Решение по дело №73/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 434
Дата: 15 март 2022 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20227180700073
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№434/15.3.2022г.

гр. Пловдив,15.03.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, V състав, в открито съдебно заседание на  седемнадесети февруари,  две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                           Председател: Стоил Ботев

при секретаря Станка Журналова, като разгледа административно дело № 73 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбоподателят  „Я.И СИН 99“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община „Марица“, с. Манолско Конаре, п.к.4138, ул.“3-та“ № 10, представлявано от управителя В. Х.Я., чрез адв. Н. оспорва  Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/ 1873 от 17.11.2021г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, като незаконосъобразно, немотивирано, издадено в нарушение на съществените процесуални норми,  в противоречие на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и се претендират съдебни разноски.

Представляващата дружеството, счита като форсмажорни обстоятелства трайната неработоспособност на съпруга й , довела до непредставянето на необходимите документи в срока по чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от програма за развитие на селскостопанските райони 2014-2020 г.

Ответникът – Директор на ОД на Държавен фонд “Земеделие” – Пловдив, чрез процесуален представител юр. М., в писменна защита /л.63/ оспорва жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата като подадена от дружество с правен интерес, в рамките на преклузивния срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, след като обсъди приложените доказателства в настоящото дело и  становищата на страните, намира за установено следното от  фактическа страна:

Оспорващото дружество "Я.и Син 99" ООД е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 598790 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по м.10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" през кампания 2016.

По заявленията на "Я.И Син 99" ООД са били изплатени следните суми по мярка 10 „Агроекология и климат" , направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство". През първата година от ангажимента:       -         за заявление с УИН: 16/270616/69885 за кампания 2016: АК16-8110.70 лв. През втората година от ангажимента:-     за заявление с УИН: 16/110717/80898 за кампания 2017: АК16- 11746.53 лв.

Съдът установява, че на жалбоподателя общата изплатена сума по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 19857.23 лв., на основание  чл.18, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 г.

С влязъл в сила  / л. 24/ Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. с изх.№ 01-2600/1873 от 07.08.2020 г., ДФ „Земеделие" -Разплащателна агенция, е прекратил агроекологичния ангажимент на "Я.и Син 99" ООД. В самия акт са изложени мотиви , че жалбоподателят Съгласно чл. 8 от НАРЕДБА № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено и одобрено „Заявление за подпомагане", което през първата година е и „Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават само „Заявление за плащане". След изтичане на срока, кандидатите могат да удължават прилагането на агроекологичните си дейности ежегодно до изтичане на програмния период, като спазват изискванията по тази наредба.

Изложени са мотиви , че съгласно чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от горепосочената наредба, подпомаганите лица трябва да преминат агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 - 2020 г. с минимална продължителност 3 дни, до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление, или докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат. Изпълнението на изискването на ал. 1 се установява с документ за преминато обучение, издаден от обучаваща институция съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение или документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 - 2020 г

С писмо с изх.№ 01-2600/1873#9 от 11.8.2021 г. ДФЗ- РА е уведомил / л. 28/  кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл.26, ал.1 АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено не дължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни.

С писмо / л. 30/  с вх. № 01-2600/1873 от 31.08.2021 г. кандидатът възразява срещу откритото производство по издаване на АУПДВ. След разглеждане на допълнително представената информация ДФЗ-РА не е приела направените възражения и представените към тях доказателства за основателни, поради което не е намерила основание да прекрати административното производство по издаване на АУПДВ.

Въз основа на  горното, на основание чл. 18, ал.1 и чл.19 от Наредба №7 от 24.02.2015г.,чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители,            Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издал процесния  АУПДВ в размер на 19857.23 лв.

По делото са приети: удостоверение / л. 13/ за професионално обучение рег. № 729-34 от 19.04.2019г., регистрационна карта за земеделски производител от 03.02.2014г., амбулаторен лист № 000334 от 28.02.2019г., амбулаторен лист № 000105 от 11.01.2016г., експертно решение № 1816/25.03.2019г., епикриза от 2016г. на гастроентерологично отделение на А.З.Я./съпруг на управителя на оспорващото дружество/.  

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол е Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/ 1873 от 17.11.2021г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, в размер на 19857.23 лв.

 В процесният АУПДВ като правно основание за връщане на получената помощ  в размер на 19857.23 лв. е посочена разп. На чл. 18, ал. 1 от НАРЕДБА № 7 от 24.02.2015 г., според която Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент по съответното направление и земеделските стопани възстановяват 100 % от получената финансова помощ, когато не са изпълнили изискванията по чл. 19 от НАРЕДБА № 7 от 24 02,2015 г

Няма спор , че съгласно чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от горепосочената наредба, подпомаганите лица трябва да преминат агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 - 2020 г. с минимална продължителност 3 дни, до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление, или докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат. Изпълнението на изискването на ал. 1 се установява с документ за преминато обучение, издаден от обучаваща институция съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение или документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 - 2020 г

Съдът установи , че в  случая с Р Е Ш Е Н И Е      269 от  08 февруари 2021 год., по  административно дело № 2598 по описа на съда за 2020 г.,  по оспорването на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2018г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е ОТХВЪРЛЕНА  жалбата на „Я.и син 99“ ООД   и решението е оставено в сила от ВАС с решение по ад. № 4300/21г.

 Няма спор че  Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. с изх.№ 01-2600/1873 от 07.08.2020 г., ДФ „Земеделие" -Разплащателна агенция, е влязъл в сила и с него е прекратен агроекологичния ангажимент на "Я.и Син 99" ООД.

Въз основа на него е издаден и процесния АУПДВ, с който жалбоподателят е задължен да върне доброволно в 50 дневен срок  получената сума  в размер на 19857.23 лв., на основание  чл.18, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 г.

По делото са приети: удостоверение за професионално обучение рег. № 729-34 от 19.04.2019г., регистрационна карта за земеделски производител от 03.02.2014г., амбулаторен лист № 000334 от 28.02.2019г., амбулаторен лист № 000105 от 11.01.2016г., експертно решение № 1816/25.03.2019г., епикриза от гастроентерологично отделение.  

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесният акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Актът е издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на когото, съобразно регламентираната в чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП правна възможност, са делегирани правомощия по чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година със Заповед № 03-РД/715/27.06.2017 година, в т. 7 от която изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е делегирал на П.Д.С.–заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", правомощието да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат".

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му.

Съгласно разпоредбата на  чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година земеделските стопани или изрично упълномощено от тях лице трябва да преминат агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 – 2020 година с минимална продължителност 3 дни, до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление, или докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат. Ако земеделският стопани упълномощи друго лице да прилага агроекологичните дейности, упълномощаването трябва да бъде осъществено до края на втората година от първото одобрение по съответното направление.

Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че срокът за представяне на документа започва да тече от датата на първото одобрение и изтича в края на втората година.

В конкретния случай първото одобрение за кампания 2015 е разпоредено на 30.11.2016 година с Уведомителното писмо от същата дата, т.е. жалбоподателят е узнал, че е одобрено финансирането и че е необходимо да представи доказателства за преминато агроекологично обучение, поради което срокът по  чл. 19, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година изтича на 31.12.2017 година. В този срок не е представено пълномощното и удостоверението за преминато обучение. Представеното Удостоверение за професионално обучение рег. № 729-34 от 19.04.2019г., издадено от Център за професионално обучение към „Гранд център“ ООД, гр.Сливен е след датата 31.12.2017г. Дори да се приеме, че приетото пълномощно за А.З.Я. е по повод поет ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 също няма доказателства, че упълномощеното лице е преминало агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 „Трансфер на знания и действия по осведомяване от ПРСР 2014-2020г. с минимална продължителост 3 дни до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане.   

Както се каза , въз основа на гореизложеното е издаден  Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. с изх.№ 01-2600/1873 от 07.08.2020 г., ДФ „Земеделие" -Разплащателна агенция, който е в влязъл в сила и с него е прекратен агроекологичния ангажимент на "Я.и Син 99" ООД, а въз основа  на него е издаден и процесния АУПДВ, с който жалбоподателят е задължен да върне доброволно в 50 дневен срок  получената сума  в размер на 19857.23 лв., на основание  чл.18, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 г.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон  и след като безспорно е доказано , че лицето не е  преминало съответното  обучение.

Не може да се сподели разбирането на жалбоподателя, че неспазването на срока се дължи на форсмажорно обстоятелство. 

По делото няма доказателства, които да водят до извод за настъпване на някакви форсмажорни или изключителни обстоятелства, които на основание чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7/24.02.2015 г., да изключват задължението по 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Твърденията, че А.Я.е болен и управителката на дружеството се грижи за него не е ново и форсмажорно обстоятелство. Както се твърди във възражение / л. 30/  от 30,08,21г. Я.е болен от 2013г. , а през м. ноември 2018г.  състоянието му се влошава . Няма такова писмено доказателство. Приложената епикриза /л.9/ е за период 26,01,2016г-29,01,2016г. когато Я.е бил на болнично лечение.

Както се каза по-горе  първото одобрение за кампания 2015 е разпоредено на 30.11.2016 година с Уведомителното писмо от същата дата, т.е. жалбоподателят е узнал, че е одобрено финансирането и че е необходимо да представи доказателства за преминато агроекологично обучение, поради което срокът по  чл. 19, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година изтича на 31.12.2017 година.

Касае се за двегодишен срок в който няма данни лицето да е претърпяло операции   или  да е пребивавало в болница освен периода от  26,01,2016г. до 29,01,2016г. когато Я.е бил на болнично лечение.

Не може да се сподели разбирането на жалбоподателя, че неспазването на срока се дължи на форсмажорно обстоятелство. 

В обобщение на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/ 1873 от 17.11.2021г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; при спазване на административнопроизводствените правила; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава и законовата цел. С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и предвид своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за процесуално представителство от юрисконсулт - юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Я.и син 99“ ООД, ЕИК ********* срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/ 1873 от 17.11.2021г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

ОСЪЖДА „Я.и син 99“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие” юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева.     

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.                     

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: