Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 14.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав, в публично
заседание на 09.07.2020
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
НИКОЛОВА гр.дело №6613 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „Т.П.“ ЕАД против Л.Г., с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в
която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по образуваното ч.гр. дело №3215/2019г. по описа
на РС - Плевен е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за негов
топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер ***.
Вземането се обосновава със
следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150.(1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ
- Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си, като в
обстоятелствената част е отразено от
какво произтича конкретното вземане.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че
дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва : 366,65
лв. – главница, за периода от 01.12.2016 г. до 31.04.2018 г., 54,36лв. – лихва
върху главницата, за периода от 02.02.2017г. до 14.05.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3215/2019г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е
депозиран писмен отговор от ответната страна.
В
о.с.з. ищецът се
представлява от юркс.М., който поддържа иска.
В о.с.з. ответникът се явява и заявява, че
дължи някакви пари, но не тези, които се
претендират в исковата молба. Постъпило е
и писмено изявление от негов
пълномощник, приложено по делото, с което
исковете се оспорват.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е допустим,
а по същество основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приобщеното по делото ч.гр.д .№3215/2019год.
по описа на ПлРС се установява, че същото
е образувано на 21.05.2019год. въз основа на депозирано от ищеца срещу
ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за
изпълнение срещу длъжника/сега ответник/ за сумите, предмет на настоящото дело.
В заповедта е отразено, че вземането е за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.12.2016 г.– 30.04.2018 г. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.45 ал.7 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.
Не е спорно,
а това се установява и от
доказателствата по делото – л.24 - съобщение до ответника от Община Плевен за дължим данък
във вр. с недвижим имот, негова собственост, нотариални актове за собственост –
л.74, 85-89, че ответникът е собственик на описания в обстоятелствената част на
исковата молба топлоснабден имот. Същият е придобит през време на брака му със
съпругата му, починала през 2014год. След смъртта й имотът е съсобствен между
ответника и неговите две деца, акто ищецът е насочил исковата си претенция само
срещу ответника. Няма спор, че ответникът е собственик по силата на наследствено
правоприемство на топлоснабдения имот,
заедно с още две лица. В случая обаче е без значение това, че имотът има и други
собственици, защото дори и да е съсобственик ответникът, самият факт, че той е
носител на вещно право върху имота, го прави потребител. Какви са квотите между
отделните съсобственици, какви са вътрешните им отношения досежно изпълнение на
общите им задължения по плащане на консумативните разходи за техния имот и кой
от тях каква отговорност и в какъв размер пред третите лица- кредитори носи, са
въпроси, които не оказват никакво влияние върху качеството на ответника като
потребител на услугите, предоставяни от ищеца, защото не касаят качеството
абонат, а уреждат облигационни отношения между съсобственици. След като от една
страна нормативната база- ЗЕ и ОУ на оператора, не изискват абонат да бъде само
едноличният собственик на топлоснабдения имот, а от друга - ищецът не е
предявил иска против ответника в качеството му на съсобственик, респективно -
на един от наследниците само досежно неговата квота, лицето остава задължено
към дружеството за целия размер на дълга. Отделен е въпросът дали той разполага
с възможността да поиска възстановяване на сумите, които евентуално би бил
осъден да заплати, от останалите съсобственици или ползватели на имота, ако са
налице фактическите предпоставки за това. Следователно, след като ответникът е
собственик дори и на част от топлоснабдения имот на посочения адрес в исковата
молба, той правилно е бил заведен при ищцовото дружество като клиент с №***,
защото има качеството потребител.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона. При положение, че са налице общи условия
на дружеството, които са публично обявени и, че процесният имот е топлоснабден,
то безспорно се установява съществуването на облигационната връзка между
страните. Съгласно т.42 от ДР на Закона за енергетиката, "Потребител на
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.153, ал.1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36 ал. 3. От заключението на ВЛ *** се установява, че
имотът на ответника се намира в сграда с работеща абонатна станция и в същия за
процесния период е ползвана ТЕ, като се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към абонатна станция. Ето защо имотът на ответника се
явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. Без
никакво значение за изхода от спора е обстоятелството дали ответникът е
получавал или подписвал фактурите за начислената му топлинна енергия. Няма
спор, че такива са издавани (доколкото са описани с дати и номера в справката
за абоната и в таблицата на вещото лице по ССчЕ), като нормативно не се изисква
същите да бъдат двустранно подписани, за да са валидни. Още повече, че
задълженията на абоната за заплащане на консумираната от него ТЕ не произтичат
от факта на получаване на фактурата, а от това, че е потребител на услугата,
поради което дори и да не е получавал съответните месечни уведомления за
стойността на доставената ТЕ, той не се освобождава от задължението си по
общите условия да я заплаща в установените за това срокове, при забава на което
му се начислява допълнително и съответното обезщетение под формата на мораторна
лихва. В тежест на потребителя е да докаже изпълнение чрез погасяване на
задълженията си, но по делото е безспорно, че липсва извършено от ответника
плащане, поради което и претенциите се явяват напълно основателни. Ищецът е
доказал основанието, на което претендира сумата за главница и това несъмнено се
установява от заключението на вещото лице по СТЕ, което е извършило съответната
документална проверка и то не при ищеца, а при топлинния счетоводител, т.е.
данните са предоставени от незаинтересовано в процеса лице и в този смисъл няма
основание те да се считат за необективни или пристрастно дадени. От заключението
на ВЛ се установява, че до имота на
ответника е доставяна топилнна енергия, т.к. абонатната станция е работил през процесния период. За този имот
е начисляван дял от сградната инсталация. Извършеното разпределение на ТЕ в
сградата е направено съгласно Методика за
разпределени ена ТЕ в сгрради, ЕСобственост. За отопление в банята в имота има монтирана „щранг-лира“-уточнението
е напревно при изслушването на ВЛ в о.с.з. Отоплителните тела в останалите
помещения са демонтирани, а и видно от уточнението на претенцията – л.66, не се
претендира сума за отопление с ИРУ. Начислените суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от
процесния период и са в съответствие с Наредба за топлоснабдяване от
0604.2007год. Разпределението на ТЕ се извършва от топлофикационното дружество
съгласно действащата внормативна уредба. Във връзка с изслушването на *** в о.с.з.
и по повод зададените му въпроси от ответника ВЛ конкретизира, че в апартамента
няма отоплителни тела с топлоразпределители, не се ползва топла вода. Фирмата
за дялово разпределение е начислявала само дела на апартамента от сградна
инсталация и отопление в баня от щранг – лира. Тези компоненти, които са
пресметнати напълно съвпадат със сметките, изготвени от фирмата за дялово
разпределение за целия процесен период. При извършването на проверката е отчетено отопление в баня от щранг-лира и
дела на апартамента от сградната инсталация в цялата сграда. ВЛ дава обяснение,
че сградната инсталация се разпределя на базата на отопляемия обем – общо за
сградата и за отопляемия обем на жилището на ответника, а делът на сградната
инсталация се смята по определена методика и формула, в която диаметърът на
тръбите не участва. При щранг-лира в банята вече участва нейния диаметър, с
нейната височина, акто е различна
методиката за изчисляване. Във вр. с въпроси, зададени от ответника, ВЛ
пояснява, че сградната инсталация включва всички щрангове от абонатната станция,
през всички апартаменти, които са с различен диаметър, включително мазета и
тавани. Диаметърът на тръбите е различен и затова съгласно методиката за дялово
разпределение се смята по определена формула съгласно т.6.1. Там диаметъра на
тръбите не участва, участват други параметри, по които е извършено
пресмятането. На базата на тези изчисления за сградна инсталация
разпределението между отделните апартаменти става на базата на отопляем обем на
отделните жилища. Едни и същи жилища с едни и същи отоплителни обеми имат един
и същи дял в сградната инсталация. С щранг – лирата е по същия начин.
Диаметърът на тръбите в щранг-лирите във всички апартаменти е един и същ и дела
на всеки отделен апартамент е един и същ. ВЛ конкретизира, че щранг – лирата не
може да се премахне, както и че не представлява отоплителен уред, а отоплително
тяло, което монтирано, когато е извършена и изготвена и вътрешната отоплителна
инсталация с всички радиатори. Радиаторите могат да бъдат демонтирани,
разкачени, докато щранг-лирата не може да бъде разкачена и затова тя остава
като отоплително тяло за банята във всички апартаменти.
От приетото заключение на ВЛ Т.И.
по назначената ССчЕ-за се установява, че
задължението на ответника е именно в претендирания размер;дружеството за дялово
разпределение е Т.П. ЕАД, в имота няма налични измервателин уреди; обемът на жилището по
проект е 179 куб.м., на база на който е
изчислена топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Начислявано е отполение за щранг-лира в баня.
С оглед изложеното, предявеният иск
следва да бъде изцяло уважен.
По отношение разноските: вземането,
което е предмет на делото е еднакво по
размер с това, предмет на заповедното производство. В настоящото такова ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, както следва: 75лв. държавна
такса, 100лв. юрисконсултско възнагражедние, 300лв. разноски за вещи лица, или
разноски в общ размер 475лв. Следва да се присъдят разноски от
заповедното, а именно разноски в общ размер
- 75лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Л.П.Г., ЕГН **********,
адрес: *** ДЪЛЖИ на „Т.П.“ ЕАД
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите, както следва : 366,65 лв. – главница за периода
от 01.12.2016 г. до 31.04.2018 г., 54,36лв. – лихва върху главницата за периода
от 02.02.2017г. до 14.05.2019г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумите от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 21.05.2019год., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело №3215/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78
ал.1 от ГПК Л.П.Г.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
разноски по делото за исковото производство в общ размер 475лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №3215/2019год.
по описа на ПлРС – в общ размер 75лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: