Р Е Ш Е Н И Е
№ 674/ 09.12.2019 година гр.Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на седми
ноември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№51 по описа за 2019г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.288, ал.3 във вр. с чл.288, ал.12 от Кодекс за застраховането /отм./.
Ищецът
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“№2, представляван от изпълнителните директори Б.И.М.и С. Г. С., чрез
процесуалния си представител твърди, че при ПТП на ***. в гр.*, Р. Г., виновно
причинено от Х.Г.Д. при управление на лек автомобил „Ситроен“ с рег. №Х****, е ****
гр. гр. В.Д.Б.. Вината на водача била установена с решение №3096/2013г. на
Районен съд – гр.*. Твърди се, че в нарушение на чл.260 от КЗ/отм./ Х.Г.Д.
управлявал автомобила без действаща към датата на ПТП задължителна застраховка
„гражданска отговорност“. Ищецът твърди, че с посоченото съдебно решение Г.
бюро на автомобилните застрахователи било осъдено да заплати на близките на
загиналия при инцидента сума в размер на 48 890,36 евро, представляваща
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, от които 46000,00 евро –
обезщетение, 2832,00 евро – сума по фактура и 58,36 евро – банкови такси. След
установяване на факта, че за автомобила не е имало валидно сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“ Г. компенсационен орган е предявил
претенцията си за възстановяване на заплатеното от него обезщетение пред
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/. Последното
изплатило на Националното бюро на Р. Г.
обезщетението по щета №220005/16.01.2014г., след което поискало
платената сума да бъде възстановена от ищеца. С платежно нареждане от
27.01.2014г. Гаранционен фонд изплатил на НББАЗ сума в размер на 95 621,23
лева, а с платежно нареждане от 19.05.2016г. изплатил още 386 834,66 лева
– и двете суми представляващи изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Р.
Г. обезщетение по щета №220005/16.01.2014г. С плащането на тези суми ищецът
счита, че е изпълнил задължението си по чл.34, ал.3 от Правилника за
устройството и дейността на Гаранционен фонд и че за него е възникнало регресното право да предяви иск срещу причинителя на
вредите за платените суми.
От
съда се иска да постанови решение, с
което да осъди ответника Х.Г.Д. да заплати на ищеца сумата 95 621,23 лева,
частично претендирана от общо дължимата сума
482 456,39 лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета
№22005/16.01.2014г. обезщетение за причинените при ПТП вреди. Сумата се
претендира ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
Х.Г.Д. чрез назначения му особен представител адв.Ст.И.
е подал писмен отговор, с който оспорва иска. По същество навежда следните
възражения: към датата на евентуално извършено от ищеца плащане не са били
налице обективните предпоставки за НББАЗ да изплати заявените от наследниците
на починалото лице суми; към датата на евентуално извършеното плащане не са
били налице обективните предпоставки за ищеца да възстанови платеното от НББАЗ;
към датата на ПТП отговорността на виновния водач е била покрита при действие
на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключена със ЗЕАД „И.
България“, обективиран в полица №20-5-10-**** със
срок от 20.11.2010г. до 21.11.2011г. и/или при условията на валиден договор,
сключен със ЗД“Евроинс“АД, обективиран
в полица, за който е издаден сертификат „Зелена карта“№BG/07/05295801. Ответникът застъпва становище, че
представената от ищеца справка не отразява вярно подадените от
застрахователното дружество данни за прекратяване на действието на
застрахователния договор. Посочва, че в годините на настъпване на процесното събитие застрахователните дружества са подавали
като дата на прекратяване на полицата датата на падежа на неплатената премийна
вноска, без да съобразяват гратисния период от 15
дни, съответно без да представят доказателства относно уведомяването на
застрахованото лице за факта на прекратяване на договора. Счита, че за да се ползва от прекратяването
на договора застрахователят трябва да е извършил поредица от действия, за
каквито в случая няма данни по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
С решение №3096/2013г. на Районен съд – гр.А. е установено,
че на **** в гр.*и, Р. Г. Х.Г.Д., като водач на лек
автомобил „Ситроен“ с български регистрационен номер Х**** ВА, е предизвикал
ПТП, при което е настъпила *** на гр. гр. В. Д. Б. С решението на близките на
пострадалото лице са присъдени обезщетения за понесените вреди.
Представени са писмени доказателства, от които е видно, че
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е заплатило на
Национално бюро на Р. Г. сумите 197 785,42 евро и 48 890,36 евро за
обезщетяване на настъпилите от ПТП неимуществени и имуществени вреди, които
суми са били изплатени от компенсационния орган на чуждата държава. След
плащането Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи е поискало от Гаранционен фонд да му възстанови платеното
обезщетение. Във връзка с образуваната щета №220005/16.01.2014г., последният е
превел сумите с преводни нареждания от 27.01.2014г. и от 19.05.2016г.
Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм./ Гаранционен
фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Р. Б., на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Р. Б., и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ/отм./
фондът възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка,
когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на
територията на Р. Б. и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното
събитие не може да се определи застрахователят. Предвид ал.3 на същата
разпоредба след изплащането на обезщетение по ал.1 се прилага чл.288, ал.12 и
14 - фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното /чл.288,
ал.12 от КЗ/отм//.
Чл.288, ал.12 от КЗ/отм./ урежда правната възможност
Гаранционният фонд да предяви регресен иск за
платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на
вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена
чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Основателността
на предявения иск е обусловена от провеждане на пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, претърпени вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите, вината на деца. Необходимо
е да се докаже още, че виновният водач не е имал сключен застрахователен
договор за риска гражданска отговорност към момента на ПТП, че ПТП се е
осъществило на територията на друга държава членка на ЕС, че ищецът е
възстановил на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи
/НББАЗ/ претендираното обезщетение.
От
събраните в настоящото производство доказателства безспорно се установява
виновното деяние на ответника, извършено при управление на МПС в чуждата
държава, в причинна връзка с което са настъпили имуществени и неимуществени
вреди; изплащането на обезщетение за тези вреди от НББАЗ на компенсаторния орган на Р. Г.; възстановяване на
изплатените суми от ищеца.
Основният
спорен въпрос по делото е налична ли е била застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на деянието. От приложената справка от база данни на
Информационен център към Гаранционен фонд е видно, че за МПС, при управление на
което ответникът е причинил вредите, е била налична полица №-****, осигуряваща
покритие от страна на ЗЕАД „И. България“ на риска „гражданска отговорност“ за
периода от 21.11.2010г. до 20.11.2011г. Тази полица според отразеното в
справката е прекратена на 20.06.2011г. Представена е застрахователна полица №****
за сключен застрахователен договор между собственика на въпросното МПС и ЗД“Евроинс“АД със срок на действие от 25.11.2011г. до
24.11.2012г. и издаден въз основа на този договор сертификат „Зелена карта“,
който е валиден за срок от 25.10.2011г. до 24.10.2012г.
Сертификат
„Зелена карта“ е международен сертификат, който се издава на база действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ и покрива отговорността на автомобилиста
при пътуване в чужда държава, ако виновно причини вреди на трети лица. Затова
сертификатът се издава за същия срок на покритие или за част от него, за който
е платена застрахователна премия. Във всички случаи срокът на действие на
сертификата не може да предхожда датата на сключване на застрахователния
договор. В случая отразеното в сертификата, че е осигурено покритие на риска „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП – ****., само по себе си не доказва действащо
към този момент застрахователно правоотношение, доколкото договорът, въз основа
на който е издаден, е със срок на действие след 25.11.2011г.
Съгласно
чл.295, ал.7 от КЗ/отм./ документите, изготвени от фонда въз основа на данните
от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват
застрахователя, номера на договора на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, начална и крайна дата на покритието,
регистрационен номер и номер на рама на МПС, име и адрес на собственика. Следователно
справката като доказателство за наличие или липса на застрахователно
правоотношение е необходимо да бъде оборено с други доказателствени
средства. Такива доказателства, които да опровергават данните за прекратяване
на застрахователна полица №-**** на ЗЕАД „И. България“ преди изтичане на срока на договора, не са
представени, поради което съдът приема, че към датата на деликта
за управляваното от ответника МПС не е имало валидна застраховка „гражданска
отговорност“.
Предвид
изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска
като доказан по основание и размер. Частично претендираната
сума ще се присъди ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата
молба – 25.01.2019г. до окончателното изплащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
в настоящото производство разноски в общ размер 7 223,49 лева, от които:
3 824,85 лева – държавна такса и 3 398,64 лева – възнаграждение за
особен представител.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Б.И.М.и С. Г. С., сумата 95 621,23 лева /частично претендирана от общо 482 456,39 лева/, представляваща
част от възстановено от Гаранционен фонд на Национално Бюро на българските
автомобилни застрахователи по щета №22005/16.01.2014г. обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди при ПТП, виновно причинено от Х.Г.Д. на ****. в гр.*и, Р. Г. при управление на лек
автомобил марка „Citroen“,
модел „Xsara“
в рег.№Х****ВА, ВЕДНО със законна лихва върху сумата, считано от 25.01.2019г.
до окончателното изплащане, КАКТО и сумата 7 223,49 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: