Решение по дело №7277/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4521
Дата: 25 ноември 2022 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20221110207277
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4521
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.СТ. Г.
при участието на секретаря М. ВЛ. В.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110207277 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседА.е на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г. Г.

при участието на секретаря Ми. В., като разгледа докладваното от съдия
Г. АНД №7277 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №F633784/11.03.2022 г. на директора на
офис "В." в ТД на НАП С., с което на „****" ЕООД е наложено следното
административно наказА.е: имуществена санкция в размер на 500 лв.
В депозираната пред съда жалба от „****" ЕООД се иска отмяна на
наказателното постановление.
Жалбоподателят „****" ЕООД, редовно призован, се представлява от
адв.Т., която поддържа жалбата, не сочи доказателства. Претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Административно-наказващият орган, редовно призован, изпраща
представител, който пледира за потвърждаване на постановлението и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв.
От събрА.те по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 09.09.2021 г. при извършване на проверка по прихващане и
възстановяване било установено, че „****" ЕООД не е подало в срок
декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от
ЗДДФЛ", за месец май 2021 г.
Срокът за подаване на декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и
данък по чл.42 от ЗДДФЛ" за месец май 2021 г. е бил до 25 юни 2021 г.
Декларацията била подадена по електронен път чрез квалифициран
електронен подпис на 09.09.2021.
За нарушението е съставен АУАН.
Въз основа на съставения акт административно-наказващият орган е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показА.ята на
свидетеля Г. Г. и от писмените доказателства по делото.
СтрА.те не са посочили други доказателства и съдът не намери данни за
наличието на такива, които да се явяват относими към предмета на доказване.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед
непротиворечивостта на събрА.те, съдът счете делото за изяснено в
2
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че
същата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
На първо място се установяват по несъмнен начин фактите от значение за
съставомерността на самото нарушение. Не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на жалбоподателя.
АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Посочените в акта и в наказателното постановление обстоятелства,
свързА. с нарушението бяха установени по реда съдебното следствие.
Касае се за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
за съдържА.ето, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодатели, осигурители за осигурените от тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица вр. чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социалното
осигуряване.
Съдът не намира никакво основА.е да намали размера на наложената
санкция.
В случая наложената на жалбоподателя санкция е най-ниската, като
размерът й отговаря изцяло на тежестта на нарушението.
Правилно е определена нарушената материално-правна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описА.е на нарушението, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Касае се за формално, а не за резултатно-увреждащо деяние, поради което
простото извършване е достатъчно, за да породи отговорност за това
3
нарушение.
Доводите и възраженията на жалбоподателя са без всякакво правно и
фактическо основА.е – постановлението е издадено от компетентен орган и
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Деянието съставлява типично нарушение и не може да се квалифицира
като маловажен случай.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, защото няма основА.е за
изменението или отмяната му.
Съдът следва да осъди „***" ЕООД да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Национална агенция по приходите.
Делото не представлява фактическа и правна сложност с оглед, на което
възнаграждение в размер на 300 лв. е прекомерно и за разликата до 300 лв.
искането на юрк.Б*** следва да се отхвърли като неоснователно.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основА.е чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №F633784/11.03.2022 г. на директора на офис
"В***" в ТД на НАП С*** като законосъобразно.
ОСЪЖДА „*******" ЕООД, ЕИК **** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Национална агенция по приходите.
ОТХВЪРЛЯ искането на юрк.Бонева за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за разликата до 300 лв. като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град на основА.ята, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщаването на стрА.те, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №F633784/11.03.2022 г. на директора на
офис "В." в ТД на НАП С., с което на „С*****" ЕООД е наложено следното
административно наказание: имуществена санкция в размер на 500 лв.
В депозираната пред съда жалба от „С*****" ЕООД се иска отмяна на
наказателното постановление.
Жалбоподателят „С****" ЕООД, редовно призован, се представлява от
адв.Тютюнкова, която поддържа жалбата, не сочи доказателства. Претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Административно-наказващият орган, редовно призован, изпраща
представител, който пледира за потвърждаване на постановлението и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 09.09.2021 г. при извършване на проверка по прихващане и
възстановяване било установено, че „С****" ЕООД не е подало в срок
декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от
ЗДДФЛ", за месец май 2021 г.
Срокът за подаване на декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и
данък по чл.42 от ЗДДФЛ" за месец май 2021 г. е бил до 25 юни 2021 г.
Декларацията била подадена по електронен път чрез квалифициран
електронен подпис на 09.09.2021.
За нарушението е съставен АУАН.
Въз основа на съставения акт административно-наказващият орган е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Г*** Г****и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не намери данни за
наличието на такива, които да се явяват относими към предмета на доказване.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед
непротиворечивостта на събраните, съдът счете делото за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че
същата е неоснователна, поради следното:
1
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
На първо място се установяват по несъмнен начин фактите от значение за
съставомерността на самото нарушение. Не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на жалбоподателя.
АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Посочените в акта и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени по реда съдебното следствие.
Касае се за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодатели, осигурители за осигурените от тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица вр. чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социалното
осигуряване.
Съдът не намира никакво основание да намали размера на наложената
санкция.
В случая наложената на жалбоподателя санкция е най-ниската, като
размерът й отговаря изцяло на тежестта на нарушението.
Правилно е определена нарушената материално-правна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Касае се за формално, а не за резултатно-увреждащо деяние, поради което
простото извършване е достатъчно, за да породи отговорност за това
нарушение.
Доводите и възраженията на жалбоподателя са без всякакво правно и
фактическо основание – постановлението е издадено от компетентен орган и
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Деянието съставлява типично нарушение и не може да се квалифицира
като маловажен случай.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, защото няма основание
за изменението или отмяната му.
Съдът следва да осъди „С****" ЕООД да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Национална агенция по приходите.
Делото не представлява фактическа и правна сложност с оглед, на което
възнаграждение в размер на 300 лв. е прекомерно и за разликата до 300 лв.
искането на юрк.Б**** следва да се отхвърли като неоснователно.
2