№ 835
гр. Бургас, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100500909 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
2093/07.05.2024г. на ЦРС от „Макс Колект“ ООД, ЕИК: *********, гр.
София, бул. „Христо Ботев“ №17, офис 208, чрез ю.к.В. Александрова, против
решение № 41/11.04.24г. по гр.д.№ 339/23г. по описа на ЦРС, с което съдът
е приел за установено по отношение на Х. Р. С., ЕГН: **********, гр. Ц., ул.
„П.“ № *, съдебен адрес гр. София- 1000, ул. “Хан Аспарух” № 60, ет. 3,
Адвокатско дружество “Милованови”, адв. Боян Лимберов, че не дължи на
въззивното дружество сумата от 398.74лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилен достъп до интернет №
ВС030066260113007 от 26.01.2013 г. за период от 01.07.2014 г. до 26.01.2015 г.
и е осъдил въззивника да заплати извършените съдебно-деловодни разноски.
Твърди на първо място, че предявеният иск е недопустим, понеже от
стабилизирането на издадената заповед за изпълнение против въззиваемата са
изтекли повече от шест години. Позовава се на ТР № 5/04.11.2012г. по т.д. №
5/2012г. ВКС. Позовава се на настъпила преклузия за завеждане на висящия
иск.
1
На следващо място твърди неоснователност на иска. Оспорва
възприетия от съда извод за наличие на неравноправни клаузи по сключения
между праводателя на въззивника и въззиваемата договор. Отново се позовава
на преклузия и на трайно установена съдебна практика на СЕС, съгласно
която националният съд е задължен да прилага правилата относно силата на
пресъдено нещо. Излага и други аргументи. Моли за отмяна на постановеното
решение и решаване на делото по същество в изложения смисъл. Няма
доказателствени искания.
Въззиваемата Х. Р. С., оспорва въззивната жалба в приложения по
реда на чл.263 ГПК отговор, чрез процесуалния си представител адв. Боян
Лимберов. Твърди, че не е основателна и моли да бъде потвърдено решението
на ЦРС. Поддържа допустимост и основателност на предявения иск. Излага
подробни аргументи, както по допустимостта на предявения иск, така и по
неговата основателност. Счита обжалваното решение за правилно и
съобразено със закона и моли да бъде потвърдено. Няма доказателствени
искания. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ЗА.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност
инстанция, против акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Производството пред ЦРС е образувано по искова молба от Х. Р. С.,
чрез адв. Б. Лимберов, против „Макс Колект“ ООД, гр.София. Твърди се от
ищцовата страна, че със Заповед № 16 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 20.01.2017г. по ч.гр.д.№ 22/2017г. на ЦРС е постановено Х.
С. да заплати на въззивника – „Макс Колект“ ООД гр.София описаните по
заповедта суми, произтичащи от неизпълнен договор от 25.05.2015г. за
доставка на мобилен достъп до интернет, който договор е сключен между С.
от една страна и от друга - „Макс Телеком“ ООД. Не се спори, че „Макс
Телеком“ ООД е цедирало вземането си на „Макс Колект“ ООД към
депозирането и издаване на цитираната Заповед за изпълнение на парично
задължение и цесията не се оспорва.
Твърди се, също така по исковата молба, че срещу заповедта не е
подадено възражение и тя е стабилизирана на 08.02.2017г., но при
2
постановяването й ЦРС не е извършил служебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи по договора.
Като се позовава на практика на СЕС и по-конкретно на Решение на
съда (голям състав) от 17 май 2022 година по дело C-600/19, твърди, че
действащото национално право и по-конкретно – разпоредбите на чл.424 ГПК
и чл.439 ГПК не удовлетворяват изискването за осигуряване на защитата на
потребителя, предвидена по чл.6, §1 и чл.7, § 1 от Директива 93/13 на ЕС,
затова за нея е открит пътят на отрицателния установителен иск, предвиден в
разпоредбата на чл.124 ГПК. На основание изложеното, моли съда да
постанови решение, с което признае за установено, че не дължи сумата от
398.74лв., представляваща неустойка по договора, като почиваща на
неравноправна клауза. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Въззивникът „Макс Колект“ ООД гр.София оспорва иска, чрез своя
процесуален представител в приложения по реда и в срока по чл.131 ГПК
отговор. Твърди на първо място, че е недопустим, понеже не е реализиран
специалният ред по ГПК, глава ХХХVІІ – „Заповедно производство“,
визирайки възможността за депозиране на възражение от длъжника по реда на
чл.414 ГПК, съответно за образуване на производство по чл.422 ГПК, нито
предявеният иск може да бъде квалифициран като такъв по чл. 424 или чл.439
ГПК. На това основание моли за прекратяване на производството като
недопустимо. На следващо място въвежда възражение за преклудиране на
правото на въззиваемата да оспорва вземането по заповедта за изпълнение,
като се позовава на факта, че заповедта е стабилизирана повече от шест
години, преди образуване на гр.д.№ 339/2023г. ЦРС, образувано е
изпълнително производство и С. е признала вземането по него, като е
депозирала молба, с която е предложила доброволно разсрочено изплащане на
задължението.
С определение № 343/05.02.2024г. по ч.гр.д.№ 2048/2023г. на БОС е
разрешен спорът между страните относно допустимостта на образуваното
производство, в съответствие с правото на ЕС и практиката на СЕС и това
определение е влязло в сила.
Ето защо пред настоящия състав подлежи на проверка
основателността на заведения иск. По този повод Бургаският окръжен съд
приема следното:
3
Фактическата обстановка по делото е подробно, коректно, детайлно
описана от съдията-докладчик от районния съд, затова настоящият състав
няма да я преповтаря. Страните нямат спорове по нея и описана накратко, тя е
следната:
С приложения пред районния съд – стр.86 и сл., Договор №
ВС030066260113007 за услуги „Физическо лице” от 26.01.2013г. между С. и
„Макс Телеком“ ООД, е уговорено предоставяне на услугата „Мобилен достъп
до интернет услуги“ за срок от 24 месеца, при ежемесечна договорена такса с
включен ДДС, както следва: по 19.90лв. за първите шест месеца, по 29.90лв. за
периода от 7-ми месец до 18-ти месец и по 19.90лв. за периода от 19-ти месец
до 24-ти последен месец.
Безспорно е между страните, че договорът е прекратен предсрочно,
поради неизпълнение от страна на потребителката, в резултат от което
дружеството - доставчик на услугата издало приложената на стр.103 по гр.д.
№ 339/2023г. ЦРС фактура № **********/01.06.2014г. на обща стойност от
39.39лв. за два периода на отчитане – 14.05.2014г. – 31.05.2014г. и 01.06.2014г.
– 30.06.2014г.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.05.2015г.
между „Макс Телеком” ООД и „Макс Колект” ООД, вземането срещу С. било
прехвърлено на „Макс Колект” ООД. Към сключения Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 25.05.2015г. е подписано Приложение № 1,
неразделна част от договора, в което е описано и индивидуализирано
процесното вземане. Страните не спорят по обявяване на цесията на длъжника
С..
На 20.01.2017г. цесионерът „Макс Колект“ ООД се снабдил със
Заповед № 16 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
20.01.2017г. по ч.гр.д.№ 22/2017г. на ЦРС, като обявяването й не се оспорва от
въззиваемата, нито се оспорва стабилизирането на заповедта на 08.02.2017г. С
влизане в сила на заповедта за изпълнение е настъпил ефект, аналогичен на
силата на присъдено нещо на влязло в сила съдебно решение.
Видно от приложените писмени доказателства, по молба на въззивното
дружество е образувано принудително изпълнение против С., под №
20198050401419/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№ 805 на
КЧСИ, с район на действие – района на БОС. На 25.09.2019г. е изпратена
4
покана за доброволно изпълнение на длъжника – стр.24 по ч.гр.д.№
2048/2023г. БОС, с приложено копие от ИЛ. Книжата са получени на
01.10.2019г. по реда на чл.46, ал.2 ГПК – от пълнолетен от домашните, който
живее на адреса – баща на С.. С изпращане на поканата за доброволно
изпълнение, по реда на чл.507 ГПК е изпратено запорно съобщение до „ЦКБ“
– АД и „Банка ДСК“ АД, видно от вписаното в поканата.
С молба вх.№ 19822/11.10.2021г. на ЧСИ Ст.Николова, С. е поискала
вдигане на запора по банковата й сметка, като се е задължила ежемесечно да
внася по 40лв. в изпълнение на задължението. Изявлението, според настоящия
състав, има характер на признание на вземането.
Безспорно е, че по Заповед № 16 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 20.01.2017г. по ч.гр.д.№ 22/2017г. на ЦРС не е коментирано
извършване на проверка на договора, от който възникват задълженията на С.,
за наличие на неравноправни клаузи.
В контекста на описаната фактическа обстановка, като се позовава на
Решение по дело С-600/19 СЕС, С. твърди недължимост на исковата сума,
поради липса на извършена проверка или упоменаване, че такава е извършена,
от страна на съда при издаване на заповедта.
Срещу иска са въведени две правозащитни възражения от въззивната
страна – първото за погасяване по давност на правото на С. да претендира
недължимост на процесната сума и второто – за изрично признаване на
вземането в изпълнителния процес.
По този повод съдът приема следното: При подробното обсъждане на
цитираното по-горе решение по дело С-600/19 СЕС, се установява
многократно поставяне на ударение върху зачитането на процесуалната
автономия на правовия ред на държавите-членки.
Както е посочено в § 39 от решението: „..правото на Съюза по принцип
не хармонизира производствата, по реда на които се преценяват твърденията
за неравноправност на договорна клауза, поради което тези производства се
уреждат от вътрешния правен ред на всяка държава членка в съответствие с
принципа на процесуална автономия на държавите членки, при условие обаче
да не са по-неблагоприятни от производствата, в които се решават подобни
вътрешни положения (принцип на равностойност), и да не правят
практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата,
5
предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност)“.
Също така, в § 41 от същото решение изрично е посочено, че:
„Всъщност Съдът вече е имал възможност да уточни, че за да се гарантира
стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто
правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали
окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след
изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат
оспорвани“.
Според § 42 от решението по дело С- 600/19 СЕС, „Съдът също така е
признал, че защитата на потребителя не е абсолютна. Той е постановил в
частност, че правото на Съюза не налага на националната юрисдикция да не
прилага вътрешните процесуалноправни норми, които придават на дадено
решение сила на пресъдено нещо, дори ако това би позволило да се отстрани
допуснато с въпросното решение нарушение на разпоредба от Директива
93/13, независимо от естеството на това нарушение“.
Въпреки принципа на неоспоримо зачитане на процесуалния правен
порядък на всяка една държава-членка, прокламиран в множество решения на
СЕС, с трайно установената си практика (решение по дело Дело C-32/14, C
40/08, C 421/14 и др.), без да бъде изчерпателно изброявана в настоящия
съдебен акт, СЕС се позовава на правото на потребителя безсрочно да отрече
обвързване с нищожни неравноправни клаузи по сключен от него договор с
търговец. Така, в § 47 от решението по дело С-600/19 СЕС е посочено: „От
това следва, че определените в националните законодателства условия,
посочени в член 6, параграф 1 от Директива 93/13, не могат да засегнат
същината на предоставеното с тази разпоредба право на потребителите да не
бъдат обвързани от клауза, която е обявена за неравноправна“.
Тази безпротиворечиво поддържана практика на СЕС е зачетена от
Върховната инстанция, при приложение на прекия ефект на европейските
директиви, при наличието на изискуемите за това условия - Определение №
72 от 11.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1235/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 491
от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2023 г., IV г. о., ГК и др., а именно –
липса на извършена проверка за наличие на неравноправни клаузи в
потребителския договор, която проверка може да бъде извършвана безсрочно
в производство по реда на установителния иск - Дело C-485/19 СЕС.
6
В тази връзка, съдът, след като подробно се запозна с приложения по
делото Договор № ВС030066260113007 за услуги „Физическо лице” от
26.01.2013г. между С. и „Макс Телеком“ ООД и клаузите му, приема, че
въззиваемата безспорно има качество на потребител на услуги. Договорената
неустойка при предсрочно прекратяване по вина на потребителя, за заплащане
на всички, упоменати по договора месечни такси, до края на срока,
независимо от момента на прекратяването му, води до извод за
неравноправност на клаузата, понеже претендираната неустойка е
несъвместима с функциите на неустойката да гарантира изпълнение на
договора и да обезпечи вредите на кредитора при виновно неизпълнение от
страна на длъжника.
Налага се извод за правилност на постановеното от ЦРС решение, като
настоящият състав споделя мотивите му по реда на чл.272 ГПК.
В полза на въззиваемата страна се следват разноските по делото,
определени от съда по реда на чл.38 ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.1 и § 2а Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/11.04.24г. по гр.д.№ 339/23г. по
описа на ЦРС.
ОСЪЖДА „Макс Колект“ ООД, ЕИК: *********, гр. София, бул.
„Христо Ботев“ №17, офис 208, представлявано от Управителя Хр.Йовев, да
заплати на Адвокатско дружество “Милованови”, БУЛСТАТ: *********, с
адрес: гр.София, ул. „Хан Аспарух“ № 60, ет.3 сумата от 480лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7