№ 182
гр. Варна, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Марин Цв. А.
Петър Митев
при участието на секретаря Родина Б. П.а
в присъствието на прокурора Ив. К. Б.
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213100600802 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест
от Ж.Кесецикян – прокурор при РП Варна, срещу твърдяна неправилност на
присъда по НОХД № 3011/ 2019 г. на ВнРС.
Жалба срещу този съдебен акт са подали и защитникът на
подсъдимия ЛЮБ. М. С. и повереникът на гражданския ищец ЦВ. СТ. Д..
С цитираната присъда състав на първоинстанционния съд е признал
подс. С. ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ на 28.05.2017 г., по главен път 1-9 в
посока к.к. „Златни пясъци" град Варна, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Мерцедес" с per. № ********, нарушил правилата
за движение по Закона за движение по пътищата както следва: чл. 5 ал. 3 т. 1
пр. 1 - „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози", и чл. 20 ал. 2 изр. 2 - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението", и по непредпазливост причинил на ЦВ. СТ. Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата тазобедрена става, обусловило
1
трайно затруднение на движенията на долния лев крайник за период от 9 -12
месеца, поради което и го оправдал по възведеното му обвинение в
извършване на престъпление по чл. чл.343 ал.З пр.1 алт.1 и пр.З б.а пр.1 алт.2
вр.ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от Наказателния кодекс НК/
Признал подсъдимият за виновен в това, че на 28.05.2017 г., по
главен път 1-9 в посока к.к. „Златни пясъци" град Варна, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил „Мерцедес" с per. № ********, с
концентрация н алкохол от 1,94 на хиляда , установено по надлежния ред,
поради което и на основание чл.343б ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК му наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и с глоба в размер
на 200 лв.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години.
На основание чл. 343г от НК лишил подсъдимия от правото да
управлява МПС за срок от година и половина, като приспаднал времето, през
което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
това си право.
Отхвърлил предявените от гражданския ищец ЦВ. СТ. Д.
граждански искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Според прокурора, упражнил пред настоящата инстанция правото си
на протест, съдебният акт е необоснован, тъй като фактическите му изводи са
в противоречие със събраните по делото доказателства. Освен това е и
незаконосъобразен, тъй като превратното тълкуване на фактите е довело до
грешен правен извод относно вината на подсъдимия, а съдът неоснователно е
приел заключението по кредитираната от него автотехническа експертиза.
Желае се отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна.
Гражданският ищец моли, ако протестът бъде уважен, за бъдат
признати предявените граждански искове.
Защитникът на подсъдимия пък намира присъдата за неправилна в
осъдителната й част. Твърди, че изводът за осъществен състав на
престъплението по чл. 343Б ал. 1 от НК е незаконосъобразен, тъй като това
деяние не е доказано по изискуемия от процесуалния закон начин. Ето защо
се желае отмяната й и постановяване на оправдателна или връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание страните вземат следните становища.
Протестът се поддържа, като се оспорват констатациите, изложени в
обстоятелствената му част, а участващият в заседанието прокурор доразвива
съображенията, изложени с него.
Повереникът на гражданския ищец желае уважение на предявените
граждански искове.
Защитникът на подсъдимия намира протеста за неоснователен , а
присъдата за правилна в оправдателната й част. Относно осъдителната
2
поддържа становището си изложено в жалбата, като прави алтернативно
искане, при положение, че въззивната инстанция намери атакувания акт за
обоснован и законосъобразен, да намали наложеното наказание , което счита
за несправедливо завишено.
Въззивният състав, изслушвайки становищата на страните,
запознавайки се с материалите по делото и извършвайки цялостна проверка
на атакуваната присъда, констатира следното :
За да присъди, първоинстанционният състав е приел от фактическа
страна че подсъдимият Л.С. е правоспособен водач, притежаващ
свидетелство за управление категории „М „ и „ В“.
На 28 05 2017 г. бил на работа в дискотека в гр.Варна, където
употребил алкохол. Към 9 часа сутринта , след приключване на работата,
решил да се прибере до квартирата си, заедно с приятелката си св. Д. .
Тръгнали с лек автомобил „ Мерцедес“Е 200, с рег. № 2223 АН. Управлявал
подсъдимият, а свидетелката била на дясната предна седалка. Движението се
осъществявало по пътя Варна- Златни пясъци.
Пътят в посока к.к.Златни пясъци, преди входа към резиденция
Евксиноград бил еднопосочен с три пътни ленти за движение - дясна, средна
и лява пътни ленти, като след входа на резиденцията пътят преминавал в две
ленти - лява и дясна ленти за движение. Обв.С. се движел в лявата пътна
лента със скорост от 79,13 км/ч. По същото време пред управлявания от
обв.С. автомобил, в дясната пътна лента, се движел и св.ЦВ. СТ. Д.. Св.Д.
управлявал лек автомобил Рено Меган Сценик с рег.№ ******, бил сам в
превозното средство. Пред него, в дясната пътна лента се движел св.Петко
Анастасов П., който управлявал лек автомобил Опел Зафира с рег.№ *******
На десният тротоар, на 70 метра от входа на резиденция Евксиноград, се
намирал трайно поставен електрически стълб.
Непосредствено след входа за резиденция Евксиноград, където
пътното платно по посока к.к.Златни пясъци вече било от две пътни ленти,
св.Д. решил да изпревари движещия се пред него автомобил на св.П.. Св.Д.
рязко преминал с автомобила си в лявата пътна лента и предприел
изпреварването, като по този начин се появил неочаквано пред автомобила на
поде.С., който се движел в тази пътна лента.
Подс.С. се опитал да предотврати удара в автомобила на св.Д., но не
чрез аварийна употреба на спирачки, а като предприел маневра рязко
завиване надясно, но не успял и с лявата предна част автомобилът на подс.С.
ударил задната дясна част на автомобила на св.Д., който в резултат на удара
променил траекторията си на движение, отклонил се вляво на пътното платно,
излязъл от пътната лента, ударил се в дърво, което се намирало между двете
пътни платна, завъртял се и се върнал на лявата пътна лента по посока
к.к.Златни пясъци, където спрял.
По дължина и ширина на пътното платно ударът настъпил в лявата
пътна лента на разстояние 9,70 метра преди гореописания ел.стълб и на около
6,45 до 5,60 метра вляво от десния тротоар на главния път 1-9 в посока
к.к.Златни пясъци град Варна.
3
Въпреки че се отворила въздушната възглавница от удара на
управлявания от него автомобил, подс.С. не спрял, а се прибрал в квартирата
си в к.к.Св.св.Константин и Елена, като оставил автомобила на паркинг в
двора на кооперацията.
Шофирайки автомобила си, св.П. чул силен трясък, спрял
автомобила и отишъл при автомобила на св.Д.. Видял, че автомобилът на
св.Д. се намирал на пътя в покой със следи от пътен удар и че Д. лежи до
автомобила с болки и веднага се обадил на тел.112 и съобщил за инцидента.
Шум от удара чул и св.И.Г.Х., който работел в намиращата се в близост до
пътния инцидент бензиностанция Еко. Х. също веднага отишъл до
автомобила на св.Д.. Свидетелите П. и Х. видели св.Д. на земята до
шофьорската врата и му помогнали, придърпвайки го на безопасно място в
близост до банкета.
Малко по-късно на мястото на пътния инцидент пристигнал екип на
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна и медицински екип, който
отвел св.Д. в МБА/1 Света Анна-Варна АД, тъй като той бил с телесно
нараняване в областта на лявата тазобедрена става. На място св. П.К.Б. -
мл.автоконтрольор от Пето РУ разговарял и със св.П., от който узнал, че
обв.С. бил напуснал местопроизшествието. Сигнал за установяването на
напусналия местопроизшествието С. получили полицейските служители
свидетелите Н.А.Г. и Г.Р.Г. от Пето РУ на МВР, които предприели обход на
к.к.Св.Св.Константин и Елена с цел неговото издирване. Междувременно
подс.С., след като напуснал местопроизшествието, се прибрал в дома си,
находящ се в комплекс Роза в к.к.Св.Св.Константин и Елена. От дома си той
се обадил на неговия брат Н.М. С. и на колегата си Д.М.Ч. и им казал, че бил
катастрофирал. Малко след това на адреса му дошли полицаите Г. и Г., които
в процеса на обход установили местопребиваването на подс.С.. Полицаите
възприели, че С. лъхал на алкохол, провели беседа с него, като в процеса на
разговор с тях подсъдимият им казал, че преди пътния инцидент употребил
алкохол, че по пътя катастрофирал.
Тази фактология съдът изяснил след съвкупен анализ на наличните
по делото доказателства, след което направил верни правни изводи относно
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Проведеното съдебно следствие при въззивното разглеждане на
делото не променя това становище.
Подсъдимият е бил обвинен в това, че при управление на МПС в
пияно състояние и в нарушение на чл. 5 ал. 3 и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ц.Д., след което
избягал от местопроизшествието.
На доказване са подлежали извършеното престъпление,
квалифициращите му признаци и участието на подсъдимия в него.
Управлението на МПС е извадено от обясненията на подсъдимия и
свидетелските показания на св. Д., Савов, Г. и Г..
Че вследствие на произшествието, св.Д. е получил телесни
увреждания, става ясно от неговите показания и от тези на свидетелите П. и
4
Х.. Медико-биологичните им характеристики са установени експертно,
съгласно правилата по чл. 144 ал. 2 т. 2 от НПК.. Според неоспореното от
страните заключение по съдебно-медицинска експертиза № 477/2017/т.2 л.5
от ДП/, изготвено от вещото лице д-р Виктор Николаев Стефанов е видно, че
на 28.05.2017 г. ЦВ. СТ. Д. е получил изкълчване на лявата тазобедрена става,
което обуславя трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник за
период от 9-12 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Посочено е, че така описаното травматично увреждане е резултат на
удар, изразен със значителна сила, с или върху твърд тъп предмет, с посока на
удара по дългата ос на бедрото и би могло да се получи по време и начин
съобщени по делото от удар в част или детайл в купето на катастрофиралия
автомобил.
Тези увреждания следва да се приемат като средна телесна повреда и
квалифицират като такава по смисъла на чл. 129 ал. 2 пр. 2 от НК.
Относно вменените нарушения на ЗДвП и причината връзка между
тях и непредпазливото престъпно деяние, може да се каже следното :
За нарушението по чл. чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
Съдебната практика, че при виновно причиняване на съставомерни
последици, пияното състояние на водача е достатъчно, че да се субсумира
деянието под квалифицирания състав на чл. 343 ал. 3 пр.1 от НК е константна.
Не се изисква наличието или доказването на причинна връзка между
състоянието на дееца и допуснатите от него нарушения на правилата по
ЗДвП, а само такава между нарушенията и съставомерния резултат.
От чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, закон регламентиращ правилата за
движение по пътищата, произтича забраната за управление след употреба на
алкохол, ето що пренебрегването й винаги ще е незаконосъобразно, тъй като
ще се намира в дисонанс с императивно правило на поведение. Но ако в
следствие на тази употреба деецът изпадне в „пияно състояние“ според
смисъла, вложен в закона и обективиран в задължителното за органите на
съдебната власт пояснение с ППВС № 1 1983 г., то тогава за това специфично
правило за движение бланкетното препращане в НК не важи. То /
препращането /е относимо към останалите правила за движение,
нарушаването на които може да причини предвидените от закона
общественоопасни последици. Ето защо не е необходимо да се указва
връзката между блакнетната наказателно правна норма по чл. 343 ал. 3 от НК
и съответното правило по чл. 5 от ЗДвП , забраняващо управление след
алкохолна употреба.
В конкретния случай и алкохолната употреба и концентрацията на
алкохол в кръвта, заради която деецът се е намирал в „ пияно състояние“,
според смисъла, вложен в материалния закон, са доказани освен от
самопризнанията на подсъдимия,свидетелски показания и протокол за
извършена химическа експертиза и от заключение по съдебно медицинска
експертиза. Въззивната инстанция изцяло споделя подробните съображения
на първоинстанционния съд относно извода за алкохолна концентрация от
1,94 на хиляда, тъй като е съобразен периода от деянието до вземане на
5
кръвна проба, вследствие на чието химическо изследване са установени 1, 35
промила.
Що се отнася до причинната връзка между това нарушение на ЗДвП
и настъпилите общественоопасни последици, то първоинстанционният съд е
подложил на внимателен анализ физиологичните изменения след употребата
на алкохол, нарушенията в концентрацията на вниманието и координацията
на движенията. Аргументирано е отговорил, осланяйки се на експертното
мнение, че такава връзка няма.
Основното вменено нарушение на подсъдимия е неизпълнение на
задължението за съобразяване на скоростта с конкретните пътни условия и
избор на такава, с която да е в състояние да намали или спре при възникване
на опасност за движението.
В конкретния случай, опасността обективно е възникнала с
предприетото от св.Д. изпреварване на лек автомобил и навлизане в лентата
за движение на подсъдимия. Управляваният от него автомобил се е движил с
превишена за пътния участък скорост, /79,13 км. с час, при ограничение не
повече от 60 км./час / , а водачът му е бил в пияно състояние.
Видно от заключението по тройната АТЕ, кредитирана от съда
обаче, разстоянието, на което са се намирали двата автомобила при
възникване на опасността за движението е било 23,54 м. За да се предотврати
произшествието от подсъдимия, чрез своевременна реакция за намаляване на
скоростта, до тази на маневриращото моторно превозно средство са били
необходими 28 метра. Или, при така създадената, нe по вина на подсъдимия
опасна пътна ситуация, произшествието е било непредотвратимо и при
движение на автомобил с разрешената скорост от 60 км/час, управляван от
трезв водач.
Упрекът към аналитичната дейност на първоинстанционният съд не
може да бъде приет. Преценявайки, че са необходими специални знания в
областта на автомобилната техника, съдът е назначил повторна, а в
последствие и допълнителна експертизи. В унисон с правилата по чл. 154 ал.
2 от НПК се е аргументирал, защо не приема предходните заключения и кое
налага назначаването на повторна експертиза. Посочил е и коя експертиза
кредитира с доверие и е декларирал, че ще използва заключението по нея при
формиране на правните си изводи.
Въззивнта инстанция изслуша повторно заключението по тази
експертиза и намери, че при така аргументираните отговори не са налице
основания за промяна на изводите, свързани с доказателствените факти.
И според контролиращият състав заключенията са обективни,
безпристрастни и добросъвестни. Експертизите са изготвени от вещи лица, в
рамките на тяхната компетентност, дават задълбочен отговор на поставените
и въпроси, поради което липсват всякакви съмнения относно обосноваността
на заключенията и тяхната правилност. Съобразителната им част
кореспондира с данните получени от огледния протокол и фотоалбума към
него, свидетелските показания, включително и чистосърдечно изложените
лични възприятия на самия пострадал.
6
Ето защо и твърденията на прокурора, че причина за
произшествието е високата скорост на управлявания от подсъдимия
автомобил, не могат да се приемат. Безспорно е, както бе посочено, че
скоростта за движение е била превишена, но произшествието е било
непредотвратимо и при движение с позволената скорост от 60 км. в час.
Прокурорът е принципно прав, че за водача съществува задължение
за съобразяване на скоростта с всички конкретни обстоятелства, имащи
значение за безопасността на движението. Но както и съдът е отбелязал,
цитирайки неангажираща съдебна практика, това касае случаите на
предвидима опасност, логически водеща до опасна пътна ситуация, за която
водачът трябва да е подготвен по посочените в закона начини.
Не може да се сподели съображението, че той е длъжен да има
предварителна представа за намерението на останалите участници в
движението и да е състояние да предвиди логическото развитие на пътната
ситуация. .
Напротив, подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди,
че управляваният от пострадалия автомобил ще навлезе в неговата лента за
движение, след осъщественото от водача му изпреварване, на разстояние,
недаващо време на намиращия се в лявата лента автомобил да намали
скоростта преди настъпване на произшествието при движение не само с
определената , а и с позволена скорост.
Тезата на прокурора, че подсъдимият не е следвало да се движи в
лявата пътна лента, която била скоростна, не може да бъде възприета. Такава
задължение той е нямал, тъй като при хипотезата по чл. 15 ал. 2 т. 2 от ЗДвП
му е било предоставено правото да ползва най -удобната за него лента.
Ето защо, въззивният състав приема, че първоинстанционният извод,
деянието и свързаните с това съставомерни последици да са случайно за
подсъдимия деяние, е правилен.
Бягството му от местопроизшествието е административно
нарушение по 123 ал.2 букви „ а“ и „ б“ от ЗДвП и подлежи на
санкциониране по административен ред. Макар и да представлява
квалифициран признак на деянието по чл. 343 ал. 3 от НПК, липсата на
съответен протест в тази насока, пречи на въззивната инстанция да упражни
правомощията си по чл. 337 ал. 2 т. 4 от НПК.
След като е установил, че подсъдимият не следва да носи
наказателна отговорност по възведеното му обвинение в извършване на
престъпление по чл. чл.343 ал.З пр.1 алт.1 и пр.З б.а пр.1 алт.2 вр.ал.1 б.б пр.2
вр.чл.342 ал.1 от НК, съдът правилно е преценил, че са налице законовите
условия за осъждането му за по леко наказуемо престъпление, каквото самото
управление на МПС след употреба на алкохол в съставомерна концентрация,
представлява.
Условията за това са били налице, тъй като твърдения за управление
на МПС с концентрация над 1, 2 на хиляда са се съдържали и в
обстоятелствената част на обвинителния акт и в квалификацията на
престъплението като такова, извършено в пияно състояние.
7
От данните по делото/ обяснения на подсъдимия, свидетелски
показания/, е безспорно, че на инкриминираната дата 28 05 2017 г. подс.С. е
управлявал МПС след употреба на алкохол. След като избягал от
местопроизшествието и бил открит, в 12:25 часа бил изпробван за употреба
на алкохол от младши автоконтрольор П.К.Б. от Пето РУ при ОД на МВР
Варна с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+ с № ARM: 0801, който
отчел концентрация на алкохол 1,37 промила в издишания въздух.
Подсъдимият бил отведен до Спешен център в МБАЛ Света Анна-Варна АД,
където д-р Калоян Бакалов изготвил Протокол за медицинска експертиза и
употреба на алкохол или друго силно упойващо средство/т.1 л.108 от ДП/.
При освидетелстването подс.С. е потвърдил, че е употребил алкохол - водка,
според неговите данни 2 чаши по 0,50 мл на 28.05.2017 г., подс.С. се подписал
на този протокол. В 12:45 часа д-р Бакалов взел кръв от подс.С. за химическо
изследване.
От протокола за извършена химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в нея се установило, че е над 1, 2 на хиляда.
Заключението по назначената съдебно медицинска експертиза я
конкретизирало на 1, 94.
Твърденията за алкохолна употреба след управлението на МПС
правилно са приети за защитна теза, опровергана от останалите
доказателства по делото, анализирани от решаващия съд при формиране на
вътрешното му убеждение за безспорна доказаност на деянието.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Ето защо правният извод, че ЛЮБ. М. С. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпният състав на чл. 343б ал. 1 от НК е правилен.
Не са налице и основания за промяна на отмерените санкции в
исканата от защитата насока.
Наказанията са индивидуализирани при спазване на правилата по чл.
54 от НК , в състояние да изпълнят превенционните си цели и няма нито
условия, нито основания за допълнителната им либерализация.
Условия, защото отчитайки наличието на безспорни отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът е наложил минималното предвидено за
това престъпление наказание „ Лишаване от свобода“. Съответен протест и в
тази насока обаче, като условие за прилагане на възивната преценка за
справедливост, също няма.
Основания няма, тъй като по снизходителни наказания биха били в
противоречие с целите на личната и генерална превенции. Подсъдимият е
напуснал местопроизшествието и се е скрил, преди това е управлявал
автомобила не само с концентрация на алкохол в кръвта, значително
надвишаваща необходимата за съставомерността н адеянието като
престъпление от 1,2 на хиляда, а и с превишена скорост. Заради
превъзпитателното и предупредително въздействие върху него е наложително
да понесе наложените му от съда санкции „ лишаване от свобода“ и
„лишаване от правото да управлява МПС“ в отмерените срокове. Освен това,
8
подобни престъпления са твърде често и опасно явление и са със заслужено
висока степен на обществена нетърпимост, която изисква и по засилена
репресия, за да не бъде създадено чувство за безнаказаност в останалите
членове на обществото.
В заключение, настоящият въззивен състав намира, че не са налице
основания за отмяната или изменението на проверявания съдебен акт, поради
което и на основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260114/ 25. 05 2021 г. по НОХД №
3011/ 2019 г. на ВнРС ИЗЦЯЛО
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9