Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.03.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9317 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „В.И К.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу К.П.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед
№ 1814/06.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 3405/2019г. по описа на ВРС за следните суми: сумата
от 68,01
лева, представляваща незаплатена главница за ползвани В и К услуги за
периода от 11.06.2014г. до 15.09.2016г., по партида с абонатен номер *****за
обект, находящ се в гр. Варна, *****, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.03.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 18,28 лева, представляваща лихва за забава за периода от
17.04.2016г. до 25.02.2019г. Претендират се и направените по делото разноски.
Изложени са
обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на ВиК оператор съгласно
чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, , *****. Ответникът
бил титуляр на партида с абонатен номер 1010380, по която се води отчета на консумираната
вода. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребителите са длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Ответницата не била заплатила дължимите за услугите суми.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни.
По допустимостта се твърди, че ищецът не притежава качеството кредитор и няма
правен интерес. Сочи, че не е установено имотът да е включен в мрежата за
доставка на ВиК услуги, че ответникът е собственик или ползвател на имота, че в
имота са консумирани процесните услуги. Прави се възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Предявени са след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от
длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на
чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответницата оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представена от ищеца е справка за недобора
на частен абонат от 10.06.2019г., в която за описани задълженията за абонатен № *****за периода от 11.06.2014г.
до 15.09.2016г.
Приети по делото са Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Представена от ищеца е справка по лице от
Служба по вписванията – Варна, за вписвания по партидата на ответницата, от която
е видно че същата през 2006г. е придобила собствеността върху процесния имот с адрес гр. Варна, *****, по силата
на договор за покупко-продажба.
Представени от ищеца са още карнетни листи
за абонатен № *****с титуляр К.П.Д., за периода от 10.09.2013г.
до 13.10.2016г., като на част от записванията има подпис на абоната.
Представен е още констативен протокол от 15.09.2016г.,
съставен и подписан от лицата Анна Митева на длъжност „инкасатор“ и Елена Каролева
на длъжност „организатор“. Протоколът е от посещение на обект, находящ се в гр.
Варна, ***** относно неосигурен достъп при ежемесечен отчет. В протокола е
вписано, че на 15.09.2016г. на посочения обект достъп отново не е осигурен.
Съгласно заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер *****за периода
от 11.06.2014г. до 15.09.2016г. възлиза на 68.01 лева по 7 броя
фактури, а сумите за лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от
съответния им падеж до 25.02.2019г. са в общ размер от 18.28 лева. По документи
у ищеца абонат по партиден № *****се води на К.П.Д.. Не е налице плащане по
фактурите за процесния период.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
Възражението на ответника за недопустимост
на производството поради липса на пасивна процесуална легитимация е
неоснователна. Допустимостта на иска се извежда от твърденията на ищеца, а не
от тяхната степен на доказаност. Ищецът твърди, че ответникът е потребител на
ВиК услуги, които са му предоставени, но не са заплатени. В този смисъл искът е
допустим, а ангажирането на доказателства в подкрепа на твърдението касае
неговата основателност.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик/ползвател за процесния имот, че е предоставил ВиК услуги на обекта в посочените количества за
посочения период, както и размера на дължимите плащания за тях,
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за
посочения период в претендираните размери,
а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
(плащане, давност и пр.).
От ответника е оспорено качеството му на
потребител на ВиК услуги за част от процесния период.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр.Варна.
Установи се от представената справка от Службата
по вписванията, че ответникът е собственик на процесния имот, с оглед на което
е налице облигационна връзка между страните и ответникът се явява обвързан от
Общите условия на ищцовото дружество.
Следващият спорен между страните въпрос
касае предоставянето на процесите услуги и тяхното количество.
Съобразно чл.20 и чл.30, ал.1 ОУ ВиК и
чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез
монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения, т.е.
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода,
отчетено от съответния индивидуален водомер.
В чл. 21 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане
на средствата за търговско измерване
(водомерите) – същото следва да се
извършва от служител на ВиК
оператора, в присъствието на титуляра на
абонатния номер или на негов
представител. По този начин резултатите от отчитането се
свеждат до знанието на потребителя.
В същото време,
с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе си
факт. Последното е от значение,
с оглед доказателствената сила на карнетния
лист – той представлява частен свидетелстващ документ, поради което се
ползва с доказателствена сила само когато
удостоверява неизгодни за издателя му
факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В конкретния случай представените по делото карнетни листи за
двата абонатни номера са подписан от лицето,
посочено като абонат или от
негов представител на 12.04.2016г. С подписа, положен на карнетния лист
абонатът не само удостоверява, че е запознат и е съгласен със начисленото
количество ВиК услуги за последния
месец, но е и съгласен с доставеното количество услуги в предходния период, тъй като показанията
за съответния месец на средството
за търговско измерване са сбор
от количеството доставени ВиК услуги
за предходни месеци. Следователно
съдът намира за установено количеството предоставени услуги за периода от 11.06.2014г.
до 12.04.2016г.
На осн. чл.5 и чл.24, ал.1 ОУ на ВиК и
чл.43 от Наредба №4/14.09.2004г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до индивидуалните
водомери, които се намират в границите на техните самостоятелни обекти, за
целите на проверките. За целта е предвидено задължение на оператора за
предварително известяване. Когато е налице невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя
или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни
с оператора в удобно за двете страни
време извършването на отчитането, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане
– чл.35, ал.4 от Наредба №4
от 14.09.2004г. Ако
въпреки тази възможност и въпреки задължението да осигури достъп, потребителят
бездейства системно, разходът на вода се
изчислява при спазване на методиката по чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК. Системният отказ
от осигуряване на достъп се доказва с констативен протокол при условията на чл.35,
ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г.
Видно от констативен протокол от
15.09.2016г. на същата дата е констатирано, че абонатът отново не осигурява
достъп до обекта за ежемесечен отчет. От карнетните листи за процесния обект за
същия период също е видно, че след последното подписано от педставител на абоната
записване от 12.04.2016г. са начислявани служебни количества потребена вода.
Тези две групи документи, които са издадени въз основа на правилата в Общите
условия и Наредба №4/14.09.2004г. могат да обосноват неизправността на ответника в
правоотношението с ищеца. Впрочем ответникът дължи да докаже в процеса своята
изправност по установената от съда договорна връзка на общо основание. В
случай, че ответникът не е пребивавал на адреса, същият очевидно не е изпълнил
задължението си да уговори удобно време за отчет на водомера поне веднъж в
рамките на една година. Тези данни, тълкувани съвкупно, мотивират извода за
трайно неоказвано съдействие от ответника по отношение осигуряването на достъп
за извършване на контролни проверки. Следователно е приложим нормативният ред
за определяне на разхода на вода (чл.35,
ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК).
В допълнение съдът намира за нужно да
отбележи, че е ноторно известна практиката на ВиК оператора на територията на
гр. Варна, да приема и следните форми на отчет, макар правно несъвършени, а
именно: поставяне от ползвателя на бележки с проверените от него показания на
водомерите; деклариране на тези данни от потребителя на дежурния телефон на
„ВиК – Варна“ или на телефона на инкасатора за района; индивидуална уговорка с
инкасатора на района за да се осъществи допълнително посещение за отчет; и
други. Макар не напълно правно изрядни, всяка от тези форми на съдействие
опосредява основното задължение – да се изчислява потреблението и да се плаща
то. И след като никоя от тях не е била използвана, за да се стигне до протоколи
за отказан достъп повече от една година, е очевидно недобросъвестното поведение
на потребителя. Впрочем тези неформални способи не колидират със закона, а
намират общото си основание в чл.35, ал.4 от Наредба №4/ 14.09.2004г. и в този смисъл имат правно значение.
Няма спор между страните по отношение на
цените, по които следва да бъдат заплатени предоставените услуги, нито по
отношение на начина на изчисление на служебното количество.
От ответницата е
направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните
вземания, което се явява основателно. Предвид, че заплащането
на ВиК услуги
съставлява „периодично плащане” по смисъла
на чл.111, б.”в” от ЗЗД (в този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по
т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС), то същото
се погасява с тригодишна давност. В случая, искът се
счита за предявен от датата
на депозиране на заявлението – 01.03.2019г., предвид което всички задължения за главница, с падеж преди 01.03.2016г. са
погасени по давност. Съгласно чл.31,
ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор
потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги
в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно в настоящия
случай съгласно описанието на дължимите
главници по фактури в ССчЕ няма
погасени по давност задължения.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за
установяване на главницата е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора по главния иск ответникът дължи и обезщетение
за забава в плащането на главниците по всяка една фактура. От заключението на
експертизата се установи, че размерът на лихва за забава по всяка месечна
фактура, считано от съответния им падеж до 25.02.2019г. е в размер на 18,28 лева,
предвид което искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в
размер на 75 лева за платена държавна такса, 150 лева за депозит за вещо лице, 300
лева за възнаграждение за особен представител и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП. Ответникът следва
да заплати и направените от ищеца
в заповедното производство разноски в размер на 75
лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че К.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „В.И К.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 68,01
лева, представляваща незаплатена главница за ползвани В и К услуги за
периода от 11.06.2014г. до 15.09.2016г., по партида с абонатен номер *****за
обект, находящ се в гр. Варна, *****, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.03.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 18,28 лева, представляваща лихва за забава за периода от
17.04.2016г. до 25.02.2019г., за които суми е издадена Заповед № 1814/06.03.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3405/2019г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА К.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „В.И К.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 625 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и сумата от 75 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: