№ 264
гр. Пазарджик, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220100211 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари“ №6, представлявано
от управителя А. У., чрез пълномощника адв.Д.А. С., АК-Пазарджик, с адрес
на кантората и съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения:
гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №1, ет.1, кантора 5 против СТ. П. БЛ., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“*************, в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че дружеството е подало Заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК срещу СТ. П. БЛ., с ЕГН ********** пред Районен съд-
Пазарджик, по което било образувано ч.гр.д. №20205220102900 по описа на
Районен съд - Пазарджик. По делото била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №1372 от 26.10.2020г., съгласно чл.410 от ГПК, с която
на ответника СТ. П. БЛ., с ЕГН ********** било разпоредено да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ,, ЕООД, ЕИК
********* сумата от 628.02 лв.- главница по неплатени месечни фактури,
1
дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за
периода 12.03.2014г. до 11.09.2020г. мораторна лихва върху главницата в
размер на 187.18 лв. за периода от 30.04.2014г. до 30.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 22.10.2020г. до изплащане на вземането, както и сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 175.00 лв., от които 25.00 лв. -
държавна такса и 150,00 лв. адвокатски хонорар.
Твърди, че с оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, за дружеството възниквал правният интерес да предяви
настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Твърди, че в отношенията между дружеството и ответника са
приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с
Решение №ОУ-071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване
на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от
ЗРВКУ с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. - точка 26. Твърди, че ответникът е
ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер
№*********, съгласно сключен договор №*********/04.06.2018г. на адрес:
гр.Пазарджик, ул.„**********, за което са издадени месечни фактури за
главница и мораторна лихва за периода 12.03.2014г. - 11,09.2020г. от
„Водоснабдяване и канализационни услуги “ ЕООД, изискуеми съгласно
чл.31 ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-
071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с
Решение №ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР.
Твърди, че в противоречие с добрите практики на лоялност и точност,
ответникът в продължение на няколко години не е заплащал на ищцовото
дружество доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална
вода.
Твърди, че общата дължима сума, предмет на настоящата претенция, е в
размер на 815.20 лв., от които сума в размер на 628.02 лв. - главница по
2
неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода 12.03.2014г. до 11.09.2020г.,
мораторна лихва върху главницата в размер на 187.18 лв. за периода от
30.04.2014г. до 30.09.2020г. Претендира и законната лихва върху главницата
за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, разноските по заповедното производство в размер на 175.00 лева -
25.00 лв. ДТ и 150 лева адвокатски хонорар и разноските в настоящето
производство в това число адвокатски хонорар в размер на 360 лева с ДДС и
25.00 лева ДТ.
Твърди, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължи
съответната сума.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
по отношение на ответника СТ. П. БЛ., с ЕГН ********** съществува
вземането на „Водоснабдяване и канализационни услуги,, ЕООД,
гр.Пазарджик, ЕИК ********* по Заповед за изпълнение на парично
задължение №1372 по чл.410 от ГПК от 26.10.2020г., издадена по ч. гр. д.
№2900/2020г. по описа на Районен съд-Пазарджик за сумите: 628.02 лв. -
главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна
вода и отвеждане на отпадни води за периода 12.03.2014г. до 11.09.2020г.,
мораторна лихва върху главницата в размер на 187.18 лв. за периода от
30.04.2014г. до 30.09.2020г. Претендира и законната лихва върху главницата
за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, разноските по заповедното производство в размер на 175.00 лева -
25.00 лв. ДТ и 150 лева адвокатски хонорар и разноските в настоящето
производство в това число адвокатски хонорар в размер на 360 лева с ДДС и
35.00 лева ДТ.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответницата, с който е
взето становище, че ищцовата претенция е частично неоснователна и като
такава моли да бъде отхвърлена по следните съображения:
Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност на
претендираното вземане. За преценка на приложимия давностен срок счита,
3
че доставената питейна вода и отведената канална вода представляват трайно,
периодично изпълнение на дадено задължение, което представлява
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, които
следва да се заплащат ежемесечно. Следователно задължението на ответника
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, буква
„в“ от ЗЗД, тъй като за да е налице тази давност не е задължително доставката
и съответно плащането й да са еднакви по размер. Сочи, че според фактурите,
посочени в извлечението за задължения за абоната, за които е издадена
заповедта за изпълнение, периодът, за който се дължат суми по главниците е
12.03.2014г. - 11.09.2020г. Възразява, че доколкото заявлението за издаване на
процесната заповед за изпълнение е подадено на 22.10.2020г., то
тригодишната погасителна давност е изтекла за задълженията, претендирани
от 12.03.2014г. до 22.10.2017г. Счита също така, че и акцесорното вземане на
лихви за периода от 12.03.2014г. до 22.10.2017г. също е погасено съгласно
нормата на чл.119 от ЗЗД.
Сочи, че предвид разпоредбата на §1 ал.1. т.2, буква “а" потребители на
ВиК услуги са собствениците на недвижимите имоти, съответно ответникът
като собственик на недвижимия имот е и задължено лице за плащане на
услугата. Твърди, че по делото няма данни за прехвърляне на имота и предвид
обстоятелството, че ответникът не е намерен на адрес и се представлява от
особен представител, не могат да бъдат наведени възражения в тази насока. В
този смисъл, счита, че искът би бил основателен за периода от 22.10.2017г. до
11.09.2020г., но от представените извлечения от счетоводни книги не става
ясно имало ли е реално потребление от абоната, в какъв размер е, има ли
частични плащания и в какъв размер, поради което оспорва иска и в тази му
част.
Изразява готовност за сключване на спогодба, при представяне на
актуалния размер на задължението за периода, за който не е релевирано
възражение за изтекла погасителна давност.
Не възразява да бъдат приети приложените към исковата молба
писмени доказателства.
Заявява, че на този етап няма да сочи доказателства и няма
доказателствени искания.
Моли съда да отхвърли ищцовите претенции, като неоснователни и
4
недоказани.
С протоколно определение от 15.02.2022г., постановено в
производството по делото, на основание чл.233 от ГПК, е прекратено
частично производството по делото за задълженията на ответницата С.Б. за
периода от 12.03.2014г. до 21.10.2017г., както следва: за главница в размер на
482.23 лв. и за мораторна лихва в размер на 65.23 лв., поради частичен отказ
от предявения иск. Обезсилена е частично Заповед №1372 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.10.2020г. по ч.гр.д. №2900/2020г.
по описа на РС-Пазарджик в частта за задължение на ответницата С.Б. за
периода от 12.03.2014г. до 21.10.2017г., както следва: за главница в размер на
482.23 лв. и за мораторна лихва в размер на 65.23 лв.
Производството по делото е продължило по предявения установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК за вземане за главница в размер на
139.22 лв. за периода от 22.10.2017г. до 11.09.2020г. и за вземане за
мораторна лихва в размер на 12.75 лв. за периода от 22.10.2017г. до
11.09.2020г.
В проведеното по делото съдебно заседание, пълномощникът на ищеца
поддържа предявения установителен иск, с представеното писмено
становище.
Особеният представител на ответницата моли съда да се произнесе
спрямо събраните доказателства по делото.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
особения представител на ответницата и като обсъди събраните по делото
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 22.10.2020 год., ищцовото дружество е подало в Районен съд-
Пазарджик Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответницата в качеството й на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №2900/2020г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед
№1372 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 26.10.2020
год., с която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител
и кредитор главница в размер на 628,02 лева по неплатени месечни фактури,
дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за
5
периода 12.03.2014г. – 11.09.2020г., мораторна лихва в размер на 187,18 лева
за периода от 30.04.2014г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 22.10.2020г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 25,00 лева - държавна такса и 150,00 лева – адвокатско
възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Дължимо плащане за ползване на ВиК услуги за абонат с
абонатен №*********, дължими съгласно сключен договор
№*********/04.06.2018г. и издадени месечни фактури, и чл.31 ал.2, и чл.42
от Общите условия, одобрени с Решение №071/17.07.2006г. на ДКЕВР, чл.33
ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ 09/11.08.2014г. на
ДКЕВР.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени
указания и срок за предявяване на установителен иск за вземането. В
законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия
установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита
следното:
От представените по делото, приети и неоспорени писмени доказателства
се установява, че ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД
е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ ВиК услуги на
потребителите, както и че ответницата СТ. П. БЛ., в качеството й на
собственик, е сключила Договор с ищеца №*********/04.06.2018г. за
ползване на ВиК системите за процесния водоснабден имот, находящ се в
гр.Пазарджик, ул.“*******. Следователно ответницата има качеството на
потребител по смисъла на ЗВ. Същата е и титуляр на партида с абонатен
номер №*********, за адрес: гр.Пазарджик, *******.
Ответната страна не оспори твърденията на ищеца, че в отношенията
между страните са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от
ЗРВКУ с решение №ОУ-071/17.07.2006г. и действащите към момента на
предявяване на исковата молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
6
на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни
услуги" ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5
от ЗРВКУ с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. - точка 26.
От представените от ищеца и неоспорени извадка от карнетите за
отчитане на ВиК услугите с абонат-ответницата, фактури и справка за
задълженията на абоната-ответницата, се установява доставеното за
процесния период от 22.10.2017г. до 11.09.2020г. количество питейна вода и
извършената услуга отвеждане на отпадни води в процесния имот,
собственост на ответницата, както и дължимата сума за тези ВиК услуги,
която е в размер на 139,22 лв.
По делото не се установи ответницата, която е потребител на ВиК
услугите, да е изпълнила задължението си към ищеца и да му е заплатила
процесната сума за главница в посочения размер.
Съгласно общите условия за ползване на ВиК услуги, при неизпълнение в
срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят
дължи на ВиК оператора - ищеца обезщетение за забава в размер на законната
лихва, съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответницата не е
заплатила процесната главница. Поради това същата дължи и мораторна
лихва върху главницата в претендирания от ищеца размер от 12,75 лв. за
периода от 22.10.2017г. до 11.09.2020г. По делото няма доказателства за
изплащане на същата от ответницата на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и
основателен и следва да се уважи, като се приеме за установено, че
ответницата дължи на ищеца претендираната сума от 139,22 лева – главница,
представляваща дължима и незаплатена сума за ВиК услуги за периода от
22.10.2017г. до 11.09.2020г., както и сумата от 12,75 лв. - мораторна лихва за
периода от 22.10.2017г. до 11.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
22.10.2020г. до изплащане на вземането.
Предвид изхода на делото и с оглед указанията, дадени в мотивите на
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца част от
сторените от него в заповедното производство и в настоящото исково
7
производство разноски, съобразно установените вземания, а именно сумата в
размер на 169,64 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,
ул.“Втори януари“ №6, представлявано от управителя А. У., чрез
пълномощника адв.Д.А. С., АК-Пазарджик, с адрес на кантората и съдебен
адрес за връчване на книжа и съобщения: гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №1,
ет.1, кантора 5 против СТ. П. БЛ., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Пазарджик, ул.“*************, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата СТ. П. БЛ., с
ЕГН **********, че съществува вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК ********* по Заповед №1372
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.10.2020г.,
издадена по ч. гр. д. №2900/2020г. по описа на Районен съд - Пазарджик за
следните суми: за вземане за главница в размер на 139,22 лв. за периода от
22.10.2017г. до 11.09.2020г. и за вземане за мораторна лихва в размер на 12,75
лв. за периода от 22.10.2017г. до 11.09.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
22.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СТ. П. БЛ., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Пазарджик, ул.“************* да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари“ №6, представлявано
от управителя А. У. разноски в заповедното производство и в настоящото
исково производство, съобразно установените вземания, в размер на 169,64
лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8
9