Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

град Плевен, 04.02.2020година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ЯНУАРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА БЕТОВА

 

при секретаря………ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА………и в присъствието на прокурора…………..ИВАН ШАРКОВ..………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………гр.д.№ 1012 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.    

                   Постъпила е искова молба от И.В.С. *** против В.С.К. от с.гр. в която се излагат твърдения, че ответникът е баща на ищеца, че същият страда следното заболяване, отразено в експертно решение на ТЕЛК : МУЛТИИНФАРКТНА ДЕМЕНЦИЯ, довело до напреднал разпад на личността с необходимост от ежедневни грижи. Ищцата твърди, че баща и живее в собствено жилище в гр.Плевен и че състоянието му рязко се е влошило през последната половин година.Вече е трудно подвижен и не може да се грижи сам за себе си. Никъде не излиза сам, не е ориентиран за време и за мястото, на което се намира. Не може да говори свързано и възпроизвежда откъслечни спомени. Не отговаря адекватно на зададените му въпроси и ищцата не разбира какво той иска.  Ищцата твърди, че баща ѝ живее в съседния до нейния апартамент и че постоянно го следи къде ходи, тъй като когато излезел се губел и имал нужда от помощ за да се прибере обратно в дома си.Твърди също, че когато е раздразнен баща ѝ изхвърля вещи през терасата, отскубва кабелите на телевизора и стационарния си телефон. Макар и рядко, проявява агресивно поведение към ищцата и други хора. Твърди, че е необходимо провеждането на постоянно лечение и полагането на постоянни грижи за баща ѝ, тъй като той вече не е в състояние сам да извършва фактически и правни действия за своето лечение и рехабилитация. И въобще не  разбира своиството и значението на действията си и не може да ги ръководи.

Поради изложеното, ищцата счита, че баща ѝ и не е в състояние да се грижи сама за себе си и за своите работи и моли съда да постанови решение, с което по реда на чл.336 ГПК да бъде поставен той   под пълно запрещение. Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, при довеждане за установяване на състоянието и поведението на ответника – С.И.С. и Д.Т.,***.Моли да се назначи и съдебно-медицинска експретиза, която след запознаване с документите приложени в делото и след преглед на ответника, да даде заключение може ли ответникът да разбира свойството и значението на действията си и може ли да ръководи постъпките си и до каква степен може да се грижи за своите работи. Моли да бъдат приети и приложените към молбата писмени доказателства : експертно решение на ТЕЛК  № 2743/183 от 04.11.19г., изд. от втори състав на ТЕЛК при МБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен; медицинска характеристика на кандидат-потребител за ползване на социална услуга, изд. от д-р И. В.- психиатър при ДКЦ 2ЕООД Плевен и удостоверение за раждане на ищцата И.С.. 

В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по предявения иск В.С.К..***, чрез прокурора Иван Шарков изразява становище, че молбата за поставяне на ответника В.К. под пълно запрещение, съобразно събраните доказателства, е основателна и в негов интерес е тя да бъде уважена. Налице са законовите предпоставки за това – ответникът не може да се грижи сам за себе си и за делата си, тъй като той страда от деменция, което заболяване съгласно заключението на вещото лице, е необратимо.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

  Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/.В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои лица са активно легитимирани да искат поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение – това са съпруга, близки роднини, както и всеки, който има правен интерес от това. Искова молба за запрещение може да бъде подадена и от прокурора.

             Безспорно е, че ищцата е дъщеря на ответника и следователно като близък роднина има право да иска поставянето му под запрещение, т.е. молбата и е допустима и следва да бъде разгледана по същество.                                             

            За установяване на обстоятелствата страда ли ответникът от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли  свойството и значението на действията си и може ли да ги ръководи, са събрани писмени и гласни доказателства. От приложените в делото документи, се установява, че ответникът е бил освидетелстван с решение на ТЕЛК при УМБАЛ”Д-р Георги Странски”ЕАД-Плевен № 2743/183 от 04.11.2019г. с диагноза мултиинфарктна деменция.

