№ 1242
гр. *, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110121717 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 - 178 АПК, вр. чл. 13 ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, уточнена с молба с вх. № 246210/29.07.2024 г., подадени
от П. В. В. срещу Решение № 3836/09.02.2024 г. на **“ (**“), с което на основание чл.
10в и чл. 35 ЗСПЗЗ и по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ на наследниците на *******,
бивш жител на гр. *, е определено право на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи - 6,579 дка, ІV-та
категория, с Решение № 3836/18.01.2018 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, на обща
стойност от 6112,00 лева. Жалбоподателят твърди, че определеното обезщетение било
изключително занижено, като в решението не били изложени мотиви, обосноваващи
определения от **“ размер, който не съответствал на приложимата нормативна
регламентация и реалната стойност на имота. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното решение в частта относно размера на дължимото обезщетение и за
определяне на ново по размер обезщетение.
Жалбата е изпратена за становище на насрещната страна, като в предоставения
срок **“ е представила писмен отговор, с който оспорва жалбата в цялост като
неоснователна. Поддържа, че процесното обезщетение било определено в съответствие
с приложимата в разглежданата хипотеза Наредба за реда за определяне на цени на
земеделски земи. Отправя искане за оставане на жалбата без уважение и за
присъждане на сторените по делото разноски.
С Определение № 40538/07.10.2024 г. и на основание чл. 154, ал. 1 АПК като
заинтересовани лица по делото са конституирани наследниците на *******, Н. В. В., З.
Р. Д., И. Д. Д., Б. Д. Д., П. Д. Г., Н. Н. А., Г. С. К. и В. С. В.. Заинтересованите лица не
са взели становище по жалбата.
1
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, след като
извърши проверка на атакувания индивидуален административен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 146 АПК, и прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съобразно чл. 253, ал. 1 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от процесуално легитимирана страна и в рамките на 14-дневния срок,
установен в чл. 149, ал. 1 АПК, поради което подлежи на разглеждане като
процесуално допустима.
Оспореният с жалбата административен акт - Решение № 3836/09.02.2024 г. на
**“ по чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ - е издаден от компетентен орган по чл. 19, ал. 8
ППЗСПЗЗ в изискуемата от закона писмена форма, като е подписан от лицата,
участващи в състава на приелата го служба по земеделие. Не се установява наличие на
съществени нарушения на производствените правила и на приложимите материалните
норми при издаването на решението, поради което съдът намира, че
административният акт, предмет на съдебен контрол в настоящото производство, е
валиден и законосъобразен.
По отношение на релевираните от жалбоподателя възражения относно размера
на определеното с решението обезщетение съдът намира следното:
В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано обезщетително производство, в
случаите, когато с решение на ОСЗ е признато правото на възстановяване на
собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано
реалното му възстановяване, поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1
от ЗСПЗЗ. В обезщетителната процедура се изготвя оценка на признатата за
възстановяване земя по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделски земи /ДВ, бр. 64/1998 г. изм. ДВ, бр. 78/2006 г./. Така изготвената оценка се
определя в решение на ОСЗ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и след като влезе в сила се
постановява решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, с което се определя начина на
обезщетяването и неговата стойност.
Съгласно чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ решението за определяне правото на
обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва
стойността на обезщетението, подлежи на обжалване единствено по отношение на
стойността на дължимото обезщетение. Следователно при осъществяване на съдебния
контрол върху решението на ОСЗ по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ съдът следва само да
прецени дали общинската служба е спазила законодателно регламентираните
коефициенти и другите изисквания на приложимата наредба при определяне
стойността на дължимото обезщетение.
Конкретният подзаконов нормативен акт, който намира приложение в
2
хипотезите на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, на основание чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, е Наредбата
за реда за определяне на цени на земеделските земи. Съгласно приетата по делото
съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира в цялост като логична и
компетентно изготвена, стойността на земеделски земи, предмет на обжалваното
решение на **“, определена в съответствие с приложимата наредбата към датата на
постановяване на решението (09.02.2024 г.), е в размер на 5940,84 лева. Определената
от административния орган стойност на земите е в размер на 6112,00 лева, т. е. по-
висока от установената от вещото лице такава. С оглед така установените по делото
обстоятелства съдът намира, че предвид констатираното съответствие с приложимите
нормативни изисквания, определената в Решение № 3836/09.02.2024 г. на **“
стойността е изцяло законосъобразна, от което се налага изводът, че
административният акт не страда от пороци в частта по определената стойност на
земеделските земи.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че стойността на
обезщетението следвало да бъде съобразена с актуалната пазарна стойност на земята.
В разглежданата хипотеза на обезщетяване са налице нормативно определени
критерии за оценка на земеделските земи, поради което е недопустимо при определяне
на дължимото се обезщетение да се използва пазарната стойност на земите. Следва да
се съобрази още, че по своята правна природа реституцията представлява специален
компенсаторен механизъм, който отчита както актуалния статут на земята, така и
нейния характер към момента на включването в земеделските стопанства. Този
момент има своето правно значение, доколкото поставя ограниченията в правото на
собственост на гражданите, и не може да бъде пренебрегнат за сметка на промененото
понастоящем предназначение на същата земя. Създадената от законодателя методика
за определяне на обезщетения държи преди всичко сметка за земеделския характер на
претендираните имоти. По този начин всички собственици на земеделски земи,
включително и тези, включени в границите на урбанизираните територии, се
обезщетяват по еднакъв ред. В противен случай собствениците на едните биха били
неоснователно облагодетелствани спрямо другите поради обстоятелства, настъпили
далеч след обобществяването на имотите. Следователно предвиденото обезщетение по
чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ не нарушава необходимия баланс между ползването на
собствеността и обществения интерес, доколкото обстоятелството, че дълги години
гражданите са били ограничени в ползването на земеделските си земи не може да бъде
компенсирано с предоставяне на обезщетение съобразно настоящата пазарната
стойност на имотите.
Предвид изложеното, подадената от П. В. В. срещу Решение № 3836/09.02.2024
г. на **“ по чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
С оглед изхода на спора право на разноски има административният орган, като
3
такива му се дължат в размер на 150,00 лева за платен депозит за възнаграждение на
вещо лице.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение подадената от П. В. В. на 22.03.2024 г. жалба срещу
Решение № 3836/09.02.2024 г. на **“, с което на основание чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ и по
реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ на наследниците на *******, бивш жител на гр. *, е
определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху земеделски земи - 6,579 дка, ІV-та категория, с Решение №
3836/18.01.2018 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, на обща стойност от 6112,00 лева.
ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН: **********, да заплати на **“, с адрес гр. *, ул.
„***“ ** сумата от 150,00 лева, представляваща сторени разноски в хода на
първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на *******, Н. В. В., З. Р. Д., И. Д. Д.,
Б. Д. Д., П. Д. Г., Н. Н. А., Г. С. К. и В. С. В. като заинтересовани лица.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд * – град в
четИ.десетдневен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4