветена на проблематиката на телесните повреди по НК. Тези допълнителни обстоятелства мотивираха съда да възприеме именно неговото становище за компетентно. Страните също безкритично възприемат заключението на доц. Л., въз основа на което прокурорът измени обвинението.

Доц. Л. е изследвал и причинените увреждания на подсъдимите Н.Л. и Л.Л., които не са били обект на експертиза в досъдебното производство.

 Съществени противоречия в доказателствените източници има относно това, кои лица от двете групи са нанасяли удари. Относно тези обстоятелства данни се съдържат в обясненията на подсъдимите и техните роднини, които уличават единствено пострадалите в настоящото производство като активни нападатели. Последните, самоопределящи се като „българи“, заедно със свидетелите, с които са в близки отношения, дават показания единствено в насока, че подсъдимите са имали агресивно поведение, а те са опитвали да се предпазват, като отричат каквото и да било нанасяне на удари от тяхна страна.

Обстоятелството, че след отделяне на материалите за причинените телесни увреди на подсъдимите Л. и Л. в друго досъдебно производство като са привлечени Д.Г., Ж.Б. и Г.А., имащи качеството на пострадали и свидетели в настоящото производството, води до обоснования извод, че заинтересовани от изхода на делото са не само подсъдимите и техните роднини, но и пострадалите и техните близки приятели.

Затова съдът частично кредитира и обясненията на подсъдимите, и показанията на пострадалите, както и на очевидците на сбиването, които са близки и роднини на двете страни.

Активното поведение на тримата подсъдими, насочено срещу пострадалите Д.Г., С.Б. и Ж.Б., за което последните свидетелстват, се потвърждава и от обективно фиксираните телесни повреди – контузии по телата и главите, прободни рани и хематоми. В тази насока са налице и веществени доказателства – тенис-фланелката, с която е бил облечен Ж.Б., и вилата, с която е била наранен, които са приобщени по делото чрез предявяването им на страните. Повредите по лекия автомобил, собственост на Ж.Б., са били фиксирани с огледния протокол, придружен и от фотоалбум, като стойността на повредите е била обект на съдебно-оценителната експертиза.

Агресивното и нападателно поведение от страна на подсъдимите е било възприето и от първото лице, подало сигнал на тел. 112 – Д.А., съпругата на Г.А., и от Валентина Славчева, майка на пострадалия С.Б., която в телефонния разговор с оператора е изразила възмущението си от опасния начин на управление на МПС. Друго доказателство за извършените заплашителни маневри, след като конфликтът е започнал, е съставеният срещу А.И. акт за установяване на административно нарушение от същата дата, както и лично възприетите от полицейските служители, присъствали на място, следи ударите между управлявани от А.И. автомобил и оградата на училището.

От друга страна, съдът не се довери на показанията на пострадалите в частта, с която свидетелстват за собственото си поведение, както и за поведението на подсъдимия Л.Л., за който се твърди, че при управление на автомобила „Опел Астра“ блъснал свидетеля П.И. и пострадалия С.Б.. Показанията на свидетелите за тези обстоятелства са противоречиви и алогични. Д.Г. и Ж.Б. твърдят, че са видели как подсъдимият Л. направил опит да блъсне П., но той успял да отскочи. В хода на съдебното следствие съдът прочете показанията на П.И., дадени на досъдебното производство и съдържащи данни за това, че бил блъснат и паднал на земята, но понеже отскочил, нараняването било леко по левия крак. Съдът оцени тези показания като неистинни. Нелогично е, при наличието на такива твърдения – за опит за умишлено нараняване при управление на МПС, същите да не са били споменати пред полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието почти веднага. Полицейският служител, снел обяснения – свидетелят Л.Й., дава показания, че такива данни не са били съобщени пред него, нито било споменато лицето П.И.. Служителят В.И., съставил АУАН срещу А.И. за това, че е управлявал МПС като неправоспособен, също заяви пред съда, че никой от лицата на място (пострадалите) не е съобщавал за блъснат пешеходец, нито за опита да бъде блъснат. В подкрепа на извода, че твърденията в тази насока са защитна версия, поддържана от пострадалите и техните близки, предвид качеството на част от пострадалите като обвиняеми в отделеното досъдебно производство, е и обстоятелството, че такива оплаквания са направени от П.И. едва на 17.06.2013 г. (8 дни след инкриминираната дата) в писмената му жалба до РУ МВР Луковит и РП Луковит, което противоречи на житейската логика и социалния опит на свидетеля И..

Съдът не се довери на показанията на Ж.Б., Д.Г., П.И. и С.Б. за това, че при първото идване  подсъдимите А.И. и Л.Л. заедно са напуснали местопроизшествието. Този извод съдът направи, като съобрази обективните факти, сочещи на това, че на Л. са били причинени увреждания на здравето – била му е причинена разкъсно-контузна рана на главата и травматични увреждания по тялото, които са описани в медицинските журнали на МБАЛ Луковит от вечерта на 09.06.2013 г. и констатирани от вещото лице доц. Л.. Тези увреждания и липсата на друго обяснение за появата им мотивираха съда да приеме, че обясненията на подсъдимите в тази част са доказателствен източник, а не защитно средство. В подкрепа на това е и обстоятелството, че при твърденията за напълно безпричинно нападение от страна на Л. и И., умишлено блъскане с лекия автомобил на П.И. и С.Б. и закани за саморазправа, пострадалите не са потърсили съдействие от правоохранителните органи, а останали пред заведението да си коментират случилото се. Това нелогично поведение пострадалите, предвид образованието, социалното положение и опит на всеки един от тях, е мотивирано от желанието им да прикрият посегателствата срещу Л.. Логично, в подкрепа на това, че първоначално побой е бил нанесен на Л.Л. е и заявеното от С. Богданова, че „…Л. избяга покрай моята къща…“, а не, че Л. и И. са нападнали пострадалите при първото им идване пред заведението.

Опитът да се прикрие случилото се при първото идване само на Л. и И. личи и от показанията на собственика на заведението – свидетелят Г.А., обвиняем в другото наказателно производство за причинените телесни повреди на Н.Л. и Л.Л., и неговите близки. Г.А. твърди, че е излязъл пред заведението едва при второто идване на подсъдимите, когато там е бил и вуйчото Н.Л., към която версия се придържат и пострадалите и съпругата на Г.А. – Д.А.. Едновременно с това, обаче, свидетелят М.Й., с когото Г.А. е бил на една маса, дава показания, че той лично е извикал Г.А. още първият път, преди да дойде подсъдимия Н.Л., когато се сбили другите двама подсъдими с Д.Г., и Г.А. се намесил, за да ги разтърве.  

Съдът служебно събра част от коментираните доказателства за причинените увреждания на подсъдимите, защото тези обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 102 НПК, тъй като имат съществено значение за отговорността на подсъдимите. В обстоятелствената част прокурорът от РП Луковит е приел, че подсъдимият Н.Л. паднал на земята, защото бил ударен с вилата от племенника си Л.Л.. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът достигна до различен фактически извод, който съответства на заявеното от подсъдимите. Експертът доц. Л. е установил няколко увреждания, причинени на Н.Л. -   многофрактурно счупване на костите в областта на лявата предмишница към лакътя, представляващо типично „защитно нараняване“, както и охлузване на дясна лицева половина, десен клепач и рана на веждата. Тези увреждания не могат да бъдат причинени от единствен удар с вилата, за който прокурорът твърди, че е нанесен погрешка. Експертът дава заключение, което съдът напълно кредитира и същото е прието от страните без възражения, че тези увреждания могат да бъдат причинени по начина, описан от Л.. Счупването на костите на ръката е оценено като типично защитно нараняване, което също съответства на обясненията на подсъдимия, че се е предпазвал от ударите, които са му нанасяли Д.Г., Ж.Б. и Г.А..

В противоречие с това са отново показанията на пострадалите и техните близки, които отричат да са възприели как са получени нараняванията на Л. и Л.. Нелогично е, че в кулминацията на сбиването всички близки на пострадалите били с отклонено внимание и никой не видял нищо. В противоречие с това са изявленията на пострадалата Ж.Б., която е направила обаждане до тел. 112 в 20:15 ч. (2 минути след първото обаждане на Д.А. и това на Валентина Славчева) и е заявила, че е станал „масов бой между българи и цигани и има пострадали …“, след което е уточнила, че пострадалите са двама от „тях“. 