           Установява се от показанията на разпитаната по делото  свидетелка М.С., която е внучка на ответника и живее в съседно на неговото жилище, че дядо ѝ от 2018г. е започнал да има странно поведение. Започнала е да чува от жилището му различни звуци,  викане, тропане. Твърди, че след смъртта на баба ѝ през 2017г. нещо се е случило с дядо ѝ и здравословното му състояние се е влошило. Установили са му заболяването деменция. Свидетелката твърди, че преди   това не е имал никакви проблеми.  Твърди също, че сега за него се грижи майка ѝ и тя му пазарува. Ответникът не може да се храни сам, не общува с хора, не го посещават хора, не излиза никъде и не може да разпознае внучката си.

           Свидетелката Д.Т., която е съседка на ответника В.К. от 6-7 години установява, че още приживе на съпругата му е имало моменти, в които разговаряйки с В., тя е доловила, че вербално той реагира неадекватно. Съпругата му пояснявала, че имал някакво заболяване и затова да не му обръща внимание. Мисля, че е претърпял инфаркт, но не знае подробности. Относно поведение му заявява, че с годините състоянието му се влошава и със съседите си го виждали много рано сутрин по пижама да ги гледа неадекватно. Разказва за случай при който един следобед, като се прибирала, го видяла на стълбищната площадка по долни гащи. Свидетелката го попитала: „Къде си тръгнал?“, а той ѝ казал „Чакам М..“, т.е. съпругата си, която отдавна е починала, за да ходят някъде и не искал да се прибере. Свидетелката се обадила на дъщеря му В.да го прибере. Твърди, че В.се грижи за баща си и че преди няколко години е наела жена, която да се грижи за него, но той не се е държал много добре, доста е викал по нея, даже е посягал да я удари и тя е напуснала. Твърди също, че понякога В. не познава близките си. Имало е случай, при който е вдигнал нож срещу дъщеря си, защото не я е познал и е помислил, че е влязъл крадец.  Дава показание, че ответникът не може да се облича, не знае коя част на тялото си с какво да облече.

При личното изслушване на ответника, той отговори, че не знае къде се намира, че не познава доктора, който го е прегледал и изготвил експертизата за освидетелстването му. Стоейки близко до дъщеря си ответникът се озърташе и с търсещи очи и с недоумяващо изражение сякаш очакваше помощта и подкрепата ѝ.   

От заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.Т., което съдът възприема, като компетентно и неоспорено от страните, и от обясненията му в съдебно заседание се установява, че В.К. е с деменция при болестта на Алцхаймер, от смесен и атипичен тип. Деменцията при него е тежко изразено. Няма противоречие между двете диагнози, тъй като много често се наслояват и двете болести. Той дори себе си не разпознава в огледалото или т.нар. Симптом на огледалото, която е много специфичен синдром за Алцхаймер /зрителна агнозия/, което е наложило покриване на огледалата, за да се избегнат евентуални негови агресивни действия. Тази болест е включена в чл.5 от Закона за лицата и семействата. Освидетелстваният не разбира свойството и значението на извършеното, не може да ръководи постъпките си, не може да защитава интересите си и да се грижи за работата си. Не се очаква подобрение на психичното му състояние, напротив – влошаване, до летален изход в тежък психически и физически маразъм. Вещото лице счита, че от медицинска гледна точка са налице предпоставки той да бъде поставен под пълно запрещение.

 При така установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на ответника под пълно запрещение, е основателна.При анализа на събраните по делото доказателства и от придобитите непосредствени впечатления за състоянието на В.С.К., съдът приема, че ответникът е с деменция при болестта на Алцхаймер, атипична или от смесен тип, в резултат на което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи.Според заключението на ВЛ болестта може да бъде приравнена по юридически критерий към „продължително разстройство на съзнанието“.Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и с оглед състоянието му, ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен неговите интереси.  

             Водим от горното, Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС В.С.К.,***, с ЕГН **********, под пълно запрещение, по молба на дъщеря му И.В.С.,***, с ЕГн **********.

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Органът по настойничеството и по попечителството по постоянното местожителство ***, за сведение и изпълнение.

          решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.

 

 

                       СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: