Р
Е Ш Е Н И Е № 260543 / 16.12.2020г.
гр.
П., 16.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8228
по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени
от „Кредитреформ България“ ЕООД срещу Р.М.И. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР за
заплащане на сумата от 750 лв., представляваща неизплатена главница по Договор
за потребителски кредит № ***г., законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 868,20 лв., представляваща
неустойка за забава за периода от 20.11.2015 г. до 31.01.2018 г. и сумата от
104,01 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на заявките за
отпускане на кредит.
Ищецът твърди, че между ответницата Р.И.,
в качеството ѝ на кредитополучател и третото за процеса лице – „4финанс“
ЕООД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за кредит № ***г. по
реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Посочва се, че И.
подала заявка за отпускане на кредит чрез използване на интернет-страницата на
кредитора, подписал проекта на договора чрез активиране на бутон „подпиши“,
заедно с приложимите Общи условия, както и стандартен европейски формуляр,
съдържащ преддоговорната информация по чл. 8 ЗПФУР. Изяснява се, че от своя
страна „4финанс“ ЕООД потвърдило договора по електронната поща. По силата на
последния на ответницата бил отпуснат паричен кредит в размер на сумата от 500
лв. Поддържа се, че същата следвало да върне заемната сума на 24.04.2015 г.,
заедно с договорна лихва за ползването ѝ в размер от 16,84лв. и с такса
за експресно разглеждане на заявката /до
20 минути от изпращането ѝ/ в размер от 78,16 лв. или общ размер на
подлежащата на връщане сума от 595 лв. Твърди се, че на 31.03.2015 г. въз
основа на подадена от И. заявка на същата бил отпуснат допълнителен заем в
размер от 150 лв. във връзка с т. 8.1 и т. 8.2 от ОУ, като падежът за връщането
на двата заема оставал първоначално уговорения между страните. За експресното
разглеждане и на това искане ответницата следвало да заплати на дружеството –
заемодател такса в размер от 20,87 лв. /разликата между общо дължимата и
първоначалната/, както и договорна лихва за ползването ѝ в размер от 4,03
лв. /разлика между общо дължимата от 20,87 лв. и тази по договора от 16,84
лв./. Поддържа се, че от „4финанс“ ЕООД било одобрено и второ искане на
ответницата от 04.07.2015 г., подадено във връзка с т. 8.1 и т. 8.2 от ОУ и въз
основа на него бил отпуснат допълнителен заем в размер от 100 лв. срещу
задължението ѝ да върне заемната сума заедно с договорна лихва и такса за
експресно разглеждане на искането. Твърди се, че на основание клаузата на т.
11.1 от приложимите Общи условия и по искане на И. срокът за връщане на кредитните
суми бил многократно продължаван като крайният такъв бил 19.11.2015 г., когато
същата следвало да върне цялата заемна сума в размер от 750 лв., договорна
лихва в размер от 22,99 лв. и такса за експресно разглеждане на искането в
размер от 111,51 лв. Посочва се, че И. не изпълнила задължението си на падежа,
поради което изпаднала в забава. На основание клаузите на процесния договор и
приложимите Общи условия заради допуснатата забава на кредитополучателя била
начислена наказателна лихва в общ размер от 868,20 лв. От страна на „4финанс“
ООД били изпратени 3 броя напомнителни писма до ответницата с информация за
просрочения кредит, за които е начислена такса по 10 лв. за всяко. Твърди се,
че по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г. дружеството
– кредитор, в качеството си на цедент, прехвърлило на ищеца, в качеството му на
цесионер, вземания към ответницата, произтичащи от процесния договор за кредит
в общ размер от 1 775,20 лв. Уведомяването
на длъжника за настъпилата промяна е предприето с изпращане на писмо чрез
„Български пощи“ ЕАД, която се е върнала с отбелязване „непотърсена“. Такова
действие има и получаването на уведомлението като приложение към настоящата
искова молба. С тези доводи ищецът отправя искане за уважаване на исковите
претенции. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. С.Р. оспорва
исковите претенции по основание и размер с твърдението, че цесията, по силата
на която ищецът е придобил качеството на страна по този договор, няма действие
по отношение на ответницата, тъй като уведомяването за това не изхожда от
цедента, нито от цесионера с надлежно упълномощаване. Счита за недоказано
възникването на процесните вземания в полза на „Кредитреформ България“ ЕООД,
чрез включването им в предметния обхват на договора за прехвърляне на вземания.
Намира за неясен начинът на формиране на търсените вземания, както и на какво
основание ищцовото дружество претендира сумите. Не са представени специалните
условия на договора за заем, при които същият е подписан, което противоречи на
добрите нрави. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР.
Предметът на доказване в настоящото
производство (така, както е очертан от ищеца по правилото на чл. 6 ГПК) е
сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 750
лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ***
от 25.03.2015 г., изменен с допълнителни споразумения от 31.03.2015 г. и
04.07.2015 г., и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 21.11.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и заплащането на неустойка (наказателна лихва) в размер на
868,20 лв. за периода 20.11.2015 г. до 31.01.2018 г. и сумата в размер на
104,01 лв. такси за експресно разглеждане на заявките за отпускане на заем. Възникването
на процесните вземания е обусловено от установяване от ищеца, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на твърдяното валидно облигационно
правоотношение с ответницата по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, в частност, че кредиторът /доставчик на финансовите услуги и
праводател на ищеца/ е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията
по чл. 8 от ЗПФУР на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния
за сключване на договора с обективирана именно от него воля за предоставяне на
заемната сума, по което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж
на връщане и изискуемостта на вземането. Необходимо е да се установи и
наличието на уговорена валидна неустоечна клауза – наказателна лихва, при
забава на плащането на главницата, както и на валидна клауза за заплащане на
такси за експресно разглеждане на исканията за кредит, респ., че е предоставил
насрещната услуга, както и да установи вземанията си и по размер.
Ищецът извежда материалноправната си
легитимация по спора в качеството на цесионер по договор за прехвърляне на
вземания от 01.02.2018 г., сключен между него и дружеството „4финанс“ ЕООД,
които релевантни факти се установяват от представения договор за цесия и
приложения към него. Ищцовото дружество-цесионер е било упълномощено от цедента
да съобщи на длъжника за извършената цесия, видно от представеното Пълномощно –
Приложение № 4 към договора за цесия. На 05.02.2018 г. ищецът е изпратил до ответницата
Р.И. чрез „Български пощи“ ЕАД уведомление за извършената цесия, но няма данни
същото да е реално получено от длъжника. След изпълнение на процедурите по чл.
47, ал. 1-5 от ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника е назначен
особен представител, на когото е връчен препис от исковата молба, ведно с
приложенията към него. При тези факти съдът намира, че редовното връчване на
особения представител на книжата по делото, след които и уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, е достатъчно да се приеме, че ответникът като длъжник е
уведомен за цесията и същата има действие спрямо него.
Твърдението на ищеца за постигнато
съгласие между праводателя му и ответницата за сключване на договор за
потребителски кредит се основава на подадена от ответника по интернет заявка за
отпускане на кредит в размер на 500 лв., след регистрация в системата на
„Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя „4финанс“ ЕООД. Твърди се, че
при условията на т. 8.1 и т. 8.2 от ОУ ответницата е подала през същата система
две заявки, във връзка с които по вече отпуснатия кредит е предоставен
допълнителен кредит – съответно сумата от 150 лв. на 31.03.2015 г. и сумата от
100 лв., поискана на 04.07.2015 г. и предоставена на 06.07.2015 г. Ето защо
отношенията между страните се уреждат по реда на специалния Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017
г.), Закона за потребителския кредит, както и общите правила на гражданското
законодателство.
Договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние,
т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. §
1, т. 2 ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по
телефон, кореспонденция по имейл и др.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г.).
Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията,
като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното
изявление (чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на дефинитивната
разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 г. „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, включително в текстови запис. За „електронен подпис“ по
смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014
г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва.
В настоящия случай се твърди, че
кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.
По делото е представено копие на договор за кредит № *** от 25.03.2015 г.,
както и на допълнителните заявки съответно от 31.03.2015 г. и от 04.07.2015 г.
(и трите документа – неподписани), за който се твърди, че са сключени между
„4финанс“ ЕООД като кредитодател и ответницата Р.М.И. като кредитополучател.
Предмет на договора от 25.03.2015 г. е
предоставянето в заем на парична сума в размер на 500 лв., като е уговорен срок
за връщане на предоставения кредитен ресурс от 30 дни с падеж 24.04.2015 г.,
посочен лихвен процент 40,98%, годишен процент на разходите (ГПР) 49,6% и такса
за експресно разглеждане 78,16 лева, като е посочено, че общата дължима сума
възлиза на 595 лв. Предмет на договора, за който се сочи, че е свързан при условията
на т. 8.1 от ОУ на 31.03.2015 г. за отпускане на допълнителен кредит е
предоставянето на парична сума в общ размер от 650 лв. (т.е. 150 лева повече от
първоначално уговорения заем), със срок за връщане 30 дни, падеж 24.04.2015 г.,
ЛП 40,86%, ГПР 49,7% и такса за експресно разглеждане 99,03 лв., като общата
дължима сума възлиза на 769 лв. Предмет
на третия договор, сключен при условията на т. 8.1 е предоставянето на кредитен
ресурс от 750 лв. (т.е. 100 лева допълнително на предоговорения заем), със срок
на връщане 30 дни, падеж 23.07.2015 г., ЛП 40,73%, ГПР 49,6%, такса за
експресно разглеждане 111,51 лв., като общата дължима сума възлиза на 884,50
лв.
Тъй като договорът за кредит е сключен
под формата на електронен документ, същият, ведно с допълнителните споразумения
и Общите условия към него, са представени по делото на хартиен носител на
основание чл. 184, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че процесният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се
приема, че „принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя
му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят
му“.
В процесния случай в трите формуляра е
попълнена информация, която логически е свързана единствено с ответницата – нейните
три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, имейл, мобилен телефон и банкова
сметка. *** (ОУ), неподписани, уреждащи конкретната процедура от последователни
действия, извършването на които обуславя възникването на договорно
правоотношение. Съгласно чл. 1.1 от ОУ, кредитополучателят отправя искане за
отпускане на кредит чрез формуляра на началната страница на сайта vivus.bg,
като за да завърши регистрацията на профила си, той трябва да е приел общите
условия, достъпни на началната страница, на която също така е достъпна и Бланка
на Стандартен европейски формуляр за предварителна договорна информация, след
като потребителят избере конкретна сума и срок на погасяване (чл. 1.3 и 1.4 от
ОУ). След регистрация, проект на договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на Начална страница, като същият се подписва електронно чрез
бутон „Подпиши“. На база на искането за отпускане на кредит и договор
кредиторът извършва оценка на кредитоспособността на клиента и му отпуска или
отказва отпускането на заем. По силата на чл. 3.1. от ОУ договорът се счита за
сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването му по електронен път от
кредитора и извършването на паричен превод.
Съгласно чл. 8.1 от ОУ кредитополучателя
има право да поиска отпускане на допълнителни кредити по вече отпуснат кредит,
от която възможност той може да се възползва неограничен брой пъти в рамките на
кредитния лимит. По силата на чл. 8.2 подобна промяна в договорното
правоотношение се осъществява по уредения в чл. 1 ред, като всички параметри по
съществуващия договор остават непроменени, с изключение на общата дължима сума.
В чл. 8.3 е уговорено, че за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължат
пропорционално лихви и такси, съгласно измененията в договора, съобразно
остатъчния срок до падежа.
От назначената и приета
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като изготвена подробно и
пълно, се установява, че на 30.12.2014 г. на страницата на кредитодателя
„4финанс“ ЕООД е направена регистрация от IP адрес ***и е създаден профил,
съответстващ на данните на ответницата Р.М.И.. От този профил са били направени
две заявки на 30.12.2014 г. и на 20.02.2015 г. за отпускане на парични заеми по
350 лв., всеки от които е погасен, съответно на 19.02.2015 т. и на 24.03.2015
г. На 25.03.2015 г. от IP
адрес ***потребителят е кандидатствал за отпускане на трети кредит в размер на
500 лв., на 31.03.2015 г. от IP адрес ***– за отпускане на кредит на стойност
150 лв., а на 04.07.2015 г. от IP адрес ***– за отпускане на кредит в размер на
100 лв. Служител на дружеството е наредил сумите по договор №№ ***, съответно –
допълнителните суми по договора, да бъдат отпуснати на кредитополучателя. Чрез
профила на кредитодателя са му били предоставени Стандартен европейски
формуляр, Общи условия и проект на договор за кредит, без които е технически
невъзможно договорът да бъде подписан чрез бутона „Подпиши“. Сключването на
договора е било потвърдено от потребителя чрез профила му, посредством избиране
на препратката за потвърждение (т.нар. бутон „Подпиши“). За втори и следващ
кредит, е достатъчно лицето да влезе в потребителския си профил, да избере
определена сума и срок за погасяване, да премине през Стандартен европейски
формуляр, който се предоставя преди клиентът да е подписал договора, както и да
премине през общите условия към Договора. След съгласието на клиента заявката
му се изпраща във вътрешната система на „4финанс“ ЕООД, като системата
автоматично преминава през проверките, които се правят при сключване на договор
за първи път – дали клиентът има кредити и просрочия по тях, дали работи,
валидност на личната карта, платени ли са здравните му осигуровки и др.
В приетата СТЕ вещото лице подробно е
описало стъпките, по които преминава процедурата по регистрация: 1) Клиентът
влиза на сайта vivus.bg, избира желаната сума и срок на погасяване с помощта на
плъзгачите на началната страница и натиска бутон „Вземи“. 2) В последствие се
зарежда нова страница, в която клиентът трябва да попълни свои данни – три
имена, ЕГН, мобилен телефон, адрес имейл адрес, парола, банкова сметка ***ички
данни са попълнени, клиентът натиска бутон „Продължи“. 3) След това се отваря
нова страница, в която се зареждат Стандартен европейски формуляр, Общи условия
по договора за кредит, както и проект на договора за кредит. След прочитане с
тези условия клиентът натиска бутон „Подпиши“ – ако клиентът не е отворил
документите до края, бутонът „Подпиши“ ще остане неактивен. 4) Едва когато
предоставените документи са изцяло отворени, клиентът ще успее да натисне
бутона „Подпиши“ и да изпрати успешно заявката си, т.е. за да приключи заявката
си, клиентът трябва да е преминал през всяка една от предходните стъпки. 5)
След изпращане на заявката, същата се разглежда от служител, който извършва
няколко проверки относно трудов и осигурителен статус на клиента, кредитно
досие, проверка на адрес и IP-адрес и съответствие на посочената от клиента
относима информация с данните от съответните регистри. Въз основа на тези
проверки и разговор с клиента служителят извършва преценка дали да отпусне
кредит.
Вещото лице е разгледало подробно и
аналогичните стъпки, през които преминава клиентът, когато кандидатства втори
или следващ път за отпускане на кредит през системата. Съгласно данните от СТЕ,
ако не са били отворени и прочетени докрай всички относими документи –
Стандартен европейски формуляр, Общи условия, както и проект на договора за
кредит, бутонът „Подпиши“ остава неактивен, т.е. технически е невъзможно да се
реализират последващите стъпки по сключване на договора.
Заемът е реален договор и изисква освен
постигане на съгласие между страните и предаване, респ. получаване на дадената
сума. От приложените платежни нареждания от 25.03.2015 г., 31.03.2015 г. и
06.07.2015 г. се установява, че „4финанс“ ЕООД е наредил по банковата сметка на
Р.И. в „ЦКБ“ АД – с IBAN, ***, сумите в размер съответно на 500 лв., 150 лв. и
100 лв., а като основание е посочен номерът на договора за кредит. Видно от
извлечение от сметката на Р.И. и уведомление от „ЦКБ“ АД, представени по реда
на чл. 192 ГПК, се установява, че сумата реално е била преведена на
кредитополучателя.
Ето защо при съвкупна преценка на
обсъдените доказателства съдът намира, че именно ответницата е преминал цялата
процедура по регистрация, създала е свой профил в сайта „vivus.bg”, от който е
направила няколко заявки за отпускане на парични заеми. От една страна, в
изпратената заявка са налице данни, които логически биха могли да бъдат
свързани единствено с Р.И. – три имена, ЕГН, адрес, имейл адрес, мобилен
телефон, включително и банкова сметка, ***. От друга страна, от представените
от банката данни, се установи, че заемната сума е била преведена на ответницата.
Тези данни, преценени в тяхната съвкупност, подкрепят извода за възникнало
между ответника и праводателя на ищцовото дружество заемно правоотношение,
породено от процесния договор за потребителски кредит, регулирано при
предварително оповестени и приети от потребителя общи условия.
Предвид установената фактология, съдът
намира, че по силата на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по
което кредитодателят е предоставил надлежно преддоговорна информация и е изпълнил
основното си облигаторно задължение реално да предостави заемната парична сума.
От страна на ответницата липсват твърдения и не са ангажирани доказателства да
е осъществено пълно или частично погасяване на задължението за връщане на
предоставената за ползване сума в същата валута и размер, поради което и
исковата претенция за връщане на отпуснатата в заем сума в общ размер от 750
лв. е основателна и следва да бъде уважена в пълния й предявен размер.
Същевременно ищецът поддържа че по
силата на сключения договор е носител и на вземания за такса за експресно
разглеждане на кредита за сумата от 104,01 лв., както и сумата от 868,20 лв. –
наказателна лихва за периода от 20.11.2015 г. до 31.01.2018 г.
С клаузата на т. 13, т. 3, б. „а“ от ОУ
е установено, че при изпадане в забава длъжникът дължи заплащането на надбавка
за наказателна лихва, изчислима като сбор от наказателния лихвен процент, в
размер на законната лихва – 10,03% и уговорения в специалните условия на
договора лихвен процент – в случая 40,73 %, съгласно специалните условия на
индивидуалния договор за кредит, в последното им изменение от 25.03.2015 г.,
като по този начин наказателната лихва възлиза на 50,76%. Така формулирана,
клаузата на чл. 13, т. 3, б. „а“ от ОУ е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС добрите нрави са
морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. В мотивите на тълкувателното решение
е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Като съобрази цитираната задължителна
съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че обезщетението за забава,
уговорено в т. 13.3, б. „а“ от ОУ, която по своята правна природа представлява
установена неустойка за неточно изпълнение на задължението на потребителя за
връщане на заетата сума в срок, противоречи на добрите нрави. Размерът на
последната (50,76%) се формира от размера на годишния лихвен процент (40,73%),
към който се добавя надбавка от 10,03%, като така установения размер на
неустойката се начислява за всеки ден забава върху просрочената сума, което
води до несъответствие на установеното обезщетение с добросъвестността, тъй
като последното излиза извън присъщите за всяка неустоечна клауза обезщетителна
и санкционна функции. В случая последната е установена при превес на
санкционната функция и с оглед генериране на допълнително възнаграждение за
кредитодателя и не държи сметка за реалните вреди на неизпълнението. Нещо
повече, неустойката за исковия период възлиза на сума в по-висок размер от
заетите средства. Клаузата противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва.
Поради липсата на валидна неустоечна
клауза, съдът намира, че за ответната страна не е възникнало задължение за
заплащане на неустойка, поради което искът за заплащане на сумата от 868,20 лв.
– наказателна лихва за периода от 20.11.2015 г. до 31.01.2018 г., следва да
бъде отхвърлен.
Не следва да се присъжда и
претендираната такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита в размер на сумата от 104,01 лв., тъй като последната е такава свързана
с усвояване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и
разноски, свързани с усвояване и управление на кредита.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции. Същият е доказал разноски в общ размер на 530 лв., като е
претендирал и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,
което следва да му бъде присъдено, съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Съобразно изхода
на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 296,13
лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, но
същият не е сторил такива, а в настоящото производство е бил представляван от
особен представител.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР Р.М.И.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** – чрез особения представител адв. С.Р., ДА
ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, сума в размер на 750,00 лева,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № *** от 25.03.2015
г., изменен с допълнения от 31.03.2015 г. и 04.07.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 21.11.2018
г., до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ №
10 срещу Р.М.И., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 104,01 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на
заявките за отпускане на потребителски кредит № ***, както и за заплащане на
сумата от 868,20
лева, представляваща неустойка за забава по договор за
потребителски кредит № *** от 25.03.2015 г., изменен с допълнения от 31.03.2015
г. и 04.07.2015 г. за периода от 20.11.2015 г. до 31.01.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.М.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:
********* сумата от 296,13 лева
– разноски пред Районен съд П. в настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Решението е
постановено при участието на „4финанс“ ЕООД, ЕИК ********* като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
СЪДИЯ_________________