Чрез вещественото доказателство, предоставено по реда на чл. 16, ал. 3 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 съдът провери и достоверността на показанията на свидетелките Л.М. и А.Г., роднини на подсъдимите, и се увери, че същите са възприели последните действия на масовия бой. Видно от справката към записа, електронните картони и звуковия файл е, че Марияна М., сестрата на Л.Л., с която са пътували и горните две свидетелки, е направила първото си обаждане към тел. 112 от местопроизшествието само 2 минути след обаждането на Ж.Б., което опровергава поддържаната версия от пострадалите, че роднините на подсъдимите не са възприели нищо от случилото се. Съдът възприе като достоверни и показанията им относно предхождащите системни негативни прояви на Д.Г. срещу Л.Л., които бяха подкрепени и от показанията на полицейските служители И. и В..

Въз основа на анализа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и тези на съдебното следствие съдът установи различна фактическа обстановка от тази, описана от прокурора в обвинителния акт. Различията обаче не се отнасят до съставомерните признаци на престъпленията, в които подсъдимите са обвинени, а до обстоятелствата, които имат значение за отговорността им. Неизясняването на всички обстоятелства е резултат от недостатъчно задълбоченото разследване и неподлагане на критична оценка на показанията на пострадалите, въпреки че прокурорът е имал достатъчно данни за тяхната заинтересованост от изхода. Прокурорът е имал задължение да осигури събирането и на доказателства, които могат да смекчат отговорността на обвиняемите, което не е сторено. Било е необходимо още в условията на неотложност да се извършат редица следствени действия – като бъде огледано местопроизшествието, а не само лекият автомобил на Ж.Б., където  е могло да бъдат намерени и биологични следи от участниците в боя, следвало да се издирят и предметите, които се споменават като средства на престъплението.

При така установената фактическа обстановка въз основа на обсъдения доказателствен материал, се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът достигна до извод, че и тримата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна престъпленията, в които са обвинени.

Н.Й.Л. е осъществил състава на престъплението по  чл.131 ал.1 т.4 и т.12, вр. чл. 130 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК, като е причинил телесни повреди на повече от едно лице по хулигански подбуди. Събрани са доказателства за това, че Л. в съучастие с другите двама подсъдими е причинил лека телесна повреда на С.Ж.Б., на когото са нанасяли удари с крака и с предмети – вила и дървен прът, а в съучастие с подсъдимия Л. е причинил и лека телесна повреда на Д.Г. със същите предмети.

А.А.И. е осъществил престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК, като е причинил телесна повреда само на С.Б. в съучастие с другите двама подсъдими по посочения начин.

Л.Р.Л. е осъществил две отделни престъпления. Това по чл.131 ал.1 т.4 и т.12, вр. чл. 130 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено в съучастие, като причинил леки телесни повреди на повече от едно лице – на С.Б., в съучастие с другите двама подсъдими, и на Д.Г. в съучастие с вуйчо си Н.Л., и сам – на Ж.Й.Б., когото пробол с вила. Л. е извършил и престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, изразило се в уврежданията, които е причинил на лекия автомобил на Ж.Б. – унищожил е задното стъкло и е повреди предна врата и капак.

Квалифициращ съставомерен признак на престъпленията, извършени от тримата подсъдими срещу здравето, са хулиганските подбуди, чрез които е демонстрирано явно неуважение към обществото и грубо е нарушен обществения ред. Конкретното проявление на този квалифициращ признак е заплашителният начин, по който А.И. е управлявал автомобила, тръгвайки към дома на вуйчо си Н.Л.. След завръщането на местопроизшествието, носейки вила и дървен прът, с които са посегнали към пострадалите мъже, както и към имуществото на Ж.Б. също представляват проявление на тази нагласа. Независимо от наличието на личностен конфликт между подсъдимите и пострадалите, конкретният начин, избран за решаването му, грубо е нарушил обществения ред на село Карлуково и е смутил и околните – Валентина Славчева, подала сигнал на 112 от съседна улица, посетителите в заведението М.Й. и Д.Д.. Чрез начинът за разрешаване на личностния конфликт – явно и демонстративно, подсъдимите са афиширали желанието си да изявят себе си, погазвайки установения ред, в случая – не са потърсили съдействие от правоохранителните органи, а са пристъпили към саморазправа.

Съдът установи, че и тримата подсъдими са действали при форма на вината пряк умисъл, като всеки един от тях е целял да причини увреждания на противната страна – пострадалите, участващи в масовия бой.

При определяне на справедливото наказание, което следва да бъде наложено на Н.Л., съдът съобрази, че по отношение на него са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, като предвиденото наказание лишаване от свобода без долна граница бе заменено с наказание „Пробация“. Съдът отчете подбудите на Н.Л. да извърши престъплението – той е действал при водещия емоционален мотив да даде защита на двамата си племенници, особено на Л.Л., който е бил системно притесняван и психически тормозен от единия пострадала – Д.Г.. Отговорността на Н.Л. следва да бъде значително смекчена и поради това, че той самият е пострадал най-тежко от насрещните посегателства срещу него, за което материалите са отделени в другото наказателно производство. Телесните увреждания, причинени на Л. са най-тежки, както от гледна точка на медико-биологичните им характеристики, така и с оглед тяхната правна оценка – средна телесна повреда по смисъла на НК. Съдът отчете, че макар и осъждан, Л. е извършил престъплението само две седмици преди да изтече абсолютната реабилитация по чл. 88а НК за осъжданията му. При това положение съдът прие, че наказанието „Пробация“ с двете задължителни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от 2 години, ще постигне в пълна мяра целите на наказанието и ще има както поправителен ефект, така и превантивен.

Спрямо подсъдимия А.И. съдът установи, че са налице условията за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК, тъй като И. е неосъждан към датата на деянието, а предвиденото наказание за извършеното от него престъпление  по чл.131 ал.1, т.12 вр. чл. 130 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК е лишаване от свобода до 3 години. Затова И. бе освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

По отношение на Л.Л. съдът определи наказание лишаване от свобода за всяко едно от двете престъпления – за това по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр. чл. 130 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК – за срок от 1 година, а за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК – за срок от 8 месеца, след което определи едно общо най-тежко наказание, а именно – 1 година лишаване от свобода, с приложение на чл. 66 НК, тъй като за постигане целите на наказанието не е необходимо реалното му изпълнение. Наказанията на Л. съдът определи като оцени за смекчаващи отговорността обстоятелства: младата му възраст, предходните посегателства срещу него от страна на пострадалия Г., уврежданията, които са му били причинени при масовото сбиване и чистото му съдебно минало. В посока на утежняване на отговорността му съдът отчете, че престъплението по чл. 131, ал. 1 НК е с два квалифициращи признака, като увреждания е причинил на трима от пострадалите, а за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК – че пострадалата Ж.Б. не е ставала причина за посегателството срещу нейната собственост. Съдът прие, че в изпитателния срок от 3 години, за който отложи общото най-тежко наказание на Л., спрямо него е необходимо да се полагат възпитателни грижи, което възложи за изпълнение на наблюдателната комисия по чл. 170 ЗИНЗС към общинския съвет на гр. Луковит. По този начин ще се компенсират дефицитите във личностното развитие на Л. и върху поведението му ще има превантивно влияние от страна на местната общност.

Съдът отчете като смекчаващо отговорността на Л. и на Л.  обстоятелство състоянието на продължително бездействие на полицейските органи и на прокуратурата, които не са предприели необходимите действия, за да разследват дали поведението на пострадалите срещу подсъдимите не е било мотивирано от расистки или етнически подбуди, в каквато насока се събраха достатъчно доказателства. ЕСПЧ в решението Йотова срещу България (§106, 109, 110) е указал, че подобни на фактите в настоящото производство навеждат на основателно съмнение за етнически конфликт. В §104 е изяснено задължението на властите да извършат всички разумни действия, позволяващи да се открие дали чувства на омраза или предразсъдъци във връзка с етническия произход са изиграли роля в събитията. В настоящия случай всички факти за предхождащия инцидента конфликт и особено поведение от страна на пострадалите към подсъдимия Л. са пренебрегнати при разследването.

Независимо от етническата си принадлежност, всеки гражданин следва да бъде равно третиран от държавните органи. Оплаквания за нарушения на този принцип са правени от Н.Л. многократно в хода на досъдебното производство – при разпита му като обвиняем на 27.06.2014 г., в няколко искания за отвод на наблюдаващия прокурор, въпреки това твърденията не са били разследвани. С чл. 6, ал. 2 КРБ се гарантира на всички граждани равенство пред закона и се забранява всякакво ограничение на права или всякакви привилегии, основани, наред с други, на расова или етническа принадлежност. Чл. 11, ал. 2 НПК задължават съда, прокурора и разследващите органи да прилагат закона точно и еднакво спрямо всички граждани. В настоящото наказателно производство разследващите органи и наблюдаващия прокурор на досъдебното производство не са осигурили в достатъчна степен спазването на тези основни начала. На досъдебното производство двете страни, участвали в конфликта – настоящите подсъдими, от една страна, и пострадалите и един от свидетелите, от друга, не са били третирани еднакво. Правото на защита, предвидено като основен принцип в чл. 15, ал. 2 НПК не е било осигурено на всички участници в първоначално образуваното наказателно производство, тъй като на подсъдимия Н.Л. не е била осигурена възможност да ползва адвокатска защита, която е била задължителна на основание чл. 94, ал. 1, т. 2 и т. 5 НПК. Оплаквания за това подсъдимият поддържа още при първото разглеждане на делото в съдебна фаза, като в съдебно заседание по НОХД №128/2014 г. по описа на съда служебният защитник на другия подсъдим А.И. – адв. С.Х., заяви, че в полицейското управление Н.Л. и пред нея се оплаквал, че пострадалите са привилигировани, другите имат адвокат, а той - не. Правото на защита беше осигурено, след като съдът приложи процесуалната гаранция за спазване на процесуалните права на обвиняемите и на основание чл. 288, ал. 1 НПК прекрати първоначално образуваното съдебно производство и върна делото  на прокурора за ново привличане на Н.Л. и Л.Л. с участието на защитници.

Оплакванията на двамата подсъдими за необективност на разследването и особено привилигировано отношение към пострадалите не са получавали своевременен и адекватен отговор. Отново в съдебното заседание по НОХД №128/14 г. се установи, че Л. и Л. са отправили саморъчно написани молби до прокурора, съдържащи данни за основания за отвод на разследващия полицай, които не само, че са останали без отговор, но въпреки че са постъпили в регистратурата на РП Луковит под номера на прокуроската преписка – 636/13 г., и прокурор Грънчарова е поставила резолюция върху същите „КД“ с дата съответно 23.01.2014 г. на молбата на Л. заведена в РП на същата дата, и 30.01.2014 г. на молбата на Л., заведена в РП на 29.01.2014 г., към досъдебното производство двете молби не са приложени, а същото е внесено в съда с обвинителния акт на 10.04.2014 г., т.е. след постъпването им в РП Луковит.

Многократно, след като Л. и Л. са упълномощили доброволно защитник – адв. В.М., са правени искания за отвод на наблюдаващия прокурор Г., основани на оплаквания, че нейният съпруг – полицейски служител Д.Г., е давал напътствия на пострадалите в нощта на инцидента за изграждане на защитната им теза. Прокурорът е оставял исканията за отвод без уважение, изтъквайки, че съпругът й не е посещавал инцидента, която позиция е била застъпена и от горестоящите прокурори от ОП Ловеч и от АП В. Търново, до които са били отправяни жалби. Оплакванията на подсъдимите не са били проверени, а декларативно са били отхвърлени с единствен доказателствен аргумент, че според справка от РУ МВР Луковит съпругът на прокурор Г. не е посещава местопроизшествието. Едновременно с това, обаче, още в хода на досъдебното производство са били налични гласни доказателства в обратен смисъл – друг полицейски служител – Л.Й., е дал показания пред разследващия орган (л. 176 ДП), че „…Началникът разпореди на ПИ Д.Г. и мл. ПИ В.Д. да останат цяла нощ в селото, за да подсигурят осигуряването на обществения ред…“. След допускането на разпита на Д.Г. в качеството на свидетел, което даде основание за отвод на прокурор Петя Грънчарова, се потвърди присъствието му на местопроизшествието след инцидента (л. 234 от делото): „ бях си легнал да спя, обади се дежурния, че ме вика началника в управлението, като отидох ми казаха, че е станал бой в Карлуково…като отидох в с. Карлуково отидох в заведението…останахме в селото, разговаряхме с хората от заведението…собственика на заведението видях…един от пострадалите беше там…“.

Оплакванията на Л. и Л. за недостоверност на медицинските документи, удостоверяващи уврежданията на пострадалите, също не са получили никакъв отговор. В хода на съдебното следствие се установи, че те не са голословни. Вещото лице доц. Л. даде заключение, че за част от диагнозите на С.Б. няма обективни данни, а заключението за характера на увреждането му, което според първото заключение от досъдебното производство е създало временна опасност за живота, бе опровергано.

Едновременно с това, исканията на Л. и Л. в настоящото производство да бъдат изследвани техните увреждания, за които са представяли медицински документи, са били пренебрегнати. Не само това, от обстоятелствената част на обвинителния акт въобще не става ясно, че и подсъдимите са пострадали в боя, което не може да бъде оправдано с процесуалната забрана на чл. 74, ал. 3 НПК. Разследването на престъпленията, от които са увредени Л. и Л., правилно е отделено в друго производство, но фактът на уврежданията им е следвало да намери отражение във обстоятелствената част на ОА, доколкото има съществено значение за отговорността им.

Неравното третиране на двете общностни групи, участвали в масовото сбиване, е намерило обективно отражение и в действията на полицията. Въпреки че в нощта на 09.06.2013 г. в хипотезата на неотложност е образувано наказателно производство за причинена средна телесна повреда на Н.Л. и за увреждането на лекия автомобил на Ж.Б., в полицейското управление са били задържани само подсъдимите И. и Л..

  Всички тези обстоятелства съдът обсъди, за да даде мотивиран отговор на оплакванията на подсъдимите, което е гаранция за обективност на съдебната дейност, и след като установи, че оплакванията са били основателни, прие, че за допуснатите нарушения подсъдимите следва да бъдат компенсирани чрез смекчаване на отговорността им. 

 По гражданските искове

Предявените граждански искове по чл. 45 ЗЗД съдът намери за основателни, като осъди всеки от подсъдимите да заплати обезщетение на пострадалия, който е претърпял вреди от неговото поведение. Тримата подсъдими при условията на солидарност, предвидена в чл. 53 ЗЗД следва да обезщетят вредите на С.Ж.Б., които е претърпял в резултат на уврежданията на здравето му. Съдът прие, че справедливото обезщетение на болките и страданията, които С.Б. е претърпял от счупено ребро, кръвоизлив в плевралното пространство и охлузване на слепоочието възлиза на 3 000 лева. Като се позова на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът намали наполовина сумата на обезщетението, тъй като пострадалият С.Б. с поведението и собственото си участие в масовото сбиване също е допринесъл за вредоносния резултат. Затова тримата подсъдими следва да му заплатят солидарно сумата от 1500 лева, като искът до пълния претендиран размер от 10 000 лева е неоснователен и затова бе отхвърлен.

Подсъдимият Л.Л. сам е причинил прободната рана на Ж.Б., довела до болки и страдания, чието обезщетение съдът оцени на 2 000 лева, които по горните съображения за съпричиняване намали наполовина и осъди Л. да заплати на Ж.Б. 1 000 лева обезщетение, а иска до пълния размер от 3 000 лева отхвърли като неоснователен.

Л. дължи парично обезщетение и на пострадалата Ж.Б., която в резултат на престъплението по чл. 216 НК е претърпяла имуществена вреда, чиято стойност е равна на разходите за възстановяване на повредите по лекия й автомобил в размер на 442.60 лева.

Относно веществените доказателства

Приобщената като веществено доказателство вила подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като същата е била средство за извършване на двете престъпления от подсъдимия Л..

Тениската със следи от пробождането с вилата подлежи на връщане на собственика й – Ж.Б..

Разноските, които са направени в двете фази на производството за експертизи следва да бъдат понесени от тримата подсъдими по равно (по 1/3 идеална част), а дължимите държавни такси на съда за уважените граждански искове следва да бъдат понесени от отговорния по гражданските претенции.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                       

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: