№ 202
гр. Стара Загора , 09.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215500501343 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от К. М. К. чрез
пълномощника му адв. С.З. против определение №261145 от 21.04.2021 г.,
постановено по гр.д. №4873/2020г. по описа на РС- Стара Загора, с което се
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по гр.дело
№4873/2020г. по описа на СтРС, образувано по искова молба на К. М. К.,
ЕГН: **********, с адрес *** против Община ***, с искане да бъде признат
за собственик върху следният недвижим имот, а именно: Дворно място от 600
кв.м., заедно с постройките в него — жилищна, две стопански и външна
тоалетна, който имот се намира в *** с УПИ - 5357 в кв.12 по плана на ***,
който имот бил придобил на основание чл.79 от ЗС, чрез непрекъснато
добросъвестно владение повече от 10 години.
Частният жалбоподател заявява, че не е съгласен с това определение.
Счита, че същото е незаконосъобразно от материална и процесуална гледна
точка. Определението било неправилно, тъй като в хода на производството
били събрани достатъчно данни за наличието на изискуемите се от Закона
/ЗС/ елементи от фактическия състав на правната фигура на добросъвестно
владение - без прекъсване, макар и не в предвидената от закона форма,
доказано било плащане на цена за този имот, липсвали претенции от други
лица и самата ОБЩИНА не оспорвала претенцията за собственост, владение,
плащане на данъци на имота. Плащане на ток, вода и грижите за имота за
повече от 10 години, безспорно от Трети лица - и без претенции от Община -
***. Относно установената пред Съда фактическа обстановка - Правилно
Районният съд бил възприел и обсъдил доказателствата по делото, като
разпитал съседите на ищеца - доказващи добросъвестност и неоспорваемост
на продължителното владение, без прекъсване от много - 10 години. Приети
бил правилно и без възражение, нито били оспорени данъчните плащания в
полза на Общ. ***, отдел „МДТ" за последните - 8 години. Плащанията за Ел.
1
енергия и „ВиК" - услуги също били приети от Съда и техните редовно
плащания, без прекъсване и относимите към това грижи за този имот,
липсвали претенции от Общ. *** към този имот.
В същия смисъл правилно PC - Ст. Загора бил приложил презумпцията на чл.
69 от ЗС и възприел способа на придобиване - че не е налице нито
насилствен, нито скрит начин на придобиване на този имот. Единствената
причина и посоченото в мотивите на Съда основание за прекратяване на
производството било, че искът бил недопустим, понеже в т.н. „Писмен
договор", както и в Договорите с „ИВН" И „ВиК" за ползване на ток и вода е
посочен друг номер на парцела, съседен, а не този, който ищецът претендира.
А в скицата от служба „ГКК" - *** е посочен номер, идентификатор, а стар №
/по предходен план/ № 5357, в същия кв. 12, а в тези технически документи,
които не са документи за собственост, а имат само технически характер, бил
вписан друг номер /съседен/ на процесния имот. И точно в тази Скица
процесният имот се водил на имената на А.Е.А. и на С.С.С. - като основание
на това отразяване се сочело Пост. на МС от 26.VIII.1954 год. и нищо друго,
както е отразено това и в т.н. „разписен списък" на общ. *** и това е било
единственото основание Съда да прекрати производството по делото. Повече
от 65 години тези лица били непознати нито на ищеца, нито на съседите,
свидетели - разпитани поделото. Посочените лица не му било известно живи
ли са или не, имат ли наследници или не, и никой до момента повече от 65
години не бил оспорил владението на този имот - единствен субект оставала
Община- ***. Моли да бъде отменено обжалваното определение.
Постъпил е отговор на частната жалба от другата страна – Ж.В.Т. - Кмет
на Община *** чрез ст. юрисконсулт С. Н., в който се взема становище, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Правилно районен
съд бил прекратил като недопустимо производството. От представената по
делото скица № 15-577498-27.06.2019 г. на Служба по геодезия, картография
и кадастър - *** било видно, че за собственици на поземлен имот с
идентификатор 68850.523.72 са посочени С.С.С. и А.Е.А., а не Община ***.
Също така в разписния списък за кв. „Индустриален“, одобрен със заповед №
370/26.10.1987 г. за собственици на имот № 5357 са записани С.С.С. и А.Е.А.,
а по отношение на ПИ 5358 за собственик е записан Д.В.. Ето защо считат, че
липсва правен интерес за водене на иск срещу Община ***. Също така
твърдението на жалбоподателя, че е завел иска срещу Община *** само,
защото липсва субект срещу, когото да води иск за пореден път доказва, че
предявения срещу общината иск е недопустим. В случая не бил спазен реда
на чл.587 от ГПК. Липсвало подадена в Община *** молба - декларация по
чл.587, ал.2 от ГПК. Представената по делото молба - декларация е без вх. №
и не е посочено име на нотариус и per. № , район на действие. Предвид
гореизложеното считат за безспорно, че липсва правен интерес за водене на
иск срещу Община ***. Молят да бъде отхвърлена подадената от К.М. Колев
частна жалба против определение № 261145/21.04.2021 г. по гр. дело
4873/2020 г. на Районен съд - Стара Загора, като неоснователна и бъде
потвърдено обжалваното определение.
2
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срока за обжалване.
Разгледана по същество частната въззивна жалба е неоснователна.
Производството пред РС-Стара Загора е образувано по постъпила искова
молба от К. М. К., с която последния твърди, че притежава, постоянно
обитава и живее заедно със съпругата си А.Ж. К.а в недвижим имот, находящ
се в ***, кв.12, УПИ 5358, който представлявал дворно място от 600 (
шестстотин ) кв.м. и масивна постройка от 100 ( сто ) кв.м., състояща се от
две стаи, салон и коридор заедно с външна тоалетна и две стопански
постройки. Този имот били закупили от С. В. С.в по силата на писмен договор
от 05.08.2015г. и били заплатили сумата от 2 000лв. Договорът бил съставен и
подписан, както и сумата платена в брой пред адв. Д.А. от АК - Стара Загора.
Лицето, от което закупили имота - С. В. С.в притежавал този имот, на
основание писмен договор от 02.11.1987г. До момента никой не оспорвал
владението на К., което продължавало вече повече от 10 години, считано от
02.11.1987г. Конкретно непрекъснатото и неоспорено владение, както и
заплащането на данък недвижим имот и такса смет в полза на Община ***
продължавало повече от 5 години, считано от 05.08.2015г. Освен
гореизложените обстоятелства имотът бил водоснабден, ищеца заплащал
редовно „ВиК" услугите, имота бил и електроснабден по официалния законен
ред и си заплащал редовно консумативите от ток и вода, респ. на „ВиК"
ЕООД- Стара Загора и EVN - Пловдив.
Искането до съда е да постанови Решение, с което ищеца да бъде
признат за собственик върху следният недвижим имот, а именно: Дворно
място от 600 кв.м., заедно с постройките в него — жилищна, две стопански и
външна тоалетна, който имот се намира в *** с УПИ - 5357 и УПИ 5358 в
кв.12 по плана на ***, който имот бил придобил на основание чл.79 от ЗС,
чрез непрекъснато добросъвестно владение повече от 10 години и бил
декларирал пред Общината и платил всички данъци и такси имота през
последните 6 години. Към този имот никой не бил отправял претенции, нито
бил прекъсвал владение на ищеца, чрез фактически или правни действия. С
нова поправена искова молба ищеца иска от съда е да постанови Решение, с
което да бъде признат за собственик върху следният недвижим имот, а
именно: Дворно място от 600 кв.м., заедно с постройките в него — жилищна,
две стопански и външна тоалетна, който имот се намира в *** с УПИ - 5357 и
УПИ 5358 в кв.12 по плана на ***, който имот бил придобил на основание
чл.79 от ЗС, чрез непрекъснато добросъвестно владение повече от 10 години
и бил декларирал пред Общината и платил всички данъци и такси имота през
последните 6 години. Този имот имал актуален номер с идентификатор
68850.523.72 и това било отразено в кадастралната карта и кадастралните
регистри на АГКК и имал административен адрес гр. *** кв. Индустриален
урбанизирана територия с площ на терена от 591 кв.м. и граници съседи
имоти № 68850.523.315, 68850.523.71 и № 68850.523.49. Сградите които
3
попадали в имота имали съответните идентификационни номера както
следва: сграда с площ Юкв.м. № 688.50.523.72.1, сграда с площ 68кв.м. №
68850.523.72.2, сграда с площ 13 кв.м. № 688.50.523.72.3 сграда с площ 14
кв.м. № 68850.523.72.4. С допълнителна молба от 22.02.2021г. ищеца
уточнява, че предявената претенция по установителния иск касаела само имот
пл. № 5357 кв.12 по плана на ***, и че имал правен интерес да се установи по
съдебен ред, че Община *** не е собственик на процесния недвижим имот в
гр. *** кв. Индустриален кв.12 пл. № 5357 площ 591 кв.м. с посочени граници
и идентификатор №68850.523.72- по нов план на ***.
Ответникът- Община ***, счита, че така предявения иск е недопустим,
тъй като в кв.12 „Индустриален“, нямало УПИ 5357 и УПИ 5358. ПИ 5358, не
бил идентичен с поземлен имот с идентификатор 68850.523.72. От друга
страна видно от представената по делото скица № 15-577498- 27.06.2019 г. на
Служба по геодезия, картография и кадастър - *** било видно, че за
собственици на поземлен имот с идентификатор 68850.523.72 били посочени
С.С.С. и А.Е.А., а не Община ***.
По делото е установено, че с договор от 02.11.1987г. С. В. С.в закупил
от Димитър Христов Серкеджиев двор с трайни насаждения и лозе- 800м,
масивна постройка за 3000лв. Видно от Договор за продажба на недвижим
имот от 05.08.2015г., С. В. С.в като продавач и ищеца К. М. К. като купувач
сключили договор за следния недвижим имот: дворно място находящо се в
гр. *** кв. Индустриален 4 представляващ У ПИ 5358 /пет хиляди триста
петдесет и осем/ в кв. 12 по плана на гр. *** с обща площ от 600кв.м. заедно с
построената в него масивна постройка с обща РЗП в размер на 100 кв. м.
състояща се от две стаи салон и коридор и построените в имота две
стопански постройки заедно с външна тоалетна. В договора е посочено, че
владението над имота щяло да бъде предадено на купувача в срок до
07.08.2015г. Имота бил закупен за сумата от 2000лв.
Приложена по делото е скица на поземлен имот №15-577498-
27.06.2019г., адрес на поземления имот: гр. *** кв. Индустриален площ 591
кв.м. номер по предходен план 5357 с посочени собственици С.С.С. и А.Е.А..
Приложен по делото е договор №********** за доставка на вода и
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, в който като потребител е
посочен ищеца, а адреса на обекта гр. *** кв. „Индустриален“ №4 УПИ 5358.
От разпитите на свидетелите по делото е видно, че св. К.а е съпруга на
ищеца, с последния живеели в кв. „Индустриален“ 4 от 2010г., никой не
оспорвал факта на това, че живеели в имота плащали само данък сгради.
Видно от показанията на св. Т. е, че познавал ищеца от 10 години от
както дошъл в имота. От показанията на св. Д. е видно, че бил съсед на ищеца
никой не идвал да спори с тях за имота познавал го от 8-10 години твърди, че
вероятно С. е бил ползвател на имота.
Приложено по делото е удостоверение за данъчна оценка издадено на
4
ищеца видно от което е, че имота, за който му е издадено е ЖК Индустриален
идентификатор 68850.523.72 площ земя 591 ,00 кв.м.
Приложено по делото е извадка от КАИС за поземлен имот с
идентификатор 68850.523.71- от където е видно, че собственик на имота е
Д.В. В., извадка от разписен списък за кв. Индустриален, от която е видно, че
като собственици на ПИ 5357 са записани С.С.С. и А.Е.А., а по отношение на
имот ПИ 5358 Д.В..
В хода на съдебното заседание пълномощника на ответника - юриск. С.
твърди, че Община *** не оспорва искането за собственост, но взема
становище, че за имот с идентификатор 68850.523.72 имало посочени в
горепосочените документи други лица като собственици, а не Община ***. От
представената по делото скица № 15-577498-27.06.2019 г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър - *** е видно, че за собственици на
поземлен имот с идентификатор 68850.523.72 са посочени С.С.С. и А.Е.А., а
не Община ***. Също така в разписния списък за кв. „Индустриален“,
одобрен със заповед № 370/26.10.1987 г. за собственици на имот № 5357 са
записани С.С.С. и А.Е.А., а по отношение на ПИ 5358 за собственик е записан
Д.В.. Затова счита, че липсва правен интерес за водене на иск срещу Община
***. Освен това твърдението на жалбоподателя, че е завел иска срещу
Община *** само, защото липсва субект срещу, когото да води иск за
пореден път доказвало, че предявения срещу общината иск е недопустим.
При така установеното по делото, въззивният съд намира, че
действително предявения срещу общината иск е недопустим.
Ищецът претендира да бъде установен като собственик на имот №5357
кв.12, и че имал правен интерес да установи, че Община *** не е собственик
на имота.
Установителен иск е този, с който се иска само да се установи
съществуването или несъществуването на дадено право, както е в случая да
се установи, че ищецът е собственик на даден имот, ако ответникът оспорва
това /положителен установителен иск/. Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост чрез фактическото
упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в
закона период от време. При преценката дали е установено владение, следва
да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е
загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е
установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния
елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
В конкретния случай се касае за имот ПИ 5357 с идентификатор
68850.523.72, който според ищеца бил придобит по силата на договор
сключен с лицето С. В. С.в през 2015г. Договора обаче не е сключен в
изискуемата от закона форма - под формата на нотариален акт, а само в
5
писмена форма. Освен това въпросния договор касае имот УПИ 5358, който е
извън претенцията на ищеца по настоящото производство-видно от
допълнителна молба от 22.02.2021г.
Установява се и това, че в договор №********** за доставка на вода и
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, в който като потребител е
посочен ищеца, имота който касае този договор е УПИ 5358. Действително
ангажирани са гласни доказателства в насока, че ищеца владеел имота от
2010г. и владението му не било нарушавано, но на първо място за имота ПИ
5357 липсват доказателства да е придобит от ищеца на каквото и да било
основание, има договор за ПИ 5358, но както бе посочено исковата претенция
е конкретизирана за ПИ 5357. Ищеца претендира собственост над имот, за
който по силата на договор с лицето С. С.в е заплатил сумата от 2000лв, а
този имот не съвпада с ПИ 5357. Видно и от показанията на св. К.а е, че със
съпруга й -ищеца живеели в къща купена от С. С.в. От друга страна за
собственици на последно посочения имот в доказателствата представени от
Община *** фигурират лицата С.С.С. и А.Е.А..
На следващо място важно обстоятелство е това, че Ответната страна не
оспорва иска за собственост - което пък е необходимо условие за
провеждането на установителното производство, видно и от становището на
юрск. С. е това, че общината не претендира за имота не оспорва искането за
собственост. С оглед на това въззивният съд намира, че в случая липсва
правен интерес ищеца да води настоящия иск срещу Община ***, тъй като тя
по никакъв начин не оспорва неговото право на собственост. Твърдението на
ищеца, че не познавал лицата, записани в скицата на процесния имот, нито
техните наследници, и никой до момента повече от 65 години не оспорвал
владението на този имот, поради което единствен субект оставала Община-
***, не може да бъде причина за водене на настоящото производство, тъй
като не почива на никакви правни норми.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваното определение на Старозагорския районен съд е законосъобразно
и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 278, ал. 1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261145 от 21.04.2021 г., постановено по
гр.д. №4873/2020г. по описа на РС- Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7