РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 - ти състав, в публичното заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като
разгледа гр.д. № 7919/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация
чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗП и
осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД.
Ищецът П.С.Г.
твърди, че на 31.01.2007 г. сключил с
ответника „Ю.Б.“ АД договор за банков кредит в размер на 245 000
евро, която сума се задължил да върне на 180 равни месечни вноски, като
солидарен длъжник по договора за кредит е съпругата му – Е.М.К.. Сочи, че на
16.09.2008 г. било сключено допълнително споразумение към договора за кредит, с
което било уговорено остатъчният дълг да се превалутира от евро в швейцарски
франкове, с което задължението било новирано. Твърди клаузите на чл. 2, ал.1, чл. 4, ал.2, чл. 6, ал.1, 2, 3, 4 и 5 от
допълнителното споразумение относими към извършеното превалутиране да са
нищожни, като неравноправни. Сочи, че тези клаузи на допълнително споразумение
не са индивидуално уговорени и че същите противоречат на добросъвестността, тъй
като с тях се прехвърля върху кредитополучателя-потребител целият валутен риск,
което е довело в хода на изпълнение на договора до съществено увеличение
размера на дължимата сума по договора за кредит. Твърди, че сумата в швейцарски
франкове фактически не била получена, както и че от датата на подписване на
допълнителното споразумение, за периода 20.06.2012 г. - 19.06.2017 г. на база
горните неравноправни клаузи са събрани неоснователно курсови разлики в размер
на 87 746,00 лева и предявява осъдителен иск за тази сума. Претендира законната
лихва и разноски.
Ответникът „Ю.Б.” АД, оспорва исковете. Оспорва качеството на
ищеца на потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, като твърди, че ищецът е
изтеглил кредита, за да финансира търговската си дейност и веднага след
получаване на сумата по договора за кредит е превел същата в лева по сметка на
притежаваното от него търговско дружество „Златен щит“ ЕООД, в изпълнение на
сключен между тях договор за строителство. Твърди, че ищецът и съпругата му
преди сключване на процесния договор за кредит са притежавали, продавали и
отдавали под наем множество недвижими имоти с цел извличане на доходи, като
твърди, че и сградата, за финансиране на чийто строеж е изтеглен процесния
договор за кредит не е за обслужване на жилищните нужди на ищеца и семейството
му, а за неговата търговска дейност. В допълнение излага доводи, че клаузите от
оспореното допълнително споразумение са индивидуално обсъдени, като ищецът е
бил наясно с икономическите последици от превалутиране на кредита в швейцарски
франкове, което сам е поискал в хода на изпълнение на вече сключен между
страните договор за кредит. Излага доводи, че доколкото ищецът е сключил
процесния договор за кредит с оглед дейността му като търговец, то по отношение
на процесния договор не са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите, а
общите правила за действителност на сделките по ЗЗД, на които оспорените клаузи
не противоречат. Твърди, че потребителският характер на процесния договор за
кредит е отречен между страните с влязло в сила решение по гр.д. № 7917/2017 г. по описа на СГС, І-15 състав. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира от фактическа и правна страна следното:
На 31.01.2007 г. е сключен договор за банков кредит между „ДЗИ банк” АД и П.С.Г., в качеството му на кредитополучател и Е.М.К., като солидарен длъжник, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя сумата в размер на 245 000 евро, предназначен за строеж на сграда върху собствен терен. На 31.01.2017 г. е сключено допълнително споразумение към договор за кредит от 31.01.2007 г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД /универсален правоприемник на „ДЗИ банк“ АД / и П.С.Г., в качеството му на кредитополучател и Е.М.К., като солидарен длъжник, за промяна условията на ползван от кредитополучателя жилищен кредит. Като в чл. 1 от споразумението е посочено, че остатъчният дълг по кредита се превалутира от евро в швейцарски франкове по курс „купува“ на швейцарския франк към еврото на банката в деня на превалутиране на кредита.
В чл. чл. 2, ал.1 от споразумението е
бланкова непопълнена клауза, в която е предвидено, че превалутираният дълг се
превежда по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, която
не е посочена.
Според чл. 4, ал.2 от допълнителното споразумение погасяването на кредита се извършва в швейцарски франкове, като в случай, че на падежа на погасителната вноска кредитополучателят не е осигурил необходимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката погасяването на кредита става със средства от тези сметка след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
Според чл. 6, ал.1 на споразумението
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове в български лева или в швейцарски франкове като
за услугата се съгласява да заплати комисионна по действащата към датата на
превалутирането Тарифа на банката. Според ал. 2 от разпоредбата,
кредотополучателят се съгласява в случаите по ал. 1 банката да превалутира кредита
в лева или евро по обявения курс
„купува“ на банката за швейцарски франкове към датата на превалутирането и да
прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от
банката за съответната валута и вид на кредита. Ал. 3 на споразумението дава
определение на превалутирането като промяна на валутата , в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен
процент , приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по
същия. В ал.4 е предвидено, че кредитополучателят декларира, че е съгласен и
запознат с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и
превалутирането по ал. 1 може да има за последица включително в случаите по
т.4, ал. 2 повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в лева/евро като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да приеме всички вреди, произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви , произтичащи от
превалутирания кредит. Според ал. 5 кредитополучателят е декларирал, че е
изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на т.4, ал.2 и т.6, ал.1-6 от споразумението, както и е съгласен с
настъпването му.
С влязло в сила решение № 2732/10.12.2019г.
по гр.д. № 3102/2019 г. по описа на САС, ГО, 14 състав е отхвърлен предявеният
от П.С.Г. срещу „Ю.Б.“ АД осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр.
първо ЗЗД за заплатена без основание възнаградителна лихва по допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към договор за ипотечен
кредит от 31.01.2007 г., както и е потвърдено първоинстанционното
решение, постановено по гр.д. № 7917/2017 г. по описа на СГС, І-15 състав., с
което е отхвърлен предявеният от П.С.Г.
срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 3, ал.5, чл.4,
ал.3 и чл. 5 от допълнително споразумение от 16.09.2008
г. към договор за ипотечен кредит от 31.01.2007 г. Видно от мотивите на
съдебното решение исковете за нищожност на посочените клаузи от процесното
допълнително споразумение са отхвърлени, поради обстоятелството, че съдът е
приел, че получаването на паричните средство по процесния договор за кредит е изцяло
свързано с търговската дейност на ищеца, в качеството му на управител и
едноличен собственик на капитала на дружество „Златен щит“ ЕООД, поради което
ищецът няма качеството „потребител“ при сключване на този договор и
допълнително споразумение към него и не може да се ползва от закрилата по
Закона за защита на потребителите.
Нищожни, като неравноправни на основание чл.
146, ал.1 вр. с чл. 143 ЗЗП могат да бъдат само клаузи от договор, сключен от
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. В тази връзка, настоящият
съдебен състав намира, че е обвързан от силата на присъдено нещо на това посоченото
по-горе решение, в частта относно обстоятелството притежава ли ищецът
качеството „потребител“ при сключване на процесния договор за кредит и
допълнително споразумение към него. Това е така, тъй като макар и отхвърленият
в производството по гр.д. № 7917/2017 г. по описа на СГС, І-15 състав
установителен иск за нищожност, поради тяхното неравноправност, да касае други
клаузи от допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към договор за ипотечен
кредит от 31.01.2007 г. въпросът
относно качеството на страна по един и същи договор на „потребител“ е елемент
от основанието на иска по чл. 146, ал.1 ЗЗП и веднъж разрешен, не може да бъде
преразгледан. В този смисъл са и
мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г.
на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че в основанието на иска се включват всички
факти от хипотезиса на правната норма, въз основа на която произтича
претендираното или отричано от ищеца право. По отношение на всички тези факти
се разпростират обективните предели на силата на присъдено нещо, следователно
по отношение на всички тях се отнася правоустановяващото и преклудиращо
действие на силата на присъдено нещо, поради което е недопустимо в друг процес
да се спори за обстоятелства от основанието на иска.
Предвид изложеното, съдът намира за
установено по делото, че при сключване на процесния договор за кредит и
допълнително споразумение към него ищецът няма качеството „потребител“ и не
може да се ползва от защитата на Закона за защита на потребителите. При липса
на тази предпоставка за основателност на иска по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143
ЗЗП същият следва да бъде отхвърлен, без да бъдат обсъждани останалите
предпоставки за неговата основателност. Следва да се отбележи, че доколкото в
исковата молба не е предявен иск за нищожност на оспорените клаузи от
допълнителното споразумение на общите основания по чл. 26 ЗЗД е недопустимо
обсъждането им в настоящия процес.
Основателността на иска по чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД е обусловена от основателността на установителния иск за нищожност на процесните договорни клаузи, поради което осъдителният иск също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото.
По възражението за прекомерност на уговореното между ответника и Адвокатско дружество „Б. и К.“ адвокатско възнаграждение.
Уговореното и заплатено възнаграждение от ответника е в размер на 3911,66 лева, без ДДС. Съгласно чл. 7,ал. 1 т. 3 и ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението в случая е в размер на 3762,38 лева, без ДДС. Така уговореното възнаграждение не се явява прекомерно завишено, с оглед фактическата и правно сложност на делото и не следва да бъде намалявано.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 5943,99 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.Г., ЕГН: **********
срещу „Ю.Б.” АД, с ЕИК: *******установителен
иск за обявяване за нищожни, поради тяхната неравноправност на основание чл.
146, ал.1, вр. с чл. 143 ЗЗП на клаузите на чл. 2, ал.1, чл. 4, ал.2, чл. 6,
ал.1, 2, 3, 4 и 5 от допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към договор за ипотечен кредит от 31.01.2007
г., както и осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 87 746,00 лева представляваща неоснователно събрани курсови
разлики по посочения договор за кредит за периода 20.06.2012 г. - 19.06.2017 г.
ОСЪЖДА П.С.Г., ЕГН: ********** да
заплати на „Ю.Б.” АД, с ЕИК: *******на
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 5943,99 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